Търсене:
 
      Начало 21 11 2017      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Откраднато детство


... или как родителската свръхамбиция и проекция упражнявана върху децата влияе негативно върху емоционалното им благополучие и води до неуспехи на по-късен етап от живота им.

„Тя е само на 11 години. Рядко се усмихва. Непрекъснато преплита пръстите на ръцете си. Лицето й издава страх и притеснение. Отговорите й започват почти винаги с „мама ще се кара”, „мама много ще се ядоса”, „мама няма да ме пусне”. Тя няма своите спомени споделени с учениците от класа или приятелите от улицата. Тя почти не излиза, не знае какво е да празнуваш рожден ден с приятели…” . Това е част от ежедневието или откраднатото детство на това момиче.      Докато другите деца тичат  по врече на междучасията или уговарят какво ще правят след училище,  тя мълчаливо седи на чина в очакване на резултатите от контролното.  За всяка петица „мама я наказва”.  Докато другите деца карат колелата или се занимават с неща, които им харесват, тя ходи на уроци,  които „мама е избрала” или времето след училище протича по „графика на мама”.

Това не е съдбата само на това дете. Това е съдбата на десетки деца, които нямат детство. Те трябва да бързат, да препускат за да сбъднат не своите желания, а тези на родителите си.  Свръхочакванията, които имат родителите от децата си, всъщност не осъзнават, колко много  им пречат, отколкото помагат. Те не осъзнават, че техните деца, като всички останали имат желания, имат мечти, амбиции, конкретни емоционални потребности и др. Те не осъзнават, че като им предлагат само списъци с често непосилни за възможностите и уменията им задачи, стават част от тяхното несигурно и провалено бъдеще. Децата не забравят. Когато се почувстват по-самостоятелни, по-сигурни, особено в деликатната юношеска възраст, те са способни и склони да накажат родителите си. Често деца, подтискани през детството, като младежи попадат под грижите на различни институции. Родители, които държат на всяка цена тяхното дете да свири, да пее, да спортува против неговото желание и воля, не осъзнават, че често децата им нямат нужния потенциал и заложби точно за това занимание.

Насилвани да посещават и продължават заниманията по дейностите, избрани от родителя, пречат на детето да има адекватна самооценка. На фона на талантливите и способни деца, те изостават още повече, което ги превръща в плахи, колебливи и нерешителни личности. Ето защо трябва да се внимава много при вземането на избор и решения без участие и „какво мисли” детето по въпроса, обсъждан от възрастните.  Когато децата не са част от активния диалог с родителя, когато с него не се разговоря, обсъжда, спори, коментира неговото ежедневие, децата са лишени да „бъдат себе си”. Това води до ниско самочувствие и занижена самооценка. Детето няма право на мнение, „родителите са решили и направили избор вместо него”. Диалогът, общуването в семейството означава много и за двете страни (родители-деца). Общуването с детето изгражда емоционална близост, необходимост и основна потребност през ранното детство и училищна възраст. Разговорите у дома помагат на двете страни да развиват и обогатяват социалните умения – изграждат умение за изслушване, приемане с разбиране гледната точка на другия, дори да не съвпада тя с нашата, учат на уважение, търпение, толерантност или качества, които помагат на детето на по-късен етап от живота да се справи с различни по сложност житейски ситуации.

Детето трябва да играе-това е неговото най-естествено право. Играта е една от човешките дейности и има водещо място през детството и то не трябва да му бъде отнето и заменено с дейности, които се харесват на родителите му.

Няма родител, който да не желае доброто на детето си. Родителството се оказва най-трудната и сложна  мисия. Едни се реализират като успешни родители и това проличава в успехите на децата им, които растат като уверени и пълноценни личности.  Други се провалят, защото са позволили да има много пропуски в установяване на първоначалните контакти с детето си.  Деца с емоционални дефицити, трудно изграждат контакти с връстниците и възрастните. Често това отключва агресия при тях.  Деца преживели насилие и тормоз у дома, често използват насилие при решаване на възникнали конфликти и напрежение, в които попадат. Друга част от тях, свръхамбициозните родители „отрязват крилете на своите деца”, като им отнемат правото да летят със собствените си мечти, желания и амбиции и често пропускат да видят истинския потенциал на детето-то може да не стане „лекар”, както те искат, но може да стане най-добрият писател, художник, танцьор, предприемач, учител..и др. За това на всяко дете трябва да се даде възможност да лети с потенциала, заложен в него, като се уважават неговите желания и воля.

д-р Надие Карагьозова



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете