За ваканциите при баба и дядо и детските спомени

Албумите с черно-бели снимки са безценен дар, вълшебник който ни отвежда години назад в най-милите спомени и прекрасни детски години... А моето детство наистина беше прекрасно и особен принос за това имат моите баба и дядо. С нетърпение очаквах ваканциите, които изкарвах с тях и изпитвах огромна тъга когато идваше краят им. Чувствах къщата на баба и дядо, като свой дом, защото често с родителите ми сменяхме градове, жилища и училища, тъй като баща ми беше офицер и това беше част от живота ни, а бабината къща си беше една и съща...

Спомням си усмихнатите им лица и широко разтворени ръце за прегръдка, когато пристигах и ме чакаха на гарата и сълзите в очите им, когато си заминавах. Къщата на баба и дядо преливаше от позитивна енергия, топлина и хармония, там се чувствах спокойна и силна, защитена и обичана. Получавах безгранична обич и грижа и се чувствах, като истинска принцеса. Баба по необясним начин съчетаваше нежна грижа и респект, щедра и над дребните неща. Дойдеше ли у дома гост тя обилно го нагостяваше и не го пускаше да си тръгне преди да го изпрати с пълна чанта от вкусната си реколта. Тя ме научи как се меси питка, как се произвежда домашно масло и бяло сирене, как се полагат грижи за малките пиленца, за цветята, плодовете и зеленчуците в нашия двор. Изключително интелигентна и уважавана жена, с която се гордеех, че е моя баба. Освен това аз бях нейната първа и единствена внучка, кръстена съм на нея, а и тя освен любяща баба е и моя кръстница. Тя е моята най- добра приятелка с която много се обичаме, въпреки всичко и всички... Дядо бе кротък, много добродушен и честен човек. Запомнила съм го с това, че беше неуморим да играе с мен, да ми разказва приказки и поучителни истории. Обичахме да ходим двамата в гората, да хапваме на някоя зелена поляна неговия специалитет домашна сланинка и зеленчуци на шиш и да отпиваме бистра изворна вода. След това се прибирахме и с внимание гледах с колко грижа се отнасяше с домашните животни...Въпреки, че вече не е между нас, аз зная че той е на едно много по-добро място, на което заслужава да живее кристално чистата му душа, от където вижда всички и всичко, от където продължава да ме обича и да ми помага...

Щастлива съм, че имах привилегията тези хора да бъдат част от живота ми. Всичко това ме научи на много ценни неща, на това че няма нищо по-ценно от семейството, да устоявам на принципите си и да бъда честен човек. Връзката баба, дядо и внуче е специална и няма нищо общо с тази деца- родители. Бабите и дядовците по някакъв уникален начин успяват да съчетаят глезене и респект, от които се нуждаят децата. Дай Боже повече такива баба и дядо, благодарение на които внуците им да имат незабравими спомени и неповторимо детство... Затова продължавам да нося фамилията с която съм се родила, защото е носена от моя дядо, и от неговия дядо...и има стойност.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.