|
|
|
Физическото наказание, забраните и ограниченията отключват агресията сред децата
 Агресията ражда агресия. Няма как да не се съгласим с това твърдение.Твърде често родителите не осъзнават, че леките шамари, които раздават при непослушание, забраните, твърдия тон всъщност са причина за отключване на агресивно поведение при децата им в по-късен етап от живота.
Редица изследвания потвърждават, че колкото по често се крещи или посяга на децата, когато са направили бели, толкова по-вероятно е те да имат подобно поведение ,като пораснат.Физическото наказание се асоциира с високи нива на агресия срещу родители, братя, сестри, партньори и други хора от близкото обкръжение.Голяма част от родителите избират и смятат за правилно да дисциплинират децата си с бой, крясъци и не си дават сметка, че този начин на възпитание по късно поставя на дневен ред-агресията, депресията, нарушената комуникация и създава проблеми в общуването с дългосрочни последици.
Ето защо преди да се прибегне до физическо наказание един родител трябва да се опита и това е правилният начин- да чуе детето си, да вникне в неговия вътрешен свят да даде „ухо” на неговите потребности. Да се опита заедно с детето си да разчете картата на проблема и заедно, разговаряйки, показвайки уважение и доверие да се върви към търсене на решение на проблематиката.Психиката на едно дете е уязвима и много чувствителна и твърде често отправените обиди и заплахи към него могат да наранят трайно психиката му и това да се превърне в пречка по късно детето да развие своя потенциал.
Общуването е най-важният процес в едно семейство и въобще между хората. Ако искаме детето ни да расте уверено, любознателно, да ни радва с успехите си,трябва да се научим да го уважаваме ,като равнопоставен партньор, към, когото показваме доверие, уважение и зачитане на неговото мнение. Подозренията , съмненията , постоянните крясъци и обиди са бариера в общуването. Добрият родител, добрият педагог е този родител и педагог, който се старае по малко да се налага на детето и умее да печели доверието и уважението му ,като предоставя същото в замяна. Това не е толкова лесно-за постигането му се изисква постоянство и най-вече търпение и учене един от друг. С такт, внимание и декларация за чуваемост може да се постигне желан резултат в процеса на общуването между родители и деца, между учители-деца, учители-родители. Истинското общуване предполага сътрудничество с човека-такъв какъвто е-всеки опит той да бъде променен и моделиран до желания образ от страна на родителя или друго лице ще допринесе до необратими последици и ще наруши баланса и добрата комуникация в процеса на общуването.
.....
Толерантни и дружелюбни в училище
Борбата с агресията трябва да е постоянна и да започне от рано
Агресията е проблем на цялото общество. Това е проблем, който се задълбочава и вълнува еднакво, както родители,така и педагози, психолози и др. Тя присъства в една или друга форма в живота ни. Проявява се, както в семейството , така и в училище. Борбата с нея трябва да е постоянна. В нея трябва да участва всеки независимо дали е жертва на агресия или самият упражнява такава. Трябва ли да се отвърне на агресията с агресия и това ли е начинът? Категорично- не. Насилието ражда насилие и никой не трябва да допуска това. Няма формула, няма готова рецепта, която да изкорени агресията. Но всеки може да започне и да се включи в борбата с нея. Един от начините е да покаже толерантност и разбиране на човека до нас. Да прояви съчувствие към неговите проблеми и тревоги. Да го подкрепи и да му подаде ръка. Да уважи света на различния от нас човек, да го приеме такъв какъвто е и като такъв да намери пътя към него за да има приятно общуване без напрежение. За децата, родителите и учителите са авторитета, на които искат да приличат. Затова поведението, постъпките на възрастния са и първите модели, които копира детето. Ето защо ролята и отговорността на родители и учители е голяма. Те трябва да са внимателни, да прецизират думите, начина по който говорят и се изказват, когато около тях има деца. Защото всичко чуто от малкото дете се приема, като вярно и автоматично става част от неговото поведение. Ако искаме да виждаме около нас-деца, които излъчват спокойствие, излъчват увереност и са настроени добронамерено и дружелюбно у дома и в училище, това означава, че семейната среда, в която ръстът и се отглеждат, трябва да е спокойна и здравословна. Щастливите и спокойни отношения у дома са предпоставка за такива и извън него.
Когато отрано на детето се говори и обяснява за представите добро-лошо, красиво- грозно, приемливо- недопустимо, тогава детето започва да ги разграничава и да придобива представа , че красивите думи, красивите постъпки го правят уважаван и желан приятел. Да сме толерантни и дружелюбни от малки, към хората около нас е важна задача, както на семейството така и на училището. Добрите примери, трябва да стигат до детското съзнание отрано. Изразите като „ Благодаря”, „Моля те, прости ми”, „Съжалявам”, „Поемам отговорност” трябва да бъдат отрано обяснявани за да може по-късно и реакцията на дете, което е сбъркало или сгрешило без да се притеснява да може да се извини и да се коригира спрямо лицето, което е засегнало или обидило.Поднасянето на извинение не е слабост. Това е присъщо на силните хора, които са осъзнали и осмислили грешките си и се разкайват за това.
Когато става дума за деца и то предимно в училищна възраст, които са най-уязвими към различни явления превенцията трябва да е постоянна. Тя трябва да се провежда в семейството, в училище , в различните центрове за работа с деца и всички звена от обществения сектор, които са пряко ангажирани с тях. Трябва да се използва цялата енергия, воля и желание на всички, които искат да подкрепят децата, които търсят пътя към себе си. Формите и мерките трябва да са разнообразни с богата информираност-срещи, беседи-разговори, образуване на кръгли маси, презентации, туристически походи с включени теми за обсъждане и разглеждане, игри на открито, спортни мероприятия, конкурси, решаване на казуси, атрактивни форми на образование, в които активното участие на учениците е наложително и желателно- в които да се види тяхната подготовка и готовност за справяне с възникнал проблем. Целта на мерките е постигане на осъзнатост и осмисленост, изграждане на дисциплина и отговорност по различните превенции. Постигане на корекция в поведението и постъпките- Защо не трябва да го правя! Как да се предпазя сам и помогна на другите и да изпитвам удовлетворение и самочувствие от личното участие за добрата и успешна себереализация.
Н. Карагьозова
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
