Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Проф. д-р Георги Петров: И едно дете да е на пътя на провала– трябва да направим всичко възможно, за да му помогнем!

На родителите трябва да им помогнем да бъдат родители!


Проф. д-р Георги Петров е преподавател в катедра „Теория на възпитанието“ при Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава дисциплините–педагогика, превантивна педагогика, социална работа по закрила и превенция на насилието срещу деца, диагностика на криминално проявени лица, методи за работа с деца и младежи с девиантно и делинквентно поведение, пенитенциарна педагогика, социална работа по време и след изтърпяване на наказанието, социална работа с хора с девиантно и делинквентно поведение, образование на лишени от свобода, педагогически методи за работа с криминално проявени деца и младежи, социално-педагогическа работа с осъдени на пробация в бакалавърска и магистърска програма на специалностите–педагогика, социални дейности и неформално образование. Преподаватeл в Академията на МВР-София. Автор е на 7 монографии, 3 учебни помагала, 2 методически ръководства, 3 студия, над 30 статии в научни сборници и над 80 статии в специализирани научно-методически списания и интернет. За периода октомври 1998-2016 има участия в 43 научни форума с международно участие. Този своеобразен „букет“ от теория, методика, практика, нормативна база, институции по превенция дава възможност на всеки желаещ задълбочено да проникне в сферата на превантивната дейност с децата като субект и обект на престъпления.

Ценни за теорията и практиката са трудовете му: „Превенция на насилието срещу деца”, „“Как да предпазим децата от злополуки“, Детската престъпност”, „Справочник на институциите, подпомагащи деца“ и „Сборник нормативни актове за защита правата на децата и за превенция на противообществените прояви и престъпленията на малолетните и непълнолетните“, Превенция, възпитание и превъзпитание на деца. Защита правата на децата“ и др. Един от интересните приноси на автора е участието в разработването на поредица от настолни образователни игри, в една от която е съавтор – „Стани най-добрият полицай“. По интересен за децата начин те биват запознати със сложността на полицейската професия, с възможните изненади, които крие тя – опасности и предизвикателства. Освен за целите на патриотичното възпитание тази игра носи и скрит превантивен характер – възпитава в уважаване на полицейската професия и борбата със злото, което изисква изграждането на позитивни морално-волеви качества у децата. Децата се приучават да застават на страната на закона, а не против него. Тази игра е за деца 6+ и е от семеен тип.

Проф. Г. Петров има редица отличия - за постигнати високи резултати в учебната и бойната подготовка, и за завоюване на класна специалност още през първата година(1971)– „радиотелеграфист 1-ви клас“ му е присвоено званието ,,Отличник по бойната и политическата подготовка”, а през втората година от службата бях произведен в сержант от БНА; за добри резултати в превантивната дейност с деца – правонарушители като инспектор в Детска педагогическа стая, през 1982 г. е награден с изказване на благодарност от Министъра на вътрешните работи; През 1986 г. е награден с грамота от началника на 5-то РПУ на МВР за системни добри резултати в служебната работа; за постигнати добри резултати във възпитателната и обучителната дейност сред личния състав на столичната милиция, и във връзка с успешната защита на кандидатската дисертация в Академията на МВР – СССР, по предложение на Началника на Софийско градско управление на МВР през 1987 г. му е присвоено званието ,,Отличник на Министерството на вътрешните работи” от Министъра на вътрешните работи; за постигнати положителни резултати в превантивно-педагогическата, методическата и научноизследователската дейност по проблемите на превенцията на детската престъпност и защитата правата на децата и във връзка с 24 май – денят на българската писменост и култура, по предложение на ръководството на Дирекцията на Националната полиция през 1997 г. е удостоен с почетния знак на Министерството на образованието и науката - ,,Неофит Рилски”.
Участва и членува в различни формални и неформални организации - Съюз на учените в България, Съюз на Българските журналисти, Асоциация на професорите от славянските страни (АПСС), SOS – Детски селища в България, Сдружение „Пренебрегнати деца“, Сдружение „Защита на децата“, Клуб „Воден туризъм и воден слалом.

Проф. Петров, да започнем нашия разговор с разгорещените спорове около ЗБППМН. Как мислите, казаха ли се нещата достатъчно ясно? Предложенията за промени, адекватни ли са?

- Тази тема не е нова. Още в зората на „демокрацията“ изведнъж се появиха „родолюбиви“ и, извинявам се за израза – пъргави българи, които се разтичаха да оправят системата за превенция на детското противоправно поведение. Инспекторите от Детските педагогически стаи и особено работещите на доброволни, патриотични начала колеги – членове на Местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Обществени възпитатели бяха етикирани като „лоши чичковци и лели“, които изпращат невръстните деца – правонарушители в „гадните ТеВеУ-та... В медиите се поде една нелицеприятна кампания за принизяване труда на малкото хора, които действително помагат на проблемните деца. Резултатът – показване ръста на детската престъпност, чийто пик бе през 1995 г. Разбира се, не може да не се отчита фактът, че през тези пет години България бе един врящ от политически и не толкова „възвишени“ страсти котел, което нямаше как да не се отрази върху дейността не множество държавни институции. По същото време в България започнаха активно да се роят неправителствени организации, значителна част от които за кратко време превърнаха хуманната детезащитна дейност в семейно-групов бизнес.

По отношение на предлаганите перманентно през годините промени в законодателството за децата остана неприятния вкус за разрушаване на старата къща, без да си построил нова. На желанието да премахнат ЗБППМН, който бил много „стар“, от 1957 г.(а Република Франция си работи по закон от 1945 г., като френските граждани и специалисти не се притесняват от този факт) предлагат едни недоносчета, които даже в юридическо езиково отношение предизвикваха спонтанен смях.

В интерес на истината, последният проект за закон, който трябва да замени ЗБППМН е списан доста грамотно. Основното му предимство се състои в това, че дорегламентира много от дейностите, включени и добавяни чрез актуализация през годините в ЗБППМН – нещо, което ние, специалистите многократно сме предлагали, но така и не се случи. Аз съм участвал в някои доработки и на ЗБППМН и на Правилниците за ВУИ и СПИ и ДВНМН, както и този за приютите. Мога с удовлетворение да спомена, че съм участвал като представител на МВР в първата работна група, сформирана и работила в президентството при президента Желев(светла му памет) под ръководството на вицепрезидента Блага Димитрова(светла й памет) и подготвихме основата на Закона за закрила на детето. Малко по-късно участвах като член на работна група за изработването на Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето.

Вие знаете, че професионалният ми път е преминал от „предната линия“, през усъвършенстване на практическите и теоретичните познание у нас и в чужбина, за да отдам опита си в Академията на МВР и сега на студентите в Софийския и Пловдивския университети, но така и не успях и аз и мои колеги да се намесим в актуализацията на ЗБППМН.

Малко се отклоних, но трябва да спомена още нещо за новия проект със странното заглавие „Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица“. Взета е основата на ЗБППМН и както споменах, мерките и процедурите са доразвити. Веднага, обаче се налага въпросът – а какво ги правим малолетните? В английският Закон за детето децата от 10-годишна възраст са наказателноотговорни. С останалите се занимават социалните органи. Разбира се, аз и моите колеги не искаме това – снижаване прага на наказателната отговорност. Напротив, ние също сме за по-голяма хуманизация на институционалната реакция, но това трябва разумно да се прецени и да се диференцират функциите на представителите на различните институции, осигуряващи най-добрия детски интерес. Още кънтят гласовете на едни и същи (познаваме ги добре) псевдозащитници на децата, които катадневно деинституционализираха (ликвидираха) ВУИ-та и СПИ-та и накрая успяха. От 12 ВУИ и над 30 СПИ в началото на 90-те г. сека съотношението е 4/3. А какво предложиха в замяна? Дневни центрове, кризисни центрове, консултативни кабинети.... все места за временен прием и консултиране на деца с противообществени прояви(и престъпления). Обаче тези деца – правонарушители, необхванати от ВУИ и СПИ – няма как сами да отидат, за да ги консултират... Кой ще ги заведе? Безразличните и липсващи родители? По своя воля? Достатъчно е сериозна темата, за да се изсмея... Та така!


Много добри специалисти има в системата на местните комисиите, които познават работата отвътре, но като че ли тяхното мнение не беше потърсено?

- Така е! Аз все още контактувам с много от Вас. Пък и много мои студенти, както и на други мои колеги вече работят като секретари или членове на тези комисии. Също така и като инспектори от ДПС. Мога съвсем убедено да потвърдя, без да го разбирате като някакви изкуствени суперлативи, че сред вас работят изключително отговорни, трудолюбиви и непрекъснато усъвършенстващи се колеги – секретари, членове на МК и Обществени възпитатели. Разбира се, основната отговорност пада на Секретаря. Знаете ли, като си помисля и направя поредното сравнение между един секретар на МК и един гласовит „преследвач на проекти“ и разрушител на „тоталитарни системи“, никак добре не ми става.

Вашето мнение би следвало да се има предвид по време на обсъжданата проблематика на семинарите, които провеждате. Имате висше ръководство в лицето на Секретаря на Централната комисия и експертите, които би следвало компетентно и настойчиво да отстояват интересите най-вече на българските деца в конфликт със закона. А това без Вас и без специализираните полицейски служители, както разбира се и с неоценимата помощ на активно работещите представители на определен кръг неправителствени организации не е възможно!

Как дългогодишен експерт като Вас ще обобщи криминалните прояви на малолетните и непълнолетните?

-През годините и медии и специалисти залитаха в двете крайност – или хвърляха „бомби“, че детската престъпност неимоверно много се е завишила (в по-голямата част от случаите), или че, видите ли, институциите (държавните) са с прекалено големи правомощия и тормозят децата. Истината е, че ние поддържаме едно невисоко ниво на престъпност сред подрастващите на фона на тази в западноевропейските държави, с които сме в един и същи Европейски съюз. С цялата мощ на богатата им икономика, с развитите им държавни и особено неправителствени институции, работещи с деца, с финансовите им средства и материална база. Това, разбира се не трябва да ни заблуждава, че сме си решили социално-педагогическите „задачи“. Трябва да се отчита и факта, че България прогресивно застарява. И ако поддържаме някакво средно ниво на детска престъпност с тенденция на леко покачване, това е само защото децата намаляват – или не се раждат, или се изнасят с родителите в чужбина. Или – като относителен дял , нивото се запазва, но в абсолютни цифри – имаме намаление. Но и едно дете да е на пътя на провала – трябва да направим всичко възможно, за да му помогнем.

За ефективна превенция в дългосрочен план какво е необходимо, кои са начините за предпазване от престъпление?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. През годините и преди 10 ноември 1989 г., и след това, ако не всяка година, то през определен период от време (обикновено след смяна на управляващите) в публичното пространство се публикуват от една до няколко програми, стратегии и с друго наименование документи, отнасящи се до усъвършенстване дейността по превенция на детското противоправно поведение и закрилата на децата. И аз, и други мои колеги, работещи в тази сфера сме участвали в изработката на тези документи. Влагали сме опит, интелект, чужда практика, адаптирана към нашите условия. Имало е моменти, в които шегувайки се сме сменяли само заглавието на документа и сме променяли поредността на предложените мерки. Сами разбирате, че това се е случвало, защото НИЩО не е променяно, въпреки декларираното желание за това на моментно-управляващите. Имало е председатели на Централната комисия за БППМН, които за времето, в което са били зам.министър-председатели, не са свикали на заседание нито веднъж Комисията... Така че, за ефективна превенция ще започнем не само да говорим, но и да я осъществяваме, когато начело на президенството и на изпълнителната власт застанат националноотговорни личности. То този момент ще се работи на парче, по зададената от години инерция.

На какви качества трябва да отговаря един специалист за да бъде успешен в работата с деца, извършители на противообществени прояви?

Може малко клиширано за прозвучи, но на първо място е необходимо всеки работещ с деца да има отворено към тях голямо и топло СЪРЦЕ! На следващо място е необходимо да има чисти, неопетнени от съмнителни действия РЪЦЕ! На трето място,- необходимо е да притежава добро ДАР-СЛОВО, звучащо искрено, отговорно, понякога кадифено, понякога безапелационно, но винаги детелюбиво! ВЪНШНИЯТ ВИД също не е без значение. Разбираема е необходимостта от притежаване на богат чисто човешки и професионален ИНСТРУМЕНТАРИУМ от методи, похвати, подходи и форми за работа с децата. Подреждането е условно.

Да засегнем въпроса и за родителския фактор. Една от причините за провокативното и агресивно поведение при децата е емоционалният дефицит. Как мислите съвременният родител разбира ли достатъчно своето дете?

- Знаете ли, не само децата са жертва на продължаващия толкова години преход към „демократично„ устройство на нашето общество. Родителите също се явяват такава жертва, при това „осъзнаваща случващото се“ жертва. Децата са все пак обгрижвани или от родителите (доколкото могат), или от лицата, които ги заместват, или от институциите, в които държавата ги е настанила. А родителите са оставени на „произвола“ на собствената си съдба. Грижата за прехраната на семейството, произволът на работодателите, заливащите ги по медиите политически боричкания и лъжливи обещания отнемат голяма част от времето им, което би могло да бъде насочено към общуване с децата. Обезвериха се множество родители, обхванати от родителски, бичностен и национален нихилизъм. НЯМА КАК това да не се отрази по някакъв начин и върху емоционалното им общуване с децата. Като вземем предвид и това, че „грижата“ за родителите както и към семейството, като „основна клетка“ на обществото не е в приоритетите на политическата и изпълнителната власт. Отделните гласове в тяхна полза се явяват „гласове в пустинята“. Разпадащите се семейства, обедняването на огромна част от населението, безбраковите съжителства и незаконородените деца са въпроси, изместени от гейпарадите, предсказанията на врачките, безпринциприте партийни коалиции, нагаждането на избирателните системи, обгрижването на псевдобежанците и др.
На родителите трябва да им помогнем да бъдат родители!

Дългогодишен преподавател сте, учите младите, те Вас на какво Ви учат?

- О, на много неща! На всяка следваща лекция да бъда равнопоставено добре подготвен, емоционално ангажиран, готов за бърз отговор на провокативни въпроси, актуален и да помня къде съм прекъснал повествованието при наложило се отклонение от основната мисъл, за да продължа от мястото на прекъсването... Да не заигравам с вниманието и отношението към мен на студентската аудитория. Да улавям наличието или спада на евристичните импулси в част или у цялата аудитория и своевременно да дам почивка (ако съм се поувлякъл с времетраенето на словесната тирада), или да проумея, че това, което им говоря или е познато, или е безинтересно...

Друго важно нещо, на което са ме научили студентите е това, че при смяна на аудиторията – тоест, при всеки следващ курс, на когото следва да предам знанията и опита си по аналогичната с предходния курс дисциплина, трябва да бъда отново и отново АВТЕНТИЧЕН. Да бъда равнопоставено, или още по-мобилизиран, креативен, емоционално ангажиран – все едно за първи път заставам пред аудитория, и това са момчетата и момичетата, които са особено специални, защото са избрали мен и моята дисциплина (с изключение на една задължителна, всички останали мои дисциплини са избираеми.

За студентите (особено в началото на „запознанството“ не е важно кой стои отсреща. За тях е важно, какво и как им се говори. Чак впоследствие „проглеждат“ и се вглеждат в личността на преподаващият. Като изключим случаите, в които студентското „разузнаване“ им е подсказало, при кой преподавател можеш само да присъстваш и да си вземеш кредитите, или при кой преподавател ще ти е адски трудно да преминеш поради редица причини, при кой преподавател можеш наистина да научиш нещо, което да ти е полезно в практиката...

Автор сте на много учебници и книги. Скоро излезе от печат и „ Още за бирата” как се роди идеята за нея и към кого е адресирана?

-Има една народна поговорка: „И Асен(Асан) е човек! И той трябва да руча баница и да пие айрян!... В тази връзка – и преподавателят(ученият) е човек! И той трябва понякога да разпуска... Хубаво е всеки човек да си има някакво хоби – дейност, която му носи изключително удовлетворение и запълва съдържателно свободното му време, отвличайки го от насъщните проблеми. Може да се твърди, че най-добрият вариант в тази насока е, когато работата ти е и твоето хоби. При мен това в преобладаваща степен е така. И практическата ми дейност и научно-преподавателската ми дейност са изпълвали целия мой съзнателен живот и ако шаблонно ме попитат, ако имам възможност да започна отначало, какво бих правил, шаблонно и ще отговоря – „Същото!“.Но! Освен спортната дейност(когато бях по-млад), и филателизмът (отново когато бях в детско-юношеска възраст), от около 30 години практикувам воден туризъм. Бил съм председател два пъти на Клуба по воден туризъм и слалом „Мургаш“ – към МВР. В момента съм зам.председател. Покрай водните воайяжи, в компания с колеги и колежки, нормално е да възстановяваме силите си освен с храна, а и с някакви течности. Бирата е една от тях. Не съм твърд привърженик на твърдия алкохол. Не пия бира в промишлени количества. Но винаги са ме впечатлявали различните вкусови качества на различните по народност и начин на производство видове пиво. Особено ме впечатляват изработката на бутилките, кеновете, етикетите, капачките, подложките, чашите и халбите. Много естетика има в тях. Мисля че това е онова, което ме накара да започна да колекционирам чаши и халби от бира и кенове. В един момент у мен се роди желанието да предам тези свои естетически наблюдения, чувства и мисли, свързани с бирата и пред по-широка публика. Заех се, и след време представих онази книга, която бе много добре оформена от един издател – перфекционист Делян Илиев.

Предстои светъл празник 21-ви ноември, денят на християнското семейство, кои ценности бихте припомнили?

-Ние сме християнска нация и християнските добродетели не трябва да ни бъдат чужди, а напротив, да основополагат и обуславят нашето поведение! Няма да припомням десетте божи заповеди. Ще добавя само някои неща, които дълбоко чувствам у себе си като символи-верую:
- любов към децата, партньора, семейството и близките;
- вникване в проблемите на нуждаещите се;
- подпомагане според възможностите си или търсене на други решения в полза на нуждаещите се;
- да не забравяме кои сме били, кои сме сега, и кои очаква светът да бъдем, според своята национална идентичност.




С проф. Г. Петров разговаря Н. Карагьозова- Нади
14.11.2016г.



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете