Той има впечатляваща история, достойна за сюжет на филм. Това е историята на един бунтар, едва навършил пълнолетие, който успява да избяга от режима на Саддам Хюсеин, воден от жаждата за независимост и свобода. Често с болка обобщава „диктаторските режими, са най-голямото зло за обществата, отнемат най-ценното свободата, рушат. Репресивните политики „убиват“, всякакви възможности за демокрация и плурализъм.“ С напускането на страната, една дълбока рана заживява завинаги в душата му- болка и носталгията по род и родина. Филм за тази невероятна история, поучителна в много аспекти е направен през 2003 година. Идеята за филма е на Емил Стоянов, генерален директор на Телевизия „Европа" по онова време. Автор и сценарист е журналистката Маргарита Рачева, оператор- Иван Христов. А героят в него е носител на високото отличие „1300 години България“, за заслуги в популяризирането на българската култура зад граница. Той е популярно име в журналистическите среди у нас и в чужбина. Признат за един от най-добрите анализатори и коментатори на събитията в Близкия Изток. След дълги години изгнание избира със сърцето си България за своя втора родина. С благодарност споделя „България отвори душата си и обятията за мен, и с това ме спечели завинаги“. Тук създава семейство. Тук се раждат децата му и внуците. Работи вдъхновено всеки ден и се чувства добре, „в кожата“ на журналист и като гражданин на страната, която определя по следния начин: „Имам майка, казва се Ирак, имам и баща, неговото име е- България“. За благодарност към тази грижа, „аз съм лоялен към България, даже се чувствам повече българин от много други българи “, признава Халаф и се води от тази лоялност до ден днешен. През годините получава много предложения да се завърне в Ирак. Предлагат му високи постове и солидно възнаграждение, но не се изкушава. Лоялността му към България е по-силна. С голям респект говори за преподавателите си в университета, колеги и приятели, които го приемат като един от тях и днес се гордее с многото си български приятели от всички нива и различни слоеве. С лекота привлича вниманието към себе си, „явно имам някаква външна или излъчвам вътрешна сила и доброта“, откровеничи Мохамед, който държи много на добрата комуникация и красивото общуване между хората. Той е пример за успешна интеграция, на човек с различна култура, етнос и религия. И в тази връзка посочва една от най-големите грешки на европейските държави, които не проучват предварително и добре културата на малцинствата и това довежда до неуспешната им интеграция, които оформят гета, в които напрежението не стихва. В същото време е критичен и към емигрантите, които не искат да приемат европейските ценности и в това е основния им проблем. „Те бунтуват срещу културата на мнозинството, а това не е правилно, а грешно“ не крие разочарованието си журналистът.

Това е историята на Мохамед Халаф.Кой е той?
Д-р Мохамед Халаф е български гражданин от иракски произход.Журналист, признат авторитет по въпроси свързани с Близкия изток. По повод задълбочените му анализи и коментари, водещият на „Панорама“ Бойко Василев, казва „като, че ли не си е тръгвал от там“. Роденият в Бакуба през 1951 година иракчанин от малък се увлича по книги, вестници и списания. Страстта му към четеното го отвежда в местна книжарница където отива да помага, за да може да чете най-новите печатни издания. Любовта му към словото и творчеството предопределят по нататъшния му път на развитие. Завършва университета в Багдат, профил арабска филология. Започва да работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен. Още с първите си репортажи прави впечатление, че няма да бъда удобен за управляващите. Не пести критика и смело изказва несъгласие по много управленски въпроси. За да спести неприятности и предпази близките си, Мохамед напуска страната. Първо заминава за Париж, от там се прехвърля в България и остава завинаги. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет, където защитава докторат. От 1981 година работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за (Аби Даби ТВ) за събитията в България през 1997 година. Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“. Сътрудничи на арабските вестници „Шарк-ал-уасит“ и „Ал хаят“, издавани в Лондон. Хонорован преподавател в специалността „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Факултета по журналистика и масови комуникации, където води курсове по „Близкия изток и регионалната и световна сигурност“ и „Арабските медии и глобализацията“. Женен. Има две деца (син и дъщеря).

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.