Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 
Ученик налетя с нож на приятел в призрачна сграда

Божидар СЪБЕВ
Хасково,2005г.

"Много е яко в тъмното, нали? Прибери си телефона в джоба, светлината на дисплея разваля мистиката. Чакай малко...стой!" били последните думи, които 18-годишният Казим Мехмед чува от своя най-добър приятел Димо Христов, преди да усети прорязване в гърлото. "Усетих болката и студеното острие, което се забива в шията ми. Посегнах инстинктивно и хванах ръката на Димо. Не знаех какво става, само това, че в ръката му има нож и трябва да я задържа далеч от себе си. Всичко стана за секунди. Той ме беше хванал отзад и се опитваше да ми пререже гърлото. Успях да се обърна и продължих да му държа ръцете. Дръпнах се няколко метра назад, където беше малко по-светло. Внезапно Димо хвърли ножа и започна да крещи, че много съжалява", спомня си за преживения ужас Казим. Петнадесет минути по-рано около 9,30 часа в четвъртък двамата четвъртокурсници излизат заедно на междучасие. Съучениците в димитровградския техникум по индустриална химия "Проф. д-р Асен Златаров" имали лабораторна практика и работели упражнение в екип. Закусили заедно и после Димо попитал Казим дали ще пали цигара. И му предложил вместо да ходят извън двора на техникума да влязат в руините на изгорялото през 1967 година ученическо общежитие.
Двете момчета бързо се шмугнали през зеещите врати на запустялата и рушаща се сграда. Огромният надпис "Опасно! Влизането забранено!" този път не ги спрял. Влезли в тъмното фоайе на партера и слезли към мазето. Навремето там имало стрелбище. Тежка ръждясала метална врата с херметична гумена изолация по ръбовете напомня, че някога това мазе е било и противоатомно убежище.
"Говорехме си нормално, не сме се карали, нямаше и за какво. Нищо не предвещаваше какво ще стане след минути", продължава разказа си Казим. Момчето от кърджалийското село Мост било леко смутено от тъмнината и тягостната обстановка в руините, но тогава за него това просто било тръпка от непознатото.
Когато излизат на светло на двамата им се сторило, че раната на Казим изобщо не е сериозна. Нямало и много кръв.
"Спокойно, ще забравим всичко, няма да кажа на никого. Нищо ми няма!" опитал се да утеши нападателя си Казим. Димо се върнал в лабораторията, а пострадалият тръгнал към стаята си в пансиона. Казим бил много по-шокиран от това, че е нападнат от приятел, отколкото от кръвта и болката в шията.
"Видях го, че си е в стаята. Стоеше с гръб към мен. Казах му, че междучасието свършва и трябва да ходи в час, а той ми каза, че са го пуснали, защото ще ходи да решава листовки. Всички знаехме, че Казим кара шофьорски курс и затова въобще не се усъмних. Видях, че яката на якето му е видгната, но не се впечатлих, защото той често ходеше така.", спомни си дежурната възпитателка в пансиона.
Около 14,30 часа Казим се видял в центъра на Димитровград със своите съученички Туркан и Райние. С тях бил много близък, защото и те били от с. Мост. Нищо в поведението му не усъмнило момичетата, които го познавали от дете. По-късно се срещнал с приятеля си Реджеб и го помолил да отидат за малко до болницата. Едва в 17,40 часа, цели 6 часа след нападенето на Димо Казим показал раната си.
"Нараняването не беше дълбоко но беше на много опасно място. Прорезната рана е минала на милиметри над сънната артерия на момчето. Дори не посмяхме да му направим шевове там, защото и най-малкото допълнително нараняване може да бъде фатално. Наиситна е извадил голям късмет и се е отървал на косъм", категорични са лекарите обработили раната.
"Шокирана съм. Не мога да си го обясня по никакъв начин. Бяха много близки, непрекъснато ходеха заедно. И двете деца са много кротки", недоумява директорката Кира Рискова. Според нея е изключено да става въпрос за етнически конфликт или за ревност към момиче.
"Не знам какво ми стана изведнъж. Това не бях аз! Ужасно съжалявам, дано Казим ми прости. Искам само да се излекува и да забравим тези кошмарни няколко минути!" след тежка въздишка каза Димо в неделя.
Дълга коса, обеца на долната устна, черна тениска на метъл състав и тесни прави дънки. Лицето на Димо е изкривено от притеснение, а от светлите му очи напира такава тъга и болка, че никой не може да се усъмни в искреността на момчето.
Димо не може да си обясни какво го е накарало да извади автоматичния нож, да натисне копчето и да се опита да забие щръкналото острие в шията на приятеля си.
"Тази негова музика. Слушаше бляк метъл, а в тези песни открито се призовава към насилие. Не мога да си обясня по друг начин защо Димо ме нападна", смята пострадалия Казим.
