Търсене:
 
      Начало 14 11 2018      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 
Красимир Манев: В „Диви орехи” събрах любов, мама, носталгия, болка и още …

Интервю с Красимир Манев- поет


Красимир Манев е роден през месец септември 1955 година в русенското село Кошов. Първото си стихотворение пише като ученик в местното селско училище „Васил Левски”. Продължава образованието си в град Русе, завършва строителния техникум. Дипломира се от Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков” в София. Докато е ученик и студент не спира да пише, публикува в различни регионални и национални печатни издания. През 1994 се появява първата му стихосбирка „Не може да ме е нямало”. После една след друга се появяват – „Крадец на време”, 1997г., „Молитва за вяра”, 1998 г., „В сезоните на моя бяг”, 2003г., „Измамна утеха”, 2006 г., след които и две книги с разкази – „Далечни светлини”, 2007 г. и „Малкият”, 2014г. Носител на много награди от поетични конкурси. Наскоро излезе от печат новата му стихосбирка „Диви орехи”.

Краси, честита нова творба. Читателите се радват отскоро на най-новата ти стихосбирка - какво събра в „Диви орехи”?
- Благодаря, естествено... Какво събрах в новата си книга със стихове?...Много. От 2006 г не съм издавал стихосбирка. От тогава до сега работих с автори, които издадоха свои книги. Това беше не само редакторска работа, а просто организация по издаването. Реших, че е време вече нова моя книга със стихове да види бял свят. И започнах работа през пролетта на миналата година. Оказа се, че съм написал над триста стихотворения, след последната си стихосбирка. Ситото беше страхотно. Накрая изтъня и през него се промушиха „Диви орехи”. Да, много събрах в нея. Любов. Мама. Носталгия. Болка. И още...

Пишеш от малък, писането те спасява или помага..?
- И двете неща са истина. Писането ме спасява от безумията в този свят. И ми помага да оцелея в неговата рамка

Богата тематика бележат стиховете ти. Не си безразличен към наболелите проблеми на обществото?

- Да, така е. Всичко около мен е в стиховете ми. А проблемите на обществото са и мои проблеми. Няма как да не е така. Не мога да стоя безучастен...

С респект говориш за спомените ти от селото, за родителите ти… за пресния аромат на хляба… какво още?
- Живея с моето село. Много яко сме се вплели с него. И много често съм в неговите обятия. И още ме облъхва оня ароматен хляб на селската фурна, в който чичо Велико замесваше от своята усмивка и своята доброта. Село Кошов е моето зарядно устройство.




Хората, които са оставили светлина по творческия ти път?
- Тези хора... Тука думите са малко. И бледнеят. Защото именно тези хора са първите камъни в основата на моето творческо можене. Стефан Епитропов– моят духовен татко в поезията, Иван Харизанов, който ме... настърви и надъха. И ми купи стихосбирки на български автори, които бяха първи за мене. Редакторът, който ми пусна първото стихотворение в страница „Младост” на окръжния тогава вестник „Дунавска правда”. И... Маргарита Трифонова. До сега тази жена не съм я споменавал никога в многото интервюта по телевизии, радиа и преса. Само тя си знаеше по какъв начин да бръкне в душата ми и да ме накара да мисля по оня начин, който е най-добър за поетичното изразяване. И израстване. От сърце и благодаря за това.

Любовта през очите и сърцето на поета, как изглежда?

- Хубав въпрос. Благодаря за него. Любовта!... Едно вълшебство, което трябва да се опази. Да се воюва за него, ако е истинско. Защото цената му е повече от богатство. Който се е докоснал до това вълшебство, той знае...

Когато не пише Краси, с какво друго се занимава?

- Уф! Краси не спира да пише. Кога фоторепортажи за вестници. Кога за себе си. Да, има го и другото време. Когато сади домати, сее краставици, грижи се за лозенцето, радва се на оранжерийката, пълна с лук и салата през зимата и превива гръб да ги бере, за да има за ракийката, която си пийват задължително всеки ден с прекрасната му жена Нади. Приготвя материал и си вари ракийка в селския казан при Галя и Доко. Коси райграса в градината през две седмици, коси на село около къщата, двора и градината. На село с Нади са направили всичко в цветя и дръвчета. Грабва Краси бензинопила и реже дърва за през зимата, от там, дето е позволено. И ги мъкнат с Нади в багажника на Хачи. Разбирай Хондата, дето синът ми Явор докара от Португалия. И при внучките в Тутракан ходи. А там къщата цялата е обвита с асмълък. И пълни Краки със зетя Иво четири бидона по 200 л с истинско вино. Такова вино, дето е като помпа за кръвта ти... Няма скука... И не на последно място– от април до септември работя по един проект на Българското Дружество за Защита на Птиците. Грижа се за двойка египетски лешояди в Поломието. Един невероятен свят на птиците! Това го правя от 2012 г. Общуваме взаимно. Невероятно е. А за природата...Нямам думи... Божественост...



Влакът, гарата и перонът имат специално място в сърцето ти…?
- Влакове... Гари... Перони... В последно време много ги сънувам. И не само в последно. Това е съдбата ми. Още се усещам в нея. Дишам вътре. Там са сълзите и радостта на пътници и посрещачи. Там е половината ми живот. Тогава дойдоха децата ми, с които е много малко да кажа, че се гордея. Защото те са Нещото от мен, без което не мога. Просто не мога. Усещаме се. Духовната ни връзка е неразбиваема. Дори и някой ден, когато си отида, ние ще бъдем заедно. И няма да си липсваме. Както е сега при мен с мама и татко. Сънувам ги. Говоря си денем с тях. Питам ги за нещо. Помагат ми...Влаковете! Това беше светът, в който исках да вляза. И стана. Много ми дадоха. Изградиха ме. Може би защото и от двете страни бяхме железни. А толкова нежност има в техния свят. Въпрос на усет...Не специално. Те имат запазено първокласно място в сърцето ми, колкото и малко да е то. Радвам се, че 30 години е побирало техния ритъм. И продължава...

От какво си уморен и от какво не си…?

- Хм... Започнах да пиша един отговор, но го изтрих. Не се вписва тук. Който каквото иска да си мисли. Не съм изморен от живота, който живея с жената до мен. Не съм изморен от четене на книги и гледане на филми, на спортни предавания. Не съм изморен от цепене на дърва и косене на трева, колкото и да се къпя в пот. Не мога да се изморя да се радвам на децата си, на внучките си Ани и Изи, на малкия Макси с неговите родители и леля му. За мен умората е относително понятие. А понякога има такава умора, която носи щастие...

Какви творчески предизвикателства предстоят?

- Има. Започнах да пиша роман за тези птици. Лешоядите. Първите 60 страници вървяха гладко. Когато стигнах до самата същност и връзката с тях, нещо се пресече. Бях и съм толкова вътре с тези птици, че ми е много трудно да изляза от приказката. Това ще се случи. Въпрос на време е. Започнах работа върху следващата си стихосбирка. Както споменах, от 2006 г не съм издавал стихове. В последно време нещо ме човърка и откъм страната на разказите. И натам съм се...запътил...Здраве да е.

Интервю на д-р Надие Карагьозова-Нади, 29.01.2018
Снимки: личен архив– Краси Манев




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете