Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Юношеството - толкова трудна възраст 10 12 2019      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Юношеството - толкова трудна възраст

Трудно е да си родител на юноша, изпаднал в криза. Още повече, че пътят към света на възрастните все повече се изпълва с насилие… Защо е толкова твърдоглав? Как да му помогнем да открие ориентирите си? Юношеството е тежък период за не само за децата, но и за родителите им, които трябва да “дирижират” постоянни конфликти. И тази ужасна криза на възрастта става все по-трудно и по-трудно управляема.
Конфликтът сам за себе си:
Кризата на съзряването е изцяло белязана от отрицанието: порастващото дете търси себе си и се опитва да намери мястото си в центъра на семейството и обществото. Това търсене често минава през конфликта. Ако сте родители, ще ви е много трудно да останате спокойни пред младежа, който не чува нищо и който прави всичко на своя глава. Това поведение, тази постоянна провокация е свързана с един парадокс – страхът да не бъде изоставен, ако никой не се занимава с него и страхът да не се окаже под влияние, ако е обект на прекалено внимание на околните. И трябва да знаете,че кавгите го засягат много повече отколкото засягат вас. Защото детето страда от свръхчувствителност към конфликтите. Противопоставянето често го наранява изключително дълбоко. Конфликтите в семейството, между децата и родителите, и особено между самите родители могат да отключат много заболявания и много тежки заболявания.
Все повече насилие!
Ако кризата на съзряването вече е налице и е продължителна, все по-трудно става и излизането от нея. Зачестяват проявите, свързани с насилие, което просто означава нарастващо неблагополучие. Дали защото днес е по-трудно от вчера да намериш мястото си в обществото? Много наблюдатели подчертават увеличаващите се случаи на състояния и поведенчески проблеми, които разкриват трудностите на юношите: анорексия, булимия, алкохол, наркотици… Психологическите изследвания показват, че в 15 - 20 % от случаите тинейджърът може да бъде изненадан от това, което му се случва и да влезе в една безкрайна спирала. И докато едни се крият в изолацията си, други изразяват безпокойствата си с бунт, придружен с повече или по-малко насилие. Най-крайните прояви (престъпления, самоубийство…) засягат, за щастие, много малка част от младежите.
Как се управлява кризата?
За родителите е много трудно да управляват пътя към зрялата възраст. Още повече, че днес семейството е различно, то се състои от личности, от индивиди и отдавна е разбило старата традиция на родителския авторитет. Затова бащите и майките са по-дезориентирани в конфликтните ситуации, които вече не могат да се разрешават единствено от авторитета. Разбира се, всеки сам се среща с кризата на собственото си дете, но няколко съвета няма да са излишни. Бъдете сигурни, че юношата може да излезе много по-лесно от кризата, ако има сериозни ориентири, които да го насочват. Именно родителите са тези, които трябва са укажат посоката. Започвайки от собствения си образ: трудно е за тийнеджъра да спазва правилата в живота, ако родителите му не го правят… И поставяйки забрани, когато е необходимо родителите трябва да се опитват все повече да бъдат и “приятели”.
Ключът!?
Ключът в конфликтите с юношите е общуването, при това в климат на доверие. Детето трябва да знае, че може да ви задава въпроси и да дебатира с вас. Добре е родителите да имат предвид няколко важни принципа:
- Не забравяйте, че винаги е много по-ефикасно да подкрепите и поздравите тийнеджъра за това, което е направил, отколкто да подчертавате това, което не върви: той има нужда да изгради самоуважение и самочувствие.
- Правете се, че не забелязвате провокациите. Просто не отговаряйте на неговата “дързост”.
- Сключвайте сделки - ако често поведението му е непоносимо, опитайте се да намерите решението приятелски. Ако не сполучите, чак тогава може да предприемете леки санкции, например “никакво кино”.
Родителският авторитет:
Родителският авторитет без диалог попада в задънена улица. Колкото и да е важно родителят да бъде твърд в ситуации, при които се изисква да показва физическа и емоционанална сигурност, толкова е важно също да разговаря по всички останали въпроси, свързани с правилата на всекидневието, с училищните задължения и, разбира се, за бъдещето.
Все пак опитайте се да следвате тези три прости правила:
- Родителят дава пример: въпреки отрицанията, които са определящи в периода на кризата на юношеството, именно в родителите си децата търсят идентификационните модели;
- Имайте доверие в своето дете.
- Изисквайте да бъдете уважаван, но и уважавайте юношата.
Между “забранено е да се забранява” (от лятото на 1968 г.) и “твърдата дисциплина на пръчката” от началото на ХХ век има наистина една точна мярка, която позволява на юношата да се чувства спокоен и обграден с внимание и грижи. Да не забравяме, че за изграждането на личен опит възрастните също имат нужда повече от “директиви”, които да им дават сигурност, отколкото от свобода!
Когато станат опасни за другите.
Екстериоризираното насилие се увеличава от ден на ден при младите хора, и то по-често при момчетата. Когато тийнейджъри насилват, рекетират или продават дрога, те всъщност се опитват да попълнят фрустрациите в емоционалния си живот и в семейството.
Много често подобно поведение се поражда от родители, отказали се от длъжността си на родители или от реалната липса на родители. Юношата, който не се чувства сигурен в семейната си среда, ще се опита да създава несигурност у другите. И така, бягайки от страданието, ще кара другите да страдат.
Ако имате чувството, че детето има саморазрушително поведение е много важно да се опитате да го извадите от неговата затвореност, която ще го отведе в една тежка да понасяне маргиналност. Затова – потърсете помощ от специалист – детски психолог, детски психиатър, хомеопат, социални служби (уви, те сега тепърва се конструират у нас).
Опасни и за себе си?
Ако момчетата по-често проявяват насилие навън, то момичетата са по-склонни да обърнат насилието навътре, към себе си. В този период, когато те се чувстват по-скоро като наематели на тялото си, отколкото като притежатели, те се опитват да го малтретират. За да укроти демоните вътре в себе си девойката ще насочи насилието навътре. Този тип поведение е знак, предшественик на акта на самоубийството. Телесните наранявания са на различни нива – порязване с бръснач, изгаряния с цигари, ехимози по лицето или крайниците. Подобно поведение може да бъде мотивирано от омраза към самата себе си, което не е нищо друго, освен рикошет от враждебността (реална или въображаема) на другите към нея. Анорексията или взимането на транквиланти или дрога са все в линията на този тип поведение. И трябва да се вслушате в този безмълвен вик за помощ, да “чуете” детето си и наистина да потърсите помощ от специалист.

Следва продължение...

Екатерина Чамурлийска
Източник: http://homeopathyfor.us


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
И земята, и животните, и хората го обича...
И земята, и животните, и хората го обичат Впечатления от ежедневието, които докосват, прово...
Още  ]
Деца Индиго
Деца Индиго Деца Индиго - феномен на новото поколение В последно време много се говори ...
Още  ]
Ваксините в детска възраст
Ваксините в детска възраст Здравото дете е най-голямата мечта на всеки родител. Най-сигурния...
Още  ]
Из "Грижи за бебето и детето"
Из "Грижи за бебето и детето" Д-р Бенджамин Спок Когато детето започне да говори ...
Още  ]
Горещите дни са опасни за децата
Горещите дни са опасни за децата Малчуганите страдат невидимо от претоплянето. Горещите...
Още  ]
  Моето Дете