„Често получавам упреци, че позволявам на синовете ми да се обличат малко по-фриволно и ме винят, че възпитавам така хулигани.“, започна своя разказ, родител потърсил ме за консултация в последните дни. „Те са момчета, ако сега докато растат не ги подкрепя в техните желания, няма да отгледам мъже със самочувствие. Те не създават проблеми у дома, няма и оплаквания от тях в училище.“, продължи притесненията си моята събеседничка, майка на двама сина. Нейният разказ ме отнесе към една приятна среща случила се също тези дни и станал повод за настоящия ми коментар.

Винаги съм била против етикетирането и преписването на думите „хулиган“ или „престъпник“ на дадено лице или група само по външния вид. Често препоръчвам на родителите, които изпитват затруднения в общуването с буйния юноша, да бъдат внимателни в избора на думи, с които си служат. Ако не уважаваме чувствата му, ако не проявяваме разбиране към интересите му, не позволяваме да прави избори, всъщност осакатяваме самочувствието му и пречим да има добра себеоценка, още повече ако са момчета. Окуражителните думи мотивират, насърчават, укрепват психиката и волята, изграждат добро самочувствие. Обидните думи, обратно, демотивират, водят до ниско самочувствие и в нередки случаи улесняват попадането на такива деца в среда от непокорни младежи, които често попадат в криминалните хроники и са част от извадката на различни социални институции. В живота успелите, са не винаги момчета и момичета, познати като пълни отличници в училище. Широко е разпространено разбирането „че момичетата“ най-често се увличат по лошите момчета и специалистите до ден днешен нямат категоричен отговор, защо това е така.

Не всяко момче или момиче, които ходят със странни прически, разкъсани и смъкнати дънки „шмъркат“, пият или създават неудобства. Да ги наричаме „хулигани“ само заради избора на дрехи, цвят или екстравагантна подстрижка на косата, които не се вместват в представите на възрастните за нормално, никак ама никак не е сериозно. Трябва да внимаваме с подобни думи и да не създаваме стереотипни нагласи. Признавам в гардероба си и аз имам дънки, които тук там са разпрани макар и в прилична мярка. Всяко време е белязано със своите модни тенденции, своята музика, ценности, едни ги възприемат, други не. Едни позволяват на децата си да са част от дръзкия моден свят, други категорично се възпротивяват. Всяко семейство има свое разбиране и представи за възпитание, позволено-непозволено, правилно-неправилно. Семейството е сложна система, набор от ценности, култура, образование на родителите и др. Всичко това определя и взаимоотношенията в него. В семейства, където цари диалог, сплотеност, говори се смело за всякакви теми, без да се игнорират или заобикалят някои като „забранени“ , отчита се съвременната социалната среда, в която расте и се развива бъдещия наследник, нещата се случват по цивилизован и правилен начин.

Мила гледка в градския парк в Кубрат през изминалите дни прикова вниманието ми и стана част от онези „примери от ежедневието“, които често използвам, анализирам и ползвам в моята практика. Примери, които обръщат представите и имат силата на образците, които грижливо ни поднася съвремието ни. Млад татко, хванал за ръка около тригодишен син. Зачервили бузки след ритане на топка и тичане, с пазарлъци се отправят към изхода на парка. Вижда се, че на детето не му се прибира. Таткото успява да контролира положението. Със спокоен тон обяснява, че пак ще дойдат, но сега е време да се приберат у дома. Детето се разсейва бързо и още по-бодро забива крачета, отправяйки благодарствен поглед към баща си. Забавих крачки, разпознала таткото. Приятно изненадани се поздравихме. „Синът ми, како Нади“, гордо ми представи малкото човече, който вече ме изучаваше любопитно. Не бяхме се виждали две десетилетия.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.