|
|
|
Страница 1 от 2
Насилие над деца
 Статусът на децата изконно ги поставя в неравностойна и зависима позиция спрямо възрастните. В този смисъл те се нуждаят от грижи, закрила, любов и сигурност, за да израснат като самостоятелни и пълноценни личности. Насилието върху деца и юноши е сериозно нарушаване на техните права и най-широко би могло да се определи, като всяко действие или бездействие от страна на възрастния, което поставя в риск физическото и психическото здраве на детето. Насилието, преживяно в детска възраст, слага отпечатък върху неоформилата се личност на детето и нерядко води до възпроизвеждане на възприетия модел на семейни взаимоотношения в семействата на вече порасналите деца. Когато децата растат в семейства, в които се практикува насилие, то често ескалира върху тях, макар невинаги те да стават негови преки жертви. Понякога те стават “буфер” или биват поставени в ролята на “черната овца”. Самото присъствие на детето при сцени на насилие е форма на емоционално насилие върху него. Ангажирани с конфликтите помежду си, родителите са склонни да отделят по-малко внимание на потребностите на децата си. Наред с това, децата не успяват да изградят усещане за света като сигурно място, нарушава се чувството на доверие към обичаните родителски фигури. Постепенно децата възприемат грубите насилнически взаимоотношения, които те възприемат като даденост и естествена форма за отреагиране на напрежението и справяне с конфликтни ситуации. Колкото по-интензивно, по-продължително и по-драстично е насилието, на което децата биват подлагани в детството си, толкова по-тежки са последиците в психофизическото им развитие. Когато насилието е в рамките на семейството, децата не успяват да изградят и съхранят естествена привързаност към родителите, които те възприемат като застрашителни, опасни и пренебрегващи. Детето формира усещане за самото себе си на базата на жестокото и незаинтересовано отношение на най-близките му хора към него. Чувството, че то е на разположение на другите, пречи на развитието на нормална телесна и емоционална саморегулация и води до нарушения на съня, храненето, до актове на самонараняване. Възможно е изоставане в психомоторното и физическото развитие, трудности в общуването и в училище. Изискването за безпрекословно подчинение на волята на насилника разрушава всички опити за поемане на инициатива, толерира мълчанието и налага пасивно поведение. Така децата израстват с нарушения в грижата за себе си, идентичността, способност за интимност. За тях злоупотребата е задължителната цена, с която трябва да заплатят връзката си с друг човек и нерядко изпадат в уязвими ситуации. Обикновено избягват контакти, имат трудности със сприятеляването, затворени са, импулсивни и агресивни. В пубертета и юношеството те често развиват форми на дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотребяват с алкохол и наркотици, опитвайки се да избягат от реалността, имат проблеми с ученето и в общуването с връстници, бягат от дома и училището, развиват депресия, анорексия и булимия, правят опити за самоубийство и имат девиантни прояви.
Видове насилие върху деца
ФИЗЧЕСКО НАСИЛИЕ– удряне, ритане, щипане, раздрусване, пошляпване, изгаряне, хапане, душене и т.н. Може да включва даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол. Възможно е да се използва ненужна сила при хранене, сменяне на пелена или дреха. В резултат могат да се появят охлузвания, синини, драскотини, подутини и други видими наранявания по тялото на детето, както и вътрешни – счупвания и кръвоизливи. Вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръхстроги мерки за дисциплина или физически наказания.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ– може да включва сексуален интерес, опипване, разголване на гениталии, орално сексуално действие, вагинално или анално проникване с предмет, вкл. пръсти и пенис, показване на порнографски материали или използване на детето за порнографски цели, воайорство и др. Сексуалното насилие над дете е предателство на детското доверие.
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ– непрекъсната критика, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от поведението на детето. Възможно е родителите съзнателно да се дистанцират от детето, да пренебрегват молбите за помощ, за внимание, за насърчаване.
ЗАНЕМАРЯВАНЕ- когато родителите не посрещат основните нужди на своето дете – храна, дрехи, дом, топлина и медицински грижи и го оставят без надзор. Те може да пренебрегват нуждата на детето от обич и привързаност, да го оставят да присъства на сцени на насилие,да му разрешават да употребява наркотици и алкохол. Друга форма са незаинтересоваността на родителите към успеваемостта на детето в училище, липсата на грижи за неговата подготовка, снизходителното отношение към постоянните или чести бягства от училище.
Белези за разпознаване на деца и юноши в ситуация на насилие
• ИЗОСТАВАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХОМОТОРНОТО РАЗВИТИЕ– изглеждат по-малки от реалната им възраст, с ниско тегло и размери (обикновено в предучилищна възраст, индикатор за занемаряване). В ранна възраст – лошо здраве и сън, силен продължителен плач (занемаряване);
• АКО Е ИМАЛО СЕРИОЗНИ УДАРИ ПО-ГЛАВАТА, СА ВЪЗМОЖНИ ДЕФЕКТИ в развитието на централната нервна система; когнитивни и комуникативни нарушения или забавено развитие на функциите на вниманието (обем, концентрация, разпределеност, превключваемост), паметта, интелекта, езикови трудности (възпроизвеждане, възприемане на речта, свързване на дума и образ, заекване);
• СОЦИАЛНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ– неадекватност на лицеизраза (“замръзнала безизразност”), затвореност и необщителност, избягване на контакти, неспособност за сприятеляване, страх от възрастни (от определен човек – при сексуално насилие), чести посещения в болнични заведения (поради чести травми), псевдозрялост, хиперактивни, импулсивни и хаотични или напротив потиснати и затворени, с обучителни трудности (в начална училищнавъзраст и в прогимназията), прояви на деструктивност, агресивност към другите, актове на самонараняване, нарушения в съня, кошмари, нощно напикаване;
• БЕЛЕЗИ ОТ НАРАНЯВАНЕ– синини, насинени очи, фрактури с различна давност(забележими чрез рентген), спирални фрактури (от усукване и извиване на крайници), белези от удари с ръце, от стискане (понякога единственият физически индикатор за сексуално малтретиране), наранявания в гениталната област, бременност или венерически зоболявания (при сексуално насилие), разкъсана лигавица (в ранна възраст – от директен удар или предмет, вкарване насила на шишето с храна), ухапвания (лекар може да различи тези от възрастен човек), попарвания и изгаряния на необичайни места или с определена форма (дълбоките изгаряния е по-вероятно да са били нарочно причинени), отравяне – вътрешни изгаряния от белина или други (ако детето е говорило “мръсни думи”), следи от поемане на алкохол и лекарства, за да заспи.
• ПСИХОСОМАТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ– болест, причинена от прикрит страх или безпокойство (най-чести в предучилищна и начална училищна възраст);
• В ПУБЕРТЕТА И ЮНОШЕСТВОТО– дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотреба с алкохол и наркотици (като бягство от реалността), нарушения в съня, храненето – анорексия, булимия, затваряне в себе си, проблеми в ученето и в общуването с връстници, бягства от дома и от училище, депресии, суицидни опити, прояви на агресивност и девиантно поведение.
Детето ни се развива добре, когато чувства, че е в...
Физическа безопасност – дете, което се чувства във физическа безопасност, не се страхува, че ще се нарани или че някой ще му навреди. То е уверено и се научава да бъде открито и да се доверява на другите. Свободно проявява любознателността си, което му помага много в ученето.
Емоционална сигурност – детето не се страхува и смущава. То се чувства емоционално сигурно, когато знае, че няма да го “срежат”, да го накарат да се чувства зле, че няма да му се подиграват и обиждат. Когато се чувства емоционално сигурно, то се научава да бъде грижовно и да съчувства както на себе си, така и на другите.
Познава себе си и развива здраво чувство на индивидуалност. То вярва в собствената си ценност като човешко същество. Убедено е, че заслужава похвала, но и също смята за нещо нормално да хвали и да прави комплименти на другите. Когато е сигурно в себе си, детето е открито и грижовно към другите. То поема отговорност за действията си и открито ги признава.
Принадлежи и е свързано със семейството, с приятелите си. Детето, което се чувства приемано от и свързано с другите, се чувства едновременно с това харесвано, оценявано и уважавано. То се научава да търси и да поддържа приятелствата си, да споделя и да сътрудничи с другите. Така то се учи колко важни са връзките му с другите хора и доколко то зависи от тези добре изградени отношения.
Способно – когато смята, че е добро в някои области, малкото дете има желание да научи как се вършат други неща. Тъй като се чувства способно, е готово да упорства, а не да се отказва, когато нещата станат трудни. Тъй като се опитва, преживява успехи, които го насърчават да пробва нови неща. То започва да си поставя реалистични и постижими цели, да поема иниициатива.
Има разбиране за цел в живота, за него животът има смисъл. Тъй като има чувство за посока в живота / да се учи, да бъде част от семейството, да познава света около него/, то не само си поставя цели, но и упорства в тяхното постигане. Когато се изправи пред трудности, се опитва да намери различни решения. Такова дете е ведро, усмихнато, открито към близките и приятелите си и към останалите хора.
Думите, които трябва да разбираме и знаем
Насилие /злоупотреба, малтретиране/ – всяко действие или бездействие от страна на възрастния, което води до нарушаване правата на детето, свързани с неговото благополучно физическо, емоционално и когнитивно (включително обучение) развитие.
Видове:
Занемаряване, неглижиране – несъобразяване с физическите, емоционалните или познавателните потребности на детето;
Физическо насилие – често е свързано с дисциплинирането на детето или с негативни реакции на възрастния по повод поведението на детето;
Сексуално насилие – сексуалната злоупотреба се определя като всяко действие на възрастен, насочено към удовлетворяване на неговите еротични нужди и възбуда и пренебрегащо потребностите на детето.
Според Закона за закрила на детето, самата закрила се основава на следните принципи:зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;специална закрила на дете в риск или с изявени дарби.
Закрилата на детето се осъществява чрез:
-съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
-настаняване в семейство на роднини или близки;
-настаняване в приемно семейство;
-настаняване в специализирана институция;
-полицейска закрила
Според Закона съществува задължение за съдействие, според което лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми общинската служба за социално подпомагане. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
Закрила срещу насилие означава, че всяко дете има право на:
-закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие;
-закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси;
-закрила срещу използване за просия, проституция, разпространение на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие;
-закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Сексуалното насилие над непълнолетни се определя като “включване на зависими поради своята незрялост деца и юноши в сексуални действия, които те не са в състояние да разберат напълно и да дадат съгласието си за тяхното извършване, или които са в разрез със социалните забрани спрямо отношенията в семейството”.
Когато извършителят е непознато лице, става дума за изнасилване или сексуална злоупотреба. Когато той е от кръга на по-близките или по-далечни роднини – роден или втори баща, чичо или дядо; роден или доведен брат, и макар много рядко – майка, става дума за т.нар. инцест /кръвосмешение/ или сексуално насилие в семейството.
Изследванията сочат, че значителен брой от тези престъпления са дело на хора от близкото или по-широко обкръжение на децата: членове на семейството, роднини, познати, възпитатели и само около една трета – на напълно непознати...
Естествените отношения на зависимост на детето (емоционално, жизнено, материално) от най-близкия кръг възрастни са най-честата причина за това, престъплението да остане ненаказано... Не са изключение случаите на укриване на сексуално насилие и когато извършителят е абсолютно непознато лице. Спрямо жертвата си – дете, той лесно може да си послужи със заплахи, за да го накара да мълчи, или да го убеди, че след случилото се никой няма да го защити. Това не е лишено от реални основания, тъй като нерядко, за да си спестят срама от сполетялото ги нещастие, близките са склонни към прикриване на престъплението или саморазправа.
Безсилието на жертвата. Когато жертвата на подобно престъпление е дете, то най-често е физиологически и психически незряло, неопитно, не е самостоятелно и следователно безсилно да се съпротивлява и и да се справи с престъпните намерения и действия на възрастните.
Кои деца са в опасност?
Незнаещите, неразбиращите или страхливите деца могат лесно да станат жертва на сексуално престъпление
Деца, които често остават сами, нямат приятели и се радват на всяко внимание, проявено към тях.
Сексуално непросветените деца или такива, у които са създадени погрешни представи за сексуалния живот на възрастните.
Деца, които не получават достатъчно джобни пари или винаги са държани “изкъсо”, лесно могат да бъдат привлечени от обещания за парична или друга награда.
Деца, научени да бъдат мили, учтиви, послушни, и да изпълняват всичко, което им казват възрастните, също често стават жертва на сексуално престъпление.
Какви могат да бъдат последиците от сексуалното насилие?
-Ако детето е в кърмаческа или ранна детска възраст, сексуалното насилие спрямо него често води до страхови състояния, изоставане в емоционалното развитие, регресивно поведение /връщане към вече отминали форми на поведение като бебешки език, напикаване, смукане на палците и т.н./
-Момичетата в училищна възраст реагират на сексуалното насилие със страхливост, безсъние, депресия, лош или прекален апетит, самоунищожително поведение, чувство на вина и срам, недоверие към собствените си чувства, ниско самочувствие, депресия и агресия, опити за самоубийство...
-В зряла възраст много от жените – жертви на сексуални престъпления в детството, задълбочават симптомите от самото детство и от юношеството, проявяват подчертана колебливост и нерешителност при вземане на житейски решения, свързани със собственото им семейство и брачен партньор....
Освен това, данните сочат, че 70 % от всички непълнолетни проститутки и 80 % от наркотично зависимите момичета в детството си са били жертва на сексуално насилие от член на семейството.
Според статистическите данни 10-20 % от сексуалните жертви са момчета. Техните реакции на подобно поведение са доста по-различни от тези на момичетата. Те могат да се разпростират от удоволствието, гордостта и раздвоението, до срама, фрустрацията, страхливостта и яростта. Тази противоречивост на чувствата се отнася най-вече до възрастта на половото съзряване, когато специфичното физиологично развитие на момчетата изостря интереса им към сексуалния живот на възрастните и желанието им да изявят своята мъжественост.
Процедура за превенция на насилието над деца
1.Системен мониторинг върху спазването правата на децата в детското заведение, осъществяван от директора и учителите.
2.Подготовка на извадка от нормативните документи за превенция на насилието над децата и запознаване на педагогическия и непедагогическия персонал с нея срещу подпис.
3.Провеждане на семинари по темата в детското заведение и на районно ниво с цел запознаване с видовете насилие и начините за идентифицирането му.
4.Разработване и провеждане на открити моменти в детските заведения с акцент правата на децата.
5.Здравно и социално образование на децата (”Това е моето тяло”, „Докосване с обич” и др.) - провеждане на занимания с децата с цел формиране елементи на асертивно поведение (умения да кажеш „не”, когато си подложен на натиск).
6.Разпознаване белезите на насилие, упражнено над деца от детското заведение, докато не са пребивавали в него.
7.Наблюдение на детето (вкл. в присъствието на родител) - поведение, вербална и невербална комуникация. Педагогическо взаимодействие с детето за разпознаване симптоми на насилие от специалист – психолог или учител предучилищна педагогика.
8.Специализирани срещи с родителите за изработване стратегия за решаване на проблема.
9.Директорът може да информира педагогическия съвет за ситуацията.
10.При необходимост провеждане на консултация със специалист –педиатър, психолог, психиатър, социален работник.
11.Взаимодействие с институциите при реализиране мерките за защита, гарантиращи правата на детето:
- съвместна работа с Държавната агенция за закрила на детето - чл. 9 ал. 2 от ЗЗПД
- Информиране отдела за закрила на детето при районната дирекция „Социално подпомагане” - чл. 9 ал. 2 от ЗЗПД
- Сътрудничество със социалния работник
- Съдействие от полицията (при необходимост от полицейска закрила).
ДЕЙСТВИЯ НА ПЕРСОНАЛА ПРИ ИНЦИДЕНТИ МЕЖДУ ДЕЦА:
1.Информиране на директора от учителя, установил инцидента.
2.Информиране родителите на децата от учителя на групата в присъствието на директора.
3.Анализ на ситуацията от педагогическия съвет и изготвяне на предложения за предотвратяване на подобни прояви.
4.Директорът може да вземе решение по случая и да информира родителите и учителите.
5.Информиране и взаимодействие с институциите, които имат отношение към инцидента.
ДЕЦА С НЕПРИЕМЛИВО ПОВЕДЕНИЕ:
1.Педагогическо наблюдение на детето в срок от 6 месеца и регистриране на проявите му.
2.Разговор с детето и с родителите му. Насочване към специализирана диагностика от личен лекар и/или съответния специалист, от който то има нужда предвид неговите дефицити.
3.Работа в екип с цел подпомагане усилията на родителя в семейната среда:
- І ниво - работна група в състав директор, учители на групата , психолог;
- ІІ ниво - работна група и специалисти от отдела за закрила на детето – район Красно село.
4.Ориентировъчно идентифициране на причините за неприемливото поведение на дете:
-жертва на насилие;
-с хиперактивност;
-с дефицит на внимание;
-с обучителни затруднения;
-с емоционално - поведенчески отклонения.
5.Работа на специалистите с детето. Получаване на обратна връзка в детското заведение за процеса и резултатите от тази дейност при спазване конфеденциалност на информацията.
6.При отказ на родителя да сътрудничи на детското заведение, директорът има право да уведоми отдела за закрила на детето.
7.Директорът е длъжен да уведомява главния експерт в отдел „Образование и култура”СО и р-н Красно село за установени случаи на насилие над деца.
ДЛЪЖНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
1.Учителите и непедагогическият персонал са длъжни да спазват и прилагат процедурата и механизма за превенция на насилието, приет в детското заведение.
2.Директорът осигурява съдействие от страна на педагогическия и останалия персонал за координиране на действията със съответните специалисти.
Предостави: Център "Отворен свят"
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
