|
Д-р Айше Реджеб: Народното творчество е един нeизчepпaeм извop нa знaния, ĸpacoтa и тpaдиции!
 Айше Реджеб е родена на 22 август 1968 г. в Pазград. Висше образование завършва в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, специалност- предучилищна и начална училищна педагогика. Учи в магистърска програма -„Сценични изкуства, мениджмънт и mродуценство” във ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна. От април 2019г. е доктор по хореография. В професионалната си автобиография има и много свидетелства за завършени специализирани курсове. Сред тях- курс „Медии, власт, малцинствени групи” организиран от Центъра за социални практики към Нов български университет гр. София под ръководството на проф. Евгений Дайнов. През годините работи като учител и директор в детската градина в родното си село Веселина. През 2005 година Айше Реджеб постъпва на работа в община Лозница, като директор на Дирекция „Специализирана администрация”. Към момента е директор на Дейност „Образование и Култура” от 2012 г. Д-р Реджеб ръководи детски и младежки танцови колективи към НЧ „Христо Боте-1931г.” Автор е на хореографиите на повечето от танците, с които нейните възпитаници печелят десетки общински, регионални, национални и международни призове. Партньор в хореографската й дейност от 2012 година насам е Алипи Алеков. На 22 ноември 2019 година, Етнографският музей в Разград стана домакин на културно-литературно събитие. Д-р Айше Реджеб представи пред приятели и любители на фолклора монографията си „Танцът в турската традиционна сватба в Лудогорието”.
Д-р Реджеб, честита книга! Какво да очаква читателят от нея?
-Благодаря. Това е моята първа монография. В нея като цяло е описан обредният цикъл на турската сватба от Лудогорието, танцовият фолклор в турската сватбена обредност и съхранението и развитието на турския сватбен фолклор, като извън обхвата на изследването ми са хетеродоксните мюсюлмани– турци-шиити, които живеят на територията на Лудогорието (къзълбаши/алевии и бекташи); татарите, помаците и ромите, които изповядват мюсюлманска религия; всички образци от турския фолклор, които не са част от сватбената обредност; турският фолклор, извън географския ареал на Южното Лудогорие. Изборът на тази тема се предопределя от дългогодишния ми педагогически опит и практика като ръководител на фолклорни формации, като педагог и като представител на турската общност. Приех, че за мен е мисия е да изследвам, проучвам и предавам всичко това на нашите деца, на бъдещите поколения като ценност с цел популяризиране и съхраняване на фолклорното богатство на страната ни.
Името Ви в Лудогорието е свързано с много културни събития, посветени на фолклора, от къде идва любовта Ви към фолклора?
- Има една магия, нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност. Тя е съхранила в сърцето ни този трепет, който усещаме, когато чуем народните инструменти като кавал, гайда, тарамбука, саз, давул… това чувство не може да бъде описано – то трябва да се преживее... Тази преплетена шарена черга е нашият фолклор: български, турски… Там, където все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Фолклорът представлява един отделен свят, който ни говори чрез музика, танца, дори чрез цветовете и шарките на нашето облекло…. Фолклорът е връзката ни с миналото, бъдещето и настоящето, той е бил неизменна част от нашия живот, съхранил се е във времето и днес намира място в сърцата на всички нас. Любовта ми към фолклора идва от моите родители, от моята баба, която пееше много хубави народни песни, от моя първи учител г-н Евгени Драганов, който ме накара истински да заобичам историята, родния ми край и традициите и обичаите. Дълъг е пътя, който съм изминала докато стигна до тук…, срещах много препятствия и трудности, падах, ставах, отчайвах се понякога, но никога не се отказвах. От мое любимо хоби танците се превърнаха в нещо, с което искам да продължа да се занимавам, защото изкуството наистина ни дава много, чрез него разбираме какво всъщност означава красота.
Народното творчество е мощен възпитателен фактор, на какво учите Вашите възпитаници и как привличате любовта им към него?
-Практическото запознаване на децата с фолклора, с неговата специфика, красота и многообразие на музиката и танца и мястото им в живота на хората, ги приближава до корена им. То цели възпитаването на траен интерес и емоционална отзивчивост към българското народно творчество, което да съдейства за осъществяване задачите на естетическото, нравственото, патриотичното възпитание на децата още от най-ранна възраст и формира у тях умения и навици, чрез които те стават съпричастни към местните традиции и култура, възпитава у тях любов и уважение към родния фолклор. Запознавайки се с традициите, децата по естествен начин ще могат да се самоидентифицират. Така те ще стъпят върху една основа за своята позиция към света- представата за единение с народа, към който принадлежат.
Фолклорът днес има някои особености - той въздейства като струна в душата на всяко дете; събужда у него цялата гама от чувства- нравствени и естетически; води до естетическа наслада. Има много млади хора, които се занимават с изкуство, което е похвално. Хубаво е да знаеш и виждаш, че все повече и повече млади хора обединяват усилия в името на изкуството, защото освен да ни забавлява, то ни и сплотява.
Ваши възпитаници са лауреати на много национални и международни награди, скоро имахте също високо отличие конкурса „Млад краевед” . Oсвен признание какво още означават участията и наградите за Вас?
- Да наистина сме носители на много награди, повечето от които са от Международни и Национални фестивали, събори и конкурси. Последната награда, която получихме е от конкурса „Млад краевед” към фондация „Детето и фолклорът”. В този конкурс участвахме в тематично направление: митове, легенди, предания. Целта на този конкурс беше: Да мотивира за творчески търсения и изява на полето на фолклора колкото се може повече български ученици. Да се запознават, те с най-добрите образци на многоликата българска традиция, /в т.ч. ромски, турски, арменски, еврейски/. Да събира знания за културата на етноси и групи, живели по земите ни от хилядолетия, завещали я на потомците си с гордост и съхранена до днес. За да бъде част от многообразието и целостта на днешната българска култура, за да дава облик на народностното ни единство и идентичност. Ние получихме колективна награда за материала „Адак курбан” – живата традиция на мюсюлманското население. Тя беше връчена на 01.11.2019г. в гр. София. Също така в края на месец октомври се завърнахме заедно с танцова школа „Хорце” от Международен танцов фестивал „Гласът на Троя” от гр. Чанаккале, Република Турция от където също имаме много предметни награди и, дипломи и плакети. Други престижни награди са от Международен фестивал „Утринна звезда”– 2 трети места, едната за Танцовата ни група „ Танци на етносите и народите”, а другата е за Фатме Октай– за солово участие; Национален фестивал „България танцува” гр. Димитровград – трето място, Международен фестивал „Децата на Балканите с духовност към Европа” с. Минерални бани – трето място, диплом и медал от Международен танцов фестивал- гр. Бурса, Република Турция, от ХІІ–ти фестивал на молдовската култура в Република Украйна, Национален фестивал на етносите в България – гр. Варна, Международен музикален и танцов фестивал „Етноритъм” гр. Златин пясъци, Международен фестивал „Нестия”, Национален събор на читалищата гр. Бяла и още много други. Получавали сме и много награди за атрактивни сценични поведения и емоционално присъствие. Признанието за нашата работа е много ценно за нас. То ни дава реална представа за приноса, който имаме в обществото. Разбираме как той се оценява и дали посоката, в която сме поели, е правилната. Затова всяко отличие е важно за нас. Нашите награди са нашата гордост!
Какви са наблюденията Ви, влияе ли семейното възпитание върху младите при формиране на отношението към традициите и обичаите?
 -Народните обичаи и традиции представляват културно-историческото и обществено развитие на всеки народ. Посредством тях се предават на бъдещите поколения възприетите и усвоените явления от миналото. Те представляват мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци. Всеки родител е важен за неговото дете! Всяко дете е важно за своя родител!За нас като преподаватели и ръководители на извънкласни форми като кръжоци, танцови и певчески групи е важно да работим, както с децата, така и с родителите. Още през лятото ние проучваме интереса на децата и родителите към различните извънкласни форми чрез срещи, кръгли маси, индивидуални срещи и анкети. Виждайки резултатите и успехите от нашата работа, родителите винаги са ни подкрепяли. Трябва да Ви кажа, че нашите деца и родителите им подхождат много отговорно към нашата дейност и децата ни не отсъстват от занятия безпричинно. Те винаги са редовни и винаги идват с желание на репетиции и изяви. Ние непрекъснато ги мотивираме и поощряваме, при нас има дисциплина и участниците в танцовите групи са много отговорни във всяко едно отношение. Също така имаме много родителски срещи на които обсъждаме какво правим в читалището, проблеми и варианти на тяхното разрешаване, бъдещи участия, планирани мероприятия и събития, нашите бъдещи амбиции и т.н. Родителите винаги са ни подкрепяли и винаги са проявявали интерес към нашите дейности, което мене лично много ме радва и за мен това е оценката за нашия труд.
Танцът е универсално послание. Когато го популяризирате сред младите какво не спирате да им повтаряте?
- Танцът е особено състояние на духа, в което всичко е подчинено на определен ритъм. Танцът е изкуство, което съчетава в себе си: театър, музика, хореография… Танцът е магия!Това повтаряме всеки път на нашите възпитаници и по някакъв начин успяваме да им въздействаме чрез подбора на музика и движения и това им харесва…, дори и да са трудни някои от елементите децата са упорити и не се отказват докато не ги изчистят. Чрез танците децата се научават да работят в екип, могат да оценят труда си, те са начин за отмора от ежедневието и не на последно място за поддържане на доброто настроение. Аз много се радвам, когато децата съчетават ученето с танците и че едното никога не пречи на другото. Народните танци са изключително красиво изкуство. В България имаме голяма разнообразие от фолклорни танцови стилове. Местните танци също са много разнообразни със своите красиви движения. Ние ce cтapaeм дa пpeдaвaмe ĸpacoтaтa и paзнooбpaзиeтo нa тpaдициoннитe нapoдни тaнци пo eдин пpиятeн, лeceн зa ycвoявaнe нaчин. Cтpeмим ce дa ce зaбaвлявaмe дoĸaтo тaнцyвaмe и тaĸa нaпpeдвaмe зaeднo. Hapoднитe тaнци в Бългapия ca eдин нeизчepпaeм извop нa знaния, ĸpacoтa, тpaдиции. Те са част от народното творчество, създавано и съхранявано в течение на години. Били са неизменна част от живота на народа, както имат своето място и в съвремието. Блaгoдapeниe нa нашите школи и танцови групи тpaдициитe ce зaпaзвaт и ce пpeдaвaт oт пoĸoлeниe нa пoĸoлeниe. Всъщност това е и нашата цел с моя колега да научим децата на покажат местния фолклор пред публиката, за да популяризираме и съхраним традициите чрез музикално танцовото изкуство.
Извън танца и фолклора, какви са още интересите на Айше Реджеб?
- Много обичам да чета различна литература. Още като малка бях изчела почти всички книги от читалищната библиотека. У дома също имам богата библиотека, с която се гордея. Много обичам да слушам музика и докато я слушам вече в главата ми се раждат идеите за танците и дори съм измислила движенията и комбинациите. Другата ми голяма слабост са теренните проучвания и изследванията, разговорите с хората. Освен всичко това много обичам да рисувам.
Ценностите, които тачите във вашето семейство кои са…?
- Ценностите са личните стандарти, според които избираш да живееш. В ценностите влизат и добрите обноски и поведение. Винаги съм държала много на това. Аз съм щастлив човек, защото имам прекрасен съпруг, който винаги ми е помагал и подкрепял. Помагал ми е в отглеждането на нашите деца, докато учех. Често съм отсъствала от къщи, поради служебни ангажименти. Срещала съм много трудности, но винаги съм имала неговото разбиране и подкрепа. Без него може би нямаше да стигна дотук. Ние винаги много разговаряме, дори и да сме на различни мнения, винаги намираме най-добрия вариант за разрешаването на семейните проблеми. Възпитали сме децата си да бъдат скромни, честни, справедливи, да споделят с нас вълненията и тревогите си, да не се карат с никого и никога да не се хвалят с постигнатите си успехи. Много се радвам, че и двете ми дъщери са упорити като мен и никога не се отказват от своите цели.
Работата с деца е голямо предизвикателство, как се обогатявате от съвместната работа докато учите нов танц?
- Знаете, че освен хореограф, аз съм най-вече педагог. Всеки учител притежава умения, които съчетани с неговите познания и опит, гарантират ефикасността на работата му. Децата ми са слабост и аз никога не бих прекъснала работата си с тях. Винаги намирам общ език и начин да общувам с тях така, че да вникна в тяхната душа. А за това освен разбиране на детската психология, трябва и търпение. Всички знаем, че само с търпение, могат да се генерират успехи и изградят знания. За разучаването на нов танц, най-вече трябва търпение и поощрение. Най-ефективният инструмент, който всеки учител може да използва, е въображението на своите ученици. Провокирането на креативността в младите е една от най - мощните техники за създаване на любопитство. Това гарантира израстване и разширява мирогледа на младите хора. Много ценя идеите на децата и младежите с които работя. Съвременният учител е в състояние да комуникира еднакво ефективно с ученици, родители и с местна общност. В предвид натовареността на всички, е добре да се изгради лесна система за информираност, обратна връзка и комуникация. Ние го правим с колегата не само с лични разговори, но имаме и група в интернет пространството, където си обменяме информацията непрекъснато. Учителската професия е една от най-трудните и изисква постоянство и упоритост. Ако можеш да се справиш с предизвикателството да бъдеш мотивиращ учител, значи можеш да се справиш с всичко, с което се захванеш. Смятам, че учителят трябва да бъде преди всичко човек. Той трябва да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите възпитаници, но в същото време да бъде и взискателен. Постигането на този баланс е изключително трудно и изисква много усилия, търпение, постоянство. За мен съвременният педагог трябва да бъде много добре подготвен, да бъде в крак с всички новости, но и да бъде обаятелна и чаровна личност, която да увлича учениците си. От него се изисква самостоятелност, предприемчивост, творчество, отлични качества за общуване, адаптивност, организираност, аналитичност, способност за трезва преценка и постоянен стремеж към усъвършенстване. Той трябва да обича своята роля и да не може да си представи да работи нещо друго. Да има огромно търпение и да знае как с малки стъпки се върви по дългия път на знанието. Да покаже на децата кои са големите цели и как да ги постигнат.
Ето от тук идват и моите успехи сред възпитаниците ми, сред родителите и местната общност. Ето по този начин успяваме да разучим и новите и трудни понякога за децата танци.
Какви предизвикателства и амбиции си поставяте от тук нататък?
- Не планирам нищо ново за себе си. Ще продължавам да работя в същата насока с децата в областта на сценичните изкуства, в областта на фолклора. Ще продължаваме да издирваме информация за традициите, обичаите и музикално танцовото изкуство на местното население. Ще продължавам да правя теренни изследвания и ще пиша публикации и книги, защото смятам, че е моя мисия, и че по този начин да бъда полезна на моята общност и на следващите поколения. Също така бих работила в бъдещи проекти за културното наследство, ако някога разработим и реализираме такива. Най-вече много бих искала да видя и турската сватба като културен феномен, като „живо човешко наследство”.
С Айше Реджеб разговоря: д-р Надие Карагьозова-Нади
Снимки: личен архив Айше Реджеб
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
