Търсене:
 
      Начало 11 02 2025      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Безопасност на движението по пътищата в детската градина и училището - БЪРЗАЙ БАВНО, ЗА ДА СТИГНЕШ НАВРЕМЕ!


Обучението по безопасност на движението по пътищата (БДП) е вид социално обучение, което цели да формира пътна (транспортна) култура у подрастващия.Пътната култура се разглежда част от общата култура на човека, която се формира цял живот. Тревожната статистика в последните години, от която става ясно, че инцидентите с деца на пътя не са рядкост налага поддържането на темата като постоянно актуална и значима, защото става дума за опазване на детския живот извън училище и дома. Пешеходците са най-застрашени на пътя. Възрастните хора и децата са най-рисковите групи сред пешеходците, особено в тъмната част на денонощието. ЗАЩО СТАВАТ КАТАСТРОФИ? Причините са най-различни. Сред най-често срещаните- неправилното поведение на пешеходци и водачи; не-доброто състояние на пътните знаци, маркировка, пътни участъци; техническа неизправност на превозните средства и др.

Понятието транспортна култура включва:
- система от знания, умения и способности, които осигуряват безопасно поведение и опазване на живота и здравето на децата и учениците;
- компетентност, ценностна ориентация и мотивация за обогатяване на знанията и усъвършенстване на уменията за безопасно поведение;
- развиване и усъвършенстване на защитните механизми на децата и учениците като участници в съвременното интензивно пътно движение;
- изграждане на определен начин на мислене и култура на бита и поведението на отделната личност, с цел осигуряване не само на личната безопасност, но и сигурността на останалите участници в движението;
- дисциплинираност, отговорност и самоконтрол на собственото поведение.

Безопасното движение има свои правила. Те важат както за водачите на пътни превозни средства, така и за пешеходците. Спазването на правилата гарантира реда и сигурността на улицата и на пътното платно. Спазването им означава и по-малко инциденти на пътя.
Движението на пътя се регулира от: пътна маркировка, пътни знаци, светофар или регулировчик. Пътната маркировка се използва за: създаване на организация на движението по пътищата чрез разделяне на платното за движение на пътни ленти; обозначаване на пътните съоръжения; информиране на участниците в движението за направлението на пътя, за избор на посоки за движение, за наименования на населени места и др. Пешеходните пътеки също са част от пътната маркировка.
Пътните знаци са няколко вида: предупредителни знаци, знаци за предимство, забранителни знаци.

СВЕТОФАР – устройство, което регулира пътното движение чрез светлини. Светлината, която забранява е червената.Светлината, която предупреждава е жълтата. Светлината, която разрешава движението е зелената.

РЕГУЛИРОВЧИК – лице, което е упълномощено да регулира движението по пътищата. Носи отличителни знаци. Също така ползва регулировъчна палка и полицейска свирка. При строително-ремонтни работи на пътя регулира движението с червен флаг. В други случаи контролира преминаването на участниците в движението с различни движения на ръцете и тялото.

Съобразяването с цялостната ситуация на пътя определя нашето поведения спрямо нея. Като пешеходци трябва да се движим само по безопасната вътрешна част на тротоара. Ако няма тротоар, движението се извършва в лявата страна на платното ,срещу насрещното движение. Движението по платното и бордюра е изключително опасно и трябва да се избягва. Пресичането трябва да става единствено и задължително на определените за целта места –където има светофар или пешеходна пътека. Да се ползват подлези и надлези там, където ги има. На натоварени кръстовища най-безопасното място е островчето, което трябва да се ползва задължително докато се успокои пътния участък и др.

Във формирането на транспортна култура трябва да участват и родителите, които са и първите неформални учители и възпитатели на децата. По време на семейни пътувания трябва да се дават полезни знания и возенето на децата да става по правилата за тяхната безопасност – задължително на специални столчета и отзад на седалката на автомобила и да се изграждат навици за ползване на коланите.

Темите по БДП са подходящи за разглеждане в часа на класа или друга извънкласна форма. В тяхното разглеждане трябва да участват специалисти от Съюза на автомобилистите и пътна полиция (КАТ).

Интерактивността, занимателността може да бъде постигната като се инициират различни празници и събития с послания по темата съвместно с родители или по метода „връстници обучават връстници“. Могат да се разиграват ситуации от реалния живот: примерно: „Как ще постъпиш в следния случай? - Група приятели карат велосипеди заедно. Сашо предлага да организират състезание на главната улица в квартала. Асен приема с радост, дори предлага да има награда за победителя. Иво не е съгласен, защото смята, че е опасно. Асен го убеждава, че трябва да се съгласи, ако е добър приятел. Кой постъпва добре в конкретния случай и кой наистина е добър приятел, този който предупреждава за предстояща евентуална опасност или този, който се съгласява да приеме предложението несъобразено с правилата на улицата“. Могат да се разиграват ролеви игри, като се ползват подобни примери.

Обучението по БДП не на последно място е педагогическо предизвикателство за класните ръководители за творчество и креативност при подготовката и преподаването на глобалните теми по програмата БДП, поради недостатъчна методика.

д-р Надие Карагьозова





Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете