|
Страница 1 от 2
Предимства на кърменето
 Кърменето има предимства както за бебето и майката, така и за околната среда и икономиката. Ето най-важните от тях: Предимства за бебето:
Бебетата, хранени с адаптирано мляко, боледуват много повече от кърмените. При тях бактериалните инфекции се срещат 10 пъти по-често, менингитът - 4 пъти, диарията - пет пъти, ушните инфекции - 3-4 пъти по-често. Всички долуизброени болести се срещат 4 пъти по-често при изкуствено хранени бебета: дихателни инфекции, синдром на внезапната бебешка смърт (SIDS) , алергии, астма, диабет тип І, рак в детска възраст като лимфома и левкемия, болест на Крон, колит, множествена склероза, екземи, ревматоиден артрит и други.
Кърменето намалява риска от алергии. През първите месеци от живота, кърмата защитава организма на бебето от потенциални алергени. То също отлага въвеждането на храни, които могат да предизвикат алергия, каквито са кравето мляко, адаптираните млека, приготвяни от него, соята и соевите млека.
Бебетата, хранени с адаптирано мляко, реагират по-слабо на ваксините и образуват по-малко антитела срещу болестта. Кърменето, от друга страна, повишава ефективността на ваксините, като осигурява и допълнителен имунитет към различни заболявания и подпомага развитието на имунната система на бебето.
Сукането подпомага правилното развитие на съзъбието и челюстта. Бебетата сучат различно от гърдата и шишето. Поради тази причина бебетата, хранени от шише, по-бавно развиват ясен говор и по-често се нуждаят от зъболекарско лечение, докато кърмените деца по-рядко развиват кариеси. Децата, кърмени повече от една година, по-рядко се нуждаят от зъболекарско лечение.
Деца, които са били кърмени, имат по-висок коефициент на интелигентност. Кърмата съдържа мазнини и други съставки, които подпомагат развитието на мозъка. Тези съставки липсват в адаптираните млека.
Децата, които са били изключително кърмени през първите 6 месеца от живота си, много по-рядко страдат от болести на дихателната и храносмилателната система. При тях много по-рядко се срещат инфекции на дихателните пътища, пневмония, грип, разстройства и алергии.
Променящият се вкус на кърмата (в зависимост от храната на майката) подготвя детето за разнообразието от вкусове, с които ще се запознае след захранването.
Кърменето удовлетворява емоционалните нужди на бебето.
Кърменето осигурява перфектно хранене на детето.
Кърменето намалява вероятността от болести на бъбреците, тъй като кърмата съдържа по-малко сол и протеини от адаптираното мляко, с които все още незрелите бъбреци на бебето не могат да се справят.
Кърменето защитава детето от диарийни инфекции, които могат да бъдат смъртоносни за бебето.
Кърменето намалява риска от болести на сърцето в зряла възраст. Това се дължи отчасти на по-високото съдържание на холестерол в кърмата. Черният дроб на кърменото бебе се научава да преработва холестерола по-добре от този на изкуствено храненото, което се запазва и в зряла възраст. Това води до по-ниски нива на холестерола и до по-малък риск от инфаркт.
Кърмата е по-лесно смилаема.
Децата с остър апандисит обикновено не са били кърмени!
Кърмените деца имат понижен риск за заболяване от кардиопулмонален дистрес и улцеративен колит.
Кърмените бебета са по-здрави.
Кърмата е идеалната храна за болни бебета.
Кърмените бебета много рядко получават кожни екземи.
Прясната кърма никога не е бактериално замърсена. Кърмата не се разваля при стайна температура в продължение на 8 часа.
Кърмата не съдържа продукти на генното инженерство и синтетични растежни хормони.
Кърмата е добро средство за борба срещу очните инфекции.
Кърмата естествено подтиска болката на бебето.
Майчиното мляко е добър естествен антибиотик за рани.
Кърмата е винаги готова и се поднася в по-хубава опаковка ;-) .
Кърмата за недоносените деца има различен състав от тази при доносените. Кърмата се променя с времето, за да задоволи нуждите на растящото бебе. Адаптираното мляко, от друга страна, е статична субстанция - съставът му е постоянен, ако се приготвя по един и същ начин.
Кърменето защитава бебето от дефекти на зрението. Активността на зрението е по-висока при кърмените бебета.
Кравето мляко е интестинален дразнител и е на първо място сред продуктите, причиняващи алергии.
Кърмените деца имат по-кратко пре- и постоперативно гладуване при хирургически интервенции.
Майчиното мляко е винаги с нужното съотношение на мазнини, въглехидрати и протеини.
Майчиното мляко е по-вкусно от изкуствената храна.
При кърмените деца смъртността до третата година е по-ниска.
Кърмените бебета се нуждаят от по-малко лекарски визити.
Кърмата подпомага отделянето на мекониума (първите изпражнениея след раждането).
Кърмените деца имат великолепна кожа.
Кърменето намалява риска от инфекции на пикочните пътища при бебето.
Сукането подобрява координацията "ръка-око".
Кърменето спестява безпокойството, че храната на бебето може да не е съобразена с последните открития на хранителната индустрия.
Кърмените бебета миришат фантастично! Дори миризмата на техните изпражнения е по-приятна от тази на изкуствено хранените! Вероятността от запек е минимална.
На една година, кърмените бебета са по-слаби от хранените с адаптирано мляко, и вероятността на развият наднормено тегло по-късно, е минимална.
Кърменето се препоръчва от Световната здравна организация (СЗО), УНИЦЕФ, Американската академия по педиатрия, Канадското педиатрично общество, лигата La Leche и много други.
Кърмата е предназначена за бебетата!!!
Предимства за майката:
Изкуственото хранене повишава риска от развитие на рак на гърдата в по-късна възраст. Кърменето намалява вероятността от рак на гърдата до 25%. Колкото по-дълго кърми една жена, толкова по-малък е рискът от рак на гърдата.
Кърменето намалява риска от рак на матката и яйчниците. През периода на кърмене нивата на естроген са много ниски. Колкото по-малко естроген има в организма, толкова по-малка е стимулацията на матката и яйчниците. През това време те "почиват". Почти не се развиват яйцеклетки, което води до намален риск от рак.
По време на кърмене се отделя хормон, който подпомага свиването на матката.
Сукането подпомага отслабването на майката след раждане. Проучванията показват, че един месец след раждането жените, кърмещи "на поискване", са отслабнали повече и имат по-малко мастна тъкан от некърмещите. Кърмещите жени по-бързо възстановяват теглото и фигурата си от преди раждането (при изключително кърмене, при поискване, денонощно!).
Кърменето понижава инсулиновите нужди на кърмещите жени, което е особено важно за жени със захарен диабет.
Кърменето понижава шанса от развитие на остеопороза през климактериума. Проучванията показват, че най-застрашени от остеопороза са нераждали жени, рискът намалява при раждали, но некърмили, и е най-нисък при раждали и кърмили жени. Вероятността, раждала, но некърмила жена да получи остеопороза, е 4 пъти по-висока, отколкото при жена, която е кърмила.
Кърменето предпазва майката от желязодефицитна анемия.
Кърменето води до по-малко болнични за родителите.
Кърменето е естествен контрацептив. При жените, чиито деца са изключително кърмени през първите шест месеца, кърмещи при поискване през деня и през нощта, през не повече от 4 часа, които все още нямат месечен цикъл, предпазващият ефект на кърменето от забременяване е 98%!
Кърменето е по-лесно от изкуственото хранене. Не е необходимо постоянно миене и стерилизиране на бутилки и биберони, приготвяне на мляко, съхранение в хладилник, затопляне, и после пак всичко отначало.
Кърменето е безплатно, а адаптираното мляко струва скъпо.
Кърменето действа като естествен транквилизатор за майката.
Кърмещите майки изразходват по-малко време и пари за лекарски прегледи.
При кърменето няма нужда от носене на бутилки.
Кърменето осигурява повече сън за майката и бащата.
При кърменето са необходими по-малко покупки на посуда и пособия за хранене.
Кърменето улеснява прането на бебешкото бельо - кърмата не оставя петна, за разлика от адаптираното мляко.
Кърмещите майки изразходват по-малко пари за хигиена на менструалния цикъл.
Кърменето подсилва самочувствието на майката. При некърмещите жени често се наблюдава чувство на вина заради това, че не кърмят децата си.
Смяната на пелени при кърмените бебета е по-приятна - техните памперси нямат неприятната миризма на тези при некърмените бебета.
Все пак, за това са създадени гърдите.
Предимства за околната среда и икономиката:
Храненето с адаптирано мляко вреди на околната среда, тъй като са необходими повече земя и зърно за изхранване на кравите, от които се взима млякото. Тази земя може да се използва за отглеждане на растения - храна за хората, а в случаите, когато се изсичат гори с цел създаване на пасища, това води до засилване на парниковия ефект - всичко в резултат от отглеждането на крави.
За производството на адаптирано мляко са необходими също така камиони за транспортиране, газ или електричество за приготвянето или охлаждането му.
За пакетирането на адаптираното мляко за необходими метални кутии и етикети за тях. Всяка година се изразходват около 2 050 000 килограма метали и 1230 тона хартия за опаковане на адаптираното мляко. В същото време, кърмата е ценна и икономична естествена храна, която не трябва да се захвърля.
При хранене на бебето с адаптирано мляко е необходимо закупуването на шишета и биберони, непрекъснатото им миене и стерилизиране, внимателно съхранение на приготвеното мляко, за да не се развият бактерии, и затоплянето му. Кърмата, от друга страна, винаги е готова, с подходяща температура, състав и количество, а прясната кърма никога не е бактериално замърсена.
Кърмата не съдържа продукти на генното инженерство и синтетични растежни хормони.
Изкуственото хранене струва на държавата и данъкоплатците милиони долари.
При кърменето са необходими по-малко покупки на посуда и пособия за хранене.
Кърменето никога не е било обект на "рекламация".
При кърменето не съществува безпокойство относно това, коя марка е по-добра.
Няма да се притеснявате, дали не сте добавили замърсена вода.
По данни на УНИЦЕФ и AskDrSears.com
Състав на кърмата
Жените раждат бебета и ги кърмят. За съжаление, ние до такава степен сме свикнали с кърмата, че я приемаме като даденост, която при това не е кой знае колко ценна - все пак, ако не се справим с кърменето, има адаптирани млека, нали? Млякото си е мляко. По този начин и майката е по-независима и свободна, по-еманципирана и като че ли - по-модерна...
Нещата обаче не стоят точна така. Всеки вид бозайници (каквито са и хората) произвежда мляко, което е най-подходящо за неговите малки. Между кравето мляко, от което се приготвят адаптираните млека и което е предназначено за теленцата (а не за бебенцата), и майчината кърма има съществени разлики. По-долу можете да направите сравнение между кърмата и адаптираните млека, респективно кравето мляко. По-общо и схематично сравнение можете да видите тук.
И кърмата, и кравето мляко съдържат основни съставки, като мазнини, протеини, лактоза, витамини, минерали, съставки, които са разтворени във вода, но съотношението между тях е различно и това е важното. Затова се налага, кравето мляко да се подлага на обработка, за да се адаптира към нуждите на бебето и да не натоварва прекалено организмът му .
Макар на хартия адаптираните млека да се доближават до кърмата, практически е невъзможно да бъде създадено или адптирано мляко, което да се доближава дори минимално до кърмата . Кърмата съдържа жизнени бели кръвни телца, субстанции, засилващи имунитета, и е динамична, променяща се с времето, понякога дори с часове, храна .
В същото време, адаптираните млека са просто сбор от мъртви хранителни вещества . Те не съдържат живи бели кръвни телца, храносмилателни ензими или имунни фактори. И макар че адаптираните млека трябва да съдържат всичко, което е небоходимо за развитието на бебето, ние все още не знаем, какаво точно му е необходимо. А учените всяка година правят нови открития за състава на кърмата.
Ще кажете - нима изкуствено хранените бебета не растат? Но растежът е нещо повече от увеличаване на размерите . Той включва развитие на физическите, емоционални и интелектуални способности на детето до пълния му потенциал. А ние все още не знаем, какъв е дългосрочният ефект от играта с природата, макар да знаем, че кърмените деца са много по-здрави от изкуствено хранените.
А ето и по-подробна информация за някои от основните съставки на кърмата:
КОЛАСТРА:
В началото, след раждането, организмът на майката произвежда коластра. Тя е по-жълтеникава от кърмата и е по-богата на витамини, минерали и хранителни вещества . Съставът й е по-различен при недоносените бебета, както и кърмата е различна при преждевременно раждане. Коластрата е богата на имуноглобулин А, който покрива стените на незрелите бебешки черва и пречи на бактериите да преминават през тях. Секреторният имуноглобулин А също така предотвратява хранителните алергии, като не позволява на молекулите на храните да проникнат в кръвообращението и да предизвикат алергична реакция. Коластрата е особено богата на имуноглобулин А и новороденото я получава точно тогава, когато за първи път е изложено на влиянията на околния свят и се нуждае от защита от бактериите и чуждите за него субстанции, които тялото му приема. Коластрата съдържа повече бели кръвни телца и субстанции, борещи се с инфекциите, отколкото т.нар. зряла кърма, която се появява след нея.
Мислете за коластрата като за най-важната първа имунизация на вашето бебе!
ВОДА:
Всички съставки на кърмата са разтворени във вода. В началото на всяко кърмене кърмата е по-рядка и утолява жаждата на бебето, а към края на храненето става по-гъста и засища глада. Повече за това, дали Вашето изключително кърмено бебе се нуждае допълнително от вода, можете да прочетете тук.
ПРОТЕИНИ:
Протеините са основния пример за това, че кърмата е уникална храна за бебетата . Съдържанието на протеини в кърмата е ниско, сравнено със съдържанието на протеини в млякото на други бозайници, особено с кравето мляко. Това обаче не е недостатък на кърмата - напротив. При по-високо съдържание на протеини бебетата щяха да растат прекалено бързо. За тях много важно е и развитието на мозъка, както и на социалните умения. Докато кравето мляко има високо съдържание на протеини заради необходимостта, теленцата да растат бързо, да имат сили да обикалят сами полянката и да търсят най-добрата трева :-).
Съотношението на белтъците казеин и лакталбумин в кравето мляко е 3:1, докато в кърмата то е 0,7:1. Тоест, кравето мляко (и съответно - адаптираните млека) съдържа много повече казеин от кърмата. В стомахчето на бебето този белтък се пресича и образува трудно смилаеми бучки, което е причина за хранене на по-големи интервали при изкуствено хранените деца. Освен това, голямото количество казеин благоприятства запека.
За сметка на това, в кърмата преобладава лесно смилаемият лакталбумин , което е и причината за лесното й усвояване. То е причина и за лекия разхлабващ ефект на кърмата. На бебетата не е необходима толкова много енергия да усвоят кърмата, колкото е нужна за адаптираните млека, приготвени от краве мляко.
Честото кърмене допринася и за това, кърмените бебета да получават повече внимание от майките си, което е важно за развитието на социалните умения.
Има и други разлики между протеините в кравето мляко и кърмата. Те са изградени от различни аминокиселини. В кърмата в големи количества се съдържа една определена аминокиселина - таурин. Тауринът играе важна роля в развитието на мозъка и очите. Организмът не може да превръща другите аминокиселини в таурин, затова наличието му в кърмата е особено важно - толкова важно, че някои производители на адаптирани млека започнаха да го добавят в млеката.
МАЗНИНИ:
Половината от калориите на кърмата се съдържат в мазнините. Затова те са най-важният енергиен доставчик. Мазнините подпомагат изграждането на нервните клетки. Видът мазнини в кърмата е особено важен за развитието на мозъка. Докато бебетата растат, невроните се покриват с вещество, наречено миелин, което им помага да предават съобщения до други неврони чрез мозъка и тялото. За развитието на висококачествен миелин, тялото се нуждае от определен вид мастни киселини (linoleic and linolenic fatty acids - линоленова и линолова мастни киселини), които се съдържат в кърмата.
Кърмата съдържа предимно ненаситени мастни киселини. Кравето мляко съдържа животински мазнини, които не се усвояват - по-голямата част от тях се изхвърлят с изпражненията.
Има още една причина, бебетата да усвояват кърмата толкова бързо: кърмата съдържа ензима липаза, който разгражда мазнините на по-малки части, за да могат полезните вещества, съдържащи се в тях, да бъдат по-добре абсорбирани в кръвоносната система . Мазнините са ценен източник на енергия за бебетата, затова наличието на липаза прави мазнините в кърмата по-усвоими. Това е и причината, кърмата да е оптималната храна за недоносените бебета , които имат нужда от много енергия, но храносмилателната им система още е незряла.
Съдържанието на мазнини в кърмата се променя непрекъснато. Обикновено кърмата в началото на храненето е бедна на мазнини, като към края съдържанието им се повишава. Бебетата сучат жадно началното мляко, бедно на мазнини, което утолява жаждата им, после забавят темпото за богатия на мазнини десерт. Бебета, които сучат скоро след предишното хранене, получават кърма, по-наситена с мазнини; затова бебетата в период на растеж, които сучат по-често, получават повече калории. По-големите интервали между храненията намаляват съдържанието на мазнини в кърмата, затова храненето на интервали от 3 1/2 - 4 часа е неправилно от биологична гледна точка! Повече за честото кърмене "при поискване" можете да прочетете тук.
ВЪГЛЕХИДРАТИ:
Съдържанието на млечна захар (лактоза) в кравето мляко е ниско, затова към адаптираните млека се добавя захар, която обаче натоварва незрелите бъбреци на бебето.Кърмата съдържа и незаменимият бифидус въглехидрат, който се бори с болестотворните щамове - колибактерии, стрептококи и др. Адаптираните млека за бебета до 6-месечна възраст не съдържат бифидус въглехидрат. Затова особено важно е кърменето да продължи най-малко 6 месеца.
ВИТАМИНИ, МИНЕРАЛИ (И ЖЕЛЯЗО):
Витамините и минералите, изброени на опаковката на адаптираните млека, нямат нищо общо с тези в кърмата, дори да си съответстват до милиграм. Когато производителите на адаптирани млека искат да знаят, от какво количество определен витамин или минерал бебето се нуждае на ден, те взимат предвид, колко от този витамин съдържа кърмата и колко мляко получава бебето за един ден. Но това не е достатъчно. Не е важно само количеството от определено вещество, съдържащо се в кърмата, но по-важно е количеството, което бебето може да усвои - принцип на храненето, наречен биовиталност. Биовиталността на определено вещество се влияе от много фактори, включително химичната форма и наличието на други вещества.
Кравето мляко съдържа много повече сол, калций и други минерали, но това далеч не е предимство! Макар тяхното количество в адаптираните млека да е намалено, то е прекалено високо и натоварва бъбреците на бебето . Ако съдържанието на минерали бъде намалено още, бебето няма да може да си набави необходимото му количество от тях, тъй като успява да усвои не повече от 50% (т.е., минералите в адаптираните млека имат ниска биовиталност). Повече сол и минерали означават необходимост от поемане на повече вода. Затова при изкуствено хранените бебета по-често се срещат обезводняването или поемането на твърде много вода. Това води до последици дори в зряла възраст, като предразполага към високо кръвно налягане.
Съдържанието на минерали в кърмата е по-ниско, но видът им има по-висока биовиталност. От желязото в кърмата (0,3 мг/л) например, организмът на бебето усвоява от 50 до 75%. По-важно обаче е наличието на съставката лактоферин, която подпомага усвояването на желязото . Тя има още едно предназначение - желязото в кърмата е "затворенo" в лактоферина, което го прави недостъпно за бактериите.
Кравето мляко не съдържа почти никакво желязо , затова адаптираните млека се обогатяват с него. Това допълнително желязо през първите месеци след раждането благоприятства развитието на колибактерии . От желязото в адаптираните млека понякога се усвояват само 4% (до 12%, според различните източници).
Здравото новородено има достатъчно запаси от желязо за първите 6 до 9 месеца от живота си. През този период желязото, което то получава от кърмата, му е напълно достатъчно. След този период е нeобходимо да започне захранването, за да може бебето да си набавя необходимото му желязо от храната. Витамините С и Е подпомагат усвояването на желязото от храните.
Кърмата съдържа 2 до 10 пъти повече от витамините А, С и Е (последните два, както вече споменахме, подпомагат усвояването на желязото). По време на бременността организмът на майката съхранява витамин А и Е в достатъчни количества, за да покрие нуждите на бебето от тях. Допълнително е небоходимо само даването на витамин Д.
Кърмачки, които не консумират месо, яйца и млечни продукти и не взимат редовно таблетки витамин В12, застрашават здравето на бебето си - това може да доведе до смущения в обмяната на белтъчините.
За да подобри биовиталността на съставките си, кърмата съдържа вещества, подпомагащи усвояването им . Усвояването на цинка се подпомага от съставки, съдържащи се в кърмата. Ето един интересен ескперимент: учени добавили еднакви количества желязо и цинк към кърма, адаптирано мляко и краве мляко, след което пробите били изпити от доброволци (възрастни, не деца). Най-много от съставките били усвоени от поелите кърма доброволци.
Кърмата съдържа и витамин К , който е важен за кръвосъсирването.
За да компенсират ниската биовиталност на изкуствено добавените витамини, производителите увеличават концентрацията им. Звучи разумно, нали? Ако организмът на бебето усвоява само половината, то нека да удвоим количеството. Това обаче може да струва много на метаболизма на бебето. От все още незрялата храносмилателна система на бебето се очаква да се справи с излишъците, а отделителната система да ги изхвърли. Това натоварва много стомашно-чревния тракт и бъбреците на бебето. Междувременно, излишъците от витамини и минерали (особено желязото) могат да раздразнят червата, да попречат на размножаването на полезните бактерии и да подпомогнат разпространението на вредните . Това е още една от причините за това, изкуствено хранените бебета да имат по-твърди и по-неприятно миришещи изпражнения.
Основното е, че кърмата носи хранителните вещества там, където им е мястото - в кръвоносната система на бебето, не в червата му.
ХОРМОНИ И ЕНЗИМИ:
Всяка година медицинските списания оповестяват нови и нови вещества, открити в състава на кърмата. Учените едва започват да пишат историята на важните фактори, съдържащи се в кърмата, за които още не знаем, но които са от огромно значение за растежа и развитието на бебето. Например, кърмата съдържа много други ензими , освен липазата, подпомагащи храносмилането. Епидермални растежни фактори, съдържащи се в кърмата, подпомагат развитието на тъканите на храносмилателния тракт и на други части от организма. Други хормони влияят на метаболизма, растежа и физиологията на бебето. Техният ефект може да е едва забележим, но последствията могат да бъдат значителни.Кърменето има предимства, чието влияние продължава до зряла възраст. Науката едва започва да изучава тези предимства.
По данни на La Leche League и AskDrSears.com
Основи на захранването
Захранване:
Захранването започва, когато на бебето се дадат каквито и да било храни и/или напитки, освен кърма.
Изводът, който се налага от това твърдение, е че у нас децата не са изключително кърмени дори 1 ден от живота си! Още от първия ден им се дава вода, от 40-60 ден започва даването на сокове, от 3-4 месец - захранване с пюрета. Като вземем предвид бебетата, които не са били кърмени никога, а са хранени само с адаптирани млека, няма защо да се учудваме на нарастващия брой деца с алергии, трудности при наддаването на тегло и всякакви други проблеми.
Как да започнем захранването?
Започнете с пюре, направено само от един зеленчук или плод. Първия ден дайте на бебето една лъжичка. На втория ден дайте две, на третия - четири лъжички, на следващия - шест до осем. Имайте предвид, че апетитът на бебето е променлив - днес може да изяде 50 грама, утре да иска само няколко лъжички или да откаже изобщо да яде. Не го насилвайте да яде - така се създават лоши асоциации, които за дълго могат да повлияят на апетита и желанието на бебето да опитва нови храни. По-просто казано, така детето може да стане "злоядо".
Ако детето не приема новата храна, не го насилвайте. Дайте му няколко дни почивка и опитайте с друга храна. Ако откаже и нея, изчакайте. Може просто още да не е готово да започне да яде т.нар. твърди храни. Проучванията показват, че бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Обикновено кърмените бебета обичат сладките храни, като плодовете и кашите например. Те са свикнали с леко сладкия вкус на кърмата и затова обикновено отказват зеленчуците като първа храна. Това обаче не означава, че не може да опитате да започнете със зеленчуци - все пак, всяко дете е различно.
Ако бебето приема храната, давайте му я в продължение на около седмица. След това му дайте 1-2 дни почивка и го оставете само на кърма. Това е важно, за да можете да проследите, дали ще се появят алергични реакции. Така ще знаете, какво ги е причинило. Ако започнете веднага с нова храна, рискувате, ако бебето получи алергична реакция, да не разберете, коя от храните е причината. Същата опасност съществува, ако започнете захранването с пюре от повече от един плод или зеленчук.
След като дадете на организма на бебето 1-2 дни почивка, предложете друга храна. Отново започнете с 1 лъжичка и постепенно увеличавайте количеството, без да насилвате детето. След време, когато знаете, кои храни бебето приема с удоволствие, можете да правите комбинации от тях. Може и да предложите новата храна, като я смесите с такава, която бебето вече е приело, към която не е алергично и която харесва.
Ако бебето не хареса някоя храна, не го насилвайте. В тази възраст вкусовете му бързо се променят. Предложете му я отново след няколко седмици. Или опитайте да я смесите с храна, която бебето обичa. Например, ако детето ви хапва с удоволствие картофено пюре, но не харесва моркови, може да добавите малко моркови към картофите. Всеки ден увеличавайте количеството на морковите и вижте, каква е реакцията на бебето. Но и тук основното правило остава: не насилвайте детето! След време то може да започне да харесва тази храна, която отказва в момента. Пък и на пазара има толкова голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, че не си струва да се безпокоите за един-два, които бебето отказва да яде.
С какви храни да започнем?
Не е необходимо захранването да започне с даване на сокове. Можете направо да започнете с пюре. И тъй като бебето е вече достатъчно голямо, не е необходимо да разреждате пасираните, намачканите с вилица плодове и зеленчуци, или готовите пюрета с мляко. Ето някои подходящи храни за начало:
Плодове: банани, круши, пъпеш;
Зеленчуци: картофи, моркови (не сурови!);
Каши: за начало изберете безглутенови (без пшеница, ръж или овес) и без мляко; най-подходящи са безмлечните оризови каши.
За начало изберете храни, които е малко вероятно да предизвикат алергия. Ако все пак държите да давате сокове, опитайте с ябълков или сок от дини. Месото не е силен алерген. Противно на твърденията на нашите лекари, ако детето ви има проблеми с хемоглобина, можете да дадете месото като трета или четвърта храна, след като сте захранили детето. Затова анемията също не е причина за ранно захранване.
Какви храни е добре да избягвате през първата година, можете да прочетете тук.
Готови или домашни?
Това е въпрос, който зависи от обстоятелствата. На нашия пазар се предлагат всякакви плодове и зеленчуци, но никой не може да гарантира за съдържанието на нитрати в тях, както и дали и с какво са били пръскани. Затова много майки предпочитат готовите храни - те са изследвани, приготвени са по начин, който запазва оптимално витамините и другите полезни вещества в тях, а и спестяват много време. Ако и вие предпочитате готовите бебешки пюрета, започнете с безглутенови и без мляко. До 1 годинка предпочитайте такива, които не съдържат захар и сол.
Ако обаче имате достъп до домашни продукти, със сигурен произход, то това е най-доброто решение. Малко по-трудно е за майката, отнема повече време, но за сметка на това можете да бъдете сигурни, че детето ви получава най-доброто!
La Leche League, по материали от AskDrSears.com
|
