Положението е още по-критично, когато сме създали деца. Само тези, които са го изживели, знаят колко болка и мъка може да им донесе, гледайки детето си как страда заради собствените си родители. Мъчително и тъжно е да бършем сълзите на мъничето, което по свой детски и идеалистичен начин иска мама и татко да са заедно завинаги и да се обичат. Обясненията и логичните доводи рядко успяват да убедят детето, че това е по-добрият изход от ситуацията. Децата мислят, че светът е създаден за тях и мама и татко трябва винаги да се грижат за щастието им.
Стигаме до момента, в който след всички сълзи и спорове, родителите все пак се разделят. Детето се стресира и му е трудно да се приспособи към новия си начин на живот. Много често в подобни периоди децата изпадат в депресия, губят амбиция и интерес към всичко около тях. Особено трудно им е да свикнат да живеят с единия родител и да виждат по-рядко другия, независимо колко редовно са срещите. В най-честите случаи децата остават при майката и таткото е този, който те не виждат всяка сутрин и всяка вечер.
Какво е правилното поведение, ако сме разделени с бащата на детето?
Когато човек не е в тази ситуация, обикновено успява да разсъждава достатъчно трезво и преценява кое е правилно и кое не. Ако сме в кухнята на проблемите обаче, нещата изглеждат много по-различно и драматично.
Колкото и да не се разбираме с човека, с който сме създали дете, ние нямаме право да лишим мъника от баща. Подобна стъпка е егоистична и нараняваща детето, тъй като, добър или лош, таткото си е татко. Всяко дете има нужда от бащината обич и подкрепа, защото, когато са все още малки, децата вярват, че техните родители са най-добрите и ги обичат безрезервно. Ако е по-чувствително детето, мисълта за провалените отношения на родителите му няма да му излизат от главата, това ще го потиска и разстройва постоянно.
Именно затова детето не бива да губи връзка с таткото, независимо колко той ви е наранил. Детето не трябва да бъде средство да отмъстите на мъжа си, като им забраните да се виждат и загубят връзка помежду си. Много жени действат по този начин и след време разбират колко болка са нанесли на собствените си деца.
Най-разумният начин да продължите отношенията си е да позволите на детето да се вижда с баща си, колкото и когато пожелае. Изкуствените часове или определените дни всяват само излишно напрежение между всички. Още по-грешен начин на общуване е да настройвате децата срещу баща им, обяснявайки колко зле е постъпил с вас и респективно с тях. Децата имат право да опознават баща си и да го обичат по свой начин, независимо как са се стекли отношенията на родителите им. Те могат да излизат да се забавляват, да прекарват времето си заедно и да създават ценни мигове, които след време ще бъдат топли спомени за детето. Много по-лесно е за едно дете да прости грешките на родителите си, отколкото да се лишава от майка си или баща си.
Възрастните трябва да се научим да не натоварваме децата си с нашите проблеми и прегрешения. Това е грешка, която извършваме, заслепени от болката, но от това не печелим нищо друго освен да причиняваме болка на децата. Обяснете на детето, че любовта на баща му към него не е по-малка и никога няма да бъде. Нека то се чувства освободено от проблемите и предразсъдъците на всички близки и да не се обременява с вашите конфликти.
Колкото по-малко драматизъм вкарвате в ситуацията, толкова по-малко стресирано ще е детето. Обяснете му, че разводът е нещо нормално и хората се научават да живеят щастливо и след него. Това е дълг както на майката, така и на бащата. Двамата трябва да продължат да се грижат активно за малкия си наследник и да не го карат да се чувства като проблем или като залък, който не могат да разделят.
Бащата не е лошият, нито този, който ви зарязва. Той трябва да остане част от живота на детето и да изпълнява бащинския си дълг така все едно никога не сте се разделяли. Умерените приятелските отношения между родителите ще карат детето да се чувства спокойно и сигурно.
Таткото си е татко, независимо дали е съпруг или не на майката на детето си. Така разсъждават интелигентните и отговорни родители. Дълг на мъжа и жената е да бъдат добри баща и майка, независимо какви чувства питаят един към друг. Те винаги ще бъдат свързани от детето си и ще бъдат част от живота му. Все пак кръвта вода не става. Колкото и развода да имаме и партньори да сменим, децата си остават най-ценното, което ще оставим след нас.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.