Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Задължителни ваксини – с цената на какво? 28 01 2022      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Задължителни ваксини – с цената на какво?


Становище на фейсбук групата „За или Против задължителните ваксини” относно правото на избор и нападките от експерти и блогъри в няколко тенденциозни статии, появили се тези дни.



Съвсем скоро в едно интервю медицински експерт показа неподправения върховен цинизъм на част от колегите си, по повод ваксинопрофилактиката в България. Затова ще разгледаме отношението към проблемната тема в цялост.
"Всяко лекарство има странични и нежелани ефекти. Едно време, при ваксината за едра шарка се знаеше, че на 1500 – 2000 ваксинирани деца, едното ще направи възпаление на мозъка. Но също така е ясно, че ако никой не се ваксинира и има епидемия от едра шарка, 30% умират. Тогава рискът се поема" - категоричен е професорът.”*

Такова е отношението на специалистите към българското общество - допустими за тях рискове и пожертвани бебета в името на имагинерна бъдеща защита от нещо си. В България няма вариола от 1928 г., но масовата задължителна ваксинация продължава до 1980-та. Десетки или стотици починали в следствие на ваксината дечица и вероятно петорно повече увредени. При практически затворени граници и нищожен риск от нови случаи на едра шарка.
Едни хора се разпореждат с чужди деца, все едно са шахматни фигурки. Определят колко от тях ще умрат като "премерен" риск, после всичко се прикрива. Някой досега да е чувал, че вариолната ваксина е толкова рискова? Нашите родители знаели ли са, а техните майки и бащи? Дори доскоро някои специалисти твърдяха в интервюта, че в България няма починали от ваксина, въпреки че в медицински журнал се споменава за 15 случая за десетилетие. За останалите 40 години още колко деца закопаха?

Основен принцип в медицината е: „Преди всичко не вреди”
"За да има информирано съгласие, трябва да бъдат обяснявани не страничните ефекти на ваксината, а рискът от инфекциозното заболяване, срещу което тя предпазва. Трябва да е ясно колко страшни са тези болести. А те са направо жестоки!"
Това е безумие и гавра с хората!
Не само че не ни дават право на избор за ваксините, но и не искат да ни информират, както е редно? Още по-върховен цинизъм.
Поне едно се признава в интервюто - че няма да измрем без нароилите се в имунизационния ни календар ваксини, а са необходими само две - срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и хепатит и срещу рубеола, морбили и заушка. Все пак е стъпка напред от закостенялостта.
"Детският паралич, който също убива и в много висока степен инвалидизира за цял живот, е страшна инфекция!"
Полиомиелитът инвалидизира само 1% от заболелите. Защо това не се казва от здравните власти, а сме длъжни да вярваме в "страшни" неща? Според данни от Информационна система за надзор на остра вяла парализа в България, полиомиелит има единствено в Африка и Близкия изток, като за цялата 2013 г. случаите са 416, за 2014 г. - 340. Къде са тези страшни епидемии, с които все ни плашат и все не идват? Защото няколко случая някъде - не са епидемия.

Факт: в седмичния бюлетин от 4 февруари 2015 г. на информационната система за надзор на ОВП в България, се съобщава, че в Нигерия има епидемия от ваксинални вируси (произхождащи от живата полиомиелитна ваксина), която е засегнала цялата страна. Докато случаи на диви полиомиелитни вируси няма повече от шест месеца.
"Примерът категорично показва, че със и без противници на ваксините, част от тях и сега се слагат "на хартия". Най-голямото доказателство за това е епидемията от морбили у нас през 2010 г., когато заразени бяха над 24 хил. души, а 24 деца починаха."
Най-голямото доказателство за безхаберието на здравните власти е именно епидемията от морбили през 2009-2010 г., защото тогава си пролича как не ги интересува, че трябва да информират хората какви санитарни мерки да вземат, как да се пазят от болести, какъв е пътят на заразяване, симптоми - най-елементарните и важни неща. Ако поне това беше направено предварително и по принцип за всички, заболелите и починалите щяха да са значително по-малко. Отнася се не само за морбили, а за всички инфекциозни заболявания. Защото да кажеш на някого, че една болест е "страшна" не е информация!

Прекият и непосредствен риск е този от ваксината, а не от нечии гадателски предположения за бъдещи болести и епидемии. По тази причина искаме да ни предоставят достоверна, леснодостъпна и пълноценна информация за ваксините - характеристиките им по листовка, ползи и рискове, включително най-сериозните и евентуални дългосрочни последици, противопоказания за ваксиниране и т.н. За да знаем какви мерки да предприемем при евентуална нежелана реакция.

Увлякохте се, уважаеми медицински специалисти, минахте доста граници не само в обидите и отвратителното отношение към българските граждани, искащи право на избор, но и в самочувствието си, че сте богоизбрани, по-специални и с разрешение да се разпореждате с чужди тела и съдби, да определяте колко бебета са "допустим" риск - увредени или погребани заради "общото благо". А родителите са задължени по закон да „дадат своя дан”, както се изрази един експерт. Вероятно за тези случаи ще се мълчи пред обществото, както и досега.

Липсата на епидемии винаги се обяснява от експертите със задължителността на ваксините и високия имунизационен обхват. Един виц много точно онагледява техните доводи:

"Върви един и ръси нещо по улицата.
- Кво ръсиш, бе? - пита го друг.
- Сол.
- Що?
- Против крокодили.
- Че то тук няма крокодили.
- Еми щот ръся, затова няма."

Уредбата на ваксинационните практики е правен, а не медицински въпрос.
При промяна в закона и право на избор бюджетът ще се облекчи, тъй като сега се дават десетки милиони левове на година, а част от ваксините се изхвърлят заради формално поставяне на документ, но не и реално. Тази порочна практика ще отпадне. Ще се знаят и точните проценти ваксинационен обхват, защото в настоящия момент, поради вписване на непоставени ваксини, процентът е по-нисък от официално обявения, но не се знае в действителност колко е.

В повечето европейски страни всички ваксини в имунизационния календар са препоръчителни, няма никакви санкции и ограничения в случай на отказ, разчита се на добра информационна кампания и така се постига висок обхват. Няма основателни причини и в България да не е същото. Ако медицинските специалисти считат, че не сме дорасли да получим права като в Европейски съюз, тогава да вземат пример от Русия, където не само ваксините са по избор, но има и фонд за обезщетения на пострадали от тях деца. Съображенията на експертите относно някои рискови групи, не са причина да се отказва избор на всички.

Ниският обхват на ваксините против грип и човешкия папилома вирус не е никакъв критерий за покритието с другите ваксини и не е довод за отказ от промяна в закона.

Колкото и да не се харесва на някои медицински специалисти у нас, в правото няма колективна отговорност - тя винаги е лична. Никакво несигурно събитие като евентуално спасяване на неизвестен брой хора с някаква вероятност в бъдеще време, не може да оправдае уврежданията или смъртта на нито един човек. Затова единственият възможен и правилен път е правото на избор с подписване на информирано съгласие преди ваксинация. Хората, като субекти на правото, имат индивидуални човешки права.

Някои експерти дават пример, че всички препарати/медикаменти имат нежелани реакции - но те са по избор, не по задължение.

За други медицински манипулации се иска писмено съгласие от всеки. В този случай никой не се интересува какво е образованието и здравната култура на даващия съгласие, когато се възползва от тях. Именно в това е лицемерието на здравните власти, според които за по-сериозни от медицинска гледна точка интервенции сме дорасли и няма значение здравната култура на обществото, но специално за преценка, дали да се ваксинираме или не - не сме способни?!

Единственият аргумент, с който българската държава оправдава използването на задължителната ваксинация е чл. 8 ал. 2 на Конвенцията, който е изтълкуван, че неваксинираните представляват заплаха за здравето на останалите.
Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно, но не по принцип и предварително. Настъпването на бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е солиден аргумент на гражданите да им бъде отказан информиран избор относно ваксинациите.

Работа (и задължение) на здравните власти в България е да създадат подходящи механизми за пълноценна информационна кампания на всички нива по отношение на ваксинопрофилактиката у нас. За да е информиран изборът на всеки, медицинските лица могат и дори са длъжни да информират своевременно и изчерпателно заинтересованата страна. Само да информират, не и да принуждават.

Законът за здравето подлежи на субсумиране под редица норми, те са от различен ранг. Конституцията на Република България, европейската Конвенция за правата на човека и Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината, стоят над българския Закон за здравето, останал от тоталитарни времена проформа, напаснат в последствие, но не изцяло към европейските актове и Конституцията.

Отворено писмо- подписка за право на избор на ваксините в България: ТУК.

Остава въпросът, ако ваксините работят, защо неваксинираните деца представляват заплаха за ваксинираните?!

*Цитатите са взети от интервю с проф. Кантарджиев, публикувано в сайта Клуб Z.



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
На моето дете
На моето дете Когато мислеше, че не те гледам... Тази сутрин ще се усмихна, когато вид...
Още  ]
Пубертетът: тема за разговор
Пубертетът: тема за разговор Как да обсъждате деликатните въпроси на съзряването с вашето дете?...
Още  ]
Ваксините
Ваксините Информация за ваксините, правата ви и всякакви въпроси, които ви вълнуват. Голям...
Още  ]
На път с деца
На път с деца Прилошаване при пътуване Превърнете мъчението в удоволствие. Няма дете, ко...
Още  ]
Телевизията и децата
Телевизията и децата Възпитанието на децата и медиите Как телевизията влияе на вашето дете?...
Още  ]
  Моето Дете