За детската мастурбация

Нормално ли е това? Ако да, в каква възраст и с каква честота? Подсказва ли за някакви психологични проблеми при детето? Може ли да има някакви негативни последствия?Как да реагираме? Да се скараме, да игнорираме, да поощряваме?
Педиатри, психолози и сексолози са единодушни, че детската мастурбация е нещо нормално. Нормално в смисъл, че не е порок, не е отклонение от нормата, нито болест. Бихме могли и да добавим че „не е проблем”., но проблем все пак очевидно може и да има. Даже цели два – първият е свързан с честотата и интензивността на мастурбацията в детска възраст; вторият – с реакцията на родителя.
Честота:
Невъзможно е да се каже има ли норма в това отношение и каква е тя. Затова ще перефразираме въпроса така : кога трябва да сме нащрек?
Ако детето :
- Си е изработило устойчива привичка да мастурбира, например докато гледа телевизия или не може да заспи без да онанира;
- Машинално поставя ръка в гащите си по време на храна, игра или четейки книжка;
- Мастурбира без да се стеснява в присъствието на възрастни, или дори го прави демонстративно;
- Реагира агресивно на опитите на възрастните да преустановят заниманията му: „Не ми пречи!” „Аз така си играя!”;
- Учи на онанизъм своите брат, сестра или приятели;
- Мастурбацията се съпровожда от промени в поведението: агресивност, истеричност, затвореност/ усамотеност, изпускане на урина или екскременти
Това е проблем! Защото,такова повишено влечение към самозадоволяване може да бъде сигнал за неблагополучие в нервната система на детето, а поведението може да попречи на процеса на социализация в обществото. Важно е да се разбере следното, че не самият процес на мастурбиране може да провокира нервно напрежение и психическо разстройство, а дадена болест както и състояния на незадоволени душевни потребности нерядко се съпровожда с тази проява.
Причините за гореописаното поведение на активна мастурбация могат да бъдат :
- Повишена нервна възбудимост, съпроводена с нарушения в съня и апетита;
- Раздяла с майката/ бащата в ранна възраст;
- Появата на второ дете в семейството – конкурентни отношения с брат, сестра или с някой от родителите;
- Емоционално или физическо претоварване;
- Скука от безделие;
- Конфликтна ситуация в семейството/ раздяла, развод, насилие…
- Чести физически наказания
Механизмът тук е следният: в условия на стрес, угнетеност, потиснатост, страх, самота мастурбацията служи като отличен заместител на утеха, източник на липсващото удоволствие, средство за снемане на излишното напрежение. Дете, което получава нужните му грижи и внимание и не изпитва някакъв психичен дискомфорт едва ли ще търси така активно заместители. С други думи казано, когато този навик се заражда в прекалено ранна възраст/още преди започването на хормоналните промени/ и придобива особено изтощителна натрапчива форма е необходима консултация със специалист, който да помогне за откриването на причините довели до това болезнено отклонение и тяхното отстраняване.
Мастурбацията може да бъде породена и от физиологични причини – глисти, алергии, захарен диабет, несъблюдаване/ неправилна лична хигиена, тясно или мокро бельо. Това са рядко срещани причини, но все пак не бива да ги игнорираме напълно.
Каква трябва да бъде реакцията на родителя?
Защо детето прави така – това е въпрос, който изниква в главата на родителя впоследствие. В началото обикновено той си задава въпроса как да реагира на видяното. Нека най-напред обаче кажем няколко думи за това как не бива да се реагира.
Не бива да :
- Се засрамва детето, особено пред останалите членове на семейството: „Какви глупости правиш! Сега ще кажа на всички с какво се занимаваш!”. Не трябва да вменяваме на детето вина или чувството,че неговите полови органи са нещо мръсно,лошо,неприлично : „Как можеш да се пипаш там,не те ли е срам!Веднага отивай да си измиеш ръцете!”
- Се заплашва детето : „Още веднъж ако те видя, ще ти счупя ръчичките!” ; „Ако продължаваш да правиш това по ръцете ти ще израстнат косми и всички ще узнаят с какво се занимаваш!”
- Се наказва заради мастурбирането – това е толкова неестествено, също като да го накажете за това, че си почесва ухото
- Се „лекува” мастурбацията с помощта на лекарства – ефективна може да се окаже само специализираната помощ насочена към понижаване на нервната възбудимост. Бихте могли а се обърнете към няколко специалиста : педиатър, психолог, сексолог или невролог.
- Се насочва прекалено много вниманието на детето към този въпрос или обратното – напълно да се избягва разговора по тази тема. Не пренасяйте комплексите на възрастните върху детето и не превръщайте естествените прояви в „забранен плод” – така само ще засилите интереса на детето и ще го приучите към потайност!
Как е правилно?
Каква все пак трябва да бъде реакцията ви,ако заварите детето да мастурбира и сте напълно уверени в това? Поговорете си с него спокойно.Попитайте го с неутрален тон защо прави така и дали му харесва. Да си бърка в носа също му е харесвало и вие вече сте изяснили,че това не е красиво и не се прави пред хората,а тогава когато е само и никой не го вижда! Същият принцип действа и тук. Все пак никой не ходи по нужда в стаята,в присъствието на мама и татко или други хора. Защото, първо – на тях ще им е неприятно,и второ – на теб също няма да ти хареса! Половите органи са нещо твърде лично и интимно. Като например четката за зъби,дори още по-интимно. Затова следва да ги показваш само на своя лекар и само на него да даваш да ги докосва – нали все пак не даваш на всеки да си мие зъбите с твоята четка?
Редно е също да се обясни, че честото докосване на половите органи с ръце може да причини и инфекция. Не случайно тези части на тялото се прикриват с бельо. Следва да отбележим и че постоянно си дърпаме/ въртим ухото – то ще се зачерви и ще ни заболи. Същото се отнася и за половите органи – не е нужно постоянно да си играем с тях – това няма да им хареса и няма да има полза от това.
Изобщо опитайте се да обясните на детето, че тези занимания не трябва умишлено да стават достояние на другите хора. Ако детето разбере, че половите органи не са предназначени за демонстрация и чуждо прикосновение, вие ще можете да предотвратите и груповите занимания с онанизъм в детската градина/ училище, а също и евентуално сексуално посегателство от страна на възрастен.
Какво още можете да направите в случая? Вашите ласки – не забравяйте да прегръщате детето си, да го погалите преди заспиване, да го погъделичкате или направите масаж. Може да прибегнете за помощ и към физическата активност – ако едно дете бива постоянно ограничавано и не му се разрешава да скача и играе то тази негова неизразходвана енергия може да поеме в друго русло.
Игрите и умението на детето да изразява своите емоции,новите увлечения и интересни занимания – всичко това също отвлича детето от заниманията с онанизъм.
В заключение ще кажем и в каква възраст какво можем да очакваме :
До 2 год. възраст – децата си играят и манипулират своите полови органи, така както често го правят с останалите части на тялото си. По този начин те ги изучават. След тази възраст стимулирането им може да бъде вече и с цел получаване на удоволствие.
3-4 год. възраст – детето осъзнава, че тези действия не са по вкуса на родителите му,но въпреки всичко се стреми към удоволствието даже пренебрегвайки забраната.
6 години – детето вече достатъчно е усвоило понятията за „добро” и „лошо” и усеща, че в мастурбацията има нещо неприлично и неподобаващо, даже и родителите да не са му говорили за това. В тази възраст то по правило всячески се старае да е послушно,да заслужи похвалата и одобрението на родителя, затова и онанизма тук има епизодичен характер или въобще отсъства.
9-10 години – детето отново или тепърва открива удоволствието, което му носят тези действия.В тази възраст те вече са пряко свързани с развитието на сексуалността. Необходимо е родителите да поговорят със сина или дъщеря си по въпросите свързани с половия живот и строежа на половите органи. Да обяснят,че чрезмерната мастурбация би могла да доведе до проблеми в техния интимен живот на възрастни.
В края ще повторим отново :
ако детето не се занимава с мастурбация във всеки удобен и неудобен момент, ако не го прави в присъствието на други хора, ако няма проблеми в общуването с връстници и в училище, както и промени в поведението/агресивност, истеричност…/ и знае достатъчно по темата – достатъчно за неговата възраст – няма причина за безпокойство!
Повечето родители искат децата им да израснат със здравословно отношение към сексуалността си и насладата от нея така,че самите те да изпитват удовлетвореност и са способни да доставят удовлетворение на партньорите си един ден. Затова е важно по тези въпроси да се започне да се говори отрано и често! Не чакайте големият разговор за птичките и пчеличките. Вместо това търсете и провокирайте възможности да говорите за сексуалността през целия живот на детето. Колкото по-често затвърждавате посланията си,толкова по-голям шанс има да бъдат разбрани правилно. Важно е също да се съобразявате с възрастта на детето и да бъдете конкретни,когато говорите, за да могат малките деца да схванат идеята,че сексуалността е нормална част от живота и не е някаква тайна. Докъде ще стигнете в обясненията в ранна възраст зависи от това колко удобно се чувствате самите вие и колко зряло е детето според вас. Поднасяйте информацията със спокоен тон,но не се страхувайте и да се засмеете дори.Сексуалността е сериозна работа,но в същото време е и забавна. Казвайте истината. Не е нужно да чакате да станат малко по-големи за да ги „просветите” относно тайнството на размножаването, защото дотогава то няма да е кой знае каква тайна и те вече ще са чули за това от други деца, а повечето време от разговора ви ще отиде за коригиране на получената информация!
Човешката сексуалност е дар.Като помагаме на децата да израснат с положително отношение към тялото и душата си,поставяме добра основа да разберат същността на живота и житейските ценности.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.