Да си педагог е призвание, мисия и отговорност. Начин на разбиране и влизане в света на ученика. Обучението, където най-ярко се проявява и присъства взаимодействието педагог-ученик е и мястото, в което най-добре се откроява ролята на учителя–творец и новатор.
Бързо променящото се ежедневие, новите потребности на обществото, промяната в приоритетите и ценностите, поставят и нови изисквания и предизвикателства пред ПЕДАГОГА от нов тип, който да умее да чете новите промени, да предвиди и внедри новото в обучението и възпитанието на подрастващите.
Малко преди началото на лятната ваканция, когато се прави и равносметка за постигнат от през годината, за удовлетвореността от постигнатите резултати от изминалата година разговарях с Цветомира Стоянова, дългогодишен начален учител в СОУ „Христо Ботев” в гр.Кубрат.
Трябва ли педагогът да е агент на позитивната промяна, за професията учител, за предизвикателствата, за отношението към учителя и неговата личност, за промените, които настъпват и са задължителни, за необходимостта от активното участие на родителите в обучително- възпитателния процес, за плюсовете и минусите в образователната ни система, ето какво сподели Цветомира Стоянова:

„Смятам, чe бъдещето на нашата страна е в децата и младото поколение. Искам да възпитавам и обучавам учениците си в любов към знанието, доброта, съвестност, честност, взаимопомощ. Винаги съм се стремяла да им помогна да станат хора с добри и честни сърца, да вършат всичко с желание и любов и разбира се да обикнат училището. Да учиш малчуганите на нещата, които знаеш и ти се струват простички, а те да те гледат с ей такива големи очи, пълни с удивление е наистина невероятно усещане. А любовта на децата засилва чувството за гордост от добре свършената работа.
Педагогът трябва да има много голямо търпение и обич, която да раздава безвъзмездно. Защото да си учител не е просто професия, а - призвание, орис, съдба, а в днешни дни и огромно предизвикателство. Едно от тях е да накараме обществото отново да се чувства част от образованието като цяло. Позитивната промяна в обучението е абсолютно задължителна, а ние учителите имаме привилегията да сме агентите, които имаме възможностите, желанието и куража да я осъществят. Огромна доза позитивизъм е нужна и за да успееш да създадеш личност от малкото дете, което тепърва навлиза в света на цифрите и буквите.
За да успее с тази мисия, учителят трябва да е отворен към новостите. Да не изостава от огромните потоци информация, които заливат децата, буквално от детската градина. Честно казано ми се иска в бъдеще децата да се обучават в по – интерактивна среда и се опитвам да работя в тази насока. Да си в крак с новите технологии и да успяваш да пренесеш съвременните модели на общуване и обучение в класната стая е възможност българският учител да върне авторитета си. Трудно е, но не и невъзможно.
Авторитет се гради и чрез общуването с родителите. Достигането до взаимно разбиране между учители и родители е сложен и многостранен процес, който носи позитиви и за двете страни. Учителят вижда в тяхно лице добри и надеждни помощници в своята работа, а те се обогатяват с педагогически идеи, методи и похвати, които ще им бъдат полезни при възпитанието на децата им. Благодарна съм на родителите, с които съм работила досега и в момента за това, че винаги сме намирали общ език в името на децата. На всички колеги и им пожелавам с любов и всеотдайност да продължават да вървят по трудния път на Учителя.”

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.