Търсене:
 
      Начало 10 12 2019      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 

Отучване от памперс?

Живеем в култура, която неизменно свързва бебето с памперсите. Свикнали сме до такава степен с факта, че бебето неизменно трябва да носи памперс, че всяка друга алтернатива ни изглежда странна и неестествена.

А всъщност до неотдавна памперси не е имало и милиони бебета са израствали без тях. Резултатът от това безпамперсово отглеждане на децата е бил приучване към гърне и хигиена на възраст около 1 годинка. Рядко в миналото дете над 1 годинка и половина се е изпускало в гащите. Напротив, децата отглеждани без памперси много рано са се научавали да контролират своите биологични нужди и да сигнализират за тях. Естествено и тогава, както и сега е имало деца, които поради ред причини, най-често психологически са се изпускали в гащите до по-късна възраст, но тези деца са било по-скоро изключение, докато сега децата с памперс над 2 години от изключение се превръщат в правило.

Защо децата до все по-късна възраст носят памперс?


Причините за това могат да бъдат многобройни, но най-честата причина е, че поради удобството на памперсите родителите не си дават труда да научат детето на хигиена.

Това според мен е най-честата причина. Навремето нашите майки са бързали да ни приучат да се пазим сухи, защото в противен случай им се е налагало да перат ежедневно големи купчини напишкани и наакани дрешки. Сега ние нямаме този стимул, тъй като памперсите са практични, лесни за ползване и с тях дрешките на детето остават сухи и чисти.

Задаваме ли си въпроса обаче как се чувства нашия наследник с целулозни обемни гащи с множество ластици и лепенки, особено през лятото? Всяка жена, която ползва дамски превръзки знае колко некомфортно е с тях в летните горещини, а памперсът е много по-некомфортен от превръзките, тъй като е много по-обемен и на практика обхваща голяма част от малкото бебешко телце. Няма как детето ви да се чувства комфортно. А като прибавим и факта, че тези неудобни целулозни гащи често са напишкани (защото нека бъдем честни никой не сменява памперса на бебето си през 30 мин. след всяко напишкване), то дискомфортът, с който децата ни трябва да се примирят става още по-голям.

Ще кажете пелените попиват добре и кожата на бебето остава идеално суха, а ластиците и лепенките им са меки и не пречат на нежната бебешка кожа. Попиват все по-добре – да, това е факт. Ползват все по-добра кройка и по-меки материи – да, това също е факт. Ако сравните памперсите от преди 15 години с памперсите днес, наистина ще видите, че нещата много са се променили към добро. Но въпреки това, памперсът си остава памперс и не може по никакъв начин да се мери с памучните гащички, които би носило бебето ви, ако се приучи от рано да ползва гърне.

В съвременното общество се стига до такива парадокси, при това не единични случаи, а все по-масови, при които все по-често виждаме деца, които вече могат да напишат името си, да броят до 10 и т.н., но все още акат и пишкат в гащите и носят памперси. Като видя такова дете неизменно се питам защо допускаме тези толкова умни деца да носят в гащите си подвижни тоалетни, които миришат, цапат и определено са толкова некомфортни за самото дете, колкото и за околните. Как така детето вече решава логически задачки, брои, знае азбуката, а не е в състояние да контролира естествените си нужди или по-скоро е в състояние е, но отказва да го прави. Определено проблемът не е в детето. Определено проблемът е някъде в нас, в начина, по който отглеждаме децата си.

Как да приучим бебето към гърне?

Приучването на гърне става много естествено и лесно, стига да запомните две изключително важни правила:

1) Не бива да карате детето насила да ползва гърне. Не бива да му се карате, да го наказвате и да оказвате каквито и да било форми на принуда.

Често в желанието си да научат детето да пишка в гърнето, а не в гащите майките прибягват към силови методи. „Ела да напляскам това дупе, щом ака в гащите.” Или „Сядай веднага на гърнето и да не си станал, докато не се изпишкаш”. – Подобни методи не само, че няма да помогнат, но със сигурност ще навредят. Никое свободно човешко същество не би направило нещо градивно под принуда. Това, което ще постигнете с подобни методи е детето ви да продължи да се напишква в гащите напук, само за да ви покаже, че не позволява да бъде насилвано и няма да върши нищо под принуда. По-покорните деца ще поддадат под натиска и ще се подчинят, но подсъзнателно ще намерят начин да се противопоставят на родителския терор под някаква форма, като често принудителното приучване на гърне при тях ще доведе до множество психологически проблеми.

Защо много детски психолози се изказват против ранното приучване на гърне?

Именно поради факта, че родителите не знаят как да приучат децата си естествено, без принуда към ползването на гърне и прибягват до силови методи, които травмират детето и водят до много проблеми, много детски психолози съветват да не приучваме детето към ползване на гърне преди 1 и половина – 2 годишна възраст. В аргументите си психолозите изтъкват, че често деца, които са били принуждавани насила към гърнето продължават дълго след това да се изпускат в гащите или страдат от нощно напикаване. Такива деца може да имат проблеми със заекване, трудности в общуването, болезнена привързаност към родителите и трудно адаптиране в нови ситуации.

Искам обаче да ви обърна внимание, че всички тези проблеми, не идват от гърнето, а от факта, че върху тези деца е оказвано психическо и физическо насилие от страна на родителите в опита им да ги научат да ползват гърне и именно това насилие може да доведе до различни психологически проблеми при детето.

Да караш детето да пишка под принуда, не когато му се пишка, а когато ти си решил, че то трябва да пишка може да нанесе огромни вреди върху крехката детска психика. На пръв поглед ще кажем „какво толкова – подканваме детето да се изпишка, няма да дойде краят на света от това” – да обаче за детето това подканване да пишка насила, когато не му се пишка означава, че то не може само да осъзнава кога му се пишка и явно не е способно да се справя само със себе си има нужда друг да решава вместо него. Ако внушим това в детето си, след време то ще чака винаги друг да решава вместо него и няма да е в състояние само да проправя своя път в живота. Такива деца именно стават подвластни на лоши компании, защото не са в състояние да отстояват собствените си ценности, а оставят другите да ги водят за носа. И всичко това само, защото сме накарали детето си да повярва, че трябва да пишка, когато мама му каже, а не когато самото то почувства нужда.

Много родители все още мислят, че децата са както кукли и нямат чувства, психика, емоции. Мислят, че детето трябва да прави това, което му казва родителят. Изследванията върху детската психика обаче, недвусмислено показват, че децата ни са пълноценни личности със собствени представи за живота и света, с чувства, желания и стремежи, точно както нас възрастните и единствената разлика е в техния ръст. Може да са малки и дребни на ръст, но са точно толкова умни, разумни, впечатлителни и чувствителни, колкото нас и в никакъв случай не бива да издевателстваме над тях, дори и под предлог, че го правим „за тяхно добро”. Защото не е за тяхно добро. Това вреди!

2) Детето още от първия ден след раждането си дава сигнали, когато ходи по голяма и малка нужда и трябва да следим тези сигнали и да откликваме на тях.


