|
|
Физическата грижа не е достатъчна за развитието на физически и психически здраво дете!
Изоставянето
 Изследвания, проведени с деца, които са отгледани в социални домове показват, че адекватната физическа грижа не е достатъчна за развитието на физически и психически здраво дете. Първият човек, към когото детето се привързва е незаменим за него. Първите три години от живота на детето са най-важните за неговото емоционално развитие. Съвременните достижения в областта на пренаталната психология помогнаха на много хора да осъзнаят, че средата във вътреутробното развитие е ценна част от благосъстоянието на бебето. И все пак, когато става въпрос за изоставяне, сякаш забравяме какво знаем. Сякаш не ни се иска да признаем, че в момента на раждането, както и през следващите няколко дни, седмици, месеци, когато детето е отделено от майка си и дадено на непознати хора, това може да окаже изключително силно влияние върху целия му живот. Фактът, че детето не си “спомня” това, което му се е случило, не заличава последствията от преживяното. Колко от нас си “спомнят” нещо от своя живот през първите три години? Това означава ли, че тези първи три години не са имали никакво влияние върху нас – върху възприятията, нагласите, поведението ни? Трябва ли да вярваме, че ако човек не си спомня тези преживявания, те няма да оставят отпечатък върху бъдещите му взаимоотношения? Какво по-травматично нещо може да преживее едно бебе от раздялата с майка си? Малкото бебе преживява много повече, отколкото някои хора си дават сметка. Да останеш сам, без никой, който наистина да се интересува и грижи за теб, е опустошително преживяване – бебетата плачат за това, че са лишени от толкова базисната човешка потребност да бъдеш прегръщан и докосван. Отглеждането на дете в институция или в друг вид среда, при която то е част от голяма група, вместо в семейството си, оказва отрицателно влияние както върху преките преживявания на детето, така и на живота му по-късно като възрастен. Това влияние може да се проследи както при физическото, умствено и емоционално развитие на децата, така и върху общото им здраве. Новородените бебета имат нужда да развият привързаност към един постоянен и пръв обгрижващ, обикновено това е майката. Тази привързаност формира основата за всички бъдещи взаимоотношения, които детето, а по-късно възрастният, ще изграждат. Ето защо, ако формирането на тази първа привързаност не е положително преживяване или не се случи въобще, бебето попада в риск от нарушения при изграждането на емоционални връзки. Причините, които могат да попречат на майката да изгради тази връзка с детето си са много и различни. Основната от тях е когато бебето бъде разделено от майка си и настанено в институция или остане в родилно отделение, то тогава то няма възможност да изгради тези твърде важни връзки. В институцията не е възможно да се осигури постоянен обгрижващ за всяко бебе и затова бебето е хранено, преобличано, измивано, памперсите му са сменяни от твърде много и различни хора. Никой не чувства отговорност за него и не гради отношения на обич, нито има време да отговори на индивидуалните нужди на всяко дете. В някои институции за 8 или 10 деца се грижи само по един човек, който няма как да намери време да гушне бебетата, да им говори и да отговори на нуждите на всяко дете, тъй като има основни нужди, които трябва да се посрещнат на всеки три или четири часа(часовете на хранене, тоалет). Заради тази система бебета са оставени да лежат в леглата си дълго време, без стимулация, подмокрени, гладни, неспокойни и нещастни. Това, което бебето научава чрез тези преживявания е, че няма никого, на когото да разчита да се погрижи за него, че светът е враждебно място, където си гладен, изоставен и самотен. От всичко това детето научава, че не може да разчита на никого до себе си, че може да бъде наранено и затова трябва да се защитава. Малка част от последиците за деца, които не са изградили връзки на привързаност и които живеят в дом са:
* забавяния в развитието – физическо, умствено и емоционално; забавяния в развитието или липса на реч;
* постоянни поклащания или други ритмични движения на крайниците или цялото тяло;
* нанасят си удари по главата; хапят се или се драскат и понякога си нанасят сериозни наранявания;
* ниско ниво на концентрация;
* проявяват безразборно обич;
* търсят внимание от всеки и не се страхуват от непознати;
* не умеят да изграждат стабилни приятелства;
* не разбират понятията причина и следствие;
* не умеят да се доверяват;
* липсва им самоуважение и чувство за собствена стойност;
* страхуват се от нови преживявания, от преместване в ново легло или нова стая;
* страхуват се от вода, къпане или миене на косата;
* неумение да дъвчат храна или да ядат храни, в които има много или различни продукти;
* нямат чувство за собствена идентичност;
* не уважават понятието чужда собственост;
* не познават ролята и отношенията на майката, бащата, синове, дъщери и братя или сестри;
* не умеят да правят избор, да определят какво харесват и какво не харесват;
* поведението им не съответства на хронологическата им възраст и често се държат като по-малки отколкото са;
* неумение да играят и да се забавляват.
Отдавна се знае, че институционалната грижа не е най-добрата грижа за изоставените деца. Липсата на постоянна обгрижваща фигура лишава детето от някои от най-важните фактори за нормалното психологично развитие – непрекъсната последователност от връзка със значим възрастен, емоционално обгрижване и стимулация. За детето в последствие е трудно да се привърже, а да осъществи връзка понякога се оказва невъзможна задача. Колкото повече са фигурите, които се грижат за детето, толкова повече намалява неговата способност да се привързва, а чувствата му все повече и повече се притъпяват. Често такова дете не се развива добре и във физически аспект, а понякога се стига и до смърт. Явно това, от което детето се нуждае, е постоянна обгрижваща фигура и колкото по-скоро се появи тя, толкова по-добре.
Проблемът
Какво показва статистиката:
• Най – много бебета у нас се изоставят от майките си, веднага след раждането, в родилния дом;
• Най-много изоставени бебета са от семейства на разведени или самотни родители;
• Родителите на близо половината от изоставените бебета са безработни;
• Родителите на близо 70 на сто от изоставените бебета изобщо не посещават децата си, а 20 на сто ходят в дома веднъж седмично;
• 15 на сто от изоставените бебета у нас са подхвърлени от родителите си;
• 10 на сто от бебетата в социалните домове у нас са родени от непълнолетни майки;
• Всяка година 1 500 бебета постъпват в социални домове. Средно в тях те остават между 1 и 3 години, а голяма част от тях отиват в други домове;
• Повечето от децата са здрави. От децата с различни заболявания, най-много са тези с вродени малформации, следвани от децата с психични и неврологични заболявания и децата с ниско тегло, поради недоносеност. Всяка година в социалните домове за изоставени бебета умират между 50 и 60 деца, повечето от които с тежки увреждания.
Домовете за бебета
У нас домовете за изоставени бебета са 32. В тях в момента живеят 2083 бебета. Домовете за медико-социални грижи за деца от ранна възраст са лечебни заведения не само за продължително медицинско наблюдение, диагностициране, лечение и рехабилитация на деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми, а и за отглеждане, възпитание, обучение и подготовка на тези деца за тяхната социална интеграция. Голяма част от децата настанени в ДМСГД, са лишени напълно от грижите и любовта на семейството и по такъв начин са поставени в неравностойно социално положение спрямо своите връстници. Възрастта от 0-3 години е изключителен период, който се характеризира с твърде голямо богатство и разнообразие на натрупване на знания и опит, на лични открития за детето, на сензитивни периоди в неговото развитие, на адаптирането му към непрекъснато променящата се социална среда. От този период до голяма степен зависи понататъшното му индивидуално развитие. Естественото развитие на човешката личност се осъществява в адекватната за нея социална среда и човешко обкръжение. За огромното мнозинство от децата в ДМСГД, Домът е единственото място за обучение и възпитание. Има задължението да предложи на всяко дете сигурен социален живот, да осигури необходимото посредничество между детския свят и този на възрастните. Но кръгът на общуване е ограничен тъй като Домът е едновременно и семейство, и детска градина за децата. Независимо от наличието на формален стрмеж на обществото за осигуряване условия, подходящи за живот и дейност на децата от ДМСГД, в много отношения те се ограничават до отглежданетпо им и опазването на техния живот. На специалистите педагози и психолози е добре известно, че тези деца често пъти имат проблеми със своето нервно-психическо здраве, със своята социализация и с адаптацията и реализацията си като граждани. Семейството е най-естествената среда за едно дете. Най-естествената, но не винаги най-добрата в даден момент. В ДМСГД се приемат деца с висок медицински риск, за които на родителите в сегашните условия им е изключително трудно да се грижат или просто не могат. Една голяма част от децата са на самотни родители. Понякога настаняването на детето в ДМСГД е единствения изход за една самотна майка, която няма финансова, социална и морална подкрепа. Практиката на западноевропейските страни, които имат съвременно законодателство, протектиращо правата на децата, показва че в институциите от типа на ДМСГД има една много малка част изоставени деца, преобладаващата са настанени временно от детския съдия, докато се намери най-подходящото за тях решение: връщане при биологичните родители, които са доказали, че не представляват повече заплаха за психическото и физическото здраве на децата, настаняване в приемно семейство от точно определен тип или осиновители. Най-голям процент от изоставените деца са още в родилен дом, на самотни майки, социално слаби и многодетни родители, а също и болни.
Стартира кампания за борба с изоставянето на бебета
У нас до края на миналата година в София в домове за изоставени бебета са били настанени 260 бебета, 150 от които са момчета. Фондация “За Нашите Деца” започва национална кампания за набиране на средства, които ще бъдат използвани за спиране на изоставянето на бебета. В последните две години неправителствената организация фокусира усилията си около превенцията на изоставянето. Това стана след като експертите установиха, че в България има много държавни и неправителствени структури, които работят с последиците от изоставянето – децата в социалните домове, но никой не работи целенасочено и не предлага адекватни мерки, които да насърчават майките да задържат бебетата си веднага след раждането им. През 2007 година най-много деца са били изоставени веднага след раждането си, директно от родилния дом (1118 бебета), а 194 са постъпили от друга болница. Дейността на фондация “За Нашите Деца” показва, че майките са готови да задържат децата си, ако получат навременна подкрепа и алтернативи. По време на пресконференцията за откриването на кампанията директорът на Фондация “За Нашите Деца” Иванка Шалапатова заяви, че инициативата “Не ме изоставяй!” има за цел да набере средства, с които да разпростре модела за превенция на изоставянето в петте родилни отделения в София. В рамките на една година след набирането на средствата, социални работници в родилните отделения ще подкрепят 100 бебета и техните майки с цел предотвратяване на раздялата по между им. Средствата ще се набират чрез SMS-и на номер 17 777 за абонатите на всички мобилни оператори, като се изпише кодовата дума “DMS izostaveni” (без кавичките). Набирането на средствата ще продължи до края на декември, а същинската работа с майките ще започне при набраната сума от 50 000 лева. От своя страна заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова допълни, че у нас няма добре развита мрежа от социални услуги, която да помогне на всяко дете. Според нея кампанията на фондация “За Нашите Деца” е изключително ценна и навременна. Иванка Христова смята още, че това е едно добро начало за промяна на законодателството в тази област – най-вероятно опитът на фондацията ще покаже възможности за промяна на съществуващата нормативна уредба и необходимостта от социални работници в родилните отделения.
Източник: http://izostaveni.detebg.org
НФ "Моето Дете" напълно подкрепя инициативата! Надеждите са държавата, ДАЗД, социалните служби и неправителствени организации да я развият и приложат във всички градове. Изоставането на деца е проблем номер едно в България! Често родителите се нуждаят от съвет, подкрепа и помощ, а не от настаняване на децата им в социални заведения! Последиците са необратими, а израстването в институционалната среда е убийство за детската душа!!!
01.07.2008 г.
НФМД
|
Написано от BLYM на 2008-07-12 15:49:48
 | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-07-26 15:03:01
Статията е чудесна и аз открих,че племеника ми има всички симптоми описани по горе.Той е изоставен от майка си и го отглежда баба му.Сега е на 15 год. лъже и краде,просто нищо не го вразумява.Дори делата които се водят срещу него.Молбата ми е ако има организация,която се занимава с проблемни деца да ми пишите.Търся помощ.Благодаря. | Написано от Мариана Тодорова на 2008-07-27 11:56:49
Здравей! Независимо дали детето е отглеждано в Дом или у дома, но е изоставено от родителите си и не получава адекватни грижи особено по отношение на емоционални потребности и обич, детето преживява едни и същи чувства и последствията са идентични. Потърсете организации, работещи по проекти за тези деца и работа с детски психолог! Успех! |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
