Търсене:
 
      Начало 23 06 2017      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Пробационната дейност- уникално съчетание от наказателни и превантивни мерки за контрол и въздействие


Драгомир Христов Златев – Началник на Районна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Разград – главен инспектор – от 2012г. Работи в Пробационна служба - Разград от създаването й през 2005г. като пробационен инспектор. От 2012г. назначен за Началник РС „ИН”, която включва два сектора – Пробация и Арести. Образование: Магистърска степен по педагогика, специалност История във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”; Магистърска степен по Социална педагогика в Шуменски университет „Св. Константин Преславски”, Магистърска степен по Финанси в УНСС – гр. София, след дипломна квалификация - Правна дейност.

Станимира Христова Кръстева – инспектор в Районна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Разград, Пробация, звено –гр. Кубрат - от 2009г. Образование: Магистърска степен по Психология във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, курс – професионална квалификация – Консултативна психология; Магистърска степен по Педагогика в Русенски университет „Ан. Кънчев” – специалност „Превенция на престъпността и пробационни практики”, Магистърска степен по Национална сигурност в Академията на МВР – гр. София, специалност „Стратегически ръководство и управление на сигурността и обществения ред”


Наказание „пробация”. Какво означава, как следва да я разбираме и тълкуваме, кога се стига до нея? Тези и други въпроси свързани със специфичната дейност на пробационния инспектор, за която обществеността не е достатъчно информирана, стана повод да поканя Драгомир Златев и Станимира Кръстева.

„Пробацията е „наказание по средата на пътя” – по средата на пътя между затвора и престъплението или по средата на пътя между затвора и свободата..”, така започна разговорът ми с Драгомир Златев - началник Районна служба „Изпълнение на наказанията”- Разград и Станимира Кръстева-пробационен инспектор за районите Кубрат и Завет.

Г-н Златев, да започнем нашия разговор с изясняването на термина пробация или какво означава наказанието пробация”?

Драгомир Златев: Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или отделно на правонарушителите (Чл. 42а от НК). Пробацията не замества наказанието лишаване от свобода, а служи като негова алтернатива и същевременно като негов коректив. Задържането съдържа в себе си отрицателните ефекти на изолацията, наказанието пробация дава възможност осъдения да изтърпи санкциониращото отношение на обществото, без да бъде изключен от социалния живот, което аргументира очакването за по-голяма превантивно-педагогическа ефективност. Дава се възможност осъдения да изтърпи наказанието, без да прекъсне връзките си със семейството и обществото и без да провали своята професионална реализация. От тази гледна точка, изпълнението на наказанието е далеч по-изгодно икономически и за държавата. Образно казано, пробацията е „наказание по средата на пътя” – по средата на пътя между затвора и престъплението или по средата на пътя между затвора и свободата. Пробационната дейност дава възможност за разкриване и работа върху реалната причина за конкретното поведение и извършеното правонарушение. Тя е свързана с целенасочено изменение и формиране на структурата на личността и нейната ценностна система. Правонарушителя трябва не само да изтърпи постановения обем от ограничения, но трябва и да работи за придобиване на определени знания, умения и навици, за спазване на законово определените норми.

Осъденият на пробация трябва да осъзнае и да коригира в процеса на взаимодействие с пробационния служител онези аспекти от поведението си, които са социално неприемливи и са довели до извършване на правонарушение. Наказанието пробация се налага от съда и е израз на негативната оценка на държавата към извършеното престъпление и едновременно с това дава шанс на осъдения да възстанови щетите, причинени на обществото с престъплението. Пробационната дейност като същност представлява уникално съчетание от наказателни и превантивни мерки за контрол и въздействие. Неин предмет е процесът на подпомагане на личността с цел предпазването й от извършването на деяния, които са в противовес с общоприетите морални и правни норми.


Кога се стига до тази мярка?


Драгомир Златев:
Наказание пробация се налага от съда за извършени престъпления, като най-често това са кражби, домашно насилие, престъпления срещу отделни стопански отрасли, документни престъпления и пр. Сред осъдените на пробация са извършители на тежки престъпления срещу личността – убийства, сексуални посегателства, принуда, насилие с нанесени телесни повреди и пр.
Пробационните мерки, които съда може да наложи са:
• Задължителна регистрация по настоящ адрес;
• Задължителни периодични срещи с пробационен служител;
• Включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;
• Ограничение в свободното предвижване, изразяващо се в забрана за напускане на жилището в определен часови диапазон и / или забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;
• Безвъзмезден труд в полза на обществото;

Пробационните мерки се налагат с продължителност от шест месеца до три години. Пробационен надзор може да бъде постановен в случаите на условно-предсрочно освобождаване на осъдените на лишаване от свобода. Това обединяване на наказанията дава възможност за по-ефективен контрол на поведението и взаимоотношенията на осъдения; той по-осезателно чувства санкциониращото отношение на държавата и едновременно с това може да разчита на съответстващата институционална помощ и подкрепа. Пробацията наподобява условното осъждане, но не го заменя, а го допълва и дава възможност за повишаване на неговата ефективност. В наказателния кодекс е указано, че при условно осъждане с наказание над шест месеца, през изпитателния срок съдът може да постанови и пробация


Пробацията дава ли положителни резултати, какви са Вашите наблюдения?

Драгомир Златев:
В по-големия процент от случаите пробацията успява да изпълни своята цел да „обучи” съответния правонарушител в необходимите знания, умения и навици за разпознаване на проблемите, да използва ресурсите си и да изгради собствен подход за тяхното разрешаване. Правонарушителите се научават да действат превантивно, съобразно собствените си дефицити. При лица, попаднали за първи път под ударите на закона, риска от рецидив и вреди е нисък. Те изпитват неудобство и срам от осъждането, притесняват се, че деянието им е станало публично достояние. Приемат отговорността за стореното. Дефинират нередното в извършеното правонарушение. Критични са към постъпката си. Изразяват съжаление за случилото се. Тенденцията за поддържане на законосъобразно поведение при тях след приключване на наказанието е положителна. Риска от рецидив остава висок при непълнолетните правонарушители. Трудно осмислят ползата от поддържане на позитивните контакти и модели на поведение. Импулсивни са, склонни към необмислени действия и рисково поведение. Имат неадекватна самооценка, склонни към проява на агресия; със занижени умения за признаване, степенуване и разрешаване на проблемите, за осъзнаване и оценяване на реалните последствия от собствените действия. Принадлежат към маргинална общност. Ценностната им система е в диспозиция с общоприетите правила и норми в обществото.

Как мислите за успешната промяна при лица, които са с рецидив, какво е необходимо и ползват ли се всички ресурси за това?

Драгомир Златев:
Превенцията на риска от рецидив при лица, осъдени на „Пробация” е в пряка зависимост от силата на мотивацията за промяна и пряко корелира с проблемните зони, идентифицирани при оценката на риска. За ефективно осъществяване на корекционната дейност по отношение на осъдените се осъществява взаимодействие, координация и обмен на информация по изпълнението на пробационните мерки с всички институции, имащи отношение към проблема. Това са полицейските инспектори към РУ на МВР, обслужващи населеното място на осъдения, инспектор Детска педагогическа стая към РУ на МВР, когато се отнася за непълнолетен правонарушител. Провеждат се текущи инструктивни беседи с директори, упълномощеният педагогически състав и участие в заседанията на Педагогически съвети на училищата, посещавани от непълнолетните лица, осъдени на „Пробация”, с цел ефективно изпълнение на пробационните мерки и постигане целите на наказанието. Осъществява се взаимодействие с Местните комисии за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни в общините Завет и Кубрат, с Отдел „Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”, с цел превенция на бъдещи противообществени прояви на непълнолетния правонарушител. Координира се и се взаимодейства с представители на Дирекция “Бюро по труда”, с цел осигуряване на възможности за активно поведение на трудовия пазар и създаване на възможности за трудова реализация.

Трудните моменти в работата с какво са свързани?

Драгомир Златев:
Работата с хора е интересна, но и натоварваща емоционално и психически. Не мога да отгранича значими трудни моменти, приемам възникващите затруднения като предизвикателство и част от работата.
Госпожо Кръстева, осем години работите като пробационен инспектор, на какво


Госпожо Кръстева, осем години работите като пробационен инспектор, на какво Ви научиха и как бихте ги обобщили?

Станимира Кръстева:
Годините работа в пробацията ме промениха много. Работя с различни категории правонарушители. Някои от тях са с трайно формирани криминални нагласи за нарушаване на реда и закона, други са извършили правонарушение, което е ситуативно и непреднамерено, чести са и случаите на престъпления, извършени от хора с добра социална интеграция, чиято ценностната система е в съответствие с общоприетите правила и норми в обществото, но които са се изкушили да пристъпят закона, разчитайки, че ще избегнат санкциите и рестрикциите. Контактите с тези хора ме приучиха към търпимост и толерантност. Научих се да изслушвам и да не съдя, да търся причините, за да се стигне до тук. Сред осъдените на пробация има лица от всички възрастови групи, с различен социален статус, с различни съдби. Сблъсквам се с житейските им драми, ставам съпричастна на проблемите и болките им. Не можеш да останеш безраличен към човека, стоящ срещу теб. Понякога той ти разкрива най-съкровените си мисли и терзания. Процеса на взаимодействие е двупосочен. Аз също научавам по нещо от хората, с които работя. Преди няколко дни един от осъдените ми каза, че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса. Отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Надявам се в контактите и разговорите си с хората, да съм помогнала и оставила следа, поне в онези, които са пожелали промяната. Защото промяната е въпрос на вътрешна убеденост. Основното правило, което трябва да се спазва при мотивацията за работа и съдействие е, че никой освен самата личност не може да предприеме и извърши промяната - за да се чувства човек отговорен трябва да усеща, че поведението му произлиза от самия него.

Отговаряте за два района - Кубрат и Завет. Как изглежда реалната картина – поставените на пробация растат или намаляват?

Станмира Кръстева:
Картината на криминалните прояви в двете общини е идентична. Броя на осъдените и вида на престъпленията нямат съществени различия. Проблемен момент в работата в Община Завет са непълнолетните лица, настанени във ВУИ. Спрямо тях са водени възпитателни дела по ЗБППМН и са им налагани различни мерки, които не са имали адекватен ефект върху поведението им. Средата от криминално проявени връстници, в която попадат след настаняването им в интерната, противно на очакванията за корекционно въздействие, повишава риска и създава предпоставки за въвличане в нови престъпни деяния. Подвеждат се лесно в стремежа си да бъдат приети от групата. Поведението им се характеризира с реактивност, и импулсивност. Социално и емоционално незрели са, със слаб самоконтрол и ниски задръжки. Формирали са чувство за безнаказаност. Проявяват агресивност, служат си често с лъжа. Напоследък се увеличи броя на бягствата от интерната, съпроводени с противозаконното отнемане на автомобили. Кражбите и грабежите, извършени от непълнолетните възпитаници на ВУИ също бележат ръст. Проблемен момент са зачестилите случаи на употреба на психоактивни вещества, които повлияват емоционалната състояние и поведението и водят до загуба на самоконтрол. Зависимостите и пристрастеностите са един от честите мотиви за извършени престъпления от малолетни и непълнолетни. Определена група правонарушения са извършени, за да задоволят остра нужда от пари за поддържане на зависимо поведение, свързано с наркотици, алкохол, хазарт.

Как дългогодишен служител като Вас ще обобщи причините и факторите, които водят до конфликт със Закона?

Станимира Кръстева:
Първопричината за всяка проява на асоциално поведение се корени в семейството. Липсата на стабилна семейна среда, на ефективен контрол и адекватни грижи за възпитанието и развитието на детето, водят до дивиации в емоционалното и социално му съзряване. Децата търсят подкрепа извън дома, в референтния кръг от приятели и често биват въвличани в престъпни деяния в стремежа си да се самоутвърдят и докажат. Не успяват да изградят устойчива ценностна система. Формират нагласи за незачитане на установения правов ред и норми на поведение. Често посягат към психоактивни вещества и стават зависими. Именно това е един от водещите мотиви за извършване на престъпни деяния напоследък. Търсенето на силни усещания и създаване на вълнуващи преживявания е друга често срещана причина за извършване на престъпни дяния при младите правонарушители. Типични деяния “в търсене на силни усещания” са отнемането на моторни превозни средства и отпътуването с тях, както и шофирането след употреба на алкохол, гуляйджийски запивания, употребата на наркотици. Но към разглежданата група може да се отнесе всяко правонарушение, което включва голяма доза риск. Отключващи фактори и ситуационни подбудители, които биха могли да повлияят на решението за извършване на престъпление често са емоционалните състояния. Те често нарушават рационалното мислене и намаляват самоконтрола. Травмиращи житейски събития също могат да направят хората уязвими и те да се държат по начини, които обикновено избягват, поради това, че обичайните им опорни системи са подкопани. Влияние на група от хора в равностойно положение, зависимости и пристрастености, финансова мотивация ... причините за пропрестъпно поведение могат да бъдат безкрайно много и винаги са комплицирани.

Има ли случаи, които Ви затрудняват при вземането на решения?

Станимира Кръстева:
Най-трудните решения са тогава, когато възникне необходимостта да се пристъпи към замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. Тези случаи, за щастие са сравнително редки. При отклонение от изпълнение на наложените пробационни мерки се предприемат действия, които целят да предупредят и респектират осъдения – налагат се наказания под формата на бележка и писмено предупреждение за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. При продължаващо отклоняващо се поведение, с решение на Пробационния съвет, работещ на територията на съответния Районен съд, се изготвя на предложение до Окръжен съд за замяна на остатъка от наложените пробационни мерки с по тежкото наказание лишаване от свобода. Винаги съм се старала този момент да бъде отлаган доколкото Закона позволява, с надеждата и в опит поведението на осъдения да бъде коригирано, за да не се стига до най- лошото. Но понякога това е неизбежно, а и има своята респектираща и предупредителна функция за останалите правонарушители.

Позитивната промяна от къде трябва да започне?

Станимира Кръстева:
Колкото и банално да звучи, промяната започва от всеки един от нас. Задача и отговорност на отделната личност е да направи своя избор дали желае това. При осъдените лица, поради специфичността на контингента, мотивацията за работа и съдействие за промяна на вече изградените стереотипи има по-различен характер. Пробационния инспектор осигурява подкрепата, може да насочва и коригира, да даде обратна връзка и рефлексия, но без активното участие на осъдения и без налична мотивация от негова страна, процеса на промяната не може да бъде осъществен. Личността не трябва да се чувства осъждана и критикувана, а разбрана и най-вече контролираща това, което се случва. Самата съпричастност индиректно поставя отговорността и решенията изцяло в ръцете на осъденото лице. В тази своя позиция представя гледната си точка за извършеното деяние, която не е осъзната от него като неадекватна на действащите морални и правни норми и като такава, която е довела до извършване на настоящето правонарушение. На този етап пробационния инспектор разкрива това несъответствие по такъв начин, че осъденият сам да открие противоречията между своите мисли, чувства, ценностни нагласи и реалната действителност. Когнитивно-поведенчески методи за терапевтиране и корекция, използвани в пробационната дейност, способстват усвояването на определена система от социални роли и норми и целят преориентация в ценностната система на личността. Моделирането на просоциално поведение се реализира чрез развитие на самосъзнанието, самоотговорността и самоконтрола.

Разговора проведе: Надие Карагьозова-Нади

Забележка:
Интервюто е осъществено с любезното съдействие и разрешение от Пресцентъра на Министерството на правосъдието. Сърдечна благодарност от екипа на Национален форум "Моето дете"!



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете