Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 


Русенският университет - неразделна част от европейското образователно и научноизследователско пространство

"Учителската професия е на път отново да завоюва своите традиционно ценени от нашето общество позиции и да се превърне в желана и предпочитана от младите хора сфера за професионална реализация", казва доц. д-р Десислава Стоянова. Откровено за образованието, 70- годишния юбилей на Русенския университет, за кризите и ценностите на съвременното семейство, за адекватните родителски възпитателни стратегии, вижте в целия разговор.

Доц. д-р Десислава Стоянова e ръководител катедра „Педагогика, психология и история” към Факултет Природни науки и образование при Русенския университет „Ангел Кънчев“. Доцент Десислава Стоянова е преподавател в катедра „Педагогика, психология и история. Автор е на учебник по „Семейна педагогика“, учебни пособия, монография, студия и 50 публикации на български, руски и английски език по проблемите на семейната педагогика и детско- родителските отношения, социално– педагогическата работа с деца в неравностойно положение, дидактиката на висшите учебни заведения и др. През 2006 година, пред Специализирания Научен Съвет по Педагогика към Висшата Атестационна Комисия защитава Дисертация на тема: “Технологичен модел за повишаване равнището на социализация на 5-7-годишните деца, лишени от родителски грижи (чрез средствата на педагогическото общуване)“. Доцент Стоянова е лектор на чуждестранни студенти по програмата за мобилност „Сократ/Еразмус“ и проект CEEPUS; Дългогодишен член на съюза на учените; Член на редакционна колегия на международното научно списание“ Педагогически новости“ /издание на Русенския университет „Ангел Кънчев“/ и рецензент на множество статии в сборници от международни научни конференции, учебници и специализирана педагогическа литература. Научните й интереси са в областта на предучилищната педагогика, психологията, семейната педагогика и социално-педагогическата работа с деца и младежи в риск.

Доц. Стоянова, случайност, мисия или съдба е Русенският университет за Вас?

- Определено смятам, че не е случайност. Винаги съм имала афинитет към учителската професия и винаги съм имала желанието да я изучавам именно в университета на града, в който съм родена. За радост, това мое желание впоследствие свърза жизнения ми път и професионалното ми развитие с нашето висше училище, което го превърна и в моя лична мисия, призвание и съдба.

Какво е самочувствието на млад академичен представител като Вас, да бъде част от инициативите посветени на 70- годишния юбилей на Университета? Какво Ви впечатли най-много?

- За мен е изключителна чест и гордост да бъда част от академичния състав на Русенския университет – една институция, която днес чества своята седемдесета годишнина - дълъг период на израстване и подем, през който учебното заведение упорито е завоювало своите лидерски позиции на значим образователен и научноизследователски център. Юбилейните чествания, като кулминация на събитието, дават подтик за ретроспекция, за осмисляне на изминатия път, за потапяне в настоящето с чувство на удовлетвореност и за поглед напред-към перспективите и новите отговорности по отстояването на мисията и основната цел на университета - развитието и утвърждаването му като значима регионална и национална образователна и научноизследователска институция, и превръщането му в неразделна част от европейското образователно и научноизследователско пространство. По време на празника висшето ни училище получи заслужено признание – от своите бивши и настоящи студенти и преподаватели, партньори, представители на университети от страната и чужбина, изявени учени и общественици, от регионални и международни културни и образователни институти. В рамките на многобройните инициативи, с които се отбелязва събитието, катедра „Педагогика, психология и история“ проведе научен семинар на тема: „Традиции, настояще и перспективи на педагогическото образование в град Русе“, както и изложба на научна продукция на преподавателите от катедрата, организирана съвместно с Регионална библиотека „Любен Каравелов“ гр. Русе - и двете, посветени на юбилея на Русенския университет.

Последните три години са изключително ползотворни и силни за Вас- излезе учебника „Семейна педагогика”, избрана сте за ръководител на катедрата, с нова научна степен сте – повод за гордост, удовлетвореност и…?

- Всички тези събития приемам като признание и потвърждение за правилността на посоката, която се стремя да следвам в своето професионалното и научно развитие. За всеки млад учен, подобни моменти са важни и емоционално наситени, тъй като представляват закономерен завършек на дълга и упорита работа. Те обобщават резултатите от натрупания опит, знания и творчески търсения. Не бива да се забравя, обаче и отговорността, с която те са съпътствани. Като специалисти-педагози, ангажирани с обучението на бъдещите учители, ние носим отговорност към миналото- за запазване на традициите, които имаме в сферата на подготовката на педагогическите кадри, отговорност към настоящето – за отстояване водещите позиции по отношение качеството на подготовката, и отговорност към бъдещето- с изграждане на ясна визия и ефективни действия по реализиране актуалните цели и стратегическата ориентация на модерното висше образование.

Какви цели си поставяте като ръководител-катедра, която има голяма отговорност пред подготовката на млади учители?

- Катедра „Педагогика, психология и история“ успешно се справя с предизвикателствата на работата в силна конкурентна среда. Доказателство за това е факта, че Рейтинговата система на висшите училища класира професионално направление „1.2. Педагогика“ на Русенския университет в челните по ранг места сред сродните учебни заведения. Това е потвърждение не само за високия професионализъм и квалификация на академичния състав на катедрата, но и за добрата конкурентоспособност на педагогическите специалности от Русенския университет. Приоритетните задачи, които стоят пред катедрата са свързани преди всичко с развиването на новите магистърски програми в областта на социално-педагогическата работа, предучилищната и началната училищна педагогика; на бакалавърската специалност „Социална педагогика“, която сравнително отскоро се реализира и в задочна форма на обучение; осигуряването на все така качествената подготовка на студентите от трите действащи бакалавърски специалности – редовно обучение, а също и на докторантите в докторската програма „Теория на възпитанието и дидактика“, за които катедрата е основно обучаващо звено.

Интересът към учителската професия в последните години намалява или се увеличава според Вас, как мислите?

- За съжаление, през последните десетина години, всички станахме свидетели на рязкото снижаване авторитета на учителската професия, продиктувано от състоянието на обществените нагласи и трансформацията на традиционните ценности, както и на представите, които има съвременния млад човек за престижен професионален статут. В съответствие с актуалната картина на пазара на труда, напоследък се забелязва една оптимистична тенденция за постепенно възвръщане на интереса към педагогическите професии и интензифициране активностите и ориентацията на завършилите студенти по посока придобиване на надграждащи образователни степени /магистър и доктор/. Все по-засилен интерес се наблюдава и по отношение придобиването на педагогическа правоспособност от неспециалисти с вече завършено висше образование в различни от педагогиката професионални направления. Всичко това ме кара да смятам, че учителската професия е на път отново да завоюва своите традиционно ценени от нашето общество позиции и да се превърне в желана и предпочитана от младите хора сфера за професионална реализация.

Специалист сте по семейна педагогика, посветили сте години за изучаване на семейните отношения и ценности - в криза ли е съвременното семейство?

- Съвременното семейство търпи сериозни трансформации, както в структурен, така и във функционален аспект. Появата на нови измерения и разнообразни вариации на брачно-семейните отношения е обусловена от настъпилите през ХХ в. глобални социални изменения и протичащите заедно с тях процеси на модификация на обществените правила, норми и ценности. Преходът към постмодерно общество постави личността в социална ситуация на независимост и индивидуализъм, трансформира се ценностната й система, разрушиха се установените представи за бъдещото й развитие като компонент на обществено приетия семеен институт, засили се ориентацията към търсене на "експериментални форми" на съвместен живот. Характерните за съвременността алтернативни форми на семейно - брачни отношения, всъщност са следствие от все по-осезаемо проявяващите се в съвременното общество тенденции за обезсилване законите на брачната институция, за отслабване на родителските и родствените отношения, за разделяне на брачното от партньорското и сексуалното поведение. Тази експанзия на постконвенционални, квазисемейни модели в наши дни не просто осезателно измества традиционната семейна структура, но обуславя и нейния разпад. Еволюира не просто брака, но и отношението към него.
Всички тези актуални насоки показват наличие на сериозна криза на съвременното семейство и оказват значително влияние по посока адекватността при реализиране на една от най-важните му функции- социализиращата, поставяйки на дневен ред въпроса за ефективността на главния й механизъм - семейното възпитание.

Как трябва да изглежда едно съвременно семейство. С какво трябва да се отличава?

- В контекста на казаното по-горе, касаещо кризиса на съвременните брачно-семейни отношения, трудно би било извеждането и формулирането на универсално предписание за това, как трябва да изглежда едно семейство, да се да се абсолютизира една или друга разновидност на семейна форма и да се фиксира „идеален модел“ на неговото съществуване. По-скоро фокусът трябва да се насочи към спецификата на детско-родителските отношения, от гледна точка реализиране основните функции на семейната единица, свързани с осигуряването на оптимални условия за реализиране на всички компоненти на детското развитие. В нашето народностно съзнание е дълбоко залегнала една традиционна представа за семейна норма, която трябва да бъде поддържана и съхранена. Тя съдържа в себе си всички качествено необходими параметри /транслиране на знания, морал, техники за интеграция и маркери за идентичност/ за формирането на такива качества на личността на детето, които да му помогнат адекватно да реализира своя потенциал, а на функционално ниво - да изгради комплекс от социални умения, необходими за успешно справяне с жизнените предизвикателства.

Доц. Стоянова, ежедневието ни залива с примери наситени с агресия и насилие сред децата и учениците, къде е мястото и ролята на семейството за предотвратяване на тези негативни явления?

- Съвременното дете живее и се социализира в условията на засилена социална динамика и бързопроменяща се обществена среда. Наблюдават се и промени в ценностната и мотивационна система на възрастните, което дава отражение върху възпитанието, темпа и спецификата при базисното изграждане на социални умения у детето. Предвид фактите от ежедневието, илюстриращи високата честота на проявление на агресивни прояви сред децата и младежите, на практика, проблемът за детската агресивност отдавна вече не се гледа като на спорадично явление, будещо тревога, а по-скоро се възприема като обстоятелство, с което обществото като че ли привиква. Семейството като първична социализираща среда и основен възпитателен фактор, несъмнено има важна роля за превенцията, корекцията и предотвратяването на агресивното и нежелателното поведение на подрастващите. В този смисъл неговото функционално значение се проявява в избора на адекватни родителски възпитателни стратегии, основани на личен пример, зачитане на чуждото достойнство, емпатията, стремежът към подкрепа и пробуждане на светлите страни от детската природа. Само по този начин семейната среда би могла адекватно да противодейства на неблагоприятните външно-средови възпитателни влияния.

Какво не спирате да повтаряте на студентите? Намирате ли ги достатъчно мотивирани?

- Съвременният обучаван е един активен, мотивиран и изключително информиран млад човек, непрекъснато търсещ нови измерения за самоактуализация. Нашата цел, като университетски преподаватели, е да формираме у студентите-бъдещи педагози и социални работници необходимата професионална компетентност и отговорност. Стремим се, знанията, които те получават и уменията, които се формират да бъдат обърнати към действителността, да се подпомага практиката, новаторството, ентусиазма, създаването на възможност да се опитва, да се правят грешки и да се напредва. Ето защо, ежедневните ни педагогически усилия са насочени към изграждане у младите хора на нов начин на мислене – отвореност към нови идеи, решения, умения или поведение, по начин, по който да придобият умения да управляват образователното си развитие и да подреждат контекста на това развитие, да конструират образователната си среда, да градят образователната си биография, да развиват съзнателно идентификацията си в желаната посока.

След семейна педагогика-ценно научно и методическо средство, какво следва, работите ли върху нещо ново…?

-В момента, творческите ми проекти са ориентирани към проучване аспектите на социално-педагогическата работа с рискови групи деца. Надявам се, скоро да бъде издаден и монографичен труд, свързан с разглежданата проблематика.

С какви чувства ще изпратите настоящата година?

- Настоящата година изпращам с чувство на удовлетвореност, благодарност за оказаната подкрепа от близките и колегите ми, и разбира се, с чувство на оптимизъм за посрещане на новите предизвикателства през идващата година.

Благодаря Ви за интересния и полезен разговор!

Н.Карагьозова


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете