|
Писмо на едно бебе до родителите му
"Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност, ще бъда при вас само за кратко -затова ми се радвайте.
1. Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.
2.Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди.
3.Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме,галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам.
4.Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете.
5.Не очаквайте твърде много от мен, новороденото бебе, не очаквайте твърде много и от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм, и шест седмици за вас,за да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си.
6.Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача все по-малко и ще ви радвам с компанията си.
7.Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиранин, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът.
8.Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре.
9.Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече.
10.Моля ви още, да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да се науча да обичам хората.
Може би в момента съм объркал живота ви, но не забравяйте, че това е временно.
Благодаря и на двама ви.
Вашето дете.
.....
Научете децата си!
Научете децата си на тези истини.
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън
себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито
от място, нито от нещо - и че истинското щастие се
намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни са-
ми на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че
всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа,
като първото е не по-малко достойно за уважение от
последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко
в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма
никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно
изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-
великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще
получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо,
за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,
че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че
Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени,
че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват
правилно и че не ще трябва нищо да променят,
за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и
съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са
едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога
никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия,
че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят вашата или Божията любов и че най-големият
дар, който могат да поднесат на света, е тяхната,
безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не
значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за пре-
възходство над другите не би означавала да са видели
Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се
каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което
не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството
може да бъде изтрита от лицето на земята и че
онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне
назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела; не като
им го кажете, а като им го покажете. Защото децата
ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори-
да се състезават с вас въз основа на онова, което
правите.
Нийл Доналд Уолш - "Общуване с Бога"
.....
Не ме убивай, мамо!
Аз се появих съвсем скоро. За сега седя в коремчето на мама, но след 9 месеца ще се появя на бял свят. Тук ми е толкова хубаво и удобно! Мама се грижи за мен, често ми пуска спокойна музика и аз и се наслаждавам заедно с нея и понякога дори се унасям. Всяка вечер от работа си идва тате. Той прегръща мама и гали коремчето, където живея аз. Когато се появя на бял свят, ние ще бъдем най-щастливото семейство, аз толкова ги обичам!
През повечето време мама си е у дома. Татко ми се старае във всичко да угоди на мама. Само да се родя и аз всяка вечер ще ги прегръщам и целувам и след това пак ще допълзявам при тях и те ще си играят с мен. Ех, колко хубаво ще бъде!
С всеки ден аз израствам все повече и повече. Вече си имам ръчички и крачета. Аз всичко виждам и чувствам, а моите родители изглежда не знаят това. Колко интересно! Аз разбирам какво правят, а те не могат да погледнат в коремчето и да видят как аз махам с ръчички и се усмихвам.Толкова ми е весело и хубаво! Понякога ми се иска да изляза от маминото коремче през нощта, да целуна мама и тате и да се върна обратно, понеже съм още малък, а съвсем малките деца трябва да си седят в коремчето.
Понякога ме посещава и баба. Тя е много нежна и грижовна. Баба донася на мама храна, макар че тук има предостатъчно, а също и пеленки и дрешки за мен, въпреки че още не знаят дали ще се роди момченце или момиченце. Толкова ми е приятно, че всички мислят и се грижат за мен! Все пак, колко е хубаво да си малко детенце и да си седиш в уютното и меко коремче.
Мина месец. Аз ставам все по-голям и по-голям. Вече си имам любими храни, с които ме храни мама, и музика, която тя често слуша. А също вчера татко сложи ухото на коремчето на мама и потропа с пръст. Той каза, че е чул как дишам. Колко е глупав!
Днес мама нямаше уроци, защото учениците заминаха на екскурзия. Тя отвори вратата и видя тате с някакво момиче. Според мен тя също беше нежна и ласкава като мама и затова тате я целуваше, прегръщаше я и се усмихваше. Но, защо ли, на мама това не и хареса. Тя започна да крещи на тате. Момичето бързо си събра нещата и излезе, а мама и тате започнаха да се карат. Аз досега никога не бях ги виждал да се карат.Мама крещеше силно и удари тате по лицето. Тате се обиди и излезе нанякъде, а мама му каза повече никога да не се връща. След това седна и заплака. Беше ми толкова мъчно! Толкова исках да и помогна но не можех! Тогава реших, че когато се появя на света, аз винаги ще успокоявам мама и тя никога повече няма да плаче. Нали толкова силно я обичам!
За пръв път в коремчето и ми стана неуютно. Защо ли ме заболя лявата ръчичка. Може би затова, че мама плачеше и беше нервна? Изведнъж тя стана и започна да ходи из стаята, а сълзите и се стичаха по лицето и.Аз исках вече да ям, а мама съвсем забрави. Странно, това никога преди не се беше случвало. Но нищо, аз ще изтърпя, важното е на мама да и стане по-добре и тя да се сдобри с татко.
Сега мама си легна сама, а тате така и не дойде. Не ми беше хубаво без него и аз се разстроих. А и мама много лошо ме нахрани с някакви сухи неща. Беше ми много трудно да се храня с тях, понеже те изобщо не бяха вкусни. Скоро ли ще се сдобрят с тате...
Горката мама, тя не може да заспи и отново плаче. Колко много искам да изляза от корема и и да я прегърна с малките си ръчички! Може би ще и стане по-леко...
Дойде утрото. Мама вече се събуди, но още лежи на дивана. Пак съм гладен. Защо не ми обръща внимание, защо не се грижи за мен както преди? И къде е тате, той вече толкова силно ми липсва!
Ето, най-после мама стана от дивана и тръгна към кухнята. Може би ще ме нахрани! Не, тя седна на стола и отново плаче. Ех, как искам да икажа: "Мамо, не плачи! ето, аз съм при теб, не мога без теб и много те обичам!" Аз внимателно галя с ръчичка коремчето и и и шепна нежно.Колко жалко, че тя не може да ме чуе...
Мама отваря чекмеджето, взима нещо и прещраква. Интересно, какво ли прави...
Ух, задушавам се. Какво е това, Господи, каква е тая гадост. Какво прави тя! Какъв е тоя дим! В малкия и уютен корем такова нещо досега не се беше случвало. Пфу! толкова ми е лошо, люти ми на очите и аз кашлям.
Мамо, пожали ме, какво правиш, толкова е неприятно! Но не, тя не чува и продължава да поема някаква гадост. Разстройвам се и започвам да плача.Мама се хваща за корема. Повдига и се. Накрая тя спира да пуши. Но вътре димът е толкова много! Аз го издухвам и той бавно си отива. А мама отново плаче, и аз плача с нея, понеже от тоя ужасен дим кашлям и започва да ме боли сърчицето.
Мама отново ме нахрани, но за съжаление отново не с това, което ми се искаше. Защо всичко така неочаквано се промени? Може би аз съм обидил с нещо мама, но с какво?
Мама днес не отиде на училище. Вместо това тя си остана в къщи и плака цял ден . Сърчицето ми ме заболя още повече. Тя отново вдиша някаква гадост. На мен все повече ми се иска да избягам някъде от коремчето и.Тук вече не ми е добре. Мирише лошо и дима пари в очите, а аз съм гладен.
Днес мама стана рано. Не и се спеше. Даде ми да ям нещо. Не беше вкусно, но беше по-добре от предишното. Сега искам да пия. Мама сякаш прочита мислите ми, отива до хладилника и взима някаква бутилка. Налива си в малка чашка една прозрачна течност. Аз съм толкова щастлив!Най-накрая си спомни и за мен така, както преди. Мама приближава чашата към устата си и рязко преглъща. Боже, каква отрова, какъв ужасен вкус.Повръща ми се. Много ми е противно и обидно. Защо мама така ме мъчи,защо се държи така сякаш мен ме няма? Не, не може да бъде. Тя ме обича така силно, както и аз нея. . Тя не може да ми желае злото. Просто и е лошо. Но аз все пак не разбирам, наистина ли и е по-леко като пие тази отрова и пълни коремчето, където живея, с дим. Как може да се чувства добре, когато ми причинява вреда? Не, по-рано не беше такава. Така лище бъде винаги? Не искам това, не мога да издържа така...
Изнизаха се още няколко дни. Всичко стана още по-зле. Мама почти не ме храни, само всмуква оня дим, пие по це,ли дни, лежи на дивана и плаче.Много ми е зле! Често ме боли главата и сърчицето и понякога се задушавам. В някога нежното и меко коремче стана невъзможно да се живее. Понякога тропам с ръчички и се надявам скоро да се измъкна оттук.Но, уви, това е невъзможно. Задушавам се. А тате нито веднъж не дойде да ни види. Може би той вече не ни обича и ние вече не сме му нужни! Не това не може да бъде - той толкова се грижеше за нас преди да се скарат с мама. Какво ли се случи? Вече никой не ми обръща внимание. Аз седя и плача. Тук ми е толкова самотно...
Минаха още няколко дни. При нас дойде баба. Тя дълго спори с мама и си тръгна обляна в сълзи. С какво мама така я обиди! Сякаш се скараха за нищо. Отначало кротко си говореха, мама каза само една дума и баба заплака. Аз изобщо нищо не разбирам. Какво каза тя?.. "Трябва да се направи апорт или "аборт"... Точно не помня, но не е и толкова важно. Едва ли може да е по-лошо от това да вдишвам дима и да ми се гади от оная глупава напитка. Само скоро мама да се вземе в ръце, да се сдобри с всички, и всичко ще бъде хубаво и спокойно, както преди...
Мама пак се събуди рано и забрави да ме нахрани. Но аз вече не плача.Вече свикнах да не ми обръща внимание. Тя се облече и тръгна нанякъде.Вървеше и плачеше, а минувачите се обръщаха на другата страна и нещо си шепнеха. Мама се приближи до някакво непознато здание.. Пред входа се прекръсти и си сложи забрадка на главата. Вътре имаше много хора. Някой палеха свещи, а други се молеха. Мама взе свещичка, постави я пред иконата и започна да се моли на някого да и прости, че иска да направи нещо, но нямала друг изход. Колко странно се държи мама. Тя никога преди не беше идвала тук. Странно място, но ми харесва. За какво мама иска прошка? Може би, че ме е обидила и не ме е нахранила? Дали не се замисля да се върне при тате? Дали все още нещо може да се подобри?..
Накрая мама спря да се моли и излезе от сградата. На улицата тя си свали забрадката, сложи го в чантата, качи се в една кола и замина на някъде.
В колата започна да ми прилошава. Силно ми се вие свят. Отново ми е зле. Най-накрая колата спира. Мама влиза в някаква сграда по-странна и от първата. Вътре бързат някакви хора с бели престилки и смешни шапки на главата. Мен - защо ли - ми става страшно и се свивам на кълбо. Мама е в сградата и се движи по някакъв дълъг коридор. . Тя се приближава до човек с бял халат, той я хваща под мишница и я завежда в една стая. Там има още двама лекари. Отвътре кабинетът е целият бял, в средата има нещо като легло, а над него светят лампи. Аз започвам да се плаша още по-силно. Толкова ме е страх, мамо. След това отново започва да ме боли сърчицето... Лекарите слагат мама на това странно легло, което те наричат "операционна маса", затварят вратата на кабинета и започват дасе готвят за нещо. Един от лекарите донася метален поднос, на който са подредени зловещи предмети: някакви ножове и огромни щипци. Господи,какво мислят да правят? . Какво значи всичко това, какво прави тук моята мама?.. Тя иска да ме изплаши? Недей любима моя мамичко, аз и без това съм много изплашен! Искам по-скоро да се родя, да порасна и да ти помагам, само не позволявай на тези лекари да ме докосват, моля те,ето, толкова силно те обичам!..
Не очаквамо лекарят взима спринцовка и изсипва нещо в мама. След няколко минути тя заспива. Но аз не спя, аз всичко виждам и всичко чувствам...Лекарите взимат в ръце зловещите инструменти и се навеждат над мама.Боже, какво става?.. Защо е толкова страшно, защо ми текат сълзи и така силно тупка сърчицето ми? Защо така плашещо светят тези лампи? А светлината им сякаш ме пронизва? Какво са замислили тези хора в бели престилки, за какво се готвят и защо приспаха моята мама?.. Тя никога не би допуснала те да ми сторят нещо лошо, нали тя толкова ме обича...
Ето, лекарят взима щипците ги вкарва в мама. Господи, те са вече при мен. Аз се свивам все повече, за да се скрия, но въпреки това те закачат крачето ми и от него потича кръв. Боже, как боли... Аз хващам крачето си и опитвам да спра кръвта. Но всичко е безполезно, раната е доста дълбока... Как може те да наранят крачето ми със своите железни инструменти? Мен толкова много ме боли, защо те са толкова жестоки и безсърдечни?.. Мамичко, къде си, защо спиш и не ги спираш? По-добре да остана в този мръсен и лошо миришещ корем, но не искам да умирам...Не, моля ви... И аз отново плача, а безжалостните им инструменти ми нанасят следващия удар, този път в беззащитните гърдички.
Кръвта става все повече... Чувствам, че умирам. Колко ме боли, Господи,защо те правят това с мен, за какво съм виновен? Защо са тези мъчения?.. Аз вече не плача. Аз викам, макар че вече имам все по-малко сили и чувствам, че животът постепенно ме напуска.
Ето, те идват пак. С последни сили им се съпротивявам, но стоманата е много по-силна от неукрепналите ми малки ръчички. Те захапват тънкото ми вратле и го дърпат навън.
Вече нямам сили да се съпротивявам и да плача.. Така или иначе никой няма да ме чуе. Аз се задъхвам, кръв извира от тялото ми. Лекарите ме извличат от коремчето на мама, но аз още не съм умрял.
Те гледат равнодушно на останките от мен и без угризения на съвестта ги хвърлят в кофа за отпадъци, а мама след известно време я преместват в друга стая.
Скоро тя ще се събуди и ще си отиде у дома. Всичко ще бъде както преди.Само аз вече никога няма да бъда в утробата и никога няма да порасна.Завинаги ще си остана тук, в кофата за отпадъци. Никога няма да мога да я прегърна, да се притисна до нея и да я целуна. Аз никога няма да отида в детска градина и в училище и мама никога няма да види моите първи крачки и да чуе първите ми думи. И никога няма да разбере колко силно я обичах.
автор: Александър Андрианов
Послание към всички осиновени деца
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми.
Автор: неизвестен филипинец
.....
Вашите деца не са ваши деца!
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
Халил Джубран,”Пророкът”
.....
До работещите майки
Мама все я няма. Все е на работа. Чудя се какво толкова работи. Всяка вечер обещава на тати, че от утре вече няма да е така. И после пак същото… На Дани от нашия клас майката не ходи на работа. Всяка сутрин идва с него до училище, а след това го чака отпред и му взима тежката чанта. Ходят заедно на сладкарница, минават през парка, забавляват се… Мама и мен понякога ме води сутрин, но като свърши училище, винаги се прибирам сам. Имам парички за сладкарница, но не ходя. Там всички деца са с майките си. А мама е на работа… И изкарва парички. Купува ми всичко. Каквото поискам. Миналата седмица ми купи нов GSM. Да можем да си говорим. Наистина е хубав и никой от нашия клас няма такъв... Но аз искам като си говорим с мама да се виждаме. Искам, като ми е трудно с домашното, да е до мен и да ми помогне. Е, тя ми помага и по GSM-а, ама не е същото… А колко е хубаво като си е вкъщи!... Миналия месец бях болен, с температура и мама два дни стоя с мен вкъщи. Страхотно беше! Трябва по-често да се разболявам! Беше направила от онази, нейната супичка, дето никой друг не може да прави. Ама истинска супа, не от онази в пакетчето , дето изсипваш в гореща вода. Нея и аз мога да я правя, ама не я обичам.Мама работи в офис. Няколко пъти се опита да ми обясни какво точно прави, но не можах да разбера. Защото съм малък и глупав. А мама е много умна. Това е сигурно, защото в офиса всички я слушат. И работи в най-голямата и красива стая. Веднъж ходих там. Много ми хареса. А през нощта сънувах, че всеки ден след училище ходя там. Сложили са ми едно мъничко бюро, на което да си уча уроците. А когато ми е трудно – мама идва усмихната и ми помага…
Сега сме с тати вкъщи. Той е много уморен и спи. Аз си пиша тук, ама вече много огладнях. Искаше ми се да дочакам мама, да вечеряме заедно, но тя сигурно пак ще закъснее. Вече се научих да работя с микровълновата и ям нещата топли, защото преди не ми разрешаваха да включвам голямата печка, да не станело пожар. Или пък ще изям един кроасан. Мама казва, че не са полезни, ама аз много ги обичам. И пици много обичам. И кока-кола обичам, ама ми разрешават само ако е топла и разгазирана. Хрумна ми нещо. Ще взема от хладилника бутилката със студена кола и ще изпия една голяма чаша. Наведнъж. И утре ще ме заболи гърлото, ще вдигна температура и мама пак ще остане няколко дни в къщи. С мен. САМО С МЕН!
Павлин Банков
.....
Да бъдеш майка!
ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се, като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...
ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се, като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...
ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се, като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...
ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се, като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...
ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се, като нагази още в първата локва, която ти попадна...
ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се, като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се, като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите..
ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се, като не учи нотите нито ден...
ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се, като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се, като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...
ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се, като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...
ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се, като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...
ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се, като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се, като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се, като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се, като й поиска пари за обиколка на Европа...
ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се, като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се, като се пренесе да живееш на другия край на света...
ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се, като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се, като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се, като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...
Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa
БР: За съжаление авторите на много от тези прекрасни тесктове са неизвестни, но ние им благодарим за техните послания!
|
Благодаря!
Написано от Анна-Мария. на 2006-11-06 20:59:16
Благодаря за тези прекрасни думи, които ме накараха да се замисля...! | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-01-30 16:28:36
колко хубаво е написано накара ме да се замисля за толкова много неща  можеби всички един ден ще намерим своето място в този безкраен свят и ще бадем щастливи! | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-03-01 21:41:32
толова много мъдрост в толкова малко думи. прочетох точно тотва, от което имах нужда. благодаря! | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-03-01 21:45:58
толова много мъдрост в толкова малко думи. прочетох точно тотва, от което имах нужда. благодаря! | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-10-02 20:47:50
Толкова ви благодаря за тези силни думи, че ми отворихте очите за толкова много неща,за които осъзнаваме че грешим а не предприемаме нищо.Страхотни сте БЛАГОДАРЯ. |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
