Търсене:
 
      Начало 07 03 2021      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

В сувенирния свят на Янка Енева има патриотизъм, любов, художествени ценности и още много неща…


Янка Енева е родена в Русе. Израства в село Нова черна, където живее и до днес. За самоуката майсторка, няма невъзможни неща. Плете, шие, кове, дялка софри и точилки, изработва декоративни бутилка с декупаж, рисува върху керемида, украсява кратуни, работи с глина, изработва бижута от мъниста и още, и още. С една дума Янка е като „Многоръкия Шива“. Всяка ръка твори по много неща и запознава със света на красивото. Уникални са изделията й с икони. Колкото успешна с куките и четката, толкова добре се справя с ъглошлайф и зеге в ръка. Използва различни техники, които често си измисля сама. „Просто така усещам нещата. Не мога да го обясня. Всичко се ражда в главата ми. Всяко нещо, което видя или си представя, знам как да осъществя без да се наложи да търся съвет или помощ.“, споделя моята събеседничка. Тя е олицетворение на безграничната воля и страст у човека. Любознателността и любопитството й отключват страстта й към фотографията. Нейна тематична фотосесия посветена на Коледа на скъпите ми приятели от с. Шуменци-Калина Михайлова и Отец Михаил, провокира моят интерес към нея и стана повод за този разговор. Гордее се с куклите от царевична шума. „За сега само аз изработвам такива“, скромно добавя Янка. Докато разказва за хобито си, очите й светят. Предава цялата страст и вълнение по изработването на всеки детайл от творбата. „Когато хората, вземат в ръцете си изделията ми и виждам грейналите им лица, намирам мотив за нова работа. Това ме зарежда“, откровеничи Янка. Пази мили спомени от детството. Едва десетгодишна се впечатлява от сръчните ръце на комшийската баба и така на съседската пейка се учи да плете. Това й умение постепенно открива за нея един богат и разнообразен творчески свят, в който днес се движи уверено и изпитва голямо удовлетворение и щастие.

Голямата й любов са семейството, двете прекрасни деца и сувенирният свят, който я представя най-добре и чрез, който изразява най-добре себе си. Впечатлени от дарбата й, местното читалище преди години организира изложба с цел да популяризира изделията на самоуката майсторка. Често организаторите на конкурси от района я ангажират да изработва специални награди. С радост твори за участниците в Офроуд конкурса, който се провежда в село Нова Черна, община Тутракан. Не пропуска да благодари на Бог, за дарбата й. „Живеем в трудни времена. Времена, в които има превес материалното и егоизма, отчуждаване от ценности и корени. Творческият процес ме спасява“, с нескрита тъга в очите продължава разказа си Янка. Усетът й към красотата, желанието й да експериментира и да преоткрива отново и отново себе си, я превръща в ловец на мигове.





Какво означава за Янка фотообективът, от къде черпи вдъхновение, какво я радва, какво огорчава и др. се завъртя нашият разговор, който обещава и едно ново приятелство.

Янка, първо искам да те поздравя за невероятните неща, които изработваш с много любов. Как започна всичко, помниш ли първото изделие?
- Благодаря! Радвам се, че творбите ми се харесват! Да, помня. Попаднах на снимка на дърво от мъниста в интернет. Бях впечатлена и реших и аз да опитам. Не знаех нито техники, нито какви материали се използват. Обикалях и събирах клонки от дървета, които мислех, че имат подходяща форма за ствол на дърво и по тях лепях мъниста. Първото подарих на класната на дъщеря ми. Тя беше впечатлена и това ме ентусиазира да продължа.

Как се раждат идеите, от къде идва вдъхновението?
- Идеите са много. Идват една след друга :) и са провокирани от случки, разговори с хора, нещо което съм видяла и искам да променя.




Богата палитра от техники и материали. Разкажи малко повече за тях?
- Техниките!? Точно те са проба, грешка, опит. Всяко едно творение ми показва, къде съм сгрешила и какво трябва да променя. Това е нещо, което не мога да обясня или по точно е много дълго. С толкова разнообразни неща се залавям, харесва ми.

Колкото си успешна с материалите, толкова са успешна и с фотообектива. Какво търси и намира чрез него Янка?
- Чрез него запазвам нещо красиво завинаги. Дали е предмет, пейзаж, човек няма значение. Чрез фотографията се опитвам да покажа на всички, това което аз виждам. Надявам се да събуждам емоцията и на тези които снимам и на тези, които разглеждат кадрите.

Една фотография не е само снимка. В нея има тема, послание и какво още..?
- Една фотография може да е цял разказ. Една фотография може да предизвика различна емоция. Предпочитам да снимам хора. За мен те са едно необятно поле за изследване. Всеки един човек е уникален и красив. Трябва да вникнеш в същността му и да изкараш, колкото може повече емоция. Семейните снимки са много мили. Когато снимам семейства сякаш усещам, как всичко наоколо се изпълва с любов. Сякаш съм зрител, който с апарат в ръка се стреми да улови точно тези жестове, които показват връзката и стремежа на хората един към друг.

Какво най-често поръчват твоето клиенти?
- Всичко е индивидуално и на периоди. Поръчват и избират най-различни неща, според повода и случая.

Родител си. Изкушавам се да попитам, на какво учиш твоите деца и какви тревоги стоят пред теб, като съвременен родител?
- Да, родител съм и бих казала, че това е най–трудната задача в моя живот. Като родител се стремя да вземам най–правилното решение в дадена ситуация. Едно съм разбрала, колкото и да искаме децата да следват нашите съвети, те са тези, които вземат последното решение. Мисля, че трябва да наблюдаваме, напътстваме, подкрепяме и подтикваме към правилната посока израстването им съобразено с техните характери.



Най-важните ценности за теб са…
- Като творческа личност трудно бих определила, кои са най–важните ценности за мен, защото те се менят много често. Минавам през различни етапи и всеки път нещо се променя и замества от друго. Единствено вярата продължава да е начело толкова години.

Какво още не се опитала, а би искала да добавиш към дейностите, с които се чувстваш така щастлива?
- Дърворезба. Това е едно мое желание от известно време.

Фотосесията ти посветена на Коледа в дома на отец Михаил от с. Шуменци, предизвика голяма възхита у мнозина. Разкажи малко повече за нея?
- С Калина Михайлова се познаваме отдавна. Един ден тя ми се обади с предложение да заснема пресъздаване на Бъдни вечер със семейството й, както те го отбелязват всяка година. Искаше внуците й да имат спомени, запечатани в снимки, не само мислите им. Аз бях много ентусиазирана и благодарна. Обсъдихме всички подробности и след няколко дена снимките бяха факт. Нейната грейнала усмивка ,присъствието на този свещен човек в дома ми съпругът й отец Михаил и запознанството с внучетата й бяха истинска награда за мен. Благодаря й от все сърце! Благодаря й, че избра мен и че ми позволи да стана свидетел на това свещено семейно празненство! Видях, колко любов и сплотеност има между тях. Как трябва младите да се учат от техния пример и какво е семейни ценности.

Впечатляващи са изделията с икони. Когато рисуваш икони, какви чувства изпитваш?
- Спокойствие и мир на душата.

Любимият ти израз.
- Всичко ще се нареди!



Какво те радва и какво огорчава. Твоето спасения от умората, намираш в...?
- Огорчава ме егоизма в хората. Радва ме споделеното щастие, приятелството. В момента преживявам някакъв етап, който мисля че ще ме промени. Радвам се, когато снимам и видя през обектива чувства. Чувства, които много хора крият...Да. Мисля, че ги крият, за да се предпазят. Което е тъжно. А съм щастлива ,че пред мен ги показват. Това ми вдъхва надежда. От сивотата в ежедневието се предпазвам с осъществяването на фантазиите си :)

Светът на твоите изделия е свят на…
- Удовлетворение и смисъл. Това е светът, в който намирам себе си и реализация на идеите си..

Какво не успях да попитам, а би искала да споделиш?
- Всичко при мен се ръководи от чувствата. Обичам да влизам в роли. Това понякога ме подтиква да си правя автопортрети или да облека костюми на анимационни герои и да забавлявам малките дечица. Миналата година имах предложение да се облека в костюм за деня на прегръдката и да посетим училищата и детските градини в Тутракан раздавайки прегръдки и усмивки...Беше неописуемо преживяване. Освен децата успяхме да усмихнем и доста възрастни. Малко хора биха го направили, като самоинициатива, а за мен е един приятен спомен.

Д-р Надие Карагьозова-Нади




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете