Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 


Хуморът стимулира творчеството в предучилищна възраст

„…самото създаване на смешното представлява творчески акт – става един нов синтез, ново групиране на елементите на опита при възприемането и създаването на хумор”, казва доц. д-р Ася Велева.

Доцент Ася Велева е преподавател в катедра „Педагогика, психология и история” на Русенския университет „Ангел Кънчев”. Автор на 2 учебника, 1 ръководство за семинарни упражнения, 1 монография, 2 студии и над 40 статии и доклада, от които 5 в съавторство, 4 на английски език. През 2006 година, защитава дисертация на тема: “Стимулиране на творчеството у 5-6-годишните деца със средствата на хумора”. Научните й интереси са в следните области: предучилищна педагогика, психология и педагогика на играта, подготовка на децата за училище, развитие на математическите представи в предучилищна възраст, педагогика на творчеството, психология на хумора, интеркултурно образование.

Доц. Велева, има ли чувство за хумор българина и умее ли да го използва?

- Не съм привърженик на абсолютизации, затова не мога да кажа, че българинът има или няма чувство за хумор. Във всеки народ има хора с чувство за хумор и такива, които нямат.

С какво и как хуморът обогатява общуването между хората?
- Хуморът притежава силата да сближава хората и предпоставя другите свързващи феномени – игра и приятелство. Трудно е да не харесваш някого, който те кара да се смееш. Затова хората с добри хумористични умения са предпочитани партньори в общуването – те зареждат комуникацията с положителен заряд и са способни да ни накарат да се чувстваме добре дори и в неудовлетворителни ситуации.

Децата обичат да се смеят, смехът неутрализира агресивните прояви, как бихте продължили и кога трябва да започне формирането на това толкова ценно чувство, което като, че ли е доста оскъдно в ежедневието ни?
- Вярно е, че децата изпитват огромна потребност от смях – те се смеят около 200 пъти на ден (за сравнение възрастите в най-добрия случай се смеят едва 10-20 пъти и то не така интензивно) и възпитателите трябва да им осигурят висококачествен материал за удовлетворяване на тази потребност. Кога? – Още от кърмаческата възраст. Хуморът се появява на около 6-месечна възраст като реакция на необичайно поведение (несъответствието е същността на смешното) в незаплашителни ситуации, при събития, носещи положителен емоционален заряд и някаква разлика спрямо обичайното положение на нещата (клатушкате, мимики и т.н. от страна на най-близките). Много скоро детето започва само да инициира хумористични ситуации (например слага обувките на ръцете си вместо на краката, гледа възрастния и се смее). В процеса на интелектуалното и речево развитие се създават все повече възможности за хумористично творчество: детето се забавлява, като действа с предмета точно обратно на предназначението му, или назовава нещата с чужди имена; преувеличава белези на обекти, хора и животни; приписва свойства, които не принадлежат; променя формата, размерите, местоположението; слива различни елементи в несъществуващи комбинации и др.

Тези похвати се използват също така в творческата дейност на възрастните. Затова насърчавайки децата да измислят смешки, възпитателите не само ще подпомогнат хумористичното им развитие, но и творческите им изяви. Много разновидности на хумора носят творчески заряд– разкриването или създаването на нещо различно, особено, противоположно на обичайното, изисква излизане извън рамките на шаблона и рутината, проява на наблюдателност, гъвкавост, оригиналност, т.е. качества на творческото мислене. Самото създаване на смешното представлява творчески акт – става един нов синтез, ново групиране на елементите на опита при възприемането и създаването на хумор. При това трябва да се отчита, че не всички форми на хумор могат да се разглеждат като сродни с креативността – когато се смее над явни недостатъци и несъвършенства у другия, които са видими за всички, субектът не създава нищо ново. Той намира отклоненията от стереотипа наготово в действителността. На около 4-годишна възраст паралелно с креативните нелепици значимо място в продукцията на децата започва да заема осмиването, негативния хумор. Причините за появата му са две. Първата е натрупването на достатъчно познания за социалния живот, неговите норми и правила, а втората – хората от близкото обкръжение на детето, които го учат да оценява различията от стандарта като смешни (Кой не е чувал да казват на дете: „Не плачи, другите ще ти се смеят!“. След време то самото започва да се присмива на някой, който плаче и да го нарича „бебе“). Така появата на негативния смях е израз на нов мотивационен компонент в хумора – на почувствано превъзходство над недостатъците на другите, на утвърждаване на нормите на своята група или открита поява на агресия. Във връзка с това огромна е отговорността на възпитателите в каква насока ще се развие детското чувство за хумор – към креативност или към осмиване на чужди недостатъци.


Като специалист-изследовател на хумора сред децата, как мислите, в условията на съвременната детска градина отделя ли се достатъчно внимание и място на смеха, хумора?
- Учудващо е, че въпреки голямото значение на хумора за психическото и физическото здраве на детето, както и за неговото умствено, социално, емоционално развитие, смехът и смешното не се споменават в трудовете по детска психология и учебниците по педагогика. В същото време жизнерадостната детска природа и потребността на детето от смях налагат неизменното присъствие на този феномен в ежедневната педагогическа практика. Така мястото му в нея се определя не от научно обосновани постановки относно значението му за физическото и психическото здраве на подрастващите, и относно съдържащите се в него възможности за въздействие върху формирането на личността, а от спонтанните желания на децата, интуитивните знания на учителите и спорадичните указания в методическите ръководства. В резултат на това голяма част от потенциите на хумора като средство за възпитание (в това число и за творчество) остават нереализирани, а понякога той дори оказва негативно влияние върху развиващата се детска личност (когато се насърчава негативният хумор).

Как намирате педагозите ни, успяват ли да създадат позитивна среда, в която хумора да има не само емоционална и въздействаща сила, но и да провокира към творчество и креативност?
-Според моите наблюдения има още много какво да се желае в тази насока. Хубавото е , че вече има функционираща технология за стимулиране в единство и на хумора, и на детското творчество. Тя е описана в дисертационния ми труд на тема „Стимулиране на творчеството у 5-6-годишните деца със средствата на хумора“ и в книгата ми „Педагогика на творчеството“, които могат да бъдат безплатно изтеглени от сайта ми veleva.net

Колко често самата Вие използвате хумора по време на лекции и работа със студентите?
- Много зависи от аудиторията. Използвам хумор, но не съм си поставила това като самоцел. Струва ми се обаче, че всеки който преподава дисциплини, касаещи развитието, възпитанието и обучението на децата, неминуемо използва смешното, защото примерите от ежедневието на малките изобилстват с оригинални, находчиви, понякога наивни остроумия, които ни разсмиват и внасят свеж полъх в ежедневието ни.

Проявявате интерес и към интеркултурното образование, за което все се говори все-повече в последните години. До колко и в каква степен съвременното образование е интеркултурно. Слабите и силни страни според Вас?
- Не мисля, че съвременното българско образование е интеркултурно. Според мен то е повлияно от изкривено и деформирано разбиране на интеркултурното образование, което води до фаворитизиране на определени малцинствени групи. Целта на интеркултурното образование не бива да се разбира като приобщаване на децата от малцинствата, а като формирането на личности, които са способни, съхранявайки своята социокултурна идентичност, да живеят в мир и съгласие с представители на различни националности, раси и вероизповедания.

Новият закон за предучилищното и училищното образование вече е приет. Как мислите ли няма ли нещо смущаващо още в заглавието- има ли предучилищно образование?
- За да отговоря на този въпрос ще се позова на един от моите любими учители – доц. Димитър Кръстев Димитров, който през целия си професионален път се бореше за утвърждаване самоценността на предучилищното детство. Той с основание многократно изтъкваше, че при понятието „образование“ акцентът е върху неговия функционален аспект – подготовката за предимно професионално-ролева реализация на подрастващите. От тази гледна точка е неправомерно детската градина да се нарича „първо образователно звено“.

На какво се смее Ася Велева, какво Ви усмихва най-много?
- Не обичам хора, които си имат набор от „смешки“ и „остроумия“ за всяка ситуация. В тях няма нищо оригинално, а честото им повтаряне за мен е убийствено досадно и скучно. Обичам остроумието, но ме дразнят хората, които постоянно (и обикновено неуспешно) се опитват да остроумничат. Най-много ме забавлява спонтанният хумор. Може би заради това най-често ме разсмиват децата и младите хора - те са толкова естествени и непринудени.

Творческите задачи и предизвикателства, които си поставяте от тук нататък ?
- Те са много, а времето – малко. Ето няколко неща, върху които работя. Първо, искам да осъвременя три лекционни курса и да ги превърна в интерактивни, защото съвременните студенти много се различават от моето поколение и не могат да извличат достатъчно полза от класическата лекция. Второ, работя върху книга – сборник с детски игри (както образователни, така и развлекателни). Трето, администратор съм на фейсбук общност Предучилищна педагогика (https://www.facebook.com/groups/preduchilishtna.pedagogika/). Идеята се породи, когато си дадох сметка, че проблемите в областта на образованието (и в частност на предучилищното възпитание) са много , а твърде малко са научните и методически разработки, които реално биха помогнали за тяхното разрешаване. Така ми се прииска създам трибуна, където всеки педагог (настоящ и бъдещ, теоретик и практик) да може да сподели какво го вълнува и да срещне хора, които могат да му помогнат, като споделят своя опит. Тази общност е публична и всеки може да се включи с публикации, като сподели свои теоретични и емпирични изследвания, методически разработки или въпроси, които го интересуват. Има и още много неща, но нека си оставя и нещо за изненада.

Благодаря Ви за интересния и полезен разговор!

Интервю на Надие Карагьозова- Нади
Снимките са от личния архив на доц. А. Велева



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете