Търсене:
 
      Начало 02 06 2020      
 
 Е-мейл
Оценка: / 0
СлабОтличен 

СТАНОВИЩЕ от Движение "Българско семейство", относно Закона за социалните услуги и предложение за неговото изменение

Движение "Българско семейство"- гр.Хасково е неформално гражданско обединение с 1200 членове.

Изготвянето на Становището за промяна на Закона за социалните услуги е резултат от работата на активисти на Движение Българско семейство специалисти в сферата на правото, финансите, социалните дейности, търговски мениджъри и представители на бизнеса.

С оглед на развиващата се юридическа среда в сферата на социалните закони и засягането на законодателството относно децата, ние от Движение българско семейство виждаме определени проблеми в ново въвежданите правни текстове. Тъй като засегнатата материя е с изключително обществена значимост, изготвихме настоящото становище за промяна на важни според нас текстове които според нас имат съществени пропуски и пороци.

В текстовете на ЗСУ са допуснати противоречия на заложените в самия него принципи в чл.2, противоречия с конституционни правни норми и противоречия с основни институти на правото, като института на запрещението, съществуващи повече от 2хилядолетия. Това е в разрез както с писаното хилядолетия право и Европейската харта за правата на човека /чл.8/, така и с морално-етичните норми създадени в обществото през вековете. Нека не забравяме, че има закони, но има и морални закони, които са в основата на всички общочовешки отношения.

Тази редакции се налагат, тъй като в писаното и неписано право на страната ни и на Европейския съюз, децата до 14годишна възраст са признати за напълно недееспособни, а децата над14 години за ограничено дееспособни. Също така, от хилядолетия съществува запрещението като институт на правото, доказал се във времето, като основополагащ в защитата на правата на хора с физически, здравословни и ментални проблеми. Това е едно от основните права на всеки един гражданин за защита на личността и имуществото му в случай, че изпадне в нужда, чрез вземане на решения за това от настойническия съвет. Невъзможно е да се вменява на недееспособно лице, само да преценява какво би било в негов интерес и какво би било опасно за него, при положение, че съда на базата на събрани доказателства е преценил, че това лице не може да упражнява своята воля ефективно и да подписва договори определящи неговия живот. Подобна ситуация, освен, че би била осъдима от гледна точка на етиката и морала, би създала широка възможност за манипулации над подрастващите и поставените под запрещение с оглед на това те да използват ненужни, объркващи за тях или увреждащи ги услуги, единствено с користна за извършващият ги услуги. Създавайки нормата по този начин законодателят е създал възможност за недобросъвестност, която би довела до отричане на принципите заложени в чл.2 на ЗСУ, на основните права на всеки индивид и на основните права залегнали в Европейската харта за правата на човека. С оглед на всичко това би бил постигнат обратния на очаквания от законодателя ефект, а именно злоупотреба с доверието на лицата и източване на държавни средства, чрез ненужни и дори увреждащи социални услуги. Законодателят не може да си позволи наивността да смята, че всички работещи в сферата на социалните услуги, ще бъдат добросъвестни, добронамерени и водени от идеалите да помагат на лицата с които работят. Ето защо, той е длъжен да помисли за всички елементи на недобросъвестност за които се създава предпоставка и да заложи в закона механизъм за справяне с тях. Именно такава защита според нас представляват предложените от нас текстове.

Нашите ПРЕДЛОЖЕНИЯ са следните:

В чл.7 ал.2 предлагаме да бъде вмъкнат текста „одобрени от неговия законен представител, настойник или попечител” с което текстът би придобил следния вид:

Право на социални услуги
Чл. 7. (1) Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние.
(2) Всяко дете има право на социални услуги, одобрени от неговия законен представител, настойник или попечител, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности.

В чл.9 ал.2 да се прибави „ ,както и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива.”, в ал.3 да се прибави „ ,на законните представители, настойници и попечители когато същите имат такива.” , а в ал.4 да се прибави „и/или на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива,” с което текстът на целия член би придобил следната редакция:

Зачитане на правата и желанията на лицата
Чл. 9. (1) При предоставянето на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата.
(2) Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, както и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива.
(3) При предоставянето на социални услуги за деца се зачита мнението на детето и родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, на законните представители, настойници и попечители когато същите имат такива.
(4) При предоставянето на социални услуги се гарантира правото на лицата, които ги ползват, и/или на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива, да изразяват свободно мнението си за начина на предоставяне и ефективността на услугите, възможностите за подобряване на качеството им и за всички въпроси, които имат отношение към техните права и интереси при ползване на социалните услуги.

В чл.28 ал.1 да се добави „,като следи за компетентността на служителите си и качеството на услугите които предлага.” И да се създаде нова алинея 2 с текст:” Доставчикът на социална услуга носи административна и персонална отговорност относно действията си довели до изтичане на лична информация станала му известна и достъпна по повод на неговата дейност, както и за всички имуществени и неимуществени вреди причинени от неговата неправомерна или некомпетентна дейност на лицата ползващи неговата услуга, както и на трети засегнати от дейността му лица.” с което цялостния текст би придобил следният вид:

Доставчик на социални услуги
Чл. 28. /1/Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги, като следи за компетентността на служителите си и качеството на услугите които предлага.
/2/Доставчикът на социална услуга носи административна и персонална отговорност относно действията си довели до изтичане на лична информация станала му известна и достъпна по повод на неговата дейност, както и за всички имуществени и неимуществени вреди причинени от неговата неправомерна или некомпетентна дейност на лицата ползващи неговата услуга, както и на трети засегнати от дейността му лица.

В чл.31 ал.3, да отпадне текста, а именно: : „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България.” Считаме, че естеството на социалните услуги може да се възприеме като особено важен сегмент от правната сфера на гражданите на страната ни и като особеност на нашата конституция, чиито характер може да бъде определен като социален. В този смисъл, вече съществува практика в Европейския съд с която се признава на други европейски държави правото да запазят сфера на влияние незасегната от общоевропейските правни норми, когато това е в противоречие с характера на конституцията им. С оглед на важността на социалния сектор, характера на нашата конституция и традиционната и нравствена култура, както и с отваряната от предлагания от законодателя текст възможност за нерегламентирана дейност на територията на страната, макар и само еднократно, считаме, че се създава правна възможност за противоправни действия по отношение на български граждани от страна на лица които държавният механизъм за контрол няма как да регулира. Поради което няма как да бъдат изпълнени принципите заложени в закона в чл.2 и същия е в противоречие с интересите на обикновените граждани. В така организирания текст, не касае чужди доставчици на социални услуги да придружават български гражданин до страната ни, както бе обяснено от министър Сачева, тъй като последното би представлявало командироване на чужд социален работник в договорни отношения с друга страна на територията на страната ни. Така структуриран текста предоставя единствено възможност за лица които нямат лиценз и не подлежат на контрол, да извършват услуги със съмнително качество, цели и резултат, които ще бъдат заплащани от нашата страна.
С тази поправка текста би придобил следния вид:

Чл. 31. (1) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.
(2) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.

В чл.41 ал.1 т.3 да отпадне „частни доставчици на социални услуги“ Така формулиран изразът предполага безконтролно прехвърляне на средства от един дъставчик на социални услуги към друг доставчик на социални услуги /вид под изпълнение на определена социална дейност/, което създава правна възможност за влошаване на качеството на услугата, злоупотреба с нуждите на ползващия социалната услуга и разслоенеие на дейността при което се намалява възможността за контрол на качеството на извършване и прехвърляне на отговорността при представяне на услуга с лошо качество.
В чл.41 ал.2 да отпадне т.3:” международни финансови институции;” Така създаденото понятие е до толкова общо записано, че създава правна възможност всяка една международна финансова институция, независимо от нейните цели, идеи, начини на действие и произход на средства и т.н. да оказват пряко влияние над социалния сектор във всички негови сфери, както и във всички сфери на живота на гражданите. Това създава опасност от въвеждане в обществото на чужди за нашия светоглед и мироглед идеи и възгледи, и създаване на сфери на влияние, чиито краен резултат е трудно предвидим, както и за реално вмешателство на прорелигиозни, пронационалистки и просепаратиски идеи.
В чл.41 ал.2 т.4 да бъде добавен текста „,чрез дарителски актове или кампании, проведени от доставчиците на социални услуги и общините, като разходването на средствата получени от тях се оповестяват публично в отчета на доставчиците”
Чл.41, ал.2, т.5 да отпадне израза „други източници”. Поради специфичността и особената обществена значимост на целия социален сектор, считаме че от голямо значение е вида на финансирането на всички видове социални услуги, поради което източниците на финансиране следва да бъдат конкретни, ясни и не будещи опасения относно произхода на средствата. В този смисъл, не следва да се действа разширително по отношение на възможните източници за финансиране на социалните дейности и те трябва да бъдат строго определени и конролирани.
Да бъде създадена, ал.3 която да въвежда като задължение на доставчика на социални услуги задължението за публичност на получените и разходванете средства независимо от източниците на финансиране и представените социални услуги, което би позволило в обществото да има прозрачност на финасирането и би увеличило обществения контрол и доверието в сектора. Ето защо предлагаме въвеждането на нова алинея с текст „/3/ Доставчиците на социални услуги оповестяват публично ежегоден детайлен отчет относно получените и изразходвани от тях средства, вида на тяхното финансиране, вида пера на разходване, конкретната услуга или друга дейност за която са били разходвани.” С това текстът би придобил следният вид:

Чл. 41. (1) Социалните услуги се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. общинските бюджети;
3. отменен
(2) Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от:
1. европейски структурни и инвестиционни фондове;
2. европейски и международни програми и проекти;
3. отменен;
4. физически и юридически лица,чрез дарителски актове или кампании, проведени от доставчиците на социални услуги и общините, като разходването на средствата получени от тях се оповестяват публично в отчета на доставчиците;
5. отменен.
/3/ Доставчиците на социални услуги оповестяват публично ежегоден детайлен отчет относно получените и изразходвани от тях средства, вида на тяхното финансиране, вида пера на разходване, конкретната услуга или друга дейност за която са били разходвани.

В чл.73 ал.1 да се направят следните промени, а именно в т.1 да се вмъкне „и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива” , в т.2, да се вмъкне „и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива”, и в т.4 да се вмъкне „и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива”. С това текстът би придобил следната редакция:

Насочване за ползване на социални услуги
Чл. 73. (1) Насочването за ползване на социални услуги включва:
1. информиране на лицата и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване;
2. информиране на лицата и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги;
3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги;
4. съдействие и консултиране на лицата и на техните законни представители, настойници и попечители когато същите имат такива за избор на подходящи за тях социални услуги.
(2) Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги.
(3) Редът за насочването за ползване на социални услуги се определя в правилника за прилагането на закона.

В чл.81 ал.1 да се вмъкне израза „който е лицензиран на територията на страната за извършването на конкретната услуга,” както и израза „, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“ да отпадне. Това се налага тъй като в настоящия текст е вменено задължение за предоставяне на информация от всякакъв вид и задължение за спазване на срок без оглед на нуждата от тази информация и възможността на предоставящия да я даде. Това би създало предпоставки за събиране на множество лична информация, която да не е свързана конкретно с необходимостта от изготвяне на индивидуалната оценка, както и би вменила на предоставящите я граждански лица задължения, които имат репресивен характер и следва да бъдат прерогатив единствено и само на държавните органи. С това текста би придобил следният вид:

Съдействие при изготвяне на оценката и на плана за подкрепа
Чл. 81. (1) При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга, който е лицензиран на територията на страната за извършването на конкретната услуга, може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги. /отпада:, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика./
(2) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги.
(3) Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в правилника за прилагането на закона.

В чл.90 ал.1 да бъде вмъкнат израза „се извършва след съдебно решение” при което текстът би придобил следния вид:

Резидентна грижа за деца
Чл. 90. (1) Ползването на резидентна грижа от деца се извършва след съдебно решение и задължително подлежи на съдебен контрол с изключение на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(2) Не се допуска предоставяне на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст с изключение на предоставянето на резидентна грижа на деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато те не могат да бъдат осигурени по друг начин.
(3) За децата до 18-годишна възраст срокът за ползване на резидентна грижа като мярка за закрила на детето не може да бъде по-дълъг от две години, като задължително се преразглежда на всеки 6 месеца.
(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължаван само ако за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в биологичното семейство, осиновени, настанени в семейство на роднини и/или близки или в приемно семейство.

В чл.91 ал.1 да се добави израза:” когато се касае за общодостъпни социални услуги и решението на съда когато касае социални услуги за предоставянето на които се изисква сключване на договор по силата на чл.85 ал.1.”, а в ал.4 да се добави израза „когато се касае за общодостъпни социални услуги, когато прецени че същите не са в противоречие с интересите на лицето.” , Абсурдно е да се смята, че договор с доставчик на социална услуга би бил валиден по силата на ЗЗД когато е подписан от лице поставено под запрещение. Абсурдно е също да се мисли, че такова лице разбира свойството и значението на желаното от него, както и произтичащите се от действията му последици. С оглед на всичко това, първоначалният текст предложен от законодателя е в нарушение на правото на човека да бъдат защитени неговите права и интереси, в нарушение на Конституцията на страната и Европейската харта за правата на гражданите. С предложената редакция, текстът би придобил следния вид:

Предимство на желанията на лицата, поставени под запрещение
Чл. 91. (1) Предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване е съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга когато се касае за общодостъпни социални услуги и решението на съда когато касае социални услуги за предоставянето на които се изисква сключване на договор по силата на чл.85 ал.1.
(2) При заявено желание за прекратяване на ползването на социална услуга за резидентна грижа дирекция „Социално подпомагане“ незабавно предприема действията по чл. 100, когато лицето е поставено под пълно запрещение, а когато лицето е поставено под ограничено запрещение, се прилага ал. 1.
(3) Дирекция „Социално подпомагане“ може да изисква подкрепа от доставчици на социални услуги за изследване желанията на лицата, поставени под запрещение.
(4) Настойникът или попечителят на лице, поставено под запрещение, е длъжен да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга когато се касае за общодостъпни социални услуги, когато прецени че същите не са в противоречие с интересите на лицето.

В чл.95 ал.1 да отпадне думата „пълно” в израза „пълно запрещение”, а в ал.2 да отпадне израза „становище на настойника” и бъде вмъкнат израза „,негов настойник или попечител, както и по препоръка от личен лекар или лекар-специалист”

Искане за настаняване в социална услуга за резидентна грижа
Чл. 95. (1) Настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под /отпада:пълно/ запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето.
(2) Искането за настаняване по ал. 1 пред районния съд по настоящия адрес на лицето се прави от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на писмено декларирано желание от лицето /отпада:и становище на настойника/, негов настойник или попечител, както и по препоръка от личен лекар или лекар-специалист в съответствие с чл. 91.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда;
2. предварителната оценка по чл. 73;
3. справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места.

В чл.96 да се извърши следната редакция: в ал.2 израза „и становище на настойника” и да бъде заменен с „/, негов настойник или попечител, както и по препоръка от личен лекар или лекар-специалист”, да бъдат създадени алинеи 5, 6,7,8,9 и 10 със следния текст ”/5/В случаите на временно настаняване на дете по ал. 1, същото се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за не повече от 72часа.
/6/ Незабавно след издаването на заповедта по ал. 5 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане за настаняване на детето в социална услуга за резидентна грижа до районния съд по настоящия адрес на лицето. Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане“, като изслушва детето,родителите, попечителите или настойниците му, като при необходимост насрочва независима съдебна експертиза. Съдът и се произнася и по удължаване на заповедта за временно настаняване до приключване на съдебното производство.
/7/ Съдът се произнася в едномесечен срок от датата на искането по чл. 96, ал. 5 с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.
/8/ Решението по чл. 96, ал. 7 подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок.
/9/ В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни.
/10/ Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.”
Идентична регламентировка и процедура по настаняване /въдворяване/ законодателят е използвал нееднократно, както в настоящия закон в последващи текстове, така и в Закона за здравето, където същата е доказала ефективността си през годините в защита правата на настаняваните за принудително лечение лица. Чрез тази процедура, ще се гарантира по законов път бърз и качествен съдебен контрол над действията и административните актове за настаняване на дирекция социално подпомагане на една толкова деликатна тема, каквато е намесата в семейните отношения, отношенията дете-родител и злоупотребата с права.

Временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа
Чл. 96. (1) Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето, поставено под пълно запрещение, може да извърши само временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето.
(2) Временното настаняване по ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето /отпада:и становище на настойника/, негов настойник или попечител, както и по препоръка от личен лекар или лекар-специалист в съответствие с чл. 91.
(3) В срок един месец от издаването на заповедта по ал. 2 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане за настаняване в социална услуга за резидентна грижа до районния съд по настоящия адрес на лицето.
(4) Актовете на директора на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
/5/В случаите на временно настаняване на дете по ал. 1, същото се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за не повече от 72часа.
/6/ Незабавно след издаването на заповедта по ал. 5 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане за настаняване на детето в социална услуга за резидентна грижа до районния съд по настоящия адрес на лицето. Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане“, като изслушва детето,родителите, попечителите или настойниците му, като при необходимост насрочва независима съдебна експертиза. Съдът и се произнася и по удължаване на заповедта за временно настаняване до приключване на съдебното производство.
/7/ Съдът се произнася в едномесечен срок от датата на искането по чл. 96, ал. 5 с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.
/8/ Решението по чл. 96, ал. 7 подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок.
/9/ В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни.
/10/ Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

В чл.97 ал.2 да се добави текста „, както и мнението на лекар-специалист относно целесъобразността и необходимостта на настаняването за лицето и обществото” с което текста би придобил следния вид:
Съдебно производство за настаняване в социална услуга за резидентна грижа
Чл. 97. (1) Исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа са под¬съдни на районния съд по настоящия адрес на лицето.
(2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива и задължително изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица, както и мнението на лекар-специалист относно целесъобразността и необходимостта на настаняването за лицето и обществото.
(3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция „Социално подпомагане“, на лицето и на неговия настойник.
(4) В случай че лицето, чието настаняване е поискано, не може да участва лично в заседанието по ал. 3, то се провежда извън сградата на съда.

В чл.98 ал.2 да се добави израза „и в случаите когато лицето представлява опасност за себе си и обществото според критериите залегнали в Закона за здравето.” Като текста би придобил следният вид:

Решение за настаняване в социална услуга за резидентна грижа
Чл. 98. (1) Съдът се произнася в едномесечен срок от датата на искането по чл. 96, ал. 3 с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.
(2) Съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността и в случаите когато лицето представлява опасност за себе си и обществото според критериите залегнали в Закона за здравето.
(3) В решението по ал. 1 се посочва срокът на настаняването, който не може да е по-дълъг от три години.

В чл.100 ал.2 думата „становище” в израза „становище на настойника” да бъде заменена с думата „съгласие” с което текста на правната норма би придобил следният вид:

Прекратяване на настаняването в социална услуга за резидентна грижа
Чл. 100. (1) Настаняването на лице, поставено под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа се прекратява по реда за извършване на настаняването от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91.
(2) До произнасянето на съда прекратяване на настаняването се извършва временно със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на декларирано желание от лицето и /отпада:становище/ съгласие на настойника в съответствие с чл. 91.
(3) При изтичане на определения срок на настаняването в решението по чл. 98, ал. 1 и при смърт на лицето ал. 1 и 2 не се прилагат.
(4) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(6) Решението за прекратяване на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се изпълнява по административен ред.

В чл.104 ал.1 да бъде добавена т.13 с текст:” 13.постоянното медицинско наблюдение и медицинската грижа, които се предоставят чрез интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на лица подлежащи на задължителна хоспитализация по закона за здравето.” Поради особената важност на общоопасните заболявания и необходимостта на определен етап от живота на засегнатите от тях от постоянни медицински грижи и наблюдение в контролирана среда от резидентен тип, смятаме, че се налага същата да не бъде обусловена от финансовата възможност на лицето да я заплаща,а от обществения интерес тя да бъде извършвана.
С тази поправка целият текст на правната норма би придобил следният вид:
Социални услуги, за които не се заплаща такса
Чл. 104. (1) Не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет социални услуги за:
1. подкрепа за формиране на родителски умения;
2. консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца;
3. превенция на изоставянето на деца и подкрепа на родители за реинтеграция по реда на Закона за закрила на детето;
4. ранна интервенция на уврежданията за деца;
5. спешно осигуряване на подкрепа в случай на кризисна ситуация – до отпадане на спешността;
6. подкрепа и осигуряване на подслон на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик;
7. осигуряване на подслон на бездомни лица;
8. заместваща грижа до 14 календарни дни в годината за деца и лица с трайни увреждания с определени вид и степен на увреждане или степен на намалена работоспособност 90 и над 90 на сто и с определена чужда помощ и за деца, настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето;
9. подкрепа и обучение на членове на семейството, които полагат грижа в домашна среда за лица с трайни увреждания и за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, за което не получават възнаграждение или финансова помощ;
10. подкрепа и обучение на кандидати за осиновители и приемни семейства;
11. подкрепа на осиновители и на приемни семейства и на семейства на роднини и близки по Закона за закрила на детето;
12. мобилна превантивна общностна работа.
13.постоянното медицинско наблюдение и медицинската грижа, които се предоставят чрез интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на лица подлежащи на задължителна хоспитализация по закона за здравето
(2) Всички дейности, които се извършват от доставчика на социална услуга, за информиране и за консултиране с цел оценка на потребностите и разработване на план за подкрепа не се заплащат от лицата.
(3) Социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, се определят в правилника за прилагането на закона.

В чл.148 ал.1 т.4 да бъде вмъкнат текста „или в производство в съдебна фаза” и да бъде допълнен текста „както и за действителните собственици на юридическите лица и лицата в контролните им органи“ като допълнителна гаранция за качество на социалните услуги и сигурност на ползващите тези услуги.
Също така, да бъде създадена т.6 в ал.1 на чл.148, с текст „6. не са налице условия, които да класифицират кандидата във висок риск по смисъла на за ЗМИП, като към всички кандидати следва да бъдат прилагани разширени мерки за комплексна проверка съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
В чл.148 ал.4 думите „срокът по ал. 3 е три години считано от датата на влизането в сила на заповедта за отнемане на лиценза” да се заменят с „се счита, че липсват условия за издаване на лиценз за извършване на социални услуги.”
С това текстът ще придобие следният вид:

Чл. 148. (1) Лицензът се издава, когато кандидатът:
1. е лице по чл. 29, ал. 3, т. 2 или чл. 30;
2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. не е в ликвидация;
4. не е осъждан или в производство в съдебна фаза за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи както и за действителните собственици на юридическите лица и лицата в контролните им органи;
5. предлага социални услуги, които отговарят на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
6. не са налице условия, които да класифицират кандидата във висок риск по смисъла на ЗМИП и ППЗМИТ, като към всички кандидати следва да бъдат прилагани разширени мерки за комплексна проверка срещу изпирането на пари.
(2) Лица, които предоставят социални услуги без издаден лиценз, нямат право на лицензиране за срок три години считано от датата на установяване на нарушението.
(3) Лица, чийто лиценз е бил отнет по реда на чл. 158, нямат право на лицензиране за срок една година считано от датата на влизането в сила на заповедта за отнемане на лиценза.
(4) Когато нарушението по чл. 158 е довело до опасност за живота и здравето на лица, ползващи социални услуги, или представлява престъпление, /отпада: срокът по ал. 3 е три години считано от датата на влизането в сила на заповедта за отнемане на лиценза./ се счита, че липсват условия за издаване на лиценз за извършване на социални услуги.

В чл.150 ал.5 да се добави израза „,или когато касае социални услуги от резидентен тип,” с което текста ще придобие следната редакция:

Разглеждане на заявленията за издаване на лиценз
Чл. 150. (1) Агенцията за качеството на социалните услуги разглежда заявленията за издаване на лиценз в двумесечен срок от постъпването им.
(2) При констатиране на несъответствия и/или непълноти в представените документи Агенцията за качеството на социалните услуги дава на заявителя указания и 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на заявлението започва да тече от отстраняване на несъответствията и/или от предоставянето на допълнителната информация.
(3) При необходимост Агенцията за качеството на социалните услуги изисква становища от други държавни органи, които ги предоставят в 7-дневен срок.
(4) Агенцията за качеството на социалните услуги установява служебно липсата на обстоятелствата по чл. 148, ал. 2 – 4.
(5) При необходимост или когато касае социални услуги от резидентен тип, Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени в представеното от кандидата описание на социалната услуга.
(6) В случай че несъответствията и/или непълнотите в представените документи не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството се прекратява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, която се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В Преходните и заключителни разпоредби параграф 4 към закона, да се направят следните изменения:
В параграф 4 т.17 се създава чл.36в със заглавие „Предотвратяване на изоставяне на дете” и в него бъдат добавени алинея 4 и алинея 5 със следния текст: „като текста придобие следния текст: /4/ Отзовалият се социален работник е длъжен да предприеме мерки за предотвратяването на изоставяне на дете в непосредствен риск от изоставяне при наличие на някое от следните обстоятелства:
1. жената е непълнолетна;
2. жената сама отглежда друго дете или деца;
3. жената е без доходи и/или жилище;
4. жената е била обект на насилие;
/5/ Самотен родител на дете в непосредствен риск от изоставяне има право да ползва безплатни социални услуги резидентен тип, безплатни социални услуги изразяващи се в подпомагане на майката в обгрижването на детето в семейна среда, финансово подпомагане чрез ваучери за закупуване на бебешки консумативи, когато социалният работник счете, че това представлява стимул за запазване на детето в семейна среда.”
С това предлаганият текст би придобил следната редакция:

Предотвратяване на изоставяне на дете с увреждане
Чл. 36в. / (1) Началникът на родилното отделение, където е родено дете с увреждане, или определено от него медицинско лице информира незабавно и по подходящ начин след установяване на увреждането родителите на детето.
(2) Медицинските лица в родилното отделение, където е родено дете с увреждане, са длъжни да положат усилия да мотивират родителите да не изоставят детето си, както и да им предоставят пълна информация за състоянието на детето, за възможните лечения, за последиците за неговото развитие и за необходимите грижи.
(3) Началникът на родилното отделение информира незабавно дирекция „Социално подпомагане“ и доставчик на социални услуги за ранна интервенция на уврежданията с цел оказване на първоначалната подкрепа на родителите и детето с увреждане.
/4/ Отзовалият се социален работник е длъжен да предприеме мерки за предотвратяването на изоставяне на дете в непосредствен риск от изоставяне при наличие на някое от следните обстоятелства:
5. жената е непълнолетна;
6. жената сама отглежда друго дете или деца;
7. жената е без доходи и/или жилище;
8. жената е била обект на насилие;

/5/ Самотен родител на дете в непосредствен риск от изоставяне има право да ползва безплатни социални услуги резидентен тип, безплатни социални услуги изразяващи се в подпомагане на майката в обгрижването на детето в семейна среда, финансово подпомагане чрез ваучери за закупуване на бебешки консумативи, когато социалният работник счете, че това представлява стимул за запазване на детето в семейна среда.

В параграф 4, т.23 в буква „в” , да придобие следната редакция: „11. Дете в риск е дете:
а/ чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или детето е останало без тяхната грижа;
б/ което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му……
в/за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г/ отменя;
д/за което съществува основателен риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище или от друга форма на задължително образование избрана от родителите, настойниците или попечителите му в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование.“
В параграф 4, т. 23 да се създаде буква „ д“ с текст : „ създава се точка 19 с текст: „Непосредствен риск от изоставяне на дете” – когато имаме действие на изоставяне в родилно отделение, устно или писмено изразено желание на майката на новородено в родилно отделение да изостави детето или да го настани за отглеждане в специализирана институция и непотърсено от родителите му дете, прието в лечебно заведение, в срок до 24 часа от деня, в който е трябвало да бъде изписано.“
В параграф 4, т. 23 да се създаде буква „е“ с текст: „ създава се точка 20 с текст: „Пренебрегване” – множество действия на осъзнато неглижиране на задоволяването на основни потребности на детето, като храна, облекло, внимание и грижа, въпреки възможността на родителя да ги удовлетворява.“

В духа на закона е залегнало създаването на изцяло нова административна структура наречена Агенция за качеството на социалните услуги. Считаме, че същата би утежнила и ненужно разширила съществуващият административен апарат, като по никакъв начин не би допринесла за подобряване на качеството на социалните услуги в повече от съществуващия до момента такъв. Считаме, че е резонно, обществено полезно и правно обусловено, функциите на тази агенция да бъдат поети от Министъра на социална…. на централно ниво и от местните структури на Агенция за социално подпомагане, в които да бъдат назначени комисии извършващи проверки на местно ниво. Това би позволило ценрализиране на процеса в сферата социалното подпомагане, където е неговото място, и икономия на средствата които биха били изразходвани за структури и материална база за новата агенция. Същите могат да бъдат насочени за повишаване на заплатите в социалния сектор и подобряване на професионалната квалификация на служителите в АСП.
Ето защо считаме, че по този начин ще се постигне следното: икономия на средства от държавния бюджет за осъществяване на дейностите за предоставяне на социални услуги; избягване на „раздуване“ на тъй или иначе немалката администрация в държавната сфера; постигане на справедливи възнаграждения и допълнителна мотивация на всички действащи служители в сферата на социалното подпомагане; дейностите по предоставяне на социалните услуги ще се възлагат за организация, изпълнение и контрол на структурите на АСП по места, тъй като те се явяват най-запознати със спецификата на отделните райони на страната и могат да предложат конкретни адекватни с местната обстановка мерки.

В допълнение бихме искали да изразим пълното си съгласие със Становището на Светия синод и БПЦ, като считаме, че Законът не дефинира ясно същността на самото понятие за социална услуга, не става ясно дали социалната услуга се явява търговска дейност или предоставяне на услуга със социален характер.

Представители на сдружението:
1…………………………………………………………………………………………………………
2…………………………………………………………………………………………………………
3…………………………………………………………………………………………………………

Ростислава Жекова- юрист

ПС: НФ "Моето дете" изцяло подкрепя Становището!




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете