Търсене:
 
      Начало 14 11 2018      
 
Оценка: / 24
СлабОтличен 

Често срещани родителски грешки

Родителите възпитават децата си спрямо своите разбирания за живота и рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват по един или друг начин.Има моменти,в които поведението на детето ни поставя пред истинско изпитание.А често пъти самите възрастни,прилагайки радикални методи на възпитание,правят неща,от които после се срамуват.Всички ние,като родители понякога допускаме грешки.Това е естествено и напълно разбираемо.Важно е обаче, да ги осъзнаваме и да се учим от грешките си.

Грешка №1 - "Повече няма да те обичам"
"Детето често спори и се противопоставя дори на най-обикновена моя молба.Имам чувството,че ми прави напук!На моменти не знам какво да направя,чувствам се безсилна.Опитвам се да го накарам да преосмисли действията си,но то просто не чува какво му говоря!Наказвам – това вече не помага!"
В моменти на безсилие и невъзможност да се справим със собственото си дете често пъти опираме до фразата: "Повече няма да те обичам,ако продължаваш да правиш така!"
СЪВЕТ: Заплахата,за лишаване от родителска обич е нещо,което плаши детето,което пък от друга страна осъзнава,че тази заплаха просто няма да се осъществи.Децата прекрасно усещат фалша и лъжата,които се опитваме да използваме като средство за манипулация и възпитание в случая.Родител,който се опитва да "моделира" поведението на детето си по този начин рискува да загуби неговото доверие и уважение за в бъдеще.По добре би било да кажем : "Обичам те и винаги ще те обичам такъв,какъвто си,но поведението и отношението ти в случая не одобрявам!"

Грешка №2 - БЕЗРАЗЛИЧИЕ
"ПРАВИ КАКВОТО ИСКАШ,ВСЕ ЕДНО МИ Е!"
Понякога ни се струва,че няма смисъл да се напрягаме,хабейки време и нерви,да спорим и търсим аргументи.Има дни и моменти,в които умората ни идва в повече и нямаме сили за поредния епизод от „войната на поколенията”.А може би очакваме от детето да се научи само да решава своите проблеми и да бъде по-самостоятелно и ни се иска това да се случи час по-скоро.
СЪВЕТ: Не бива да показваме на детето,че ни е все едно с какво и как се занимава.Едва почувствало нашето безразличие,то незабавно ще почне да проверява дали наистина и доколко ни е все едно.Ще почне да „опипва” и изпробва границите на нашето равнодушие по начина,по който то умее – извършвайки постъпки,за които знае,че ние не одобряваме.Детето експериментира и чака ще последва ли критика в отговор на поведението му или не.За предпочитане е да се постараем,никога да не показваме,че ни е все едно – безразличието не само че няма да ни спести време и нерви,дори напротив – ще доведе до загуба на връзка и липса на топлина и искреност във взаимоотношенията ни с детето.
КАКВО ДА НАПРАВИМ? Винаги е за предпочитане да казваме на детето си,ако по някой въпрос не сме съгласни с него.Възрастните определят правилата и задават границите – децата имат нужда от това.Но също така имат нужда да знаят,че ние ги обичаме и сме готови да им предложим помощ и съвет,когато имат нужда от тях!

Грешка №3 - ПРЕКАЛЕНА СТРОГОСТ
"Длъжен си да правиш това,което ти казвам!Аз съм човекът,който определя правилата в тази къща и ти ще се съобразяваш с това!" Често родителите смятат,че :"Децата са длъжни да слушат и приемат това,което им казваме безпрекословно.Без значение дали са на 6 или 16години – спорове по въпроса за възпитанието са недопустими.Отпуснем ли му края,ще ни се качат на главата."
СЪВЕТ: Без съмнение,ние сме тези,които определяме правилата.Но тези правила и причините,поради които правим това или онова "в името на доброто на детето" трябва да бъдат обсъждани с него.Обяснявайки му причините,детето приема по-лесно това,което му казваме и искаме от него.И обратното : прекалената строгост във възпитанието,основано на принципи,които детето не разбира напомнят на дресировка.Детето ще почне безпрекословно да изпълнява всичко,когато вие сте до него и да нарушава всички правила и забрани в мига,в който остане извън обсега на вашия надзор.

Грешка №4 - ТРЯБВА ДА ЩАДИМ ДЕЦАТА И ДА ИМ СПЕСТЯВАМЕ ТОВА, КОЕТО ОЩЕ НЕ СА ДОРАСЛИ ДА РАЗБЕРАТ
"Още е малко и не разбира."
"Не е по силите и възможностите на моето мъниче"
"Мога и сама да почистя/изхвърля боклука/напазарувам ,не е нужно да карам детето да ми помага в такива неща.Нека си играе,има време да се учи на отговорности."
Готови сме всичко да направи заради и вместо нашите деца.Детството е кратко и затова трябва да се постараем да го направим прекрасно.Грешки,провали,неудовлетвореност – длъжни сме да се опитаме да предпазим детето от всички трудности и неприятности,които то среща по пътя си.А и е толкова приятно да угодиш на детето си,изпълнявайки всяко негово желание.
СЪВЕТ: Децата,чиито родители твърде много са ги предпазвали ,по-трудно се справят в живота си сами.Повярвайте,дори и да успеете да премахнете буквално всяко камъче от пътя на детето,това няма да го направи по-щастливо и доволно.Дори напротив – детето с времето придобива чувство за безпомощност и неспособност да се справи с каквато и да е трудност само.Дори най-елементарните проблеми и спънки,които човек често среща в ежедневието си ще се оказват нерешими и твърде сложни за порасналото вече "пазено" дете.Изхода е един – да стимулираме децата да се опитват да се преборят с препятствията и трудностите сами.И да не правим вместо тях това,което те могат да свършат и сами.Всяко дете има право на своите опити и грешки.Трябва да им дадем шанс и възможност да направят своите,защото трупайки опит децата ни трупат не само знание.Те трупат и увереност в собствените сили и възможности.А това е нещо,което не можем да им дадем с нашите съвети наготово. Затова винаги е за предпочитане да кажем : "Опитай се да го направиш сам,ако не се получи аз винаги бих ти помогнал с удоволствие!" вместо дежурното:"Аз ще го направя,ти си още малък и не можеш!"

Грешка №5 - ОБЪРКВАНЕ НА РОЛИТЕ – "ВЪЗРАСТЕН – ДЕТЕ"
"Моето дете е най-добрият ми приятел.С него мога да обсъждам всичките си проблеми и винаги ще ме изслуша и разбере.Държи се съвсем като възрастен!"
СЪВЕТ: Децата са готови и правят всичко,за да ни се харесат.Та нали ние сме най-важните хора в живота им.Готови са дори да се потопят в сложният свят на проблемите на възрастните,вместо да обсъждат своите собствени интереси и вълнуващи ги проблеми с връстниците си.А ние дали се замисляме с какво и колко товарим неукрепналата детска психика,изсипвайки отгоре й неплатените сметки за ток и парно или проблемите ни в службата?Да,децата са част от живота ни и е редно да бъдат запознати с нашето битие и семейни проблеми.Но,възрастните сме тези,които се грижим за тяхното разрешаване.Не бива да очакваме от децата си да се държат като възрастни и като такива да се ориентират в сложните житейски ситуации.Необходимо е да "филтрираме" отчасти информацията,която достига до тях.Защото ако ние се чувстваме понякога неспособни да се справим с живота или на ръба на отчаянието,то как ли се чувства и какво изпитва нашето дете,ако знае това???

Грешка №6 - ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА
"Повече пари – по-добро възпитание"
"Твърде сме притеснени финансово.Рядко си позволяваме да поглезим детето.Все нещо му отказваме,отлагаме мечтаната покупка във времето…Налага му се да износва стари дрехи или вещи.Често си мислим,че ако имахме повече пари щяхме да бъдем по-добри родители."
СЪВЕТ: Любовта не се купува с пари – звучи прекалено банално и все пак е истина!Често се случва в семейства с по-ниски доходи възрастните да се опитват да глезят и угаждат на детето си пряко сили и възможности.Да „изгладуват” мечтаните маркови маратонки или дънки,но в крайна сметка да ги доставят на наследника.Не са редки и случаите,в които самите родители имат далеч по-малко джобни за през деня,за разлика от детето,което не бива и на практика не разполага с по-малко от повечето си връстници.Да,ние всички искаме да осигурим най-доброто и качественото за децата си.Но понякога същите тези деца се превръщат в майстори на изнудването на собствените си родители.Отправят упреци,карайки ги да изпитват вина,за това че не винаги могат да отговорят на многобройните искания на наследника си.Обвиняват родителите си за това,че не изкарват достатъчно пари,или че не могат да си намерят по-заплатена работа.Какъв е изхода?При всички случаи родителите не са виновни и не бива да изпитват вина,за това че не могат да удовлетворят финансово всички желания на детето си!Най-важни за възпитанието и формирането на детето като личност са взаимоотношенията в семейството : любовта,ласката,времето което прекарваме заедно в игри и разговори,доверието и подкрепата/емоционалната,а не финансовата/.Липсата на любов и грижа в едно семейство е много по-страшна /понякога и непоправима/ от липсата на много пари! Ето на това сме длъжни да научим детето си.Не успеем ли,не парите са виновни за нашите беди.

Грешка №7 - ГРАНДИОЗНИТЕ РОДИТЕЛСКИ ПЛАНОВЕ
"Моят син ще стане музикант/тенисист/лекар/юрист…няма да му/й позволя да пропилее шанса и живота си!"
Много родители са мечтали някога в детството си да се занимават с балет,тенис или да свирят на пиано;но те самите са нямали тази възможност или техните родители не са им предложили такава.И ето сега,идва време,когато могат да осъществят своята мечта – чрез детето си.И това се превръща в тяхна основна цел – да дадат на малкия наследник възможно най-доброто образование и възможности за развитие.Без оглед на това,дали самото дете му харесва и иска да свири на пиано или да играе тенис…"След време,като порасне,ще разбере и оцени старанията ни!" – за съжаление,така си мислят повечето от нас.
СЪВЕТ: За съжаление,децата не винаги "оценяват" нашите усилия и възможностите за развитие,които им предоставяме.И често блестящото бъдеще,което ние рисуваме за тях се разбива в пълното нежелание,дори и отказ,на детето да се занимава с това.Отначало,докато е малко то следва безропотно родителските мечти,но след време…стремейки се да разчупи капана на нашите амбиции,порасналият наследник търси начини да изрази своят протест и негодувание.Бягство,наркотици или просто тежък рок по цял ден…децата,макар и поотраснали трудно съумяват да намерят най-добрият начин да изразят своите мисли и чувства.Изходът : Ние можем да предложим на децата си различни варианти на това с какво да се занимават,какво да изучават,към каква професия да се насочат…но в крайна сметка изборът си остава и трябва да бъде техен!А запълвайки деня и свободното време на наследника с нужни и полезни занимания,не бива да забравяме най-важното – винаги трябва да остава и време за игра! :)

Грешка №8 - НЕДОСТАТЪЧНО ЛАСКИ
„Да целуваш и прочие нежности не е най-важното нещо за възпитанието и отглеждането на едно дете.” „Сега съм твърде заета,имам толкова належащи проблеми,следващата седмица ще обърна повече внимание на детето и ще отделя време да се поразходим просто така.”
Много родители,смятат,че с ласките и целувките не бива да се прекалява.Други просто все не намират време за това.Трети пък,считат че размяната на нежности едва ли не ще обърка сексуалната ориентация на детето им.
СЪВЕТ: Децата на всякаква възраст имат нужда и се стремят към родителската ласка – тя им помага да се чувстват обичани и желани и им дава увереност в собствената им ценност и значимост.Времето никога няма да ни е достатъчно,но стига да искаме,винаги можем да намерим време за своите деца.И все пак помнете,желанието да се погушка и приласкае трябва в болшинството от случаите да произлиза от самото дете.Не му натрапвайте своите ласки насила– това може да го отблъсне от вас.

Грешка №9 - ВАШЕТО НАСТРОЕНИЕ
"Разрешено или не– зависи от настроението ми в момента"
Неприятности в службата,проблеми у дома…често се случва да си го изкараме на децата.Много от нас смятат,че в това няма нищо чак толкова страшно.Изтървали сме си нервите,случва се,ще му купим играчката, която миналата седмица му обещахме и всичко ще бъде наред.
СЪВЕТ: Родителите трябва да показват на детето си, че лошите му постъпки ги разстройват и следователно не одобряват,а добрите ги радват и насърчават.Това възпитава у детето непоколебимост в жизнените ценности и етичните норми.Когато обаче ние,в угода на своя егоизъм и настроение днес разрешаваме и насърчаваме едно,а утре го забраняваме,детето остава с впечатлението че „няма значение какво правя,важното е в какво настроение е мама/татко в момента”.Ако все пак не можете да се справите със своите настроения,то по-добре би било да се договорите с детето си така : „Ако съм в добро настроение,това не означава ,че можеш да правиш каквото и както си искаш.А щом видиш,че просто се чувствам зле – моля те,постарай се да бъдеш по-снизходителен и да ме разбираш,така както го правя и аз за теб.”

Грешка №10 - ТВЪРДЕ МАЛКО ВРЕМЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ
"За съжаление имам толкова малко време за теб!"
"Често пъти сме претрупани от работа,но всяка свободна минутка отделяме за децата си – водим ги на градина и училище,прибираме ги от градина и училище,готвим,перем,пазаруваме всичко от което имат нужда.Правим не малко за тях и децата са длъжни да разберат,че просто не ни остава време да поиграем или да погледаме любимото им филмче заедно."
СЪВЕТ: Родителите често забравяме една простичка истина – щом сме искали и родили това дете,ще трябва и време да намерим за него!Не време за пране на дрешките му и гладене,а време което да прекараме заедно в игри и забавления,време за приказки,време за мечти!Дете,което постоянно му се налага да чува от родителите си,че нямат време за него,след време ще потърси липсващите време и близост навън – сред чужди нему хора.Дори и до минутката да е разчетен денят ви,можете да намерите вечер половин час/тук е важно качеството,а не количеството/да поседите до леглото на детето – да поговорите с него,да му разкажете приказка или да почетете книжка.Дори и това ще е достатъчно.

Грешка №11 -ДЕТЕТО САМО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯ С УЧЕБНИТЕ СИ ЗАДАНИЯ, УЧИЛИЩЕТО СИ Е НЕГОВА ЗАДАЧА И ОТГОВОРНОСТ
Някои родители считат, че не е необходимо да помагат на детето си в усвояването на учебната програма и че то само трябва да се справя с това.Всъщност, "училищният живот" на вашето дете – е част от неговия живот.Наистина ли ни е безинтересно как протича и как се справя детето ни в тази част от ежедневието си?
СЪВЕТ: Дори и да се справя и без ваша помощ прекрасно,вие трябва да се постараете да станете съпричастни към тази част от живота на детето си : помагайте му в ученето;често контактувайте с учителите,за да знаете как се справя и развива детето ви,какви са неговите потребности и нужди.Винаги се интересувайте и питайте детето как е минал денят му,какво ново е научило,с какво се е справило и какво го е затруднило,предложете помощта си ако е необходимо.Не забравяйте да хвалите всяко едно постижение и добра оценка,опитвайте се да омаловажите неуспеха – всички понякога сме се проваляли,важното е отново да се опитаме.Важното е,вашето дете да вижда и да чувства,че вие сте част от неговия живот.

Автор : Център по приложна психология „Алтернатива”- гр.Варна

БР: Статията е предоставена от alternativabg.com


Коментари
Наистина ИНТЕРЕСНО !
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2009-11-16 11:16:29
Това за мен беше мн интересно и полезно четиво.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете