Търсене:
 
      Начало 14 11 2018      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

За семейството, с любов...

"Явно сме много грешно поколение, защото не е нормално да гледаме децата и внуците си през скайп... Казват, че всяка майка би била щастлива, ако знае че децата й са щастливи, макар и да бъдат надалеко. Не е вярно! Родителите и децата могат да бъдат истински щастливи, само ако могат да споделят ежедневието си." (Мира Радева)

По времето на нашите прабаби и прадядовци, бащите поравно са разделяли своите дворове между синовете си, където всеки от тях е построявал своята къща. В двор до двор бяха подредени и къщите на братята на прадовците ми и когато им гостувахме всички роднини и братовчеди се виждахме... Така в онези години, всяко от семействата е имало свой дом и домакинство, а това което е делило брат от брат и деца от родители е било само една ограда. По този начин в радост и тъга, в празник и неволя, семейството е запазвало своята сила и подкрепа. По този начин са се съхранявали родовете и тяхната идентичност.

Сега българите са пръснати по целия свят, съпрузи, деца и внуци живеят в различни точки на света и колкото са по-далече един от друг, толкова по-доволни са. Семействата са пръснати като пилци, не се виждат с години, родителите общуват с децата си по скайп и "отглеждат" внуците си дистанционно. Постоянно се лансират сентенции, колко по-добри родители сме, ако окачим колкото се може по-големи крила на гърбовете на децата си и ако може никога да не се върнат... а ако и внуците ни не говорят български ще е още по-добре. Аз пък мисля, че добрият родител е този, който е създал здрава емоционална връзка с децата си и същевременно ги е възпитал в отговорност и самостоятелност. Успял е да предаде на понятията "семейството" и "дом" особен статут на нещо свято и специално. Дал е на децата си достатъчно свобода да правят своите избори и същевременно имат безброй причини, за да не загубят връзката със семейното огнище. За разлика от животните, които след като отгледат, прогонват децата си, при хората има чувства, родова принадлежност и семейна ценностна система.

Наблюдавам неистов стремеж всеки да отпрати децата си колкото е възможно по-далече от дома и семейството. Душата ми плаче, когато амбициозни родители изпращат в чужди ВУЗ-ове децата си, за да не се върнат никога повече у дома. Край мен е пълно с хора от третата възраст, живеещи в тъга и самота, без радостта от това да бъдат край децата и внуците си. И всичко това се случва, защото тук "няма бъдеще и перспектива", а нима "там" има и не зависи ли точно от нас и от тези които идват след нас "тук" да се превърне в това, което искаме?! Ако всеки бяга и разчита на някой друг, кой ще превърне "тук" в добро и перспективно място?! Нима всичко е пари, след като има толкова много неща, които не се купуват с пари? Какъв е смисълът от човешкия живот, ако отпратим в небитието всичко онова което сме създали с любов, ако не споделяме празниците и делниците със семейството си, ако не можем да се смеем или поплачем заедно, ако не гушнем и не разказваме приказки на внуците си, ако общуваме единствено когато сме вторачени в монитора на компютъра!? Не, благодаря, опазил ме Бог от такъв живот! Много по-добре ми изглежда представата за една голяма къща пълна с деца и внуци, смях и глъч... Прекалено малко е времето, когато родителите ни ще бъдат с нас и ние с децата си, за да се делим и бягаме един от друг, гонейки слепи амбиции? Нима има друго щастие, освен целостта на семейството и любовта на хората, които обичаме?!

С труд и упоритост, както "там", така и "тук" човек може да е удовлетворен и полезен на себе си и на света. Нека всеки има своя живот, своя дом и семейство, но връзката между деца и родители не трябва да се прекъсва за нищо на света. Животът е прекалено кратък, за да го изживеем в самота, тъга и разделение, а по-важно нещо от семейството няма. Не позволявайте децата ви да израстват в атмосфера, където единствено и само се говори колко е лош животът в България и колко е прекрасен там някъде на другия край на света! Колкото и да е трудно и несправедливо понякога, децата ни трябва да знаят, че по-прекрасно място от родината и по-топло място от семейното огнище няма! България е прекрасна страна, историята ни дава основание да се гордеем с народността си, природата ни е уникална, учебните ни заведения подготвят кадри на световно ниво, само управията ни куца, но кой ако не идните поколения ще променят настоящето и ще подобрят бъдещето!? Казано е "Камъкът тежи на мястото си" и "Човек гради живота си, благодарение на своите избори", затова послушайте сърцето си, защото то знае най-добре. Ако човек има здраве и любов, за него няма непостижими неща, това е простата истина, всичко останало е пепел и пръст...

Мариана Чомпалова- Йорданова, социален педагог




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете