Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Подобряване плавността на говорния поток по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви


Психотерапията е дял от медицината, който използва за лечение средствата на словесните и несловесните връзки между хората. При музикотерапия на деца със заекване, тренинг на междуличностни контакти се постига в лечебна група, където има възможност да се усвояват и коригират социални навици, опосредствани от речта. От хиляди години човечеството е използвало изкуството като източник на наслада, но лечение със средствата на изкуството- това е сравнително нов феномен. Щайнер организира пръв експериментално обучение в училища, ориентирани към антропософията. Възползвайки се от този опит ще докажем, че с благотворното си действие музиката създава спокойна терапевтична атмосфера и подготвя терена за логопедическата тренировка, подобрявайки нейната ефективност. Т.е. все по-актуален заряд получават съвременните логопедични занятия, в които са вплетени елементи на изкуствотерапия.
Eisenson(15) сочи, че "заекването като цяло е винаги проблем на ранното детство, като обикновено започва между(3-та и 9-та )година. Rustin,Botterill u Kelman(16) представят за начало на заекването(2-та -5-та) година по време на феноменалното физиологично, неврологично и когнитивно развитие на детето. Несъмнено влиянието на музиката като интелектуален активатор в детството е най-силно. Според Гордън Шоу сложната музикална структура подобрява по някакъв начин дейността на онези участъци от мозъка, които отговарят за абстрактното мислене и за изпълнението на различни други, несвързани с музиката задачи. Лозанов и Новаков откриват, че спокойната барокова музика с ритъм 60-64 времена в минута потапя мозъка в дълбоко алфа- състояние, което е идеално за обучение. А Д-р Томатис приема за генератор на мозъчна енергия музиката на Моцарт, Брамс и "григорианското пеене", в което има най-много звуци с честота 5000-8000 Hz.
Много учени са се опитвали да обяснят законите на отразяването, музикалното възприятие и неговите механизми, тайния код на "мистичното сътворяване на образа в съзнанието".Но тези опити не винаги са били успешни. Детето възприема произведението на изкуството първо чрез сензорните канали, които доставят получената информация на интегративния център. Съвременното познание вече няма претенцията за еднозначно тълкуване на редица феномени и загадки. Например при някои индивиди сетивните модалности са странно обединени и тези състояния се проявяват при съвсем обикновени обстоятелства. Но по-често това явление се наблюдава при творци и ценители на изкуството, които откриват способностите си за "цветно чуване" и "звучно виждане" в условията на конкретната си художествена дейност. Така откритият "двоен ефект" на човешките усещания би могъл да послужи като фундамент за апробирането на новосъздадени логотерапевтични техники. А вплитането на един цветен нюанс в утвърдените прийоми за логопедична работа би разнообразил "инструментариума" на говорния терапевт. От неврологията знаем,че "при надпрагови дразнители в рецепторните клетки или в свободните нервни окончания на сетивата възникват възбуждения,които се провеждат по аферентния сетивен път през гръбначния мозък и мозъчния ствол до проекционните зони на мозъчната кора и там се осъществява съзнателно отражение на признаците"(9).В този смисъл усещанията,възприятията и представите,преминавайки през "потока на преживяването" проправят път към едни или други поведенчески реакции.При възприемането на музикални произведения също възникват представи за явления от действителността,но обикновено те са зависими от индивидуалния жизнен опит на детето(реципиента).Теоретиците на музиката са склонни да определят понятието"програмност"като особен принцип на творчество,при което композиторът с помощта на музикалните средсва създава определена система от смислови асоциации,предизвикващи във въображението на слушателя конкретни представи.
Децата със заекване слушат музика с особен интерес.Известно е,че при пеене и ритмични движения на крайниците заекването намалява.Дефектът синкинезия(съдружни неволеви движения,съпътстващи говорния акт)се проектира повторно в коригиран вид и се превръща в ефект.Ако разгледаме явлението "синопсия" и като дефект,то изкуственото предизвикване на звуково-цветни асоциации би могло да се превърне в ефект и да послужи за създаването на нови логотерапевтични технологии.Но възможностите за спонтанно възникване на условни рефлекси в различните модалности са недостатъчно проучени от невропсихиатрията и съвсем слабо в музикалната педагогика и психология.Синопсия( colour hearing) е налице,когато даден дразнител(например звук)при въздействието си върху съответния рецептор предизвиква в отговор не само адекватното усещане,а заедно с това и усещане от друга сетивна модалност(например за цвят)[7] .
При комплексни синопсии цели музикални произведения пораждат представата за картини в покой или движещи се като филм.А при аналитико-синтетичните синопсии отделни тонове се свързват с определени системи от цветове.Появата на фотизмиобикновено се пренася и върху абстрактни понятия-като числата,дните на седмицата,месеците на годината,имената на хора.Това научно знание за "свързаните усещания"би могло да се използва за разнообразяване на говорните задачи при автоматизирана реч.Затова ако искаме да отприщим цялата мощ на учениковата личност-трябва да открием именно онзи най-важен катализатор,онази техника или похват,които ще фокусират в едно тялото,сетивните възприятия,чувствата и ума на детето.Колкото повече сетивни усещания се разбуждат,толкова по-широка става основата за неврологичния контакт с околната среда.Смесването на сетивата доказано повишава притока на кръв в кортекса-т. е. при синестетичното учене се получават по-добри резултати.Закономерно се налага извода,че цветното обкръжение в интериора,атрактивността на нагледните средства и постоянното използване на музиката в логопедичните кабинети е важно условие за стимулиране на интереса и сензорната отзивчивост при децата с нарушена плавност на говора.В резултат на дългогодишни наблюдения върху резултатите от опитите за цветно асоцииране върху музикални мотиви,стигнахме до предположението ,че "дисасоциативните огнища" при заекване могат да бъдат потушени частично чрез създаването на нови асоциативни вериги(между звук и цвят),водещи до появата на сензомоторни верижни реакции(в този случай безспазмен орален праксис)-използвана е класификацията на видовете учене по Клаус{9} Т.е. заекването може да бъде намалено чрез създаването на нова доминанта в мозъчната кора,с което се цели извеждането на патологичния затворен импулс и се постигне неутрализацията му.
Това е осъществимо по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви,които са елемент от системата на арттерапията.В какво се състои нейната ценност?Чрез арттерапия(в случая рисуването по музикални мотиви) се експериментира с различни чувства и представи на личността на символическо равнище,което дава възможност на изследваното дете да изрази собственото си виждане,а не натрапения терапевтичен модел.Според Фройд "мислите и преживяванията,възникващи в подсъзнанието,често се изразяват не вербално,а във формата на образи и символи.Думата "образование" произлиза от латинския корен "еducare",което буквално означава "извличам".В древността задачата на ученика е била да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения.Онова,което възприемаме като човешка съзнателност е съсредоточено най-вече в артикулариите-мозъчни структури,управляващи себеизразяването.Артикулариите подбират определени усещания сред бушуващия в мозъка ни океан от най-различни възприятия и им придават най-конкретна форма.Но съвременното обучение се състои от опити да се "влее" информация отвън-навътре в мозъка.С течение на времето подобна образователна система причинява задръствания в артикулариите,което води до притъпяването им и намалява способността на мозъка да възприема и учи.Методиката на арттерапията се базира на убеждението ,че вътрешното "аз" на човека се отразява в зрителни образи всеки път,когато той рисува,без да се замисля за това-т.е. спонтанно.
Композиторът Хектор Берлиоз отбелязва,че музиката пробужда у нас такива усещания(за време,пространство,цвят....),които могат да възникнат в действителност само чрез другите анализатори{2}.Т.е. използвана подходящо програмната музика би помогнала на детето да разкрие и осмисли своите преживявания(като ги нарисува)на фона на композиторовото внушение и изразност.За тази цел в логотерапевтичните сеанси се включват фрагменти от творби на композитори-синестети.Сред изследователите на цветния слух(синопсия)необикновен интерес представлява творчеството на Рихард Вагнер.Неговите увертюри и симфонични въведения,антрактите и многобройните живописни картини дават( по думите на Н.Римски-Корсаков): "много богат материал за изобразителната музика и там,където фактурата на Вагнер се оказва подходяща за дадения момент,там той е действително велик и могъщ със силата на пластиката в своите изображения,благодарение на ненадминато гениалната си оркестрация и експресия.
В драматургията на Вагнеровите опери съответно нараства значението на природните и живописните сцени.Особено в тетралогията "Пръстенът на нибелунга" и в "Тристан и Изолда".В симфоничната идилия "Зигфрид"героичното начало се преплита тясно с живописно-изобразителното(мотива на "изковаването на меча").Изобразителните моменти са широко застъпени и във второ действие,което се развива в голяма,гъста борова гора.Романтиката на гората,изпълнена с тайнствено шумолене,с трепетни гласове и птиче чуруликане-образи,характерни за немската народна поетика-е прекрасно претворена в музиката на "Зигфрид"{5}.За музиката на Ференц Лист също е характерно живописното,изобразителното начало.Със средствата на своето изкуство той се стреми да предаде "зрими" образи-всичко онова,което събужда творческата му фантазия в годините на странстване,в общуването с природата или скулптурата,а също и онези моменти в прочетената от него литература,които предизвикват зрителни представи.Това намира място в "музикалните картини"-програмни пиеси с изключително богат обхват на жизнени явления.Неслучайно Лист често пресъздава образи от живописта.
Обобщено можем да направим заключението,че в романтичната естетика се явява тенденцията към сближаване на поезията,живописта и музиката-т.е. към синтез на изкуствата.На мястото на разума романтизмът издига чувството,чрез което непосредствено се стига до истината.

Корекция на заекването по нов метод

В контекста на музикотерапията цветното асоцииране по музикални мотиви дава неподправена информация за емоционалния статус на детето,осигурявайки му възможности да развива вътрешен контрол,за разлика от проективните тестове(например цветните петна на Роршах и тяхната трудно дешифриране).Давайки социално приемлив изход на агресията и другите негативни чувства(породени от комплексите за малоценност)-цветното асоцииране е вариант за "изпускане на парата" и разреждане на напрежението.Чрез изразяването на потискани мисли и чувства(разкривани в рисунките)между децата и терапевта се установяват отношения на емпатия.А подтикването на заекващите да рисуват (по музикални мотиви)измества вниманието им от "неудобството" на вербалната изява към дейността.В резултат на аналитико-синтетичната дейност звуковата информация се декодира и изпраща в интегративния център,където се свързва с процесите мислене,памет,емоции и се поставя в съзвучие с насочеността на личността.В процеса на арттерапия се развиват и художествените възможности на учениците,в резултат на което се повишава самооценката и чувството за удовлетвореност от развитието на скритите таланти.
Група американски учени правят опити да свържат музикалната интелигентност с другите когнитивни домени(Раушър,Шоу и колектив).След като изследват моделите на съзряване на нервната система,тези учени предполагат,че музикалната интелигентност и пространствената способност са тясно свързани в човешката когниция.Доказано е ,че малки деца,които са учени да свирят на клавишен инструмент,се справят по-добре от различни контролни групи със задачи,изискващи пространствено-времеви операции.Ако успеем убедително да докажем,че музикалната интелигентност е първична и стимулира развитието на другите способности,то йерархията на когнитивните домени би могла да се преосмисли.А едновременното включване на пространствената и музикалната интелигентност би довело до по-висока степен на преработка на информацията и по-успешни контакти в терапевтичната стая.Цветните асоциации на заекващите деца имат спонтанен характер,за разлика от организираните говорни "тренировки".Докосването до творчеството и въображението(според Карл Юнг)е овладяване на лечебна сила.Рисуването без визуален модел дава възможнаст на детето да изрази вътрешните си преживявания и от дълбочината на душата му да изплува несъзнатото(често причина за вътрешни конфликти и натрупани психотравми).Рисуването на фона на приятна музика се п ревръща в акт на освобождение,в социално приемливия вид на гнева,болката,страха,тревожността.
Според Д.Георгиева и С.Евстатиева заекването е "емоционално-стресиращ фактор за говорещия и не позволява нормално протичане на процеса комуникация.Заекването е експресивен речеви проблем,който довежда до вторични поведенчески,емоционални и когнитивни отклонения".Модуларният подход в съвременната психология защитава теорията,че човешкият мозък е разработил в процеса на еволюцията много,отделни структури за информационен процесинг.Т.е. учениците(особено тези с увреждания)притежават различни умове и обучението е най-ефективно,ако се вземат под внимание различията,вместо да се игнорират.Акцентира се върху възможността на всяко дете да изяви себе си.
Разсъждавайки върху това-какво означава да бъдеш "развит"(интелектуално и езиково)Хауърд Гарднър предупреждава специалистите да обръщат повече внимание на умствения статус на творците на изкуството.Това разширяване на дефиницията на човешката когниция(като в нея се включват и способностите на хората,ангажирани с изкуство) е окуражаващо и перспективно.Авторът доказва убедително,че пластичността на човешкия мозък в ранните години от живота на детето е много голяма.Т.е. различни части на мозъка могат да станат взаимнозаменяеми,когато има функция,засегната от патологичен процес и се налага нейното заместване.Тези компенсаторни възможности много успешно се стимулират чрез заниманията с изкуство.В структурно отношение музикалната интелигентност е почти паралелна на лингвистичната и няма научен смисъл едната от тях да се нарича интелигентност,а другата талант.Затова учителите не трябва да пренебрегват големите терапевтични възможности на музиката и останалите изкуства в общообразователния и ревалидационния процес.
При всеки индивид заекването протича различно,но неизменно се наблюдават характерологичните изменения на личността,които са провокирани от неуспехите в говорната изява.Специалистът(логотерапевт)трябва да избере такава система от конкретни дейности,които не само да стимулират психическата активност на децата,но и да им осигурят ситуация на успех в процеса на комуникация.Този избор може са се базира и на възможностите на музикотерапията и арттерапията(в частност цветното асоцииране),които са "инструменти" за енергийно активиране на биоелектрическата активност на мозъка и за снемане на тоничното напрежение,за премахване на "дизритмията" при статъринг.
В условията на логопедичния кабинет при училище "Д-р Петър Берон"-гр.Търговище бе направено експериментално проучване за наличието на синопсии(аналитични и комплексни) и цветни асоциации за:цифрите,дните на седмицата,имената на месеците,звуковете в българския език.От изследваните 60 ученици при 8 се установи заекване в различна степен.Прилижени са следните диагностични методи за оценка на езиково-говорния статус:
1.Социо-демографски данни за пациента.
2.Оплаквания на детето.
3.Анамнестични данни за нарушението.
4.Оценка на личностовата структура.
5.Определяне на стресоустойчивостта и социалната адаптация по метода на Холмс и Раг.
6.Описание на логопедичния статус.
7.Очаквания на пациента от терапевтичния курс.
8.Самооценка на собственото състояние на говора.
Експерименталните резултати демонстрират,че учениците със заекване влагат много по-голяма емоционалност и желание за работа,когато им е поставена задача за цветно асоцииране.При голяма част от тях се наблюдава "типична реакция"(цвят) за определен дразнител(звук) на първосигнално равнище и недостатъчно сходства при цветните асоциации за вербално подадени символи(на второсигнално равнище).Този факт може да се обясни ,макар и хипотетично с локализацията на увреда при заекване(това е прозодическата система,разположена в субдоминантната мозъчна хемисфера).А знаем,че музикалните способности са представени преимуществено в дясната хемисфера.
В следващия етап от експеримента на учениците се предлагат фрагменти от програмна музика(в десет сеанса).На децата се дава инструкцията да нарисуват всичко,което "виждат" или си представят,слушайки музикалното произведение.Обобщеният преглед и анализ на рисунките показа,че учениците са в състояние да направят много и разнообразни асоциации(репрезентирани върху листа или на монитора на компютъра),които се доближават до посланието на композитора или заглавието на творбата.Макар и дълбоко субективни като натюрел, "звучните картини"доказват,че при децата със заекване(независимо от увредите)е съхранена способността за спонтанно асоцииране и образно мислене.И тези запазени способности са добрата основа за балансиране на говорната изява в условията на художествени дейности.Предварителната подготовка на децата да рисуват собствената си представа( "видение"),предизвикана от музиката ги превръща в субекти на сътворческа изява.Ще посоча като интересен пример участието на учениците в музикалното оформление на рецитала по стихове на Иван Вазов и съвременни поети.След като получиха задача да нарисуват картини по "Симфония на мира"(Стефан Драгостинов),децата споделиха,че тази музика звучи невероятно,има сугестивна сила,богата образност,предизвиква конкретни представи и е много подходяща за оформлението на изучаваните стихотворения от "Епопея на забравените".Учениците сами посочиха фрагмента за безсмъртието на Левски и боя при Шипка.Участниците в спектакъла помагаха при " разкрояването"на звукоизобразителната палитра на симфонията,правейки много точни асоциации.Аналогични резултати се получиха и при анализа на кантатата "Политемпи№3"( "Панаирът"),чийто текст по-късно послужи за основа на либретото на детска оперетка.Въз основа на тези опити можем да направим извода,че рисуването върху музикални фрагменти отключва и провокира говорните интеракции,в което се състои и неговата терапевтична стойност и предизвикателства.
Логично е да се предположи,че говорните спазми ще се проявяват най-често в условията на словесна комуникация,при която ученикът трябва да конструира самостоятелно своето устно изказване.При експериментално обучение(по метода на цветното асоцииране върху музикални мотиви)изследването се провежда чрез регистрация на говорната дейност на всеки ученик при всяка форма на реч.След това се прилага статистическа обработка на резултатите и анализ на емпиричните данни.Записват се общия брой на изказванията -като наблюдението се води ежедневно в продължение на десет дни.Установява се сумарната говорна активност(дейност) на всеки ученик(N) и говорната дейност със спазми(n)Индексът на говорните изказвания със спазми се намира по формула,като сумата на говорните изказвания със спазми се раздели на сумата на общия брой на изказванията.
Изследвани са 8 ученика със заекване.От тях-с тежка степен-2,средна степен(0,21-0,8)-3,лека степен-3.Учениците са на възраст от 8 до 16 години.Сравняват се говорните им изказвания в естествена работна среда(логопедичен кабинет,терапевтична стая) и в условията на експериментално обучение(при арттерапевтични сеанси,комбинирани с музика)Използвани са откъси от произведения на Ференц Лист(симфонична поема "Какво се чува в планината"),Рихард Вагнер(увертюра към операта "Танхойзер"),Скрябин,Римски-Корсаков,Стравински,М.Мусоргски( "Картини от една изложба"),Бедржих Сметана(симфонична поема "Водният дух"),Йозеф Хайдн(сонати за пиано,симфония "Часовникът"),Стефан Драгостинов( "Симфония за мира",кантата "Политемпи№3",Георги Златев-Черкин("Севдана"),Цветан Цветанов(Симфония№3) и други фрагменти от популярни произведения.
Сравнителният анализ на парциалните оценки на говорните изказвания позволява да твърдим,че резултатите от словесното описание на нарисуваните "версии" по музикални мотиви се доближават значително до I и.с. при четене( II).Т.е. само при декламация(ритмизиран говор)учениците показват по-добри постижения.Като се знае,че устният словесен анализ на рисунките(или другите произведения на изкуството)е вид самостоятелна форма на реч,която е по-сложна от предходните(декламация,отговор на въпроси,четене,разказване с нагледна опора),то получените данни убедително доказват ефективността на апробирания метод за ревалидация.Сравнението между I и.с. при стандартно и експериментално обучение сочи значителни разлики(от14 до 23% при различните деца)в полза на нестандартните методи на въздействие.Направеното изследване потвърждава необходимостта от индивидуален подход,както в учебната,така и в логопедичната работа.Свързването на ревалидационната с арттерапевтичната работа мултиплицира ефекта от въздействието,а целта на следващи изследвания ще бъде да се разработи нова,специфична методика за преподаване и логопедическа терапия,съобразена с големите звуковоизобразителни възможности на програмната музика.И като се съобразим с факта,че музиката постъпва 80 пъти по-бързо в интегративния център на мозъка,нейното широко приложение в езиковото обучение е целесъобразно и закономерно.Разумно е да се използва и лечебния ефект на някои композиции(60% от творчеството на Моцарт има такива качества).Затова през последните 3 месеца от изследването бе обособена "терапевтична стая" за уморените и напрегнатите ученици,в която звучи непрекъснато лирична музика(флейтовите концерти на Меркандел,дивертиментите на Моцарт,сонати от Телеман,Вивалди и др.)
В края на експерименталната процедура се установи,чеброят на спазмите в говорните изказвания на учениците намалява при опита им да опишат собствения си фантазен образ.И така последният формален етап(словесен анализ на рисунките)отпада,защото заекващите деца живо реагират и споделят помежду си за асоциациите,които предизвиква у тях музиката.Сходствата на нарисуваните "версии" по музикални мотиви при някои от участниците са в подкрепа на предположенията на гещалтпсихолозите за вроденото съответствие между "звуковата физиономия" и зрителния образ.Т.е. за връзките между зрителния и слуховия анализатор,които са недостатъчно изследвани.Но в условията на групова терапия става факт,че предизвикването на "звуково-визуални образи" при деца със заекване има доказана корекционна и безспорна психотерапевтична стойност.
Кои са преимуществата на груповото "музикално визуализиране"?
Всъщност групата от заекващи деца се явява микрокосмос,т.е. общество в миниатюра,отразяващо целия външен свят.Учениците са равноправни партньори и имат възможност да получат обратна връзка и подкрепата на останалите. Чрез взаимното си изследване децата получават знания за собствената си личност.Груповият терапевтичен процес разкрива и развива личността на детето с нарушено развитие.Груповите занимания са далеч по-мощен начин да потърсим съвет от скрития във всеки от нас "гений".В тази дейност много по-важен е самият процес,отколкото резултатите.Чрез себеизразяването на децата се акцентира върху хуманните взаимоотношения в групата.Специалистите по арттерапия препоръчват на ръководителите да не анализират рисунките,а да помогнат на детето самостоятелно да разбере скрития смисъл на своето произведение.
Занятията,комбинирани с изкуствотерапия облекчават диагностиката,дисциплинират групата,дават изход на вътрешните конфликти и силните емоции.За снемане на напрежението се използват различни материали и рисуване на компютър на фона на подходящо подбрана музика.Познаването на методите на изкуствотерапията е важно за включването им като корекционно средство и за преодоляване на психологическите бариери.Психическото здраве на детето с нарушения зависи и от чувствата,а терапевтът носи отговорност за психоклимата в групата.Именно докосването до невербалните равнища на комуникация осигурява равни възможности на всички говорнозатруднени деца.От посочените разсъждения логично следва извода,че цветното асоцииране е добър терапевтичен модел за подобряване на плавността на говорния паток и развиване личността на детето с нарушения(при спазване на адекватен психохигиенен режим).

Интеграция на ученици със специални образователни потребности

Всички ученици в масовите училища са с различни интелектуални способности.Това явление се обуславя от уникалността на личностния генофонд и средовите детерминанти-два фактора,определящи наличието на различните когнитивни силни и слаби страни.Говорейки по-общо,модуларният подход,предложен от психолози (като Пинтър), лингвисти (Чомски) и антрополози (Митън) е в съзвучие с хипотезата за съществуването на различните (множествените) интелигентности /1/. Това предположение,приложено в сферата на образованието се превръща в предизвикателството на следващото хилядолетие.А ние след като знаем за огромните различия в процеса,по който учениците със специални образователни потребности получават и възпроизвеждат знанието,трябва да фокусираме преподаването си така,че да се съобразим с тези различия,давайки възможност на всеки ученик да развие по-пълно своя интелектуален и социален потенциал.
Несъмнено човешките способности и различията между учениците имат генетична причина,но е доказано,че умелите интервенции в средата през сензитивните периоди от развитието на децата могат да направят от тях хора с добри професионални постижения.Според д-р Дайъмънд/2/не само " мислещата"мозъчна кора реагира физически на обогатяването в околната среда,но също така и чувстващата лимбична система.Това е област от мозъка,тясно свързана с емоциите и паметта.Доказано е,че музиката и заниманията с изкуство въобще оказват благотворно влияние върху емоционалната интелигентност на детската личност.В посоката на тези изследвания съвременната невропсихиатрия предоставя сериозни доказателства за наличието на когнитивна активност при положителни емоционални състояния,провокирани от съприкосновението с образци на изкуството.Това знание е добра информация за педагозите,които трябва да изработят стратегия за развитие на познавателната дейност при учениците със специални образователни потребности.Съобразявайки се с различията на децата в групата те могат да им осигурят широка платформа(основа на пирамидата) за интеграция в класа.Нека очертаем един примерен вариант за успешна интеграция.
Знаем,че по своята същност музиката е разбираема за всички и съдейства за подобряване на комуникациите на подсъзнателно равнище.Група учени от Калифорнийския университет правят опити за свързване на музикалната интелигентност с другите когнитивни домени.Те изказват хипотезата,че музикалната интелигентност е първична и стимулира развитието на другите интелигентности.В българската неврология пръв Стефан Мутафов прави експериментални проучвания и доказва,че при деца с тежка и дълбока степен на умствена изостаналост се срещат първично съхранени музикални способности(метроритмичен и тоновисочинен усет).Ако се съобразим с тези факти,навярно подобна "интелектуална хирургия" ще преправи картата на човешките способности и би довела до изумителни "когнитивни подвизи".
Несъмнено влиянието на музиката като интелектуален активатор в детството е многократно по-силно(Гордън Шоу).Тя влияе върху нервните клетки чрез вибриращи звукови потоци,а на неврофизиологично равнище в мозъчната кора се създава оптимално огнище на възбуда и се подобрява биоелектричната активност на мозъка.По време на пеене основните дейности се премесват от лявото полукълбо към предния и теменния дял на дясното полукълбо.това преместване е показателно за силното подобрение на настроението и повишаването на вниманието.Т.е. използвана по определен начин ,музиката може да стимулира когнитивната дейност на учениците.Затова неслучайно изследователите на човешкия мозък наричат лимбичната система "втория мозък"при човека.Тази затворена неврологична мрежа е толкова невероятно веща в поддържането на стабилността в човешкия мозък,че понякога изглежда има свой собствен ум.Установено е,че лимбичната система увеличава възможностите на учениците за способността,наречена синестезия(един от най-интересните феномени,познат на неврологията)Синестезията по своята същност е съчетаването и координирането на сетивата.Проявлението на синестезия в лека степен е доста срещано явление.
Професор Ейткън от Единбургския университет е провокирал "свръхестествени" постижения в областта на запаметяването чрез стимулиране на синестетични прояви.Неговите проучвания са доказателство,че мозъкът може да оперира с много по-голяма ефективност,ако се прилага целенасочена мултимодална програма за развитие на когнитивните процеси при учениците със специални образователни потребности.Какво е уникалното предимство на събудената синестезия в тази програма?И кое е специфичното в методиката на синестетичното обучение?-Това са все още въпроси от бъдещето?
В пряката си професионална дейност ,след проведен експеримент с ученици от 6 до 18 години установих,че при тях се наблюдават елементарни синестетични състояния и запазена способност за образно мислене.И това е добрата основа,върху която могат да се изграждат останалите когнитивни процеси.В продължение на две години бе провеждана експериментална мултимодална програма за интегриране на учениците със специални образователни потребности.Програмата включва многообразие от дейности и упражнения:
1.Разиграване на автентичен фолклорен обичай с танци- "Еньовден".
2.Поставяне на детска оперета "Стоян и Милена"."Криворазбраната цивилизация".
3.Участие в театрален спектакъл "Планета Детеландия"(с ръководството на професионален режисьор).Учениците са от три училища-деца-билингви,с ментални и слухови нарушения.
4.Куклено шоу с изработване на декори към приказки,пеене и приготвяне на сандвичи.
5.Подготовка на коледен спектакъл:
-драматизация на народен обичай "Коледуване"
-хоров концерт,съвместно с учениците от музикалната паралелка
6.Арттерапия:
-изработване на предмети,занимания с приложни дейности на фона на музика,работа с пластични материали,рисуване на общо платно.
7.Музикотерапия(пасивна):
-слушане на произведения на композитори-синестети.
8.Ароматерапия и масаж.
9.Дегустация.
10.Упражнения за развиване и активиране на дълбоката сетивност.
11.Превръщане на цветовете в звуци.
Задачата включва разглеждането на репродукции.А от учениците се изисква да изразят в звуци цветовете,формите и структурата на платното.
12.Придаване на форма на невидимото.
Задават се придружаващи въпроси: Ако трябва да скулптирате определено музикална произведение,какъв материал ще изберете?Какви форми ще създадете?Каква е "миризмата на музиката"?
Децата се насочват към въображаеми многосетивни упражнения по ваятелство.
13.Извършване на транспозиции:На учениците се поставя задача да разменят композитори и художници въз основа на работата им.(Ако Моцарт беше художник,кой щеше да бъде?)
14.Решаване на проблем по пътя на синестезията.
15.Приготвяне на супа минестрьоне за изостряне на сетивата.
16.Дълбок натиск.
17.Проприоцептивни дейности-четкане на части от тялото.
18.Ритмични дейности-скачане,люлеене.
19.поставяне на учениците със специални образователни потребности в свръхстимулираща околна среда с контраст на цветовете.
20.Изработване на мултимедийни картички върху литературни образци.
Учениците изпълняват мултимодалната програма по предварителен план.В хода на експеримента се привеждат нови доказателства за мащабното действие на музиката като когнитивен активатор и се поставят нови предизвикателства към недостатъчно проучения проблем за сензорната интеграция и йерархията на когнитивните домени.Методиката за изследване включва 3 теста,чрез които се отчита динамиката на развитие на интелекта и речта при учениците в норма и патология.
1.Senzazione-тест за самооценяване- "Синестет ли съм?"
-обичам да описвам едно възприятие с думи от друго
-интуитивно разбирам кои цветове са "студени" и кои "топли"
-изкуството предизвиква у мен вътрешна реакция
-съзнавам ролята на синестезията в начина на мислене на големите творци
Мога да усетя кой от следните звуци "ооооааа", "зип-зип" и "ни-ни-ни" в коя от следните форми е отразен-.VVVV,////////,`~~~~~~~~~.
2.Тест на Векслер за изследване на общата интелигентност.
3.Тест на Васил Стамов за комплексно изследване на езиково-говорната система.
4.Корелационен анализ между резултатите от тестовете за изследване на реч и интелект.
След приложената мултимодална програма( за две години) се отчита положителна динамика на развитие на речта и интелекта при учениците със специални образователни потребности.Получената зависимост между реч и интелект в началото(r=0,59 при р<0,001) се е променила и в края на експеримента (r=0,67при р<0,001).Тези резултати свидетелстват,че формирането на интелекта и речта в условията на сериозни дефекти на мозъчните структури е възможно като се открият точните методически средства за постигането на ефективност в този процес(в този случай приложената мултимодална програма).
Анализирайки резултатите и постиженията на учениците можем да направим заключението,че сложната структура на музикално-драматичните спектакли е подобрила дейността на онези участъци в мозъка,които отговарят за абстрактното мислене и за успешното изпълнение на задачи в областта на езиково-говорната компетентност.Т.е. "синестетичното обучение",реализирано чрез мултимодалната програма,подобрява умствената работоспособност и когнитивната активност,като заедно с това улеснява вграждането на учениците със специални образователни потребности в класа.Включването на участниците в група със здрави деца води до преживяването на чувството на социалност.Децата с увреждания се приобщават към здравите и съвместно с тях рисуват декорите,изработват атрибутите,променят ариите,описват нахлулите в главата им образи,породени от музиката.Т.е. те получават възможност за себеизразяване(което автоматично води до самозареждане).
Какво прави един учител добър?
Повече от всичко друго,това е способността да помогне на ученика да опознае себе си.Така процесът на изпълнение на мултимодалната програма се превръща в творческа работа,която доставя удоволствие.Съвместните занимания на деца в норма и патология ,помага на последните да надмогнат своята фрагментарност и извличайки подкрепата на груповия потенциал,да достигнат по-високо равнище на на духовно развитие.Мултимодалната програма позволява на учениците да изберат този вид упражнения,които им дават възможност да открият онзи катализатор или похват,фокусиращи в едно тялото,сетивните възприятия,чувствата и ума.При децата със специални образователни потребности емоционалната интелигентност е по-добре съхранена,затова те предпочитат дейностите,свързани с музициране.Привеждайки и факта,че при деструктивни процеси метроритмичното чувство се разпада последно,бихме направили опит да се аргументираме в защита на изказаната хипотеза за първичността на музикалната интелигентност в йерархията на когнитивните домени.Много изследвания доказват,че при деца с неврологични заболявания има наличие на нарушения в надмодалната перцепция,засягащи зрително-пространствения,времевия и ритмов гнозис.Тези проблеми рефлектират върху разбирането и употребата на думи ,обозначаващи пространствени отношения,посоки и ляво-дясна ориентация.По подобен начин нарушения се откриват и във вербалната времева перцепция,изразяващи се в трудности при разбирането и продукцията на думи,обозначаващи време.От своя страна ритмовият гнозис,който е свързан с възприемане,продуциране и програмиране има отношение към скоростта на слухово декодиране на фонемите,което е ключ при разбирането на прочетеното.
Композиторът Хектор Берлиоз отбелязва,че музиката пробужда у нас такива усещания( за време,пространство,цвят…),които в действителност могат да възникнат само чрез другите анализатори.Подтикването на учениците към музикално описание води до успешно изграждане на нервни свръзки между петте сетива и разширява обхвата на неврологичния контакт с образния поток.Ефектът от това упражнение се проявява чрез по-силните мисловни картини.
Мултимодалното (синестетичното)обучение посочва пътя от сензорната към социалната интеграция на учениците в неравностойно положение.Всяко дете е неповторимо и трябва да получи шанс да направи своя уникален принос за света.

Йорданка Й. Донева, специалист логопед.



Коментари
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>Светлана Андреева на 2007-01-05 20:53:28
С интерес прочетох мателиала на логопеда Йорданка Донева и бих искала да я помоля за уточняване на някои пасажи от текста като: \"Чрез изразяването на потискани мисли и чувства (разкривани в рисунките) между децата и терапевта се установяват отношения на емпатия. \" За мен това е нов и бих казала, смущаващ факт. Въз основа на какви изследвания тези отношения на емпатия са открити или доказани? 
Както и по-надолу: 
\"Несъмнено човешките способности и различията между учениците имат генетична причина, ...\" Подобно твърдение звучи твърде силно. Моля да разясните как сте стигнала до този \"несъмнен\" извод. 
 
Имам дълъг опит с ученици с различни възможности в училище и съм съгласна за положителното въздействие на музиката и изобразителното изкуство в образователния процес. Напълно подкрепям социализацията / интегрирането на децата със специфични образователни потребности в масовите училища. И мисля, че тази тема трябва да се дискутира широко и учителите да получат добра подготовка за работа с тези деца.
Написано от НФМД на 2007-01-10 22:57:12
Здравейте, за контакт с автора на стаията- логопед Донева може да осъществите чрез pomagalo.com и името й. Бихме се радвали ако споделите и вашия опит.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете