Търсене:
 
      Начало 27 09 2021      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Александра Алгафари: Душата има нужда от любов, спонтанност, творчество, тишина и вслушване!

Младата и амбициозна Александра Алгафари е неорайхиански аналитичен психотерапевт с дългогодишен личен опит и практика от 12 години в психотелесната психотерапия. Натовареният й график подсказва, че работи с огромно желание и печели все повече и повече симпатиите и доверието на своите клиенти. Членува в Българското неорайхианско психотерапевтично дружество, в Европейската асоциация по телесна психотерапия. Член е на редакторския екип на International Body Psychotherapy Journal. Дъщеря на популярната светска двойка Мадлен и Нидал Алгафари.

Александра, предлагам да започнем нашия разговор с изясняване на понятията психология и психотерапия – къде се пресичат и къде е разделителната линия?
- Психологията е науката, която изследва човешката психика и се опитва да обясни поведенията ни, начините ни на мислене и да даде причини за нещата, които правим. Психологията дава една много богата обща култура за човешката (и животинската) душевност, но уви, се ограничава дотам. Всеки човек, завършил бакалавър психология е психолог, но той няма представа как да работи с живи хора и как всъщност да им помага. Психотерапията е допълнителна квалификация, която се придобива след още 3, 4 или повече години обучение в специфично терапевтично направление, което идва със своята теория и инструментариум. Има над 400 различни психотерапевтични метода.

Неорайхианството в какво се изразява и какво е най-характерното за тази школа?
- Неорайхианската аналитична психотерапия е холистичен, интегративен метод, който съчетава в себе си техники от различни терапевтични подходи. Наречена е на името на бащата на психотелесната терапия Вилхелм Райх, който е ученик на Зигмунд Фройд. Методът е аналитичен, което означава, че се занимава с произхода на поведенията, начините на мислене, вярванията. Но най-характерното за неорайхианството е, че подходът е психотелесен и преживелищен. Умът и тялото са страните на една и съща монета и е неадекватно да опитваме да лекуваме едната, без да имаме предвид другата. Най-ефективният начин за постигане на промяна е тя да е свързана с емоционален опит и да бъде интегрирана на ниво ум и на ниво тяло.



Какво повлия избора ти, защо реши да се посветиш на психотерапията?
- Имах шанса от малка да наблюдавам работата на майка ми и да виждам как хора променят животите си към повече спонтанност, повече автентичност и повече щастие. Не мога да се сетя за нещо по-вдъхновяващо.

Първите неща не се забравят. Ти какво помниш от първите работни стъпки в психотерапията? Какви хора идват при теб?
- В началото, разбира се, бях притеснена. Плашех се, че няма да знам какво да правя или какво да кажа, но с времето установих, че по-важна от знанията и техниките е връзката между терапевта и пациента. Едно топло и подкрепящо присъствие може да бъде по-ценно от всяка друга интервенция. При мен идват основно млади хора, но не само. Доста чести са проблемите с висока тревожност и ниско самочувствие, но работя и със случаи на депресия, хранителни разстройства, панически атаки, насилие и дори чисто телесни заболявания, чиито психогенни фактори изследваме.

Как се изгражда един работещ тандем пациент-терапевт?
- С търпение и откритост. Вярвам, че терапевтът не е просто един специалист, а е жив, дишащ, чувстващ човек, с когото пациентът може да се свърже. Ако искам човекът срещу мен да ми се довери, смятам, че е от полза да му се доверя и аз, а не да бъда отстранена от преживяванията. Предупреждавам в началото на работата ни, че мога да се смея или да плача с него, но винаги, когато има нужда, ще му държа ръката, докато се среща с тъмното в себе си.

Как да се научим „да четем“ душата си? От какво има нужда най-много тя?

- На първо време е добре да се свържем с телата си. Душата често ни изпраща сигнали през тях под формата на усещания, симптоми или дори болести. Интуицията също усещаме на физическо ниво. А душата има нужда от любов, спонтанност, творчество, тишина и вслушване.

Кои са най-често срещаните психологични разстройства на съвременния човек?

- Днес като че ли високата тревожност започва да измества депресията като водещо психическо неразположение. Тревожни сме заради високите изисквания, които имаме към себе си, заради страха да не направим грешка и да не се прецакаме. Новите поколения са тревожни и защото сме научени, че светът ни чака и можем да бъдем всичко, а истината е, че светът не чака никого. Тревожни сме и защото често не сме научени да се справяме с трудности и да поемаме отговорност.

Да поговорим малко за индивидуалната и групова терапия. Кога се налага едната форма и кога другата?