Ако имате бебе не може да не сте забелязали, че когато иска да ака бебето започва да се напъва, издава специфични звуци (повечето бебета пъшкат), обикновено личицето на бебето почервенява. В такива моменти обикновено майката си казва „сега ще ака”, но не прави нищо. Оставя бебето да се изака в памперса, след което го преобува. Какво обаче се случва след време. Същата тази майка решава в даден момент да учи детето си да ползва гърне, но детето й тогава на 1 година и половина не желае да седне на гърнето, не дава да му свалят памперса и пищи и се дърпа от гърнето като дявол от тамян. Над 90% от бебетата, които не са били приучвани да ползват гърне на възраст под 1 годинка, на възраст над 1 година реагират по този начин. И това е съвсем естествено. Представете си, че откакто се помните през целия си живот вие сте били с памперс на дупето и никога не сте били без памперс. Ако прекарате целия си живот с памперс до такава степен ще свикнете с усещането да имате памперс на дупето, че за вас памперсът ще се е превърнал в част от вас и да ви свалят памперса за вас ще е равносилно с това да ви махната едната ръка или главата. Така усеща нещата бебето. Ако никога не сте му дали шанс да живее без памперс, то ще възприема памперса като част от себе си и няма да иска доброволно да се раздели с него. Ако никога не е пишкало и акало другаде, освен в памперс, то ще настоява и занапред да пишка и ака единствено в памперс.

Ако обаче вземем горния пример с малкото бебе, което още от първия ден след раждането си показва с жестове и звуци кога му се ходи до тоалетна и вместо да пренебрегнем неговите сигнали ние издържим бебето над легенче в удобна за него поза, така че то да може да се изходи в легенчето и тялото и гащичките му да останат сухи и правим това всеки път, когато бебето даде сигнал, че му се ходи до тоалетна, това бебе ще придобие убеждението, че пишкането и акането не стават в гащите, а в специално определени за това места и с порастването си все по-ясно ще дава сигнали кога иска да пишка и ака, така че родителят да го заведе до мястото за пишкане и акане. Този метод за отглеждане на бебето се нарича Естетвена Бебешка Хигиена (или ЕБХ). Бебетата, които още от раждането си или от първите си месеци практикуват ЕБХ на около 8-10 месечна възраст вече носят обикновени памучни гащички и ползват успешно гърне (или тоалетна) без да се изпускат в гащите.

Физиологични предимства на ЕБХ

От физиологична гледна точка бебето, което не ходи до тоалетна в гащите пази гениталиите си чисти и не съществува риск от подсичане, гъбични инфекции и възпаления. При момченцата особено важно е, че ранното отучване от памперсите и носенето на обикновено памучно бельо помага тестисите на бебето да не се претоплят.

Психологически предимства на ЕБХ

Когато бебето израства с увереността, че нуждите му са важни и разбрани, то придобива увереност в себе си, чувства се значимо, спокойно и расте щастливо. Когато бебето ни изпраща сигнали, че иска да ходи до тоалетна или че е гладно, а ние пренебрегваме неговите сигнали и не ги разбираме, бебето си изгражда вътрешна представа, че в този свят е само и на никого не може да разчита и че никой не се интересува от него. Какво като сте му облекли най-скъпите дрешки и сте облицовали цялото му креватче в дантели и пъстри играчки като не зачитате основните му нужди?

Сигналите за пишкане са по-трудни за долавяне, отколкото тези за акане, но ако общувате внимателно с бебето и се вглеждате в сигналите, които то изпраща, бързо ще започнете да разпознавате всички негови сигнали и безпогрешно да разбирате всеки сигнал за какво се отнася. Няма по-хубаво нещо от това да се научите да общувате с детето си, да го разбирате и да му покажете, че може да ви се довери! Това умение ще ви помага за цял живот занапред в отношенията ви и ще създава между вас атмосфера на близост и разбирателство.

Разбира се, както стана дума и по-горе, не бива да очаквате и още по-малко да изисквате детето до пишка или ака, когато Вие му кажете. Да прилагате принципа на естествената бебешка хигиена, не означава на определени интервали от време да свалате гащичките и с определени жестове или звуци да приканвате бебето да пишка или ака, само защото отдавна не е пишкало или сигурно му се пишка. Поменете, че ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ И НЕ МОЖЕ ДА ЗНАЕТЕ кога на бебето му се пишка. Никой човек не може да прецени кога на друг човек му се ходи до тоалетна. Можем да усетим кога ни се ходи до тоалетна само на нас самите. БЕБЕТО ЕДИНСТВЕНО МОЖЕ ДА УСЕТИ КОГА МУ СЕ ХОДИ ДО ТОАЛЕТНА и когато усети, то дава сигнали, които ако забележим е добре да свалим гащичките му и да ги държим над легенче или да го сложим на гърне, ако е по-голямо и да го оставим да свърши естествените си нужди.

