Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Хапче за купон- хапче доживот 09 12 2019      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Хапче за купон- хапче доживот


Това е една от онези истории, за които хората казват- абе, чувал съм, че има такова нещо, но не съм виждал. Преди 6 години тя беше на първите страници на вестниците, последва дело, присъда, после мина време и- както обикновено става с такива драми- тя остана да се развива пред очите на единствените си свидетели- преките потърпевши.

Точно преди 6 години, на 19 юни 2004 година, едно съвсем младо момиче, 17 годишно, се оказва на неподходящо място и с неподходящите хора. Вили, третокурсничка от Строителния техникум, излиза с приятел, който пък я води при друг приятел и по някое време през нощта тя приема доза амфетамини и кокаин, дадени и от 43 годишен холандец, отседнал в хотел в Пловдив. Вили няма особен опит с наркотиците, дори да е правила инцидентни експерименти, те не са отивали по- нататък. Реакцията е мигновена- момичето умира.

Компанията вика Бърза помощ и се установява, че още има пулс, веднага я карат в Токсикологията. Там първите дни е истински ад. Не че следващите са кой знае колко по- добри, но след време все пак се изяснява, че Вили ще живее. Тя прекарва в дълбока кома първите два месеца и десет дни. Следва будна кома. Някъде в третия месец получава мозъчна емболия. Пораженията на мозъка са дълбоки. Вили оживява. Тя е сто процента инвалид, не може да ходи, движенията и са недостатъчно координирани. Шест години момичето трябва да извърви развитието на новороденото, едва на третата година тя се научава да хваща с пръсти- действие, което постигат бебетата на пет месеца.

Днес за Вили се грижат майка и и баща и. В цветния двор на къщата им в село Строево има две колички- инвалидната на Вили и бебешката на внучето им от другата дъщеря. Животът продължава. Само че продължава по начин, който никой не иска да си пожелае. Огромната тежест на внезапната и непредизвестена трагедия, която преобръща живота на семейството, се отразява и на бащата- преди четири години той получава инсулт. Възстановява се до степен да поеме изцяло грижите за момичето, а майката работи.

"Не искам да съдя никого- отговаря тя на въпрос какво мисли за холандеца, дал фаталната доза на детето и. После се отърсва от привидната любезност- Да, идеше ми да го убия с голи ръце. Гледах го в очите в съда, гледах човека, който ми причини всичко това. Той не посмя да ме погледне в очите. Държеше главата си наведена."

Правосъдието вкара холандския гражданин за три години в затвора, после намали присъдата му до две, той излежа дори по- малко и отдавна го няма в страната ни. Нареденото от съда обезщетение, което трябва да плати, е една имагинерна надежда, за която хората дори не смеят да мечтаят. Едва в средата на май 2010 година е излязла европейска заповед за отнемане, сега се очаква реакцията на холандския съд. А те имат отчаяна нужда от средства, за да продължат лечението на Вили. Досега са правили три трансплантации на стволови клетки и резултатът веднага след всяка от тях е бил видим. От година и половина обаче не могат да си го позволят.

Преди да се случи злополучната нощ, Вили е била отличничка в Строителния техникум, готвела се е да кандидатства архитектура, посещавала е курсове по рисуване, пишела е стихове. Стиховете и са буквално пророчески. В едно от тях, писано съвсем скоро преди фаталната доза, тя казва следното : "Колко сили трябва да имам, за да мога да виждам. Колко сили трябва да имам, за да мога да чувам..."

След диагнозата " токсична енцефалопатия" днес тя едва държи приборите за хранене. Говорът и е затруднен. По всичко личи, че разбира повече, отколкото може да се очаква от казаното от нея, но това единствено задълбочава драмата. Тъгува за връстниците си. Периметърът и е ограничен в двора и парка. Стеснява се от хората, които я гледат. Сестра и, само година по- голяма от нея, вече има семейство и бебе. Погледът на Вили на 23 е по- детски, отколкото на снимките отпреди шест години.

Това е една от онези истории, за които се казва- абе чувал съм, ама дали е вярно...Вярно е и си струва да се прочете. Сезонът на абитуриентските балове е към края си. Хапчетата за купон вървят с пълна сила. Рулетката се върти и не се знае коя ще е следващата жертва. И на фона на цялата тази съвсем истинска трагедия, Пловдив осъмна облепен с " интересни" плакати. Ако мислите, че гражданството се е впечатлило особено, лъжете се. Май никой не им обръща сериозно внимание. Те си стоят и приканват. Хапче за купон.

Хапче за купон може да стане хапче доживот....Случаят с Вили не е единствен в пловдивската токсикология. След предозиране на наркотици там имат поне четири пациента с дълбока кома.

Ако не сте безразлични към тази беда, можете да подпомогнете семейството с дарение за лечение на дъщеря им. Ето банковата сметка, открита специално за случая:

BG73PRCB92301025627319

ПРО КРЕДИТ БАНК- ПЛОВДИВ

За лечението на Вили Шейтанова

ТВ предаване с личен разказ на майката на Вили Шейтонова можете да гледате ТУК

Веселина Божилова, http://zonabg.info

Статията е предоставена от Веселина Божилова, Председател на Сдружение "Майки срещу дрогата"- Пловдив



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Здраво ли е дебелото бебе?
Здраво ли е дебелото бебе? Когато видим малко сладко пухкаво розово бебен...
Още  ]
Общобалкански протест за правото на инфо...
Общобалкански протест за правото на информиран избор за ваксинациите Протестът се провеж...
Още  ]
Държавни зрелостни изпити
Държавни зрелостни изпити Придобиването на средно образование след успешно завърше...
Още  ]
Важна информация за кандидатстващите за ...
Важна информация за кандидатстващите за подпомагане от ЦФЛД Правилникът за де...
Още  ]
Детето и въпросът за смъртта
Детето и въпросът за смъртта Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък ...
Още  ]
  Моето Дете