Декември- колкото студен, толкова и топъл
Последният месец на годината – декември е най-чаканият от малки и големи. Заради пухкавия сняг, заради срещата с най-пленителната усмивка и вечно позитивен Дядо Коледа, заради коледния дух, заради пищните витрини, които намигват празнично и за още много много неща.
Декември е най-празничният месец от календарната година. Започва с Никулден, следват Игнажден, Коледа, Нова година и куп именни дни, в които празнуващите вдигат наздравица и отдават почит на различни Светци и техните покровители. С наближаването края на годината, погледите все по-вече се вторачват към последния. Нима има някой, който да не чака с трепет празничните дни и най-вече тези на декември.?! Те са моментът, в който на едно място се събират най-най-най свидните и святи неща. Те са най-хубавият повод за среща с близките ни, за благодарност и прошка, за почит към традициите и ценностите, поводи за споделеност и заедност. А като ги съберем на едно място, не събираме ли всъщност най-полезното, най-важното, най-правилните хора, с една дума истинските неща, за които в трудните моменти, прозряваме най-добре. Ковид годината, като че ли потвърди убедително това и ни показа, че можем да живеем и с малко и трябва да усвоим този урок, защото не трябва да чакаме трудните дни, които да ни подсказват, че малките неща, всъщност имат много по-голяма стойност. Този декември ще е нашият тест именно за това. Да отдадем истинска почит и уважение на малките неща, които ще държим близо до сърцето.
Декември на отиващата си 2020 година, може би е най-тихият и мълчалив месец от десетилетия насам. Колкото желан, толкова и нежелан. Причините са много. Много места на семейната трапеза за първи път ще останат празни. Злото на годината Ковид 19, отне много животи, наложи много ограничения, промени алгоритъма на работа в почти всички сфери на живота и ни постави пред най-голямото предизвикателство, да помогнем на малчуганите да пораснат малко по-бързо, за да разберат тревогите на възрастните и случващото се около вируса. Думата онлайн и Ковид 19 станаха най-употребяваните и така за кратко се организира онлайн живот, онлайн-обучение, онлайн– общуване… Приехме ги като алтернатива, като решение за временно ползване. С времето осъзнахме, че сме гъвкави, адаптивни, но в същото време разбрахме и колко много сме крехки, чувствителни, уязвими и че най-се чувстваме добре, когато общуваме на живо, когато се поздравяваме с усмивка и си стиснем ръцете, когато се прегърнем, когато си говорим „без маски“, които скриват лицата ни, а те показват нашето настроение, нашите чувства…
Декември е. Температурите са ниски, но в сърцата ни е по-топло от всякога. Тази топлина идва от това, че се научихме да благодарим повече през годината, на ангелите в бели престилки, които с натежали от умора очи, показаха, че хипократовата клетка за тях означава много, на учителите, които се адаптираха към електронната образователна среда, към хилядите хора , които останаха анонимни, но които показаха, че единствено най-хубавото украшение за един човек е неговата ДОБРОТА, и че протегната ръка, лесно се не забравя.
Този декември е най-топлият, семпъл и задушевен, защото малки и големи излъчват най-силните послания за повече здраве, повече доверие, повече оптимизъм, повече заедност, смирение и толерантност. Нещата, които правят живота по-смислен, по-вълнуващ и много по-споделен!
Д-р Надие Карагьозова- Нади
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар. Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |