|
|
|
Д-р Тюркян Севен: Обичам да готвя класически ястия с дъх на детство, уют, бащин дом…
 Тя е от онези жени, които дълго дълго изпращаш с поглед. Невероятна хубост, осанка, чар, интелект. Както се казва „Господ е бил щедър, дал дал с пълни шепи“ и очертал един успешен профил на Жената, която умело върти кариера и семейство. Тя е Тюркян Севен. Родена е в Разград. Днес живее в един от най-големите и магнетични мегаполиси в света- Истанбул. Завършва дентална медицина, по професия стоматолог. Дълги години е административен ръководител на семейната болница.
Щастливо омъжена с две дъщери. С подчертан интерес към кулинарията и градинарството. Именно страстта й към кулинарията я провокира да създаде свой личен блог. Днес блогът й „Щипка Серотонин“ се радва на голяма популярност в социалната мрежа. Има над 35 хиляди последователи. Според техните отзиви и коментари „Тюркян е истински Мастър Шеф“, независимо, че няма диплома за това. Но тя държи най- важната диплома, тази на щастието, радостта и приятното общуване. В кулинарното училище на Тюркян, освен изобилие от рецепти има и доста интересна, и полезна информация свързана с културата и бита на стария и модерен Истанбул. Блюдата й са истински шедьовър поднесени винаги в изискан порцелан. Обожава времето прекарано със семейството си и дългите разходки из тесните улици на контрастния, но величествен Истанбул. Често говори за България и родния Разград с много любов и пази прекрасни спомени свързани с детството, и годините прекарани в математическата гимназия, която завърша с отличен успех.
И така, ако обичате вкусната и изискано поднесена храна, надникнете и вие в „Щипка Серотонин“. Там ще откриете изобилие от рецепти, подходящи, както за ежедневно меню, така и за по специални случаи.
Госпожо Севен, как се запалихте по кулинарията?
- Първо искам сърдечно да Ви благодаря за вниманието и интереса към моето любимо хоби и към моята личност. За мен е удоволствие и чест да споделя, част от ежедневието си с една много уважаема и талантлива моя землячка като вас. Когато инстинктивно започвате да отделяте време за готвене, даже и през най- интензивното си ежедневие, когато присъствието в кухнята не ви тежи, а точно обратно отморява ви, когато започвате да броите часовете, останали до започването на приготвяне на една нова рецепта, тогава изведнъж разбирате, че кулинарията или просто готвенето е удоволствие за вас или така наречено хоби, с което бихте искали да се занимавате все по често. Кулинарията не е нов интерес за мен. Все още си спомням първите ми курабии, които бях приготвила скришно от мама, когато тя беше на работа. Нищо , че се получиха твърди като камък. Бях много горда и удовлетворена от творението си. Мама също се изненада и ме поощри горещо. Бях 10 или 11 годишна. Обичах да поднасям турското си кафе на гостите. Следях мама как готви и и помагах с удоволствие в кухнята. И така и продължих. С годините се усъвършенствах и любовта ми към кулинарията нарасна все повече и повече.
Определено времето в кухнята за Вас, не е скучна работа. Там ли е Вашето място, където намирате своя антидот срещу уморения ден?
- Точно. Кухнята е моят оазис. Там се отморявам, чувствам се удовлетворена, пълноценна и щастлива. Кулинарията и фотографията са моите хобита. Обичам да готвя и да фотографирам добре поднесена храна.
Добрата кухня и храна през Вашите очи, как бихте я представили?
- Терминът “Добра кухня” е специфичен за всеки. Кухнята е добра , когато ястието ти хареса, “добра кухня” е когато всеки залък ти придава удоволствие, навява ти хубави спомени, чувство на удовлетворение и наслада. Добра е кухнята, ако продуктите ти са чисти, поднасянето красиво, вкусът добър...
Новото позабравеното старо „Здрав дух в здраво тяло“ под различна форма застава на дневен ред все повече и повече. Идеята за здравословно и балансирано хранене ли е водеща и във Вашата кухня?
-Трябва да си призная, че не съм голям фен на така нареченото ”здравословно хранене”. Внимавам да не наблягам на еднородна храна, обичам разнообразното меню, но не съм много категорична с пълната забрана на така наречените “ вредни” продукти, като брашно, захар,и подобни. Обичам да готвя класически ястия с дъх на детството, уют, бащин дом. Обичам аромата на баница или топъл хляб в кухнята си. Децата ми пораснаха по този начин. Вярвам на балансираното хранене, с не прекалени забрани и също с не прекалени толерантности спрямо всички продукти, с които ни е дарила природата.
Имате невероятен усет. Умеете да създавате уют и да предизвикате възхищението на околните. Това е благословия и какво още...
- Благодаря ви... Не бих могла да отговоря на този въпрос, само бих се зарадвала, ако съм успяла да оставя такова впечатление във хората.
Да си поговорим малко за ролята Ви на майка. Майчинството, връзката майка-дете, как Ви промениха през годините?
- Имам две дъщери, голямата ми дъщеря е архитект, а малката е студентка- учи “Международни отношения и политика”. Гордея се и с двете. За съжаление работя активно от години насам, и сега като си помисля, не смятам, че съм успяла да отделя достатъчно време за децата ми по времето на тяхното детство. Винаги сме имали много сплотени взаимоотношения, топли и сърдечни връзки, обединени около семейната структура. Но като всички работещи майки, аз също бих искала да върна времето назад ,за да имам възможност да отделя повече време на моите дъщери. Дай боже отсега нататък.
Разкажете ни как изглежда един Ваш семеен ден и кои традиции, и ценности, са водещи за Вашето семейство.
-По принцип съм домошарка. Най-добре се чувствам в домашна обстановка. Например, предпочитам да се храним у дома, вместо ресторанти. Предпочитам също да домакинствам на гости, вместо да ходя на гости. Старая се да създавам възможно повече време, за да бъдем заедно, около една трапеза или да дискутираме случилото се през ежедневието ни. Обичаме дългите неделни закуски, които са един от поводите да се съберем на една трапеза. Често посещаваме нашите родители, които се радват много на времето прекарано с нас и внуците си. Също така 2-3 пъти в годината пътуваме по света .Сега поради пандемията отложихме за известно време, но аз вярвам,че ще се нормализираме скоро.
Живеем в трудни времена, хората все повече се отчуждават и Щипката Серотонин е повече от необходима. Ползите от нея са…
- “Щипка Серотонин” се роди по един спонтанен начин. Както споменах и преди, поради интереса ми към кулинарията отдавна следя много страници и съм член на няколко групи в социалната мрежа (български и турски), свързани с темата. До преди година- две не бях се престрашила да публикувам своите ястия в никоя от групите. Още след първата ми публикация на лично ястие с лична снимка, забелязах, че споделянето на опит ме прави щастлива. С поощрението на членовете на групите създадох лична страничка, която за кратко време порасна и се превърна в един вид място за душевен отдих и глътка въздух по времето на интензивното ни ежедневие. Непременно бих искала да подчертая, че успехът и популярността на страницата се дължат не само на моите публикации, а повече на отзивчивостта и големия интерес на моите последователи. С времето ние се превърнахме в едно голямо семейство , с членовете на което успяхме да уловим една прекрасна съвместна тръпка. Благодарение на тях страницата съществува и продължава да храни душите ни с позитивизъм, уют,положителни емоции, от които имаме нужда особено през тези трудни дни.
България и Разград за Вас са…?
- Детството ми, мили спомени, съучениците ми, младостта ми, баба и дядо, безгрижни ваканции на село....мога да изброя още много неща....само хубави и бели спомени.
За какво мечтаете и какви предизвикателства си поставихте за настоящата 2021 година?
- Искам да ви призная, че имам интересни планове за 2021 година. Дай Боже, ако се отървем от тази пандемия, планирам да отворя едно малко кафе, с няколко маси, където да осъществя мечтата си. За локацията все още не съм решила, но непременно ще бъде на достъпно място за моите последователи... Одрин, Истанбул... а може би София...
И накрая на нашия разговор, какво ще пожелаете на хилядите Ви последователи и симпатизанти, които Ви следят с повишен интерес?
- Най сърдечно им благодаря, че не ме оставиха сама по този път. Благодаря им за душевната храна с която хранят моята душа всеки ден. Благодаря им за всичко, което направиха и правят, за да се почувствам специална и щастлива. Техният позитивизъм и тяхната искреност е безценен дар за мен.
Д-р Надие Карагьозова-Нади
Снимки: личен архив Тюркян Севен
25.02.2021г.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
