|
|
Хиперкенетично разстройство при децата (Синдром на хиперактивност)
Разстройството се проявява или става очевидно в предучилищна възраст. Проявява се с една хаотична свръхактивност, която дезорганизира групата, прехвърляне на вниманието от една дейност на друга, подчертана отвлекаемост /слабост на активното внимание/, импулсивност. Разстройството е много често. По различни данни то варира от 2,5 до 20% сред децата в ранна училищна възраст. Разстройството е много по-често при момчетата. За произхода му изглежда играят роля различни фактори – генетична предразположеност, интра и перинатални неблагополучия, неблагоприятни въздействия на средата и др. Във връзка със синдрома на хиперактивност дълго време беше обсъждан въпросът за минималните мозъчни дисфункции. Натрупалите се наблюдения върху синдрома на хиперактивност, както и върху частичните задръжки на развитието, които често се явяват съчетано, поставят неизбежно проблема за значението на мозъчните дисфункции и тяхното възникване. В анамнезата на засегнатите деца се срещат много по-често данни за различни по вид рискови моменти в пренаталния и другите периоди на бремеността /токсикоза на бременността, неуспешен опит за аборт, отлепване на плацента, кръвногрупова несъвместимост, стафилококова инфекция в първите дни след раждането и др./ Обикновено разстройството се проявява най-ясно в групова ситуация. Двигателно неспокойство до неовладяемост, невъзможност да се спазват правила, непостоянство дори и в игрите, а в клас с поведението си разстройват цялата дисциплина и пречат на заниманията. Неустойчивото внимание пречи да се следи преподаването, необмислените постъпки и импулсивни прояви, без да са целенасочено предизвикателство, дразнят околните. Чрез клоунади, внезапно провикване в час, закачки - децата стават обект на непрекъснати наказания в училище. Проявите им се оценяват като невъзпитание, лоша или слаба воля, незачитане на авторитета на учителя и други. Честите оплаквания и забележки нараняват честолюбието на родителите, още повече че и успеваемостта на децата им е доста лоша. Те от своя страна също прибягват до наказания. Детският колектив също пренебрегва и отблъсква хиперактивните деца, които пречат на игрите им, дразнят ги и нарушават заниманията в час. Така тези деца лесно попадат в асоциалната група – единствената, която ги приема.
Дори и неопитният наблюдател може да разкрие във всеки клас в ранната училищна възраст поне едно, две деца с прояви на хиперактивност. Двигателно неспокойство и слабост на вниманието може да има и при тревожните разстройства, тревожната депресия, състояние на раздразнителна слабост и др.
Медикаментозната терапия само временно, за няколко часа повлиява концентрацията на вниманието. Задължителна е работата с психолог и психотерапевт. Важно е усвояването на учебния материал да се поддържа, колкото се може, на задоволително равнище, тъй като неустойчивото внимание пречи да се следи преподаването и да се запомня. Понякога са необходими допълнителни индивидуални занимания, особено когато има и частични задръжки в развитието. В противен случай училищната дезадаптация става все по-тежка.
Прогнозата за разстройството зависи в голяма степен от работата с психолога както и разбирането и подкрепата, които детето ще получи от страна на семейството и училището. С възрастта хиперактивността намалява. Най-трайни са разстройствата на вниманието. Прогнозата се влошава при отпадане от обучение и от нормалната за възрастта среда, особено при попадане под влиянието на асоциална група.
Силвия Кръстева- психолог и психотерапевт
Център за психотерапия и психология
Източник: www.psiholog.co
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
Фимоза
Фимоза
Фимозата представлява свиване на кожата около главичката на половия член, поради ко...
[
Още
]
|
|
|
Детската градина
Детската градина!?
Когато детето тръгне на ясла или детска градина
Адаптацията на детето в ...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