Тоест бебето е водещо, не родителят. Бебето определя кога да пишка или ака, не ние. Ако ние трудно да разпознаем сигналите му, то значи ЕБХ не е за нас. В практиката си съм попадала на много случаи на погрешно практикувана ЕБХ, при които малки бебета са принуждавани от родителите си да пишкат или акат и да дават определени от родителя сигнали и това води сериозни увреждания в развитието. Една от причините за възникване на най-тежкото психично разстройство – шизофренията е твърде ранното изискване за овладяване на хигиенни навици във възраст, когато детето нито психически, нито физически е способно на това.

Естествена бебешка хигиена означава да се научите да разбирате кога бебето ще пишка или ще ака и да му дадете възможност да не го прави в гащите, като ги свалите и го задържите над легенче или го сложите на гърне. Естествена бебешка хигиена НЕ означава вие да решите кога да сложите бебето над легенче или на гърне и да го държите там, докато не се изпишка или изака, нито означава да учите бебето какви сигнали да Ви дава и да му се сърдите, ако не успее да даде измисления от вас сигнал и се напишка или наака в гащите.

Бебето пишка или ака, когато почувства естествена нужда. Миг преди това то дава сигнал с тялото си, че ей сега ще пишка и ако сте до него и видите този сигнал е добре да свалите гащичките му и да го издържите над легенче или да го сложите на гърне, така че бебето да свикне, че този тип процеси не вършим в гащите и да не се замърсяват ненужно гениталиите му и да не стои с изпражнения залепени за тялото му. Това е естествена бебешка хигиена. Всички други дирижирани от възрастния методи, в които възрастният изисква бебето да пишка или ака, когато го помоли или изисква бебето да стиска или да дава определени от възрастния сигнали, че ще пишка или ака са насилие над крехката детска психика и физика с често дългосрочни негативни последици.

Ако ви е трудно започнете по-късно


За ЕБХ говорим в периода на първите месеци след раждането. Много често обаче през тези първи месеци родителите са все още много объркани и трудно се ориентират в нуждите на бебето и трудно разгадават все още сигналите, с които бебето оповестява, че има определени нужди. За много хора е трудно в този все още ранен етап на опознаване на бебето и привикване с новата роля на родители и не успяват да започнат успешно практикуване на ЕБХ.

Ако Ви е трудно да се ориентирате кога на бебето му се пишка или ака, то по-добре изчакайте. Важно е да не насилвате бебето да пишка, когато Вие решите и ако не разбирате кога на него му се пишка, то по-добре изчакайте бебето малко да порасне.

На 7-8 месечна възраст бебето е вече много социално, а и вече добре се познавате с него и вече ще ви е все по-ясно да разбирате различните сигнали, които изпраща. На тази възраст също така бебето вече може и да седи и ако до този момент не сте успели с естествената бебешка хигиена и бебето е носело памперс, то сега е добър момент да започнете да го слагате на гърне.

Как детето да се научи да ползва гърне?

Много често бебето разглежда гърнето като странен предмет без изобщо да разбере за какво се ползва. Ето някои насоки, които ще Ви помогнат да разясните на детето си ролята на гърнето. Не забравяйте, че е изключително важно да не принуждавате насила детето да пишка или ака в гърнето и да не очаквате от него да се научи бързо. Така само ще вмените вина в детето, която забавя процеса на приучаване към хигиенни навици.

- Следетет бебето като пишка и ака и по-специално непосредствено преди да се изпишка/изака – какви физиономии, мимики, жестове прави, какви звуци издава, има ли специфична поза тялото му – това са сигналите, които ако се научите да разпознавате, ще знаете кога на бебето му се пишка/ака и ако бързо след като видите сигнала, сложите бебето на гърне, то ще започне да пишка/ака в гърнето и гащичките му ще бъдат сухи и чисти.
- Ако не успявате да схванете ясно сигнали, с които бебето показва, че му се пишка/ака, но сте забелязали, че ежедневния ритъм на бебето има моменти, в които то винаги пишка или ака – например веднага след събуждане от сън или след хранене и т.н., то използвайте тези моменти, за да го сложите на гърне.
- Можете да поставите гърнето в тоалетната и заедно с бебето да отидете на тоалетна като вие пишкате в голямата толетна, а него слагате на гърнето. Обяснете му с прости думи, че тук се пишка и седнете и се изпишкайте на практика. Посочете на бебето, че вие пикшате на голямото гърне, а то пишка на малкото и му кажете, когато иска да пишка, да ви посочи да дойдете до гърнето. Децата най-лесно се учат като подражават.
- Когато бебето се изпишка, изака в гащите, без да се карате или укорявате със спокоен тон занесете мръсния памерс до гърнето и посочете и кажете и с думички, че пишкането/акото е по-добре да отиде в гърнето, а не в гащите.
- Всеки път, когато бебето се изпишка/изака в гърнето го похвалете и когато останалите членове на семейството дойдат им разкажете в присъствието на детето и повторете похвалата. Децата силно се стремят към одобрението на възрастните и за детето получаването на похвали и одобрение е сериозен стимул.

Детето не може да контролира физиологичните си нужди до около 18 месечна възраст.

Както разбрахте, докато бебето е малко не бива да очакваме от него да се научи да контролира физиологичните си нужди и да стиска или да пишка или ака по команда. Това е невъзможно. Умението да регулира съзнателно физиологичните си нужди детето придобива на около 18 месечна възраст. Тогава вече то е способно да стиска за кратко, докато седне на гърнето и съзнателно да регулира когато пишка или ака. За да се случи това на 18 месеца, е нужно определено време преди това детето да се е запознало с гърнето и да е разбрало вече за какво служи то.

Ако не сте запознали детето с гърнето до 18 месечна възраст, след това най-вероятно ще срещнете голям отпор.


Ако детето не е практикувало ЕБХ и не е слагано на гърне, то може и до 2, 3 и дори 4 годишна възраст да иска да пишка и ака в памерс, защото не знае как да ползва други пособия за ходене до тоалетна. Имайте предвид, че след 18 месечна възраст започва периода на бебешкия пуберет и в тази възраст децата стават изключително нетолерантни към промени в ежедневието им. Това е възрастта, в която детето иска нещата да се случват само по познатия за него начин и е готово да се съпротивлява до край, само и само да не позволи нововъведения да навлязат в ежедневието му. Тази особеност на детското поведение има своите психологически обосновки, но това, което е важно за темата, която разискваме е да разбете, че детето не може да регулира само физизиологичните си нужди до около годинка и половина, но ако чакате да започне да ги регулира и тогава да му предложите да ползва гърне, детето най-вероятно ще ви откаже, ще се тръшкаи ще бяга от гърнето и ще настоява да си пишка и ака в памперса, защото така си е свикнало. В практиката ми имам случаи, в които деца на 4 и на 5 години продължават да акат в гащите и са готови да стискат два дни, но не и да се откажат от навика, с който са живели през целия си живот.

Затова най-добре е детето да бъде запознато с изхождането извън памперс от ранна възраст, за да го възпиреме като нещо нормално и да не се страхува да го прилага, когато стане готово за това, но не бива да настояваме и изискваме детето да се пази сухо и да ползва гърне. То ще започне да го прави, когато е готово за това. От нас се иска само да го запознаем с гърнето и да му покажем, че когато ни се пишка е удобно да го правим там.


Автор: Нели Василева-Стефанова,
специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца.
Източник: babysling-bg.com



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете