Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Детските страхове 14 11 2019      
 
Оценка: / 15
СлабОтличен 

Детските страхове

Възраст – особености и характерни страхове:
Първата година:
През първата година от живота на детето повишено безпокойство може да се породи преди всичко ако не са удовлетворени жизнено-важните физиологични потребности от сън,храна,топлина – всичко,което определя физическият и емоционален комфорт у новороденото. През втория месец от живота на детето започва да се наблюдава появата на безпокойство у детето при отсъствието на майката или пребиваването в нова и непозната обстановка. Безпокойството се проявява с повишена двигателна активност,учестено дишане и плач;които на мига се прекратяват щом малкото човече зърне майка си и чуе нейният ласкав и топъл глас. След 6 мес. възраст се повишава безпокойството от отсъствието на майката и появата на нови и непознати лица.
На 8мес. възраст у детето се повишава чувствителността към гласът на майката и към музикалните звуци въобще.Това е уникален „музикален период” в живота му.В тази възраст то може да се уплаши от чути непривични нотки в гласа на майката – раздразнителност,заплаха,безпокойство,повишен тон. Важна роля в този етап от живота имат и бащите.Тези от тях,които играят с децата си поощряват техните първи крачки.Има бащи,които се стремят възможно по-бързо да „закалят” психически децата си и чиито контакт с тях прилича по-скоро на дресировка.В тези случаи детето може да загуби своята непосредственост,емоционалност,живост и впечатлителност.
От 1 до 3 год. възраст:
В тази възраст интензивно се развиват съзнанието и речта,координацията на движението,изследователското поведение. Главен персонаж,който обитава страшните сънища на детето са Вълкът,Баба Яга,Торбалан и пр. Зловещите им образи идват от приказките. Често Вълкът се присънва на децата,които се страхуват от наказания от страна на бащата.Освен това Вълкът се асоциира и с физическата болка ,която възниква при въображаемото съприкосновение с острите му зъби.Кошмарите,в които присъства Баба Яга често отразяват проблемите на детето със строгата и недостатъчно ласкава майка,често служеща си със заплахата от наказания.
За спокоен сън, без страшни съновидения е нужно следното – детето трябва да знае,че нищо и никой не го заплашва,че родителите му го обичат и винаги са готови да го защитят. Денят на малкият човек трябва да е изпълнен с движение, игри, радост, смях и нови, но не чрезмерни впечатления.Така сънят ще бъде лек и спокоен. Детето не трябва да заспива нито прекалено рано,нито прекалено късно.Иначе ще бъде превъзбудено и ще се наруши естественият биоритъм на сънят му.Желателно е да се съблюдава едно и също време ,в което то да се слага в леглото – установените навици пораждат сигурност и спокойствие.
От 3 до 5 год. възраст:
Чувствата вече се обличат в думи; появява се стремеж към разбиране,доверие и близост с значимите други хора.Формира се и чувството за заедност – понятието „ние”,под което в началото малкия човек подразбира себе си и родителите,а малко по-късно себе си и връстниците.Започва формирането и на етични категории – чувството за вина и съпреживяване. Развива се стремежа към самостоятелност – все по-често детето почва да си играе и занимава само,като при това не изисква непрекъснатото присъствие на възрастните.Появява се стремежа към общуване с връстниците. В тази възраст активно се формират такива чувства и емоции като любов, нежност, жал, съчувствие и състрадание. Особено болезнено се възприемат от малкото човече изрази от страна на родителя като : „Не те обичам,ти си лошо дете!”. Подобни думи могат да предизвикат безпокойство, макар и не винаги външно проявено.Често това безпокойство се изразява с неустойчивост на настроението, нарастваща затормозеност, повишена обидчивост и капризност.
За тази възраст е характерна триадата страхове : от самота, от тъмнина и от затворени пространства. Детето често не иска да заспива само, вика майка си, в стаята трябва да свети нощна лампа, а вратата на детската стая – полуотворена. В нощните страхове присъстват освен Вълка и Баба Яга и все повече и разнообразни приказни герои и страшилища.
От 5 до 7 год. възраст:
Характеризира се с развитие на абстрактното мислене,способността за класификации,осъзнаване на времевите и пространствените категории,търсене на отговори на въпроси „Кое откъде се появява?” и „Защо живеем?”.
Развитието на междуличностните отношения,основаващи са на умението на детето да приема и играе роли,да предвижда и планира действията на другите, бележи прогрес. Отношенията с другите стават все по-гъвкави и целенасочени; формира се ценностната система;чувството за дом и родство и значението на семейството за продължаването на рода. До 5-тата година от живота си момченцата обикновено изявяват желание да се оженят за майките си като пораснат,а момиченцата за бащите си.Като цяло за 5-7 годишните е характерна повишената общителност и потребност от приятелства. Около петата година децата научават „неприлични думи” и с готовност ги повтарят често,особено ако възрастните бурно реагират на това.6 годишните често изразяват съмнения относно бъдещето : „Аз красив ли съм?” „Някой ще се ожени/омъжи ли за мен?”. На 7 се наблюдава характерната мнителност – „Не закъснява ме ли?” ;”Тръгва ме ли?”; „Ще ми купиш ли…?”
Необходимо е да се избягват наказанията за изречените „лоши” думи и неоправданата строгост, както и физическите наказания.
Характерни страхове : страшни сънища , страх от смъртта,от тъмното, от нападение, приказни герои, болести и смърт на родител, животни, стихии, огън, пожар, войни.
– „Разхождах се в зоопарка, отидох до клетката на лъва, а тя се оказа отворена, лъва се хвърли върху мен и ме изяде” – страх от смъртта, от нападение и животни у 6год. момиченце.
Нерядко децата преживяват насън раздяла с родителите.Тези сънища са обусловени от страхът от тяхната загуба.
От 7 до 11год. възраст:
В тази възраст детето тръгва на училище,а ролята на ученик му налага чувството за отговорност,дълг,задължения и това способства активното развитие на нравствените страни на неговата личност.
Страховете от смърт,нападение,пожари,войни продължават да са ярко изразени,както и в предишната доучилищна възраст. Но, докато в доучилищната възраст преобладават страховете обусловени от инстинкта за самосъхранение;то във възрастта от 7 до 11 преобладават социалните страхове.
Основен страх – страхът да говорят лошо за теб;да не те уважават,ценят и приемат;да не успееш да отговориш на социалните изисквания на твоето обкръжение /семейство, връстници, училище/.
Страхът да не отговориш на изискванията на другите,да направиш нещо не така както трябва говори за нарастващата социална активност,чувството за отговорност и дълг и понятието съвест – централно психологическо образование в тази възраст.А съвестта е неотделима от чувството за вина като регулатор на нравствено-етичните отношения.
Страхът „да не успея” може да е предизвикан от чувството за вина,поради извършването на грешни и осъждани от възрастните неправилни действия.
Преживяването на неспособността да отговори на изискванията и очакванията на другите също е разновидност на чувството за вина,но в по-широк социален,а не семеен контекст.
Важно значение за оформянето личността на детето в тази възраст имат нагласите на родители и учители,както и техните нравствено-етични качества.
Лошо действие оказват множеството правила и условности,забрани и заплахи – често те водят единствено до засилване страха у детето от лоша оценка на личността и поведението като цяло и неуспех. Обикновено такива деца са в състояние на постоянно психическо напрежение,скованост и нерядко проявяват нерешителност при трудности и необходимостта от вземане на решения.
Страх от училище или т.нар „училищна фобия” :
Натрапващо преследващ някои деца страх от ходенето на училище.Често става дума не толкова за страх от самото училище,колкото за страх от напускането на дома и раздялата с родителите,към които често детето е тревожно привързано.Тези деца често боледуват и живеят в условията на хиперопека от страна но родителите.
Понякога самите родители неволно внушават този страх у децата си като драматизират проблемите съпътстващи началото на обучението в училище.В резултат на това у него се появява неувереност в собствените сили и способности и започва да търси и да се надява на родителска помощ при всякакъв повод.
Друга категория са родителите жадуващи училищен успех на всяка цена. Често те забравят,че децата в училищна възраст все пак си остават деца и им е нужно време за да станат съзнателни и отговорни хора.
Страх от училище не изпитват уверените в себе си, безусловно обичани, активни и любознателни деца.По правило те се стремят сами да се справят с трудностите и сами да създават взаимоотношения и приятелства с връстниците си.
Друг случай представлява егоцентричното, силно привързано към родителя дете, което до този момент не е натрупало необходимия му опит и навици за общуване с връстници.Тези деца обикновено не са ходили на детска градина,силно привързани са най-често към майката и са недостатъчно уверени в себе си. Те се боят да не оправдаят очакванията на родителите си и едновременно с това изпитват затруднения в адаптацията си към училището и често пъти изпитват подбуден от самите родители страх от учителя.