- Често двете вървят ръка за ръка. В индивидуалната работа може да се работи в детайл с казуса на определен човек. В груповата терапия групата е най-ценният терапевтичен елемент, тъй като човек може да се огледа в по-голям брой огледала, да придобие нови модели на поведение на практика и евентуално да открие различни механизми за справяне с дадена ситуация. Има и много терапевтични техники, които изискват участието на група.

Като че ли хората на Запад приемат психотерапията по-лесно. У нас не търсим ли причини да отлагаме срещата с психотерапевта, а в същото време „се свиваме“ от болка? Така ли е настина?
- Не мисля, че това е така. В световен мащаб все още има стигма върху ходенето на психотерапия. Виждам все повече българи, които са отворени към идеята да опитат или не крият факта, че посещават психотерапевт. Все още имаме маниера да се сравняваме със Запада и да си мислим, че там е по-добре или по-развито от тук. Не обичам да обобщавам, но ми се струва, че нерядко българите сме много по-дълбоко свързани с душевността си, отколкото много чужденци на запад.

2020 година премина под името Ковид-19. Какви дефицити изведе на светло тя? Какви са твоите наблюдения?

- Като дефицити може би изскочиха гладът за физическо докосване и самотата. Много хора страдат от това в момента. Но всъщност видях и много позитиви, които пандемията извади у нас. Показа ни, че сме адаптивни и че можем бързо да се приспособим към непредвидима ситуация. Колкото и парадоксално да звучи, като че ли пандемията ни накара да „свалим маските“ малко повече от обикновено и да си позволим да бъдем по-истински – в отношенията, в работата, със себе си.

У нас твърде късно се обърна внимание на т.н. емоционална интелигентност. Моля да коментираш нейната роля.

- Емоционална интелигентност е способността да назоваваме, да разбираме и да боравим с емоциите си. Състои се от емоционална спонтанност (способността да изразяваме свободно какво чувстваме) и емоционална регулация (да овладеем емоциите си, когато е необходимо). Както и другите видове интелигентност, зараждането ѝ е още в утробата, а развитието ѝ продължава цял живот. Не смятам, че у нас сме ѝ обърнали внимание по-късно. В цял свят хората са много по-откъснати и отчуждени от емоциите си, отколкото здравето предполага.



Искам да те върна малко назад в детските и ученически години. Кои бяха любимите ти дейности и моменти?
- Дълги години свирех на синтезатор (кийборд) и ми доставяше огромно удоволствие. Наскоро си мислех, че искам да се завърна към това занимание. Обичах да играя компютърни игри и да се изгубвам в строенето на нови светове. Винаги съм обичала да чета фентъзи романи. А със съучениците ми си измисляхме различни тематични клубове и постоянно имахме нови занимания – учехме шифри и се правехме на детективи, измисляхме магически заклинания и си чакахме писмата от Хогуортс, гонехме чудовища и спасявахме училището или си разпределяхме роли на египетски богове и мумифицирахме неработещи химикалки.

Не мога да не попитам за срещите ти с един от най-четените автори Хорхе Букай? Разкажи малко за него и какво в неговата работа ти допада?
- Хорхе е един много благ и честен човек, който дава изключително топли прегръдки. Обожавам обикновеността и скромността му. От него научих да си ценя труда, но и да не се самозабравям.

Много млади хода в търсене на смисъла и щастието често се провалят. Какво би им препоръчала?
- Да не спират да опитват. Колкото и пъти да падат, важно е да се изправят един път повече. Но могат да си вземат почивка, докато са долу. Да знаят, че да се откажат също може да е печеливш ход. Да разберат, че няма грешни избори, а има просто избори, които ни водят по различни пътеки. Че щастието не е дестинация, а се намира в детайлите по пътя. И може би най-важното – да се научат да пускат и да не се вкопчват, защото „и това ще мине“.

Дете на известни и успели родители. Помага или пречи?
- И двете. Името ми е едно безценно стъпало, от което започвам пътя си и съм безкрайно благодарна за труда на родителите си да го изградят. Но идва и със своите очаквания и своята тежест.

Александра извън офиса къде намира отмора?
- С котките вкъщи. Докато пее. Когато гледа залези. Докато скролва из Инстаграм. Като чете хартиени книги. Пътувайки наблизо и надалеч.

Щастие намираш в …?
- Тихите моменти, в които поглеждам света и съм благодарна, че съм жива, че дишам и че там някъде е пълно с котки за гушкане.


Д-р Надие Карагьозова-Нади
Снимки: Личен архив Александра Алгафари




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете