* Ако детето ви има тик, не му се карайте
* Тиковете при децата не се побеждават с воля
Тиковете обичайно се появяват в детска възраст. Те са по-чести при момчетата и в по-голямата си част са преходни, макар че в отделни случаи могат да се запазят за цял живот. Ако забележите, че детето ви смръщва вежди, подсмърча, бръчка си челото, не бързайте да му се карате. Това може да са първите признаци на болест.

Симптоми

Наблюдавайте внимателно детето си. Ако то:

• започва да се криви безпричинно, да мига, да мръщи вежди, нос;
• ако постоянно покашля, всмърква с нос въздух, ако се разплаква или дъвче устните си;
• ако отвреме-навреме жестикулира с ръце, сякаш да си махне дрехите,ако поздравява непознати.
  

Видове тикове

Тиковете могат да бъдат обикновени, сложни и генерализирани. Класическият пример за обикновен тик е замижаването.
При сложния тик непроизволните движения се сменят едно след друго, прекъсват и се възобновяват отново. Неочаквано, без повод, на лицето се появява изражение на страх, радост, уплаха.
Генерализираният тик /болест на Жил дьо ла Туре/ се разпространява на практика по всички мускули на лицето и горната половина на тялото. При него тиковете са съпътствани от сумтене или неволева реч, понякога под формата на неприлични изрази.
Причини
Обикновените и сложните тикове могат да бъдат провокирани от нервен стрес, депресия, конфликтна обстановка в къщи, в училището. Преумората и силната уплаха също могат да бъдат причина за появата на тик. Последните изследвания на учените се насочват към извода, че повечето от генерализираните тикове имат връзка с гена и се предават по наследство.
Стресът в семейна среда е един от най-важните отключващи фактори за появата на тик при децата. Поведението на родителите в този случай е от решаващо значение. От тях зависи най-напред детето да не стига до състояние, което застрашава здравето му. Но често домашните кавги се стоварват върху детето с цялата си острота. То обича и двамата си родители и се разкъсва между двете посоки на тази обич. Малко е, за да разбере, че понякога думите са отдушник; че който не успява да се овладее от натрупаното напрежение, да премълчи, стига до тази реакция да покрещи. В резултат детето остава в ъгъла на самотното си преживяване, което се изразява чрез формирането на някакъв тик.
Лечение
И така, детето вече има тик. Помнете, че с този тик не можете да се справите чрез воля. Не викайте на детето. Потърсете причината за болестта и я отстранете.
Непременно обяснете на учителите, на роднините, на приятелите, че неадекватното поведение на детето не е повод за ирония и забележки.
Не си позволявайте самолечение. Има много ефикасни методи за лечение на болестта, но това трябва да стане под ръководството на лекар природолечител, тъй като всеки случай е спицифичен и изисква специфичен подход.
Като цяло обаче, най-важното нещо, което трябва да бъде направено, е да се укрепи нервната система на детето с помощта на психотерапия, билколечение, правилна диета, режим на работа и почивка, подсигуряване на спокойна семейна среда. Ще бъде чудесно, ако то бъде записано на някакъв вид спорт като плуване или тенис или ако бъде насърчено да се занимава с артистична дейност като рисуване или занимание с музика.
Правете му чайове от маточина или джоджен, те имат успокояващ ефект и укрепват нервната система.
Подберете цветовете за детската стая и за облеклото на детето. Психолозите смятат, че определена цветна гама помага на детето с тик: лилавото, бледозеленото и небесносиньото трябва да преобладават в спалното бельо, в играчките, в пешкира, в пердетата; дори цветята на перваза в детската стая могат да бъдат съобразени с това изискване на специалистите.

Източник: www.dar-center.com