Възрастови кризи в детското развитие

“Усмивка за мама”

Още при раждането нервната система в основни линии е формирана и е готова за установяване на връзки с външния свят. По-нататък развитието й се изразява в нарастване теглото на мозъка ( към 2 год. теглото на мозъка на детето е около 70% от теглото на мозъка на възрастен човек), а също така и в продължаващата миелинизация (образуване на обвивки около нервните влакна).
Новороденото притежава система от безусловни рефлекси: за хранене, защитни и ориентировъчни, но те са недостатъчни, за да осигурят активно взаимодействие на детето с околната среда. Без грижите на възрастните новороденото не може да удовлетвори нито една своя потребност. Основа за неговото развитие са непосредствените контакти с други хора, в процеса на които започват да се формират първите условни рефлекси.
За развитието на детето от особено заначение е активното функциониране на зрителния и слуховия анализатори. На тази основа се формира ориентировъчния рефлекс „Какво е това?”. Още на петия – шестия ден от раждането бебето е в състояние да проследи с поглед бавно движещ се в непосредствена близост предмет. В началото на втория месец детето се съсредоточава върху зрителни и слухови дразнители с фиксация 1-2 минути.
Първите прояви на емоции са под формата на крясъци, съпроводени с мръщене, зачервяване, некоординирани движения. През втория месец детето се съсредоточава върху лицето на човек, навеждащ се към него, усмихва се, протяга ръце, свива крачета, появяват се гласови реакции - т. нар. комплекс на оживление. Тримесечното бебе вече разпознава близките хора, а на 6 мес.- различава близките от чуждите.
През второто полугодие детето вече може да установява връзка между думата, обозначаваща предмета, и самият предмет. У него се формира ориентировъчна реакция към назоваваните предмети.
В развитието на двигателната сфера особено място заемат движенията на ръцете. В началото бебето посяга към предмета, без да може да го задържи, а след това усвоява редица навици за хващане. През второто полугодие се формират целенасочени действия с предметите. Манипулирането с предмети дава възможност на детето да се запознае с техните свойства, да установи устойчивостта на тези свойства. Възприятието придобива предметност и константност.
6-7 месеца – седи без помощ
9 месеца – пълзи по корем
11 месеца - стои без помощ
12 месеца – ходи като го държат за едната ръка
13 месеца – ходи самостоятелно
От изключително значение за цялостното развитие е изграждането през първата година на привързаност и доверие към значимите възрастни. А това се случва, когато възрастният се отзовава на сигналите на бебето – поглед, усмивка, плач или вокализация. Подрастващите силно се привързват към възрастни, които бързо и положително влизат във взаимодействие, съответстващо на детските потребности и когнитивни способности.

“Малкият пътешественик”

Изправеният вървеж (ходенето) е постижение за детето. Това го прави по-самостоятелно и създава условия за по-нататъшно усвояване на пространството.
Към края на втората година се подобрява координацията на движенията, децата усвояват все по-сложни комплекси от действия. Детето на тази възраст може да се мие, да се качи на стол, за да достигне играчка, обича да лази, скача, преодолява препятствия. То чувства ритъма на движение.
Общуването с възрастните е задължително условие за развитие на предметната дейност, която е водеща за тази възраст. Овладяването на предметите е предпоставка за усвояване на обществените (общоприетите) способи за използването им и има решаващо влияние за развитието на началните форми на мислене.
Развитието на мисленето в ранна възраст става в процеса на предметната дейност и има нагледно-действен характер. Детето се учи да възприема предмета като обект на дейност, да го премества в пространството, да взаимодейства с няколко предмета. Практическата предметна дейност на децата е важен етап в прехода от практическо опосредстване към умствено (интериоризация) и създава условия за развитие на понятийното (речевото мислене).
Усъвършенстването на предметната дейност способства и за интензивно развитие на речта. Тъй като дейността на детето се осъществява съвместно с възрастните, то неговата реч е ситуативна, съдържа въпроси и отговори към възрастния, има характер на диалог. Обогатява се речника на детето. То се учи да разбира и правилно да произнася думите, а също така да образува изречения. Това е етап на повишена възприемчивост към речта на околните. Периодът се нарича сензитивен (благоприятен) за развитието на речта. Формирането на речта през ранното детство е основа на цялостното психическо развитие. Ако по някакви причини (болест, отсъствие на общуване) речевите възможности на подрастващия не се използват в достатъчна степен, това води до задържане на по-нататъшното му общо развитие.
1 – 3 годишният малчуган е много емоционален. През ранното детство, обаче, емоциите са неустойчиви. Смехът се сменя с плач, след сълзите настъпва радостно оживление. Можем лесно да отвлечем детето от неприятното чувство като му покажем привлекателен предмет.
В процеса на общуването с възрастните у 2 – 3 годишните деца се формира емоционална реакция при похвала. Този факт създава вътрешни условия за развитие на самооценка, себеуважение, за изграждане на устойчиво положително-емоционално отношение към себе си и към своите качества.


“Моето малко зелено чудовище”

Потребността от общуване с възрастните и връстниците определя развитието на детето в тази възраст. Общуването с възрастните се разгръща на фона на увеличаващата се самостоятелност на подрастващия и разширяването на познанията му за околната действителност. Водещо средство за общуване става речта. 3 – 4 годишните малчугани задават „хиляди въпроси”. Това сътрудничество на детето с възрастния се нарича познавателно общуване. Ако подрастващият не среща такова отношение, в него възникват негативизъм и упорство.
В предучилищна възраст възниква и друга форма на общуване – личностна, характеризираща се с това, че детето активно се стреми към обсъждане с възрастните на поведението и постъпките на другите хора и на своите собствени от гледна точка на нравствените норми.
Важна място във формиране личността на детето заема потребността от общуване с връстниците. При 3 годишните възникват взаимоотношения предимно при действия с предметите, играчките. Постепенно тези действия придобиват съвместен, взаимозависим характер. В горна предучилищна възраст в съвместната дейност децата вече усвояват следните форми на сътрудничество: редуват и съгласуват действията; съвместно изпълняват една операция; контролират действията на партньора, изпълняват договорената част от работата; приемат забележките на партньора, поправят грешките си. Продължава развитието на способите за общуване. Генетически най-ранната форма за общуване е подражанието.
Дейността на 3 – 6 годишното дете е разнообразна: игра, рисуване, конструиране, елементи на труд и учене. Водеща дейност, обаче, през тази възраст е играта. Същността на играта като водеща дейност се състои в това, че децата отразяват в играта различни страни от живота, особености на дейността и взаимоотношенията на възрастните, придобиват и уточняват своите знания за околната действителност, усвояват позицията на субект на дейността. В игровия колектив в децата се появява потребност да регулират взаимоотношенията си с връстниците, формират се норми на нравствено поведение, проявяват се нравствени чувства. В играта децата са активни, творчески преобразуват това, което са възприели по-рано, по-свободно и по-успешно управляват своето поведение. В резултат от постоянното сравнение на своето поведение с поведението на другия човек у детето се появява възможност по- добре да опознае себе си, своето „аз”. По този начин ролевата игра оказва огромно влияние върху формирането личността на детето.
В предучилищна възраст интензивно се развиват познавателните психични процеси. Усъвършенстват се усещанията, възприятията, представите, паметта все повече се отделя от възприятието. Мисленето се развива от нагледно-действено към образно. На основата на образното мислене започва да се развива образно-схематичното, което е междинно звено между образното и логическото мислене. Образно-схематичното мислене осигурява възможност за установяване на връзки и отношения между предметите и техните свойства.
Развитието на мисленето е тясно свързано с речта. При 3 годишните речта съпровожда практическите действия на децата, но тя още няма планираща функция. На 4 години децата могат да представят процеса на практическа дейност, но не могат да разкажат за действията, които трябва да извършат. В средна предучилищна възраст речта започва да предшества изпълнението на практическите действия и да способства тяхното планиране. Следва етапът, когато детето е способно да решава практически задачи, като предварително ги планира чрез словесни разсъждения.


От света на приказките и игрите в “новия свят” на училището

Водеща дейност в тази възраст е учебната. Водещ авторитет- учителят. Характерно за този период е системата на отношение “дете- възрастен”. Изграждат се на базата на двустранното общуване “Дете- родител” и “дете- учител”. Доминират отношенията “Дете- “Учител”. Те определят отношението на детето към родителите и към другите деца.. За малкия ученик учителят е човек, които има власт да наказва и да награждава. Той е авторитетен източник на знания. Съществува идеализиране и безкритичност към учителя. Учителят е носител на социални образци на институционално поведение
Ключови събития- постъпването на училище и новият начин на живот.
В първите години от училищния период детето е поставено в среда, различна от семейната, с нови правила на поведение, ново оценяване за вложени детски усилия,нови лица с висок статус. Адаптирането на детето към правилата и нормите в училищната среда изисква много лични усилия и съобразяване с разнообразни промени /приспособяване на детския организъм, промени в психичните процеси.
Нова социална роля- ученик, с нови външни атрибути.
В този период се наблюдава преход от игра към учене, утвърждава се интересът към ученето. Интериоризират се първите норми на поведение в училище и извън него. Детето се сблъсква с много нови правила и норми, за съществуването на които на които до първия учебен ден не е подозирало.
Особености на познавателните процеси в тази възраст:
Познавателните интереси се характеризират с: подражателност и заразителност, все още са случайно възникващи; непотоянство; повърхностност- интересни са само външните факти, особено ярките, необичайни неща; близост до собствения жизнен опит; непоследователност и несистемност; насоченост към най- близкия резултата; голяма широта- децата се интересуват от много и различни области на знанието; задават много въпроси, често необичайни и без връзка помежду им
Вниманието се характеризира с неопределеност и неустойчиовст, бързо се разсейват.
Възприятието е избирателно и ограничено във времето и пространството. Децата трудно “подреждат” различния от детската градина нов свят, в който битуват.
Паметта е с ограничен обем и има избирателен хараткер. Детео запомня по- лесно и по- добре това, което му е интересно. Мисленето е нагледно образно, конкретно, въображението- богато. Речникът е все още беден, речта- ситуативна
Напредъкът в интелектуалното развитие се изразява в: използване на понятия, установяват близки и широки връзки вмежду предметите; обобщават,правят изводи; започват да разивват съсредоточеност, организираност, планиране, способност за поемане на отговорност
Социално развитие. Емоциите да децата от тази възраст са динамични, трудно контролируеми, със силна външна изразеност, спонтанни. Оценките на възрастните и най- вече на учителя са изклюително важни за децата от начална училищна възраст особено за тези в 1-2 клас. В 3 клас започват да стават по- самостоятелни и да отдават значение на взаиомоотношенията със съучениците, засилва се интересът към мнението на приятелите. Децата развиват качества, които се развиват в група- съдействие, съревнование, разбиране, съчувствие. За пръв път децата попадат в конкурентна среда. В този период за пръв път се появяват значимите други извън семейството.
Кризата на този стадий: проблеми в адаптацията към училищната среда; възникване на чувство за малоценност и отчуждаване от себе си. Ако детето изпитва съмнение в своите способности, може да се демотивира да учи. Появява се т-нар. “учебна тревожност” Може да се породи чувство за малоценност от осъзнаване на различните видове принадлежности.


“Примавера” или “лудата възраст”

Времето от 11/12 до 14/15 г се характеризира като преходен период от детството към юношеството. Популярното и плашещо учителите и родителите име на тази възраст е “пубертет”. В тази възраст се извършват съществени промени у подрастващите- във физически, психически, личностен и социален план. Този период се определя като втората голяма възрастова криза /след кризата на 3-та година/ поради изострянето на редица противоречиви тенденции в личността на младия човек:
-между все още преобладаващото детско и желанието за идентифициране с възрастните;
-ниска степен на самоконтрол- стремеж за самостоятелност;
-ниска степен на самооценка – увеличаващо се желание да бъде оценяван
Пубертетът у период на бурна социализация. Период на отваряне на младия човек към света, едновременно с това- със засилен интерес към вътрешните преживявания, самовглъбяване, самопознание и самоизследване, интерес към противоположния пол, към приятелите. Подрастващият изгражда своята самооценка и идентичност. Оценява взаимодействията си със света и средата. Трябва да свикне с бързото си физическо израстване.
У подрастващия има стремеж към самоутвърждаване, желание за обръщане внимание върху себе си и едновременно с това чувство за непълноценност, боязливост, вътрешно безпокойство. Налице е повишена чувствителност към оценката на възрастния, тъй като подрастващите нямат все още формирана адекватна самооценка. Те са изключително раними и се обиждат, когато някой унижава новооткритото за тях чувство за собствено достойнство.
Изграждането на идентичността- водещ процес в тази възраст, е силно зависимо от влиянието на социалните групи, с които подрастващият се идентифицира. Може да се появи “Криза на идентичността”. “Значимите други” в тази възраст са връстниците.
Подрастващият защитава своята автономност. Тази защита се изразява чрез кризи с родителите, конкурира се с авторитета им. Родителите имат усещане, че губят контрол. Трябва да се опитат да сътрудничат с младия човек, да имат по- равностойни отношения. Правилата са не толкова строги, но не се изключват правила, свързани с безопасност. Много често исканията на децата носят белезите на протест- “Никой да не ми се бърка”, “Ще правя каквото си искам”
Във възрастта 11-15 години е вторият изпитателен период за взаимоотношенията родители – деца Децата стават по-независими, а понякога дръзки и избухливи. На преден план изпъква авторитетът на компанията, в която тийнейджърът прекарва свободното си време.
Доколкото компанията се образува самопроизволно, по интереси, в нея всички се чувстват комфортно, удобно, лесно се разбират помежду си, придобиват навиците и начина на живот, особено на лидера. Авторитетът на компанията може да бъде неоспорим понеже често се явява погледнато през розови очила противопоставяне на скучния родителски бит.
Във възрастта 11-14 години в съзнанието на подрастващите протичат два интересни взаимосвързани процеса по отношение на родителите – от една страна отчуждение от родителското тяло и разширяване на жизнените хоризонти, а от друга – по-съсредоточено вглеждане във вътрешния свят на семейството, по чиито образ и подобие детето изгражда своя собствен.

“Датският принц”

Юношите се намират в особеното състояние на възрастова сегрегация- различни и съвсем отделени от по-малките ученици, но все още отделени от света на възрастните
Младият човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му вече няма никакво задържащо въздействие върху него.
Децата се превръщат във възрастни, когато са в състояние да се освободят от родителското влияние. При това без ни най- малко чувство за вина. Това е един плодотворен разрив и в този момент много родители са склонни да обвиняват децата си, защото страдат и се тревожат, че не могат повече да ги контролират
В юношеската възраст намалява общото напрежение, юношите се чувстват по- спокойни, по- свободни, отговорни. Едновременно с това може да прибягнат до конфликти и бунт за постигане а независимостта.
Юношите имат по- добри отношения със семейството в сравнение с предишната възраст /пубертет/. Все пак продължава да се развива стремежът към независимост и автономност от родителите
Склонни да закрилят по-малките братя и сестри.
Значими други отново са връстниците, и по- точно- приятелите. Приятелите са много важен фактор в живота. В тази възраст има преклонение пред приятелството. Групата е първостепенен фактор за социализация на юношата. В групата юношата се чувства значим. От изключително значение е дали той е приет в дадена група, дали принадлежи към дадена общност. Юношата е готов да приеме правилата на групата, към която иска да принадлежи- юношеска конформност.
Източник на идентичността за юношите най- често е референтната група на връстниците.
От непостоянни, апатични, критични критикари в предишната пубертетна възраст юношите стават по-позитивни и толерантни и започват да се адаптират по- добре към социалната среда. Започват да изпитват тревоги за бъдещето, търсят социален успех.
Период на силен стремеж към утвърждаване на личността. Интересуват се от това, което ги отличава от другите, изпитват стремеж към независимост, желание за лично щастие, за успех и личен напредък.
Юношите са все по- загрижени за външния си вид.
В тази възраст се развива в по-голяма степен мисленето, и то т.нар. мислене от втори род. Развива се критическото мислене.
Нараства интересът към моралните, социалните и политически проблеми. Юношите започват да формират по- цялостни концепции за обществото за институциите му, а също и етически принципи. Мисленето им започва да излиза извън рамките на тесните интереси и започва да се насочва към по- широки проблеми
На тази възраст младите хора са способни да постигнат по- високите степени на морално развитие.
Ключов момент в юношеската възраст е изграждането на собствена ценностна система.

Коментари

Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2007-12-15 10:37:23 Интересна и полезна за мен статия.Имам 2 дъщери- на 13 години и на 2,5 месеца и ми се налага много бързо и адекватно да решавам в даден момент, но всяко нещо си има обяснение.Децата имат нужда да бъдат обичани, гушкани, милвани независимо колко са големи.

Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2007-12-19 13:45:54 Iskam da popitam ima li problem ,ako novorodeno bebe se maje sas svinska mas,ako ima kakvo prichinqva,zashtoto chuvam razlichni versii za tova?

До Галичка Написано от Мариана Тодорова на 2007-12-30 19:09:26 Преди години хората са мазали и масажирали бебетата си с прясна безсолна мас е това не им е вредило, сега на пазара има различни видове бебешко олио, което е за предпочитане. Моля подобни и други въпроси поставяйте във форума! Настоящата форма е само за коментари по конкретната статия.

Obsebvasht diado Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-01-29 14:49:42 Moqt svekar, se opitva da mi prevzeme deteto.Tova ne e preuvelicheno !Govorimu kak nai mnogo go obicha ot vsichki.Kak triabva da pravi za diado tova i onova i mu vnushava che za deteto sa nai-vajni baba mu i diado mu.Tova ne se ponasia ,zashtoto se stigna do tam deteto da iska da e samo s baba si i diado si.I na men kazva mahai se otivai na rabota.Sina mi e na 4 godini.Neizdarjam poveche, a kogato kaja na niakoi mi kazvat che preuvelichavam.Az ne sam obsebvashta maika.No tova e prosto netarpimo.Kak da postapia s tozi chovek i kakvo triabva da govoria na deteto si. MOLIA VI POMOGNETE MI

До Галина Написано от Мариана Тодорова на 2008-01-29 15:15:23 Разбирам, вероятно живеете с родителите на съпруга си и те се грижат за детето в определен период от деня.Съветът ми е-поговорете откровено и сериозно със свекъра си и кажете ясно мнението си по въпроса, вероятно съпругът ви също има становище и би ви подкрепил. Понякога хората изразяват по твърде погрешен начин обичта си.

Obsebvasht diado Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-01-30 10:03:26 Blagodaria mnogo za barzia otgovor.Samo iskam da dobavia,che sapruga mi napalno me podkrepia.Istinata e che roditelite mu mnogo ni pomagat.Koeto az naistina oceniam,no tova e prichinata i dvamata da ne mojem da im kajem tova koeto ni teji,za da ne gi obidim.Jiveem v sasedni apartamenti,ne sme obshto.No vseki pat shtom tragnem da hodim na gradina ili neshto podobno i toi ni chue che sme v koridora zapochva da chuka na vratata.Niamam mig spokoistvie.Strah me e da govoria po stalbite ili v koridora si zashtoto vednaga izliza i mi go grabva ot racete da hodi pri tiah.Naistina e netarpimo.Az sam maika koiato iska da si gleda deteto a ne samo da go ostaviam na baba i diado.

До Галина Написано от Мариана Тодорова на 2008-01-31 07:23:03 И все пак добре би било да поговорите с родителите на съпруга си, проведете един искрен разговор, без обиди и епитети, просто поговорете и споделете, това което ви дразни и притеснява, все пак вие сте родителите и поставяте правилата що се отнася до детето ви. Ако желаете посетете нашия форум: http://moetodete.com/forum/index.php

Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-01-31 10:03:00 Oshte vednaj blagodaria,za otgovora vi naistina mislia che tova e edno ot resheniata.Sas sigurnost shte posetia vashia forum.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.