Някои деца изпитват панически страх от грешки,готвейки домашните си или на изпит пред дъската.В основата на този страх лежи майката,която педантично проверява всяка дума и буква тетрадката на детето си,като при това се отнася драматично към всяка една грешка : „Направил си грешка!” „Сега ще ти пишат двойка,а може дори и да те изгонят от училище”.Макар и да не бие детето си,майката го плаши.Но наказанието все пак е налице.Такава реакция и поведение,без никакво преувеличение, може да се определи като психологическо насилие.Майката желае детето й да бъде отличен ученик/ чка и ако то не може да отговори на нейните очаквания почва да се бои и очаква отрицателното й отношение.Този страх се проектира и върху учителя и парализира волята на детето в най-неподходящият момент – при изпит или на контролно. В някои случаи страхът от училище е предизвикан от конфликти с връстници и страха от физическа агресия от тяхна страна.Това е характерно за емоционално-чувствителните деца,често боледуващите и по-слаби физически момчета и особено за тези от тях,които сменяйки училището попадат в нов клас,където „разпределението на силите” вътре в него вече е факт.
Страховете в тази възраст са страха от стихии, природни катаклизми, бури, урагани, наводнения, земетресения.Това не е случайно и отразява една особеност на възрастта – т.нар. „магическо мислене” – склонност да се вярва в съдбоносни и фатални стечения на обстоятелствата,тайнствени явления,предсказания и суеверия.В ранната училищна възраст някои деца обожават историите за вампири и привидения,а други панически се страхуват от тях. Някои минават на другия тротоар,ако видят черна котка на пътя си,вярват и броят четни и нечетни номера,в тринайстото число…в съществуването на тъмни сили.Магическото мислене в тази възраст се характеризира с вяра в необичайното и страшното,което превзема духа и въображението.Тази вяра сама по себе си се явява естествен тест за внушаемост като характерна черта на ранната училищна възраст. Магическата настройка намира отражение и в сънищата на децата – типични са страховете от Черната Ръка и Дама Пика /страхът от смъртта/.
Тези детски страхове отразяват беззащитността на детето пред въображаемата смъртна опасност и са по-характерни за деца,които често са емоционално отделени от родителите си. Модифициран вариант са на идващият от по-ранна възраст страх от тъмнината ,самотата и затворени пространства.
Обобщавайки, можем да кажем,че във възрастта от 10 до 12 год. преобладават природните страхове – от чудовища, призраци, животни, тъмнина, стихии, височина, дълбочина, вода, затворени пространства, огън, пожар, кръв, лекари ; както и социално обусловените страхове – преди всичко страх от несъответствие с общоприетите норми и страхът от смърт на родителите на фона на формиращото се чувство за отговорност,магическа настройка и изразената в тази възраст повишена внушаемост.
11-16 год. възраст:
Важен период за оформянето на светогледа,системата от отношения,интереси,увлечения и социална насоченост.Съществено развитие търпи и самооценката, която е неразривно свързана със чувството за самоуважение и увереност в себе си в контекста на реално-съществуващите междуличностни отношения.
В този период детето от една страна се стреми да съхрани своята индивидуалност – да бъде себе си ; а от друга да е като другите,да не се отличава от групата,да отговаря на нейните ценности и норми.Да се разреши това противоречие не е никак лесна задача. Опасностите тук са : 1.егоцентризъм и затвореност в себе си, а това води до ценна загуба на контакт и дружествени отношения с връстниците ;
2.сляп конформизъм – некритично възприемане на груповите предписания,отказ от лична свобода и самостоятелност във вземането на решения. Потребността да бъдеш себе си е стремежът към самоусъвършенстване и често е свързан с проявата на безпокойство, тревога, страх да не станеш себе си, страх от промяна. Затова емоционално чувствителните и по-впечатлителни деца често изпитват страх и от физическата промяна,което понякога се изразява като страх и нетърпимост от и към физически недостатъци и инвалидност на други хора ; или в натрапливи мисли за собствената „уродлива” фигура, ”некрасиви” черти на лицето и прочие.
Ако за ранната училищна възраст беше характерен страхът от смъртта на родителите тук този страх вече достига своето пиково развитие,както и страхът от войната.По-изразен става и страхът от нападение и пожар,у момчетата – страхът от болести,а при момичетата – страхът от стихии и затворени пространства.
Преобладават социалните страхове – от самотата,хора,наказания,страхът да не успееш да се справиш,да закъснееш,да не овладееш чувствата си,да не бъдеш себе си,страхът от осъждане и отхвърляне от страна на връстници и приятели.
Нарастването на социалните страхове се явява един от критериите за формирането на самосъзнанието и повишената чувствителност в сферата на междуличностните отношения.
Повечето от подрастващите в тази възраст са уверени в себе си,но не прекалено ; умеят да се защитават и отстояват себе си при необходимост ; гъвкави и контактни са в отношенията си с другите. Страхуват се,но относително малко,като по-скоро страхът играе ролята и им служи за защита и предупреждение за опасност,там където реално съществува заплаха за живота,здравето и социалното им благополучие.
Ако в този диапазон страхове напълно отсъстват – това говори за самоувереност и агресивност в поведението,безцеремонност и отсъствие на нравствено-етични установки у подрастващия.
Ако страховете са в излишък – е сигнал за повишена неувереност в себе си и собствените сили и способности, както и за наличие на невротизъм. Отсъствието на емоционална топлота в отношенията с родителите или конфликтните отношения с тях увеличават социалните страхове у детето. При момичетата това е по-изразено и често води до проява на депресивни настроения.
В тази възраст страховете, както никога досега, понижават увереността в себе си,без която е невъзможна адекватната самооценка, личностната интеграция и пълноценното общуване.
Страховете в тази възраст не са рядкост,но често са старателно прикривани. Наличието на устойчиви страхове свидетелства за неумението да се защитиш. Прерастването на страховете в тревожни опасения говори за неувереност в себе си и липса на разбиране от страна на възрастните,липса на чувство за безопасност и увереност в близкото социално обкръжение.
Страхът от тъмнината!
Един от най-разпространените страхове сред децата.
Ако трябва да бъдем честни,голяма част от възрастните също се страхуват от тъмнината. Колко от нас,влизайки в тъмен коридор, бързаме да включим светлината, а понякога дори не я загасяме когато излизаме от вкъщи, предпочитайки да заплатим излишните киловати, но да си спестим неприятните усещания.
В тъмнината има нещо мистично, не случайно у всички народи нощта и тъмнината са свързани с множество страшни поверия,легенди и приказки. У децата архаичното колективно безсъзнателно се проявява много по-ярко,отколкото при възрастните/затова и обичат толкова много приказките/. Ето защо,никак не е чудно,че тъмнината често предизвиква у тях панически ужас.
Затова, в никакъв случай не бива детето да се заставя да заспива в тъмна стая. Това може да става само с неговото съгласие. Много е писано на тази тема,но все още има родители,които считат че спането на включена светлина е много по-вредно за психиката на детето, отколкото ежевечерния стрес. Те и не считат това за стрес – „Нека свиква!” – това е разпространения отговор. А по-късно, когато в кабинета на терапевта/психолога детето почне да разказва с какви чудовища е населена тъмната детска стая, тях самите ги облива ужас и студена пот. Истината е,че не всички възрастни осъзнават колко мъчителен може да бъде страхът за децата. В мрака, детската фантазия с лекота превръща завесите в движещи се призраци, приписва на предметите свръхестествени възможности, одухотворява ги.
Страхът от тъмнината е древен и извечен За детето тя е жива – с очи и уста.И то какви!В рисунките на 5-9 годишните чудовищата и хищните животни винаги имат очи и уста.Очите ги наблюдават и следят,а устати ги плаши с нейната поглъщаща мощ! Ужаса,който предизвиква този страх у детето,ще илюстрираме с един действителен случай :
Баща решава да „превъзпита” страхливият си син,използвайки случая че жена му заминава в командировка.Вечерта оставя 6годишното дете у дома,само и заключено.Детето стои пред телевизора и чака прибирането на баща си.Ако някой звъннел на вратата той се скривал под леглото.На следващата вечер бушонът изгорял,а бащата закъснявал.Било напълно тъмно,а детето чакало баща си скрито под кревата,не смеейки даже да заплаче от страх да не се издаде.Когато бащата се върнал у дома сменил бушона и включил светлината,едва тогава успял да измъкне сина си изпод кревата.Синът мълчейки заспал след време на ръцете на баща си,мятал се насън,пробуждал се с викове и плач.На сутринта още не бил проговорил – мълчал 3 дни,толкова силни били ужасът и уплахата които изпитал предната нощ!
Относно детските страхове особено важни са следните 3 момента :
- Никога не плашете детето заради непослушание – нито с лошия чичко,нито с Вълка,нито с Торбалан!Да го плашите с нещо означава да го плашите със смърт.Сочете на детето реални опасности,но никога не го плашете с мними такива.Възпитанието чрез страх е жестоко възпитание!Последствия са – тревожна мнителност, пасивност и потискане на творческото начало.
- Никога не карайте детето да се срамува заради изпитвания от него страх!Срама и страха са взаимосвързани.За да избегне насмешките и от чувство за срам,детето ще почне да крие страха си,но той не само че не изчезва,а се усилва.Така малкият човек остава сам със страха си.И ако родителите не го подкрепят да се избави от страха си,това ще развие у него чувство за самота и безпомощност.
- Никога не оставяйте малкото дете само в непозната обстановка, или в ситуация, която е нова и непозната за него!Детето изследва неизвестното само редом с родителите си! Деца, лишени от помощта и подкрепата на родителите си не познават свят без страх!
Как да помогнем на детето да преодолее страха?
Страхът се преодолява с разбиране и търпение!
Децата често се страхуват да заспиват сами,защото това ги сблъсква едновременно със самотата и тъмнината.Често родителите се „борят” със страховете на детето,мислейки си че така възпитават в него мъжество и безстрашие – слагат го в леглото,пожелават му „лека нощ”,излизат и повече не се връщат в стаята.На третата нощ детето престава да плаче и да вика родителите си.И заспива,но заспива измъчено от страх.Безстрашно под въздействие на „възпитанието” то не става.
Умственото развитие на детето има пряко отношение към характера на детските страхове.Ключът отново е в детските въпроси.До две годишна възраст то пита : „Какво е това?” и „Кой е това?” не само за да опознае хората и предметите,но и за да разбере опасни ли са или не.В тази възраст основните страхове са от непознати хора,предмети и животни.
От 2 до 3 годишна възраст детето пита : „Къде?” , „Кога?” и „Защо?”.Възникват страховете от високо,дълбоко,пространства/зад ъгъла,на покрива,в гората…/С въпроса „защо” идва страха от последствията от собствените постъпки,а с това и страха от наказания.Детето почва да се страхува все-повече от това,за което нищо не знае и този страх е напълно естествен.Той подбужда у детето нови „защо”,за да открие неизвестното все още.
На 5 г. детето пита : „Какво ще се случи?”.И научава за смъртта.Страховете се променят,възникват нови въпроси – „Ще умра ли” ,”Мамо, ти ще умреш ли?”.Страхът от смъртта е естествен и е в основата на всички останали човешки страхове.Инстинктът за самосъхранение е инстинкт за живот.Ние се раждаме с него.
Колкото повече знае детето за това,което го интересува и тревожи,толкова по-малко ще се страхува!Дете с пълноценен умствен потенциал се интересува живо от всичко,което го заобикаля.Да се ориентира в непознатото е негова жизнена необходимост и потребност.Не получавайки отговори на поетапно интересуващите го въпроси,то ще почне само да си отговаря на тях.Но тъй като няма необходимите умения и информация за това,ще се опре на своите въображение и фантазия – а те от своя страна пораждат и поддържат страха.
Съществува и друга опасност – детето твърде рано да бъде обременявано с непосилна за него информация или отговаряйки на въпросите му да не се съобразяваме с неговата възраст и умствени способности.
Как да помогнем на детето да преодолее страха?
Помага разкриването му в рисунка и игра.Страхът,както и всичко което вълнува детето,намира отражение в неговите рисунки.Детето интуитивно само прибягват към творчеството,опитвайки се да се справят със страха.Рисува страшното чудовище,човек или животно,като умишлено му придава смешен вид.Често рисува себе си до тях,като се рисува въоръжен,смел и непобедим.Така страховитите обекти губят своята плашеща мощ.Огънят на листа се гаси с вода,с която самото дете с каска и дрехи на пожарникар залива пламъка.Гората се пълни с добри животни и хора,а в нея има полянка,на която седят мама и татко.И тя вече не е тъмