|
|
80% от онкоболните деца оздравяват, ако лечението им започне навреме
 Проф. Лев Дурнов е президент на Световния детски противораков фонд. Създател е на нова посока в медицината - детска онкология. Автор е на повече от 560 научни разработки и 35 монографии за развитието на раковите клетки при децата. Умира през 2005 г.
- Проф. Дурнов, как от селски лекар станахте създател на новата посока в медицината - детската онкология?
- Битието ми на селски доктор ме научи на много неща. А първият ми учител по хирургия беше селската медицинска сестра Татяна. Кръщението ми като хирург в селската болница бе операция от апендицит. Аз се разтреперих, забравих всичко, което съм учил в института. Дойдох на себе си, когато операцията бе завършена, а същата сестра ми каза: «Какъв добър хирург е дошъл при нас!». Спомням си, когато от друго село ни докараха 6-годишно момченце, паднало от високо дърво.
Установих, че то е със сериозни увреждания на вътрешните органи и се налага спешна операция. Отворих коремната кухина и заших далака, който кървеше обилно. Но изведнъж сърцето на детето спря. Аз се уплаших - за първи път умираше мой болен, а аз не можех да му помогна. Тогава пак медицинската сестра ми помогна - започна да масажира сърцето и пулсът се появи отново. В този момент изпитах истинско щастие. Като селски лекар, току-що напуснал института, аз се ползвах с по-голям авторитет, отколкото като станах професор. Това уважение ми помагаше много, помагаше и на болните. Именно на село за първи път се почувствах лекар, повярвах в себе си, защото хората ми вярваха.
- И все пак как селският лекар се ориентира към една такава специфична област в медицината като лечението на деца, болни от рак?
- На първия конгрес на лекарите от Калужка област аз, младият лекар, докладвах за операциите на детски крайници. Главният хирург на Морозовската детска болница проф. Сандуковски, след като чу доклада ми, ме покани да работя в неговата клиника. Съгласих се и постъпих в тази водеща столична клиника, където работих 17 години. Тук защитих кандидатска дисертация. Трябваше да избирам в каква насока да специализирам. Веднъж асистирах на професор Сандуковски при операцията на момиченце с тумор на бъбрека.
Той сподели, че почти всички деца със злокачествени заболявания умират. И ми подхвърли: «Ако ти направиш нещо, за да оздравяват поне 5 процента от тях, това ще е огромно постижение». Така през 1961 година реших да се занимавам с детска онкология. Дотогава никой в света не се занимаваше с такива заболявания, а и подобна посока в медицината не съществуваше.
- Повече от 40 години Вие работите в областта на детската онкология, сблъсквате се със смъртта на обречени деца, което е най-страшното за един лекар.
- Първите ми години бяха наистина страшни, защото много деца умираха. А сега 80 процента оздравяват, ако постъпят навреме в института. Ако вземем всички постъпили за лечение, а сред тях има и такива с много напреднал стадий на болестта, половината от тях си тръгват напълно излекувани. По-рано всичките болни от левкемия деца умираха, сега ги лекуваме. Ето това ми дава сили. Знаете ли как съм се измъчвал от своето безсилие и съм мислил да се откажа от медицината. Но отново и отново тръгвах към института, за да мога да кажа на родителите на болното дете:
Най-безценното лекарство е да не загубят надежда за изцеление.
“НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА!”
И как да коментирам това, че преди няколко седмици при мен дойде красива млада жена. Завършила е медицина и иска да се посъветва с мен дали да каже на мъжа си, че в детството е боледувала от рак. Освен това - ще може ли тя да даде живот на друго същество. Ето заради такива моменти хората стават лекари и посвещават на тази професия целия си живот. Когато изнасям доклади на различни симпозиуми, аз винаги показвам фотографии от сватбите на децата, които сме излекували.
При нас докараха едно момиченце, което бе почти умряло. Лекари от една от градските болници разрязали коремната му кухина, открили рак на бъбрека и заявили, че е неизлечимо болно. Аз го оперирах, но силните болки не спираха. Родителите дори искаха да си приберат детето, за да умре вкъщи. След време трябваше да участвам в научна конференция в същия град. На гарата ме посрещна жена с букет цветя, която водеше със себе си същото рижаво момиченце, което бях излекувал от рак на бъбрека. Тези деца аз чувствам като свои внуци. Ето това ми дава сили.
- За никого не е тайна, че сега, за да те лекуват, трябва да платиш на лекаря, та да се отнесе по-внимателно към теб, да използва по-добри медикаменти при лечението ти. А някои лекари направо искат да им се плаща.
- Аз смятам, че истинският лекар никога няма да вземе пари от болен, макар и бивш, никога няма да намекне, че му дължат някаква «благодарност», няма да откаже лечение на болен, само защото няма пари. Това е моето твърдо убеждение. Разбира се, когато изписват от болницата мои близки, аз винаги нося цветя, кутия бонбони или бутилка хубаво вино. Не смятам, че това е рушвет. Това е естествена потребност на човека да благодари на лекаря. Спомням си такъв случай. При мен доведоха дете с рак на черния дроб.
То беше само на няколко месеца. Тогава не само бебета, а и възрастни с такава диагноза не се оперираха, защото се смятаха за обречени. Аз направих операцията на това бебе и тя се оказа успешна. Когато изписвахме бебето, при мен дойде бащата - миньор и казва: «Донесох ви подарък». Аз се възмутих : «Да са ви казвали, че приемам подаръци?». «Не - казва - вие ще вземете този подарък. Опитайте се само да не го вземете и аз ще се оплача на партията, на която съм член». Разбира се, помня много «свои» деца. А много бивши пациенти ми звънят, пишат ми, идват да се видим, поздравяват ме за празниците... А имам и много ученици.
- Проф. Дурнов,
СТАВАТ ЛИ ЧУДЕСА В МЕДИЦИНАТА?
- Стават. Когато ни изпращат дете с медицинска епикриза, в която е написано: «не подлежи на лечение», и при нас то оздравява. Ето за такова чудо говорим. В моята практика не са толкова малко случаите на неочаквано излекуване. Животът, слава Богу, ни поднася такива подаръци. Ние оперирахме едно момиченце със сарком на костите. Отстранихме метастазната става и я заменихме с метална, но се появи рецидив и трябваше да отрежем крака.
Независимо че прилагахме лекарствено и лъчево лечение, се появиха метастази и в белите дробове. Отново приложихме лъчева терапия. Пет пъти за една година отстранявахме увредените от метастази части от белия дроб. Изтъкнати онколози смятаха, че момиченцето не може да бъде излекувано и предвещаваха близък край на живота му. А тринадесетгодишната красавица
ЯРОСТНО СЕ БОРЕШЕ ЗА ЖИВОТА СИ
Накрая, когато се изчерпаха всички възможности, се предадохме и ние. Като изписвахме детето от болницата, казахме на майката: «Ако оживее, доведете го пак, за да продължим лечението». А на момиченцето обяснихме, че го изпращаме вкъщи да си почине малко. След всяка операция това дете ме молеше да отида при него, защото това му носело щастие. После майката я доведе при нас - поотраснала, красива. «Видяхте ли, професоре, ми каза момиченцето, че вие ми носите щастие. Научихте ме да се боря за живота си и оцелях.»
Тогава си помислих, какво ли би се случило, ако й бяхме казали, че е обречена, че никой не може да я спаси, а ние всичките онколози бяхме убедени в това?
НИКОГА - ТОВА Е МОЕ КРЕДО - НЕ БИВА ДА СЕ ОТНЕМА ПОСЛЕДНАТА НАДЕЖДА НА БОЛНИЯ. ДОРИ НА УМИРАЩИЯ.
- Разказват се много истории за хора с диагноза «рак», които се отказват от лечение при лекарите, отиват на село, отглеждат кокошки и крави, хранят се със сурово месо, с корени и билки и «оздравяват».
- Това е чиста лъжа! Ако минете покрай стените на нашия институт, ще видите залепени бели листчета. Поставяме ги върху рекламите на шарлатаните, които всичко «лекуват».
- Защо хората ходят при магьосници и екстрасенси?
- Защото родителите идват при лекаря и питат:«Ще излекувате ли детето ми?», а ние отвръщаме, че ще направим всичко възможно. Но те искат гаранции. А как може да се даде гаранция, когато при туморите прогнозата е напълно непредсказуема. Трябва да бъдем честни спрямо болните. А шарлатаните дават гаранции.
ДАЙТЕ ИМ ПАРИ И ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ГАРАНЦИЯ, ЧЕ ЩЕ ВИ ИЗВАДЯТ ЖИВ ОТ ГРОБА
Веднъж мой приятел от ученическите години доведе в клиниката дете с тумор в гръдния кош. Казах му, че предстои трудна борба за живота на детето, не скрих, че е възможен неблагоприятен изход. Той си взе обратно детето. След това разбрах, че го е лекувал при знахар срещу много пари. Знахарят го обличал в ризи, напоени с някакво вещество. Детето скоро умря. И до ден-днешен не мога да си простя, че не настоях да го оставят за лечение при нас.
Психиката на родителите на тежко болните деца се променя. Те започват да се мятат от консултантите-специалисти към екстрасенси и билкари и така губят ценно време. Цената на такова лечение, ние, лекарите, познаваме много добре. Това са убийци. Знаете ли колко деца са умрели след техните обещания, че ще ги излекуват за нула време. Нетрадиционна медицина е обгърната с тайнственост, шарлатаните скриват многото си неуспехи.
Американски професор - онколог ми каза, че при тях съдят родителите, които отказват да лекуват детето си при лекар и се насочват към знахари. Това се приемало като садизъм над детето. А когато същите тези родители видят, че нищо не помага, звънят по телефона, заплашват. Според мен това не е алтернативна медицина -това е мафия, там играят големи пари.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
