|
Зимна ваканция при баба и дядо
Ако днес имах възможността да се върна няколко десетилетия назад във времето и отново да бъда дете... С нетърпение щях да очаквам последните дни преди зимната ваканция, за да се кача на влака и да замина при баба и дядо. Когато майка ми и баща ми бяха заети, а аз нямах търпение да отпътувам, майка ми ме изпращаше на гарата, баба ми ме очакваше отсреща, а родителите ми щяха да пристигнат в навечерието на Нова година. Тогава не се страхувахме от нищо и през ум не ни минаваше за днешните опасности, които грозят децата на всяка пряка.
И така... Баба щеше да ме чака на гарата с широко отворени ръце за силна прегръдка, да се приберем в топлата й къща, да поема дъхът на вкусните й гозби и да почувствам онази незаменима бабина топлина, примесена с усещане за уют и спокойствие. Щеше да извади стотина неща на масата, които предварително е подготвила в моя чест, да седнем тримата с баба и дядо и да се увлечем в сладка раздумка. Аз щях да покажа на дядо бележника ми със шестици, той гордо да ме похвали, а аз да се почувствам като най-умното, най-хубавото и най-обичаното на света дете. Показването на бележника на дядо беше много специален момент...
Ако съм измръзнала от пътуването, баба щеше да ми натопи краката в гореща вода със сол, да ме разтрие с ракия с кокичета, да ми приготви топло прясно мляко с мед и да ме затопли с пухкаво одеало с гореща тухличка под него. Дървата в печката щяха да пукат и да топлят душите и телата ни, а вечерта да заспя най-сладкия сън.
Сутринта баба щеше на пръсти да опре ухо до вратата на стаята ми и тихичко да каже" "Марианчее, наспа ли се, на баба чедото!" и да ми донесе табличка с няколко бабини вкусотии и топло домашно мляко от нашата кравичка. След това щяхме да се отдадем на сладки приказки, да й разкажа всички свои тайни, радости и неволи, като на истинска приятелка, докато навън вали пухкав сняг. На другия ден снегът щеше да е натрупал, и само комините на къщите да пушат, а градчето да е потънало сред планинските хребети. Дядо щеше рано сутринта да е донесъл истинска елхата, а моя задача щеше да я украся. В двора пък щеше да цари суетня около коленето на прасето, на което аз не присъствах, но с охота хапвах печено на жарта свинско ушле... И се започваше едно дълго пренасяне и приготвяне на месни вкусотии, цвърчене на вкусни пържолки и какво ли още не...
За Нова година се събираше цялото семейство на огромна трапеза с бабините деликатеси и сочни баници с късмети. След полунощ се изреждаха всичките роднини, втори, трети и пети братовчеди за да се чукнат всички с домашно червено винце и да си разменим пожелания, а аз да ги отупам със сурвачката по гърбовете, а после да преброя и прибера в касичката си събраните парички.
Първи януари винаги беше тих и снежен, аз цял ден разопаковах и разглеждах подаръците, които ми беше донесъл Дядо Мраз под елхата, а аз така и не можах да усетя кога се е промъкнал. Ваканцията продължаваше в игри на двора със шейната, в правене на снежен човек с морковен нос, а баба все ме преследваше с разни вкусотии, пък аз все не исках и не исках да ям... И се гушкахме, и си говорихме, докато толкова бързо отминаваха тези дни и трябваше отново да се върна в реалността, и се започваше пак едно училище, и така ... до следващата ваканция.
Тези спомени завинаги ще топлят душата ми и ще ме карат да се усмихвам. Жалко за днешните деца...
Мариана Чомпалова- Йорданова
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
