Търсене:
 
      Начало 19 04 2019      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Да отгледаме децата си естествено е най-естественото нещо!

Възможно ли е да се отгледат здрави, щастливи и успешни деца без адаптирано мляко и детска кухня, без памперси и биберони, без ясли и частни уроци!


Да възможно е! Аз съм майка на две големи и здрави деца (с разлика 10 години), родени по естествен път. Кърмени са до 2 години и половина на поискване. Захранени са след 6 месечна възраст, а след 1 годинка приемаха обща храна и преминаха на смесено хранене. От годинка и нещо можеха да се хранят самостоятелно с лъжичка и да пият от чаша, когато и колкото поискат. Не познават вкуса на адаптираното мляко и не са хранени с храна от детска кухня, а с домашно приготвена. Не знаят що е биберон. Не са ползвали памперси, а от годинка гърнето е част от естествената им хигиена. Ползвах целият период на отпуск по майчинство и не са посещавали детски ясли. Отгледах децата си на принципа на привързаното родителство и естественото, дадено ни от природата и опита на човечеството, откакто свят светува. Бяха и отлични ученици без частни уроци, занимални и болни амбиции. Всичко това ни донесе взаимно щастие, спокойствие и удовлетворение.

Секцио или естествено раждане?

Много млади майки предпочитат раждане със секцио вместо по естествен механизъм и си мислят, че по този начин ще си спестят родилната болка, но дали това е така?! Секциото, наричано още Цезарово сечение, представлява раждане чрез операция. При нея се прави разрез на коремната стена и матката, за да бъде извадено новороденото. Преди процедурата се поставя упойка, най-често тя е епидурална или спинална, прави се в гръбначния стълб. Цезарово сечение не се извършва по желание на родилката, а по медицински показания, когато съществува реален риск за здравето и живота на бебето или на майката. За съжаление обаче, през последните години то е въпрос на избор и каприз. Секциото е голяма коремна операция, изискваща упойка и няма как да не съществуват рискове при провеждането й. Най-честите опасности за майката са риск от продължително кървене, инфектиране на раната и образуване на тромбози, вероятни дихателни проблеми на бебето и др. След операцията родилката обикновено е в реанимация и в този период тя е отделена от детето си. Възстановителният период изисква над 6 месеца. След цезарово сечение при много майки се наблюдава забавяне на образуването на кърма. Болката при поставянето на упойката и тази след преминаване на действието й при секцио не е по-малка от родилната болка при вагиналното раждане. Раждането по естествен механизъм съществува откакто свят светува и процесът на раждането е проектиран за тялото на жената. Възстановителният период е кратък, а часове след раждането майката може да вземе бебето си и да започне кърменето. Има много сериозни причини в полза на естественото раждане– бебето се адаптира по-лесно, майката се възстановява по-бързо, двамата установяват връзка помежду си непосредствено след раждането и избягват рискове от медикаментите и интервенциите.

Родих двете си деца по естествен път. Тъй като и двете ми деца са преносени с една седмица се наложи поставяне на система с цел предизвикване на раждане, което започна след около два часа и продължи около половин час. Веднага след раждането бяхме настанени заедно в една стая, а 2-3 часа след това започнахме първи опити с кърменето.
Бебетата бяха при мен и веднага започнахме взаимното си опознаване и можех да се грижа за тях. На 4-я ден ни изписаха и можеше да се приберем у дома. До месец бях напълно възстановена. Мисълта за болезнена упойка, раждане чрез операция и дълъг възстановителен период ме ужасяват и не виждам смисъл, защо трябва да си го причиня по собствено желание? Ако трябваше пак да родя, изборът ми отново щеше да бъде естествено раждане. Природата го е измислила много преди нас, затова й се доверих и не съжалявам за избора си. Родилката болка се превръща в мил спомен, веднага след появата на бебчето на бял свят. А и една родилна болка е най- малкото, което ще изтърпи всяка жена, решила да стане майка!

Кърмене или адаптирано мляко, на поискване или под час? Храна от детска кухня или приготвена у дома?

Някои майки, робуващи на схващането, че кърменето ще им попречи за бързото възстановяване, връщането на килограмите и запазването на бюста, предпочитат да заменят кърмата с адаптирано мляко. Кърмата е уникална комбинация от хранителни вещества, необходими за здравето на детето, и не може да бъде дублирана от друга храна направена в лаборатория. Кърмата помага на бебето да се пребори с болести и инфекции, защото е най-добрият имуностимулатор. Майките, които кърмят са в състояние да губят теглото, натрупано по време на бременността по–лесно и имат по–нисък риск от рак на гърдата, на матката и на яйчниците. В емоционалното здраве самото кърмене води до по–малко чувство на тревожност и по–силно чувство на връзка с бебето си. Връзката между майката и детето се корени във взаимодействията на кърменето. Кърменето спестява и много разходи в семейният бюджет. Препоръчва се майките да кърмят най–малко през първата година от живота на детето и по възможност да продължи до 2–рата година. През първите шест месеца бебето трябва да се храни изключително само с майчино мляко. През втората половина на първата година, може бавно въвеждане на други храни, които да допълват кърменето. Разбира се, когато въпреки усилията на майката кърмата я няма, нормално е да се премине към адаптирано мляко.

Кърмих двете си деца до 2 години и половина на поискване. Храних децата си, когато поискат, а не по часовник, което ни спести излишни нерви, плач и дискомфорт. Освен това честото поставяне на детето на гърда, стимулира лактацията. Млякото си беше винаги с нас, топло, прясно и безплатно. Не изискваше приготвяне по определен начин и температура, а най- голямото удобство беше това, че навсякъде можех да нахраня децата си. След 6-месечна възраст постепенно ги захраних с подходящи каши и пюрета, а на една годинка се хранеха с обща храна заедно с нас на масата.
След годинка и нещо самостоятелно се хранеха с лъжичка и пиеха от чаша. Разбира се, първите опити бяха неуспешни и придружени с цапаница, но никой не се ражда научен. Децата ми не харесаха храната от детската кухня, вероятно защото е безвкусна, затова им я приготвях у дома, което не ми отнемаше повече време, отколкото ходенето до кухнята и реденото по опашки в студ, жега и дъжд. В последствие готвейки за нас супа или яхния, преди запръжката пасирах част от нашата храна, която се оказа доста апетитна за тях. Много скоро започнаха да хрупат и дъвчат безпроблемно твърди храни, винаги съм им давала да опитват различни вкусове от нашата храна и така преминаването от кърма през захранване до обща храна мина неусетно. Дъвченето има особено значение за развитието на говора, затова приемането на каши и пасирани храни не трябва да продължава дълго време. Това, че децата ми приемаха разнообразна храна, ходеха и говореха, не попречи да продължим с кърменето. Двете раждания и кърмения не промениха фигурата и бюста ми. Носенето на ластичен колан и сутиен и умението, да се харесваме такива каквито сме, вършат чудеса.

Нощният сън на бебето– при мама или в отделна стая?

Назрява тенденцията, бебетата да се отделят от майките си в отделни стаи, за да не свикнат да спят при тях. Комуникацията между майката и бебето се осъществява предимно чрез бебефон и камера, което няма как да замести живата връзка. Близостта до родителите при приспиването е съществена част от формиране на чувството за сигурна връзка. Така децата научават какво е доверието и фактът, че са се чувствали подкрепени и защитени като малки, ги прави силни и в по-нататъшния им живот. Не напразно експертите препоръчват през първата година бебето да спи близо до майката, ако не в едно легло, то поне до нея или в една и съща стая. Да бъде кърмено, защото чрез кърменето се осигурява не само нужното за оптималното развитие, но е и принос срещу синдрома на внезапната детска смърт. Понякога малките деца, спящи до майките си, се разбуждат и заспиват отново, просто защото близостта на мама действа успокояващо. По същия начин вероятно и майката едва ли си спомня, че се е събуждала за кратко и вероятно е кърмила бебето си, спящо до нея. Съвместният сън и нощното кърмене са не само еволюционно доказали се като необходими за оцеляването на бебетата, те са по-добри и за жените. Изследвания показват, че майките, които спят заедно с бебетата си и кърмят на поискване и нощем, реално спят по-добре, по-ефективно и заспиват по-лесно. Някои майки считат, че отзовавайки се при всеки плач на детето си, ще го разглезят. Истината обаче е, че ако оставите бебето да плаче, без да му предложите нещо за успокоение, може да увредите развитието му. Ако бебето бъде оставено само да плаче, мозъкът му ще бъде лишен от кислород и ще се насити с хормони на стреса. Изследвания показват, че продължителното излагане на хормони на стреса в ранна възраст може да причини доживотни здравни и поведенчески проблеми.

Децата ни докато бяха бебета и малки спяха на кошарките си в нашата спалня и това по никакъв случай не се е отразило негативно на съпружеските ни отношения. Както майката, така и бащата трябва да бъде съпричастен с нощния плач и обслужване на бебето. Не мога да си представя, че бих могла да заспя, ако бебето ми е само в друга стая, най-малкото от страх да се задави, отвие или разплаче без да го чуя, това няма да ми позволи да се отпусна и за заспя спокойно. Децата ми бяха кърмени и ако постоянно трябваше да ставам и отивам в другата стая, това би ме съсипало. Колко по-лесно е, ако веднага откликна на зова на бебето, накърмя го и отново заспим сладко... Често децата са заспивали между нас и какво от това, след като ще бъдат бебета само няколко месеца и когато пораснат, това няма как да се случи. В този ред на мисли смятам, че креватчетата на бебетата и на малките деца трябва да бъдат в стаята на родителите. Не е естествено за бебето, след като 9 месеца е усещало диханието и ритъма на сърцето на майка си, изведнъж бъде оставено да спи само в отделна стая. Децата така или иначе ще пораснат, един ден ще поискат да спят самостоятелно и ще се отделят, но когато са бебета те имат необходимост да чувстват присъствието и диханието на майка си. Недоумявам на какъв стрес се подлагат много майки и бебетата им, само и само да ги отделят в отделна стая едва ли не още след родилния дом. Оплакват се, че децата им на 1-2 годинки често се будят и плачат, без да си дадат сметка че децата вероятно се страхуват от тъмнината и самотата. Защо трябва да заспиват сами в студените си креватчета, вместо в топлите прегръдки на мама? Много изоставени деца в домовете имат тази злочеста участ, затова е недопустимо децата с живи и здрави родители да бъдат лишени от присъствието и сигурността на мама и тате.

За памперсите и гърнето

Бебетата притежават вроден стремеж към това да останат сухи и чисти. В първите месеци след раждането те имат способността да подават сигнали за това, че им се пишка или ака. Когато майката наблюдава тези сигнали и откликва на тях, бебето вижда, че го разбират и започва да сигнализира все по-явно. За съжаление когато бебето носи пелени непрекъснато, а майката не обръща внимание на сигналите му, тази вродена способност постепенно изчезва. Бебето свиква да се облекчава в пелените и престава да сигнализира за нуждите си. Тъй като кожата му остава суха, то няма никакъв стимул да съобщи на майката за потребностите си и да изчака да го подържат или сложат на гърне. Децата, които са свикнали да акат в памперса след определена възраст много трудно се отказват от този навик. За някои от тях това е свързано с голям стрес– стискане по няколко дни, чувство за вина и срам. Преди време се е смятало, че децата не могат да се контролират и не са готови да използват гърне преди годинката, след това– преди 1,5 год, като постепенно тази възраст стигна до 2.5-3 години. Някои психолози съветват приучаването към ползване на гъне да става след 2,5 г., не защото би им навредило физически, а защото някои по-нетърпеливи родители без нужния подход, вместо да приучат, стресират децата си. Памперсите определено са постижение на научно-техническия прогрес и си имат своето място, например удобни са при пътуване, но ако човек се замисли по темата, разбира, че никак не са добър вариант за постоянно използване.

По времето, когато се роди дъщеря ми нямаше памперси, а синът ми получаваше обрив при всеки допир с тях, което наложи употребата на многократни пелени. След около 5-6 месечна възраст, преди и след сън или когато виждах пориви за акане, започнах да държа над гърне бебетата, пеейки детска песничка или римушка. Така подсъзнателно бебетата започнаха да сътрудничат и постепенно броят на напиканите и нааканите пелени драстично намаля. След 1 годинка започнаха да ползват гърне, а след годинка и половина да показват и казват когато им се пишка или ака и сами да вземат гърнето си, знаейки неговото предназначение. Всичко това постигнахме постепенно, ненасилствено и ненатрапчиво, без стрес и драми.
Бяха нужни малко повече наблюдателност, търпение и желание. Така си спестихме тревогите около отказването от памперсите и приучаването към гърне. Недоумявам, как 3 годишни деца, дори в летните жеги са принудени да търпят памперси, вместо да ходят и играят по гащички. Ранното приучаване към гърне в никакъв случай не влияе негативно върху емоционалното и психическо развитие на детето, защото ако е така нашето поколение, което е израснало без памперси, трябваше масово да е с умствени отклонения. И като говорим за бебета, доверявайки се на нашите майки и баби, вместо с марково бебешко олио моите бебета бяха масажирани с прясна свинска мас и телцата им бяха чисти и гладки, повивани са до 40 дни и са ползвали проходилка, и това по никакъв начин не им навреди.

За бибероните и залъгалките

Виждали сме много деца по на 2-3 години с биберон в уста или по-големи с палец, деформиран от смукане. Бебето със залъгалка в устата обикновено е оставено самичко в креватчето или количката, лишено от толкова нужния му през първите месеци близък контакт. Кърмачетата задоволяват сукателния си рефлекс по време на кърмене. Сученето е най-пряката връзка на малкото бебе с мама и неслучайно сукателният е най-силният му рефлекс. Когато иска да суче, бебето не търси залъгалка, то търси мама, защото мама е олицетворение на любов, защита, сигурност, оцеляване– всичко това залъгалката не може да предложи. Освен връзка с мама, бебето, което не ползва залъгалка се радва на свободна устичка, с която може да се усмихва, да гука, да се учи да общува и да изразява гласно нуждите си чрез плач, хленчене, смях, сричкуване и произнасяне на първите думи. В периода на зъбоникнене има опасност биберонът залъгалка да доведе до изкривяване на захапката. Освен забавено физическо развитие, честото ползване на биберон залъгалка би могло да доведе до забавено интелектуално развитие. А с порастването на детето става все по-трудна раздялата му с любимата „биба“.

Децата ми никога не са ползвали биберони- залъгалки, не само поради гореизброените причини и вреди, но и поради липсата на смисъл от поставянето на гума в устата на детето, за да мълчи и кротува. Веднъж пробвах как ще я приемат, но веднага я изплюха с отвращение. Не им позволявах да си смучат пръстите, отмествах ръчичките им от устата и ги ангажирах с гумена играчка или гризалка. Всичко това ни спести драмата около отказването от биберони. Така подсъзнателно у децата се възпитава усещането, че в устата не се поставя нищо друго, освен храна, в резултат на което вероятността от лапане и поглъщане на дребни предмети и други е сведена до минимум. Не са ползвали и шише с биберон, захранването започнахме с лъжичка, а пиенето с чашка с накрайник. Това е и една от причините, преминавайки на смесено хранене, децата да не се отбият преждевременно.

Привързано или откъснато родителство

Известният бихейвиорист John Watson повежда движението за откъснато родителство. На майките се казва, че ако носят бебетата си на ръце, ще ги разглезят и вместо това трябва да ги оставят да си поплачат и така ще станат самостоятелни и твърди– качества, нужни за оцеляване в света на безмилостна конкуренция. С един удар тези „експерти” отхвърлят майчината прегръдка, която е служила за естествена среда на бебетата в продължение на хилядолетия. Лишени от нужната им топлина, кърмене и люлеене, бебетата трябвало да прекарват дълги периоди от време гладни и разстроени, а родителите престанали да бъдат източник на любяща утеха се превърнали в източник на отчуждение и гняв. Истината е, че децата не се нуждаят само от това да бъдат нахранени под час и облечени, те имат нужда от емоционална привързаност, усещане за сигурност и любов.

Привързаното родителство, както подсказва и самото име, се основава на взаимоотношения на близост, привързаност, взаимна обич и доверие между родителите и тяхното дете, чиято цел е през първите периоди от живота си, когато е все още безпомощно и беззащитно, детето да усети, че има на кого да разчита в този свят и че е човек, достоен за обич. Специалистите по ранно детско развитие единодушно определят първите години от живота на човека като критични за по-нататъшното му развитие и доказват, че децата, които са се чувствали подкрепени, обичани и закриляни през ранното си детство, израстват след това уверени, самостоятелни и пълноценни личности. Да подкрепяш детето си НЕ означава да се държиш с него като с неспособен инвалид. Не случайно всяко дете в природата, независимо дали е човече, животинче или птиче, има свои родители, които да го насочват и подкрепят, докато порасне. Вредно е да задушаваме децата под крилото си, но е също толкова вредно да ги изоставим сами в ситуации, които надхвърлят възможностите им. Независимо на каква възраст е всяко дете има нужда да му показваме любовта си чрез топъл физически контакт и близко общуване. Близостта и проявите на любов обаче нямат общо с това да вършим задълженията на детето вместо него или да го утешаваме така, както се утешава бебе при всяка проява на негативни емоции от детето. Привързаното родителтво означава да опознаем малкия човек, да сме близо до него и да го оставим, до колкото му стигат възможностите да се справя сам, за да гради умения, воля и вяра в себе си, да се научи да не се плаши от трудностите в живота и да се научи да ги преодолява без да чака някой вечно да го спасява. Родителят да е наблизо, да поздрави малкият успяващ човек и да даде възможност на детето да се учи и да се радва на успехите си и да бъде опора в трудни за детето моменти, като го насърчи и му покаже, че вярва в него и е сигурен, че детето ще намери изход от трудните моменти. В ситуациите, в които детето не разполага със сили да се справи само, родителят да е наблизо, да предвиди навреме ситуацията и да се намеси така, че детето да излезе сигурно и невредимо от ситуацията, да почерпи от примера на възрастния как се действа в подобни случаи и да се чувства защитено и обичано винаги, независимо от обстоятелствата.

Децата се нуждаят от общуване още след появата им на бял свят. Колкото и да са малки те чувстват и разбират. Първият образ, който детето започва да различава и да му предава особен статут "Предмет на любовта" това е майката. До 3-годишна възраст децата имат нужда от общуване и игри преди всичко със своята майка, необходимостта от общуване с връстници се появява по-късно. Нормално развиващото се и добре обгрижвано дете изпитва силна емоционална привързаност към своята майка, на 3- месечна възраст започва да се усмихва, впоследствие да реагира на усмихнато и на намръщено лице, а след 8-я месец да изпитва "Страх от непознат". Тези особености отсъстват при деца израснали без любов или в институционална среда. Ако детето умишлено е лишено от кърма, от бебе е отделено в отделна стая и се наблюдава чрез камера и бебефон, ако с него не се общува пълноценно, ако не чувства сигурност и подкрепа, няма как да говорим за каквато и да е привързаност. Привързаността обаче не означава липса на самостоятелност! Децата, лишени от майчиното внимание е твърде вероятно да се сблъскат с проблеми в изграждането на отношения.

Някои родители третират малкия човек като голям, а детето е малко и уязвимо твърде кратко време, време през което приоритетно се нуждае от подкрепата на възрастен в лицето на своята майка. Неусетно ще дойде моментът, когато детето ще остави майчината гръд, ще предпочита общуването с връстници вместо с вас, ще стане пестеливо на прегръдки и целувки, ще иска да спи самостоятелно или само да взема решения т.е. ще порасне и тогава какво ли не бихте дали отново да гушнете своето малко бебче! Никога не съм оставяла децата си без надзор, но и не съм им спестявала самостоятелността.

Детски ясли, не това не е за мен?!

"Детските ясли разрушават детския мозък и ранното отделяне от майката има своите последици!", твърди психологът Арик Сигман от британското кралското медицинско общество. Според него ако в първите години от живота на детето за него се грижи друг човек, а не родителите му, в организма му се повишават нивата на хормоните на стреса. В резултат този стрес може да се прояви в пристъпи на кашлица и настинка, вследствие на понижената защита от инфекции и дори сърдечни болести в по-зряла възраст. Така, че хроничните ОРЗ много често не са медицински, а психологически проблем. Отделянето на детето в тази ранна възраст, преди навършване на втората година е биологически неестествено и дори вредно за детето. На този етап то не разбира от финансови и родителски проблеми, за него е факт, че е изоставено, необичано и страда. Защо посещението на ясли би трябвало да бъде краен вариант: Децата се развиват възможно най-пълноценно, когато се намират по-скоро в тясно взаимоотношение с възрастни (в най-добрия случай– с мама и татко), отколкото с група от връстници. Никой не може да замени ефективността на майчината грижа. Проучванията потвърждават, че децата, отглеждани у дома са по-здрави физически, емоционално и интелектуално от онези, които са били отглеждани в ясли. Когато майката си има заместител, нещо много скъпоценно се откъсва от живота на детето. Доказано е, че причината за слабо и неефективно взаимоотношение между родителите и детето се оказва липсата на взаимодействие през ранните години.

Моите деца не са посещавали детски ясли и детска градина. Бяха записани направо в задължителната подготвителна група. Ползвах отпуските си по майчинство до 3-годишна възраст, защото знаех че в този момент децата ми имат нужда единствено и само от мен, затова им осигурих пълноценна майчина грижа, а на работа ще ходя цял живот. От 0 до 3 годинки е възрастта с най-интензивно развитие на детето и моменти, които никога няма да се повторят- първа усмивка, първа дума, първа крачка. И ако децата ни са най- скъпото нещо на света, защо бихме пропуснали тези моменти и на каква парична сума бихме ги оценили?! Парите са важен фактор, но не най-важното нещо в живота, затова в такива моменти бащата може да работи нещо допълнително и така семейният бюджет да бъде оптимален. Какъв е смисълът, да бързам да се върна на работа, децата ми да се отглеждат от чужди хора в ясли, да боледуват често и да се срива имунитетът им, да ползвам болнични и взаимно да страдаме? След като започнах работа, поверих децата си на грижите на майка ми, най-добрата бабина грижа, щастие за всяко дете. Децата спяха доколкото искат и не се налагаше да стават рано в студените зимни дни, хапваха вкусни бабини гозби, играеха си на воля без да се налага да се борят за всяка играчка, получаваха индивидуална грижа и любов, бяха здрави и спокойни. Това не попречи на отличната им подготовка за училище и на социализацията им, защото с удоволствие ги занимавах и обучавах. Тук е мястото да кажа, не ограничавайте децата си от общуване и време само с баба и с дядо! Бабите и дядовците имат уникалната способност едновременно да глезят, респектират и възпитават. Спестих на децата си честите вирусни заболявания, стресът и групово отглеждане от чужди хора, така или иначе цял живот щяха да се борят и доказват, да изпълняват правила и режими. Добре е децата да посещават детска градина, но ползвайте детски ясли само в краен случай, винаги има алтернативни варианти, потърсете ги! За съжаление трудно прохождат у нас родителските кооперативи, в които има голям потенциал. Аз като родител и детски педагог, никога не бих позволила децата ми да посещават детски ясли и да бъдат отглеждани колективно!

Глезене и възпитание

Тук ще кажа само няколко неща. Разглезеното дете не е дете, което е обичано, целувано, носено, гушкано и прегръщано. Разглезеното дете е дете, на което родителите сляпо задоволяват всички прищевки. Много родители считат, че презадоволявайки материалните нужди, компенсират емоционалните потребности на децата си. Истината е, че любовта не е в скъпите вещи. Децата трябва едновременно да знаят, че са безгранично обичани и същевременно да зачитат думата "Не" на своите родители, и в това се състои тънката граница между разглезване и възпитание.

Често сме свидетели на ревове и тръшкане на деца в магазина, на непослушание и неадекватно поведение на обществени места, на агресия спрямо възрастни и връстници. Който каквото иска да казва, но за мен това се дължи на липсата на домашно възпитание. Едно от първите неща на което научих децата си беше значението на моето родителско "Не". Много съм глезила, гушкала и целувала децата си, всеки ден от малки до сега им казвам колко много ги обичам, но никога не съм задоволявала всичките им капризи и винаги сме се разбирали само с поглед. Не сме робували на скъпи марки телефони или маратонки, а на практични модели. Рождените им дни бяха цветни и забавни, вместо лъскави и копиращи тези равняващи се едва ли не на сватбено тържество. Когато поотраснаха и са искали нещо, което съм счела за излишно или извън възможностите ми, сме провеждали разговори в които съм се опитвала да им обясня защо желанието им не може да бъде осъществено. Никога не съм възпитавала децата си, да отвръщат на удара с удар и не бих толерирала подобно поведение. Възпитавах ги в толерантност към хората с увреждания, в съпричастност към по-бедните, в уважение към възрастните, и всичко това ставаше чрез разговори и личен пример. В резултат на всичко това, децата ми израснаха като добри човеци, никога не са се подигравали и не са наранявали друго дете, не са ме изнудвали и не са се тръшкали при неизпълнение на някое тяхно желание, както и като малки не са вдигали шум, не са се гонили, събаряли или чупили, когато сме били на гости или на обществено място.

И още нещо, не забравяйте, че децата не винаги чуват какво им казвате, но винаги виждат какво правите и няма по-възпитателно средство от личният пример. Внимавайте как общувате с другите, с родителите си и с партньора си. Бъдете добродетелни и грижовни към страдащите, към уязвимите, към различните и към... животните и ще възпитате добри човеци! Домашните любимци учат детето на отговорност, загриженост и съпричастност. У дома винаги е имало домашен любимец, нужни са само хигиенни правила. Модерно е да се наемат домашни помощници, спестете си ги и нека грижата за приготвянето на храната и за чистотата на вашия дом, бъде общо семейно дело! Факт е, че агресията у децата идва от семейството, от нещата който са се случили или не са се случили там.

Училище без частни уроци

Посещаването на частни уроци лишава децата от самостоятелност– вместо да се потрудят сами, те свикват да разчитат на частния учител постоянно да ги подканя и да им дава готови решения. Губи се уважението към институцията на училището. Когато един ученик мисли, че ще получи по-качествени знания извън училище, няма никаква мотивация да е активен, да слуша и запомня в час. Което от своя страна влошава дисциплината и се получава порочен кръг– дори и да искат, учителите в класната стая не могат да овладеят ситуацията и да преподават качествено. Създават се предпоставки за корупция– насажда се мнението, че достъпът до елитните училища и университети се купува във вид на уроци при определени влиятелни преподаватели. "Изяжда” се свободното време на децата, което е главна предпоставка за доброто им физическо и психическо здраве. Вместо след училище да си починат, графикът им продължава с частни уроци, което създава допълнителен стрес и натоварване. Частните уроци възпитават в цинично-елитарна житейска позиция, според която хората, които не са платежоспособни, нямат право на добро образование.

Децата ни никога не са посещавали частни уроци и занимални. Първото нещо на което ги научих още при постъпването им в първи клас, когато децата са особено мотивирани да бъдат ученици, беше самостоятелната им подготовка за училище. За мен беше важно да възпитам у тях уважение и респект към учителя и към институцията училище, да знаят че тяхно приоритетно задължение е учението и че писането на домашни работи и подготовката на уроците е единствено и само тяхна работа. Нямам спомен да съм писала с тях домашни, освен ако са имали нужда от помощта ми, когато нещо не им е било ясно. Не ги натоварвах допълнително, защото и без това учебният материал е достатъчно натоварен. Наградата след самоподготовката за училище беше безкрайните игри и занимания по интереси. Никога не съм се обаждала на учителите им, за да ходатайствам или оспорвам защо са оценили децата ми по един или друг начин, защо са били смъмрени или наказани. Училището има освен образователни, така и възпитателни функции и трябва да има доверие и приемственост между училище и семейство. Абсолютно самостоятелно чрез говорене, гледане на детски филмчета и игри на английски език, синът ми още в предучилищна възраст, научи като втори майчин език и английския, за да го ползва днес перфектно. Не съм насилвала децата ми да посещават извънкласни занимания, преди сами да поискат да се занимават с нещо, което представлява интерес за тях, защото извънкласните занимания трябва да послужат не за натоварване, а за разпускане и релакс на децата. Няма по-голямо мъчение от това, ако едно дете насила трябва да посещава нпр. уроци по цигулка, а мрази цигулката. Не робувах на излишни амбиции, ръководех се единствено според интересите и желанията на децата си. Не ги и сравнявах с постиженията на другите деца, защото всяко дете е индивидуално и специално. И така без нито един частен урок, децата ми бяха отлични ученици, бяха приети в елитни гимназии, издържаха си матурите с отлични оценки, бяха приети в университети и днес са отлични студенти.

Съпружески отношения след раждането на детето

Отношенията ви претърпяват колосални промени, ролите се сменят. Преди сте били любовници– просто мъж и жена, а сега сте родители– майка и баща и в един момент разбирате, че заедно с вас съвсем не е този човек, когото някога сте обичали. Истината е, че майката става майка от мига на забременяването си, а бащата осъзнава ролята си на баща малко по-късно. Представете си разликата между това, да носите детето си 9 месеца под сърцето си или просто да ви подадат едно пакетче и да ви кажат, че това е вашето дете... Жената в стремежа си да поеме всички отговорности, придобива изморен вид и престава да полага грижи за външния си вид, а мъжът става все по- изнервен и едва ли не безотговорен. Така с годините семейният живот се превръща в скучно съжителство. Ето това не трябва да допускате!

Когато бях бременна и след раждането на децата ми грижата за външния ми вид беше част от моето ежедневие. Докато бях бременна подстригвах и боядисвах косата си, ползвах крем за лице, лак за нокти, епилатор и всичко останало, като подбирах продукти на билкова основа и повярвайте, това по никакъв начин не навреди нито на мен, нито на бебетата ми. При желание и добра организация винаги има време за всичко и според мен жената във всеки етап от своя живот трябва да бъде чиста, спретната и привлекателна. Съпругът ми беше до нас не само по време на бременността ми, но и веднага след прибирането ни от родилния дом. Тогава не беше възможно, но аз съм твърдо за това бащата да присъства по време на раждането, да подкрепя съпругата си, да съпреживее и посрещне с нея раждането на детето им и идването му на бял свят... Най-голямата грешка е, след идването на малкото човече у дома, ако бащата бъде отделен в друга стая, за да се наспи тъй като на другия ден е на работа, а нима идния ден ще бъде почивен за майката? След раждането на детето, мястото на бащата е в семейната спалня до майката! Няма как бащата да се научи да бъде баща, ако бъде игнориран от родителските грижи, ако не помага на майката през нощта, когато тя става за да нахрани или приспи бебето, ако остане глух за бебешкия плач и ако не е равноправен съучастник в къпането, храненето, игрите и всичко останало. Когато децата поотраснаха, периодично ги поверявахме на бабините грижи- радост за баба и внучета, за да се насладим на вечеря без деца или на романтичен уикенд извън дома. Не преставахме да се опознаваме и изненадваме и след толкова години, въпреки отпечатъците на времето върху телата и лицата ни, съпружеските ни отношения не са се променили особено. Вярвам, че любовта и уважението в една връзка завинаги могат да се съхранят и това е единственото лекарство срещу скучното и нещастно съжителство. За да се запазят любовта и уважението, след брака и раждането на децата обаче, трябва да ги е имало и преди това. За да бъдат един мъж и една жена добри съпрузи и родители, трябва да бъдат преди всичко истински приятели и всеотдайни любовници!

Ваксините и правото на информиран избор

Ваксинацията е метод за активна имунизация, чрез дозирано въвеждане в организма на антигени (живи, отслабени или убити микроорганизми, части от тях или продукти от тяхната дейност). По този начин имунната система на ваксинирания организъм си изгражда имунитет срещу ваксиналния щам.

Ваксините колкото са полезни, толкова могат да бъдат и вредни, предвид многото странични ефекти, довели до увреждането на не малко деца, затова смятам, че всеки родител трябва да има право на информиран избор! Трябва да има работеща система за подаване на сигнали за нежелани реакции от ваксини, както и фонд за лечение на деца пострадали от ваксини. Докато другите европейски държави спазват човешките права във ваксинопрофилактиката, поема се отговорност от държавата за пострадалите от ваксини и съществуват фондове за обезщетението им, в България отговорността към увредените ваксинирани е отговорност на родителите им. Имунизационният календар у нас е прекалено натоварен, което пренатоварва имунната система. В повечето европейски държави, ваксините са препоръчителни, докато у нас са задължителни и обвързани с правото на получаване на детски добавки и посещение на детска градина. Имам горчив опит с дъщеря ми след поставянето на живата противополиомиелитна ваксина, която инвалидизира много деца. Повече от седмица детето не можеше нито да стане от леглото, нито да стои изправено на краката си, имаше висока температура, придружена с повръщане и отпадналост. Това, че известно време не можеше да ходи, беше едно от най-страшните преживявания през живота ми. Благодаря на Бог, че се възстанови, но това което преживях ме накара да стана много по-внимателна по отношение на ваксините. Същата тази широкорекламирана ваксина беше забранена у нас, едва след като България стана член на ЕС, защото е била забранена в ЕС цели 10 години преди това, поради многото странични ефекти, а тук са продължили да я внасят, поставят и да осакатяват. Това ме накара да се замисля, здравето на децата или печалбите на фармацевтичните компании са по-важни?! От тогава много чета по темата, защото всеки родител има право на информиран избор, благодарение на който да направи своя избор. Не отричам ползите от ваксините, но считам че се нуждаем от нов подход при имунопрофилактиката.

Това е моят личен избор и споделен опит, като родител и специалист, който ва никого не налагам. Не казвам, че това е правилният метод, но днес мога да споделя резултатите от него, къде сбърках и къде спечелих. Някой ще каже, че съм отгледала децата си старомодно, може и така да е, важното е че се чувствахме спокойни и щастливи. Разбира се, всеки има правото сам да прецени как да живее живота си и как да отгледа и възпита децата си, какво да отсее и какво да отхвърли. Много млади майки в стремежа си да спестят болка, време и труд, всъщност си причиняват много повече болка и труд, трудности и страдания. Майчинството може да бъде лесно и приятно, ако се доверите на природата и опита на човечеството, защото съвременната индустрия по-скоро е загрижена за собствената си печалба, отколкото за майката, детето и природата. Не робувайте на твърдението: "Детето не е готово!" Децата колкото са по-малки, могат да научат с лекота толкова повече неща- самообслужване, чужди езици, плуване, каране на кънки или ски... Подавайте им стимули и ги подкрепяйте, важното е нещата да се случват по забавен начин, без насилие и стрес! Общувайте с децата си, обичайте ги, вслушвайте се в тях и им отговаряйте адекватно! Отдайте се пълноценно на своето майчинството и ще се насладите на взаимно щастие и спокойствие! Успех!

Мариана Йорданова, детски социален педагог


В статията са използвани: материали от специализирания електронен печат, споделен личен и професионален опит, снимки- интернет и личен архив.




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете