Д-р Димитър Кюланов е дългогодишен експерт в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) към Министерския съвет. От 1юли 2018г. е пенсионер, но все така се вълнува и споделя ценен опит с колегите от системата на секретарите. Консултира и подпомага редица проекти през годините свързани с детската престъпност.

- През годините системата е реформирана многократно и е доказала своята хуманност и ефективност. Най-силните й страни са богатата превантивна дейност с децата, корекционно-възпитателната работа с децата, извършващи противообществени прояви и престъпления, работата за подпомагане на ресоциализационния процес с тези деца, подпомагане на родители и техните семейства. И всичко това чрез професионализма и активността на секретарите на МКБППМН (от които 223 щатни, главно педагози, социални педагози, психолози, юристи) и на другите членове на комисиите; изградена мрежа от интердисциплинарни центрове и кабинети за превенция; активна дейност на над 2000 обществени възпитатели към МКБППМН; стотиците програми и проекти, които се реализират в страната от комисиите, съвместно с други органи и НПО. Друга силна страна на системата е отклоняването на непълнолетните от наказателно производство (по чл. 61 от НК) и разглеждането на възпитателни дела и налагането на богат набор от възпитателни мерки, като най-тежките от тях (настаняване в корекционно-възпитателни заведения- СПИ и ВУИ, свързани с откъсване от семейството и средата) се прилагат към много малък брой деца (от 0.5% да 1,5% годишно от всички възпитателни дела) и то само в краен случай, когато възможностите на другите мерки са изчерпани и това настаняване е в интерес на детето. При възпитателните дела са напълно защитени правата и интересите на детето от доверен представител (най-често от отделите „Закрила на детето” към ДСП) или адвокат. Съществува възможност за двуинстанционно обжалване на мерките и т.н. Самият Закон за БППМН е променян многократно, като последната му радикална и съществена промяна беше според изискванията за хармонизирането на българското законодателство със законодателството на ЕС, във връзка с присъединяването ни.

Една от слабите страни на системата е недостатъчната координираност на централно и местно ниво на дейността на МКБППМН с инспекторите от детските педагогически стаи, социалните работници от отделите „Закрила на детето”, училищните психолози и педагогически съветници, неправителствените организации. Нормативна база за доброто им взаимодействие има, както има и добра практика в това отношение до 2007 г. В последните десетина години, обаче, възникнаха редица проблеми от субективно-организационен характер в ръководствата на различните подсистеми, започна деградивен натиск върху системата и взаимодействието беше нарушено. Въпреки това и до сега много от специалистите от различните органи, включени в системата, работят в добър екип и това дава много добри резултати. За съжаление обаче на централно ниво и по места в много случаи съществува неглижиране и пренебрегване на дейността на МКБППМН и работещите в тях, особено на секретарите, както недооценка на усилията и постиженията им, на инициативите и иновативните им опити. Друга слабост на системата е постоянното недофинансиране. Недостигът на финансови средства затруднява изключително превантивната работа, а обрича на мизерен живот и неефективен ресоциализационен процес децата в корекционно-възпитателните заведения. Някои членове от ЗБППМН също вече не отговарят на съвременните реалности и се нуждаят от промяна. Специфична слабост на превантивната система на училищно ниво е липсата на законова регламентация на училищните комисии за превенция на противообществените прояви на учениците (или на подобен орган), които са важен елемент в противодействието на агресията и насилието сред децата. Като общ проблем на цялата система мога да посоча, липсата на медийно отразяване на дейността и добрите практики на комисиите за БППМН, както и на другите звена от системата, а това е от изключителна важност за създаването на необходимата обществена нагласа за ефективна превенция.

В последните години се правиха опити за ново детско правосъдие. Къде не сработиха различните екипи и предложенията не намериха консенсус?

- Провалът на тези намерения беше предопределен. Инициативата за промени в законодателството в тази област не бяха породени от обективни противоречия и проблеми на системата, а от хора, които искаха да наложат радикална промяна, без да познават системата. При формирането на екипите се получи свръхпредставителство на неправителствени организации и отделни специалисти, които не само, че не познаваха реалните особености и проблеми на системата, но се ръководеха от користни амбиции, нямащи нищо общо с идеята за усъвършенстване на детското законодателство. Не беше направена обективна оценка на системата от междуведомствен интердисциплинарен екип. В работните групи не бяха включени водещи компетентни експерти от ЦКБППМН и специалисти от практиката, както и утвърдени в тази област учени. Поведе се агресивна негативна кампания срещу системата и работещите в нея. Най-фрапиращ пример в това отношение е кампанията на Националната мрежа за децата „Не ме съди човече”, чрез която се тиражираха откровени лъжи от типа на тези, че местните комисии въдворявали в интернати хиляди деца само за това, че са откраднали един сладолед или една вафла. По този начин се процедираше и при подготовката на стратегическите документи на замислената реформа още от 2011 г., та до опитите през последните 2 години за налагането на нов закон, който да замени ЗБППМН, който проект срещна широк отпор в институциите и професионалистите поради своята несъстоятелност. С други думи инициаторите на „промяната” не само, че не потърсиха консенсус, но и се конфронтираха с всички, които имат различно мнение от тяхното.

„Поглед от кухнята“- как изглежда ръста и динамиката на противоправните деяния извършени от малолетните и непълнолетните в последните години?

- В световен план това са агресивният неолиберализъм и глаболизъм, които в интерес на евроантлантическия транснационален капитал и агресивни военно-политически блокове, се стремят да налагат по целия свят пагубни идеологии, да разрушават националните идентичности, да отхвърлят ценностните устои на досегашната цивилизация. И всичко това под маската на пропагандата за правата на човека, налагането на ЛГБТИ като модел за масово поведение с прекомерни, вкл. и неестествени, права; политиката за толериране на нелегалната имиграция, противопоставянето на Изтока и Запада, на Юга и Севера, „наказание” на различни страни и правителства, които им се противопоставят и т.н. Това са страшни негативни тенденции, които могат да породят не само регионални конфликти, но и война. За съжаление тези тенденции устойчиво проникват и у нас чрез политически и икономически натиск от вън, чрез политически сили и многобройни грантови НПО, финансирани от външни донори за осъществяване на определени политики в нашето общество.

- Отдадох се на отдавна замислени и започнати работи, свързани с научните ми интереси. Продължих работата си по един фундаментален научен труд, по който работихме преди 30 и повече години с един близък приятел и колега, вече покойник, на тема „Саморазвитието на човека”. В същото време започнах обработката и качването на компютър на над 10000 народни пословици и поговорки, събирани от баба ми през целия й съзнателен живот. Довърших един социално-педагогически преразказ и анализ на невероятната приказка-роман „Приключенията на Пинокио”, в който се правят паралели с педагогическата и психологическа практика за работа с девиантни деца от 19 век и нашето съвремие. Него успях да публикувам в моята професионална Фейсбук страница, но имам намерение да го развия, като включа и други любими, палави детски герои.

Продължавам сътрудничеството си в три авторитетни неправителствени организации, на едната от които съм председател, а на друга- член на УС. Отделно се занимавам и с хобитата си – филателия, пощенски картички, нумизматика, колекциониране на значки, ордени, медали, а така също и подреждане и обогатяване на огромната ми колекция от захарчета, събирани у нас и в чужбина. Но една от основните ми задачи е да си почивам и отделям повече време на семейството, особено на внуците.

Към края сме на една нелека година, която ще запомним с короновирусната пандемия. Какво бихте пожелали на себе си и на всички останали?

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.