"Не, не може да е от музиката. Хеви метъла ме разтоварва, не ме прави агресивен", отрича Димо. "Просто някой друг движеше ръката ми!", твърди момчето.
Димо обичал да носи нож в себе си, защото така се чувствал по-сигурен. "Страх ме беше от уличните побойници", твърди дългокосия ученик. Страховете му станали още по-осезаеми, когато улични апаши пребиват и обират баща му Христо Тодоров през август миналата година. Преди три месеца Димо се спречкал със своя съученик Стефан, който бил от ромски произход. Стефан спънал момиче в коридора, Димо му направил забележка, а ромчето се заканило, че няма да остави тая работа така. След малко в двора на техникума се изсипали 20 цигани и тръгнали да търсят Димо. Тогава той за пръв път извадил ножа и го размахал. Охраната на училището извикала полиция. Ромите са разбягали, а директорката Кира Рискова прибрала ножа от ученика. Малко след това била и първата среща на Димо с инспекторите от детска педагогическа стая.
"После ми подариха автоматичния нож. Носех го заради циганите. Знам, че са много отмъстителни!", продължава обърканите си обяснения Димо. След края на часовете той отишъл в парк край Димитровград и изхвърлил ножа. "Не исках да го виждам повече. Ужасявах се от него. напомняше ми за онези страшни минути. Никога повече няма да нося оръжие. Ако ще да м пребият!", разкайва се той.
"Най-вероятно става въпрос за внезапно отпушване на агресия под действието на много и различни фактори. Комплекси, таени страхове, неприятни спомени, хеви метъла, тъмнината и мистиката на руините на мрачната сграда са реалните измерения на незнайната сила, накарала едно 18-годишно момче да посегне към шията на най-добрия си приятел. Най-вероятно в мига на нападението Димо не е виждал Казим, а някой от когото се страхува и изпитва ужас", убедени са психолози, запознати със случая.
"Година наред се опитваме да съборим тази сграда. Тя е много опасна, защото се саморазрушава. За съжаление е собственост на просветното министерство и все не достигат средства за нейното събаряне. Опасявахме се, че тя може физически да нарани ученици, които се изкушат да влязат вътре, но ето че се доказа нещо още по-страшно - тя им въздейства негативно психически", смята директорката Кира Рискова. Тя е убедена, че "лошото място", което кара хората да вършат ужасни неща съществува и в реални живот, а не само в психотрилърите.
Строеното през 1945 година общежитие е в стил сталински барок, като повечето стари големи обществени сгради в Димитровград. Изгаря през 1967 г. след голям пожар, причинен от късо съединение в елинсталацията. Тези три етажа с 1206 кв. метра застроена площ щяха да бъдат идеалния декор за филми на ужасите, ако не бяха на метри от училище и ако в двора ежедневно не се събират деца, които играят футбол. Само за да се обезопаси сградата с мрежи са необходими 5400 лева. Досега няма областен управител на Хасково, който да не е молил образователното министерство да я събори. Последният определен срок за разрушаването й изтече на първи септември т.г.
"Потресени сме. Не сме го очаквали. Осъзнаваме какво е можело да стане и се радваме, че Казим ще оздравее. Никога не се били Димо, нито сме били прекалено строги", твърдят родителите на Димо Нина и Христо Тодорови.
Срещу синът им е заведено следствено дело за опит за убийство. Раната на Казим е зашита и момчето се възстановява от шока. В понеделник двете момчета и родителите им ще срещнат при директорката Кира Рискова и заедно ще потърсят още веднъж причините за разминалата се на косъм трагедия. После и за двамата са предвидени разговори с психолози.
На 19-ти декември т.г. Димо Христов ще навърши 18-години. "Ще се моля Козим дотогава да е оздравял и да ми е простил. Искам да не се страхува от мен. Той ще бъде най-желаният ми и най-чакан гост", убеден е Димо.


Коментари
За бремето на етикетите
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>Светлана Андреева на 2007-01-05 00:12:11
Да, човек и сам за себе си не може да гарантира, какво би направил в определени ситуации, докато не му се случат. Сигурно причините за тази агресия са комплексни и затова не е толкова лесно да се открият. Обезпокоена съм обаче от клишето, което се е вмъкнало в тази сърцераздирателна случка за "отмъстителните цигани", което също обогатява възможните причини за отключената агресия. И си мисля, как ли се чувстват онези цигани, които са като всички нас, а трябва да носят "етикетите" на стереотипите. Когато предлагаме подобни материали и с лека ръка заклеймяваме "лошите" в нашето общество дали си даваме сметка, че отключваме агресията у някой друг.  
А колкото до приятелите, дано наистина Димо съжалява за постъпката си и Казим му прости.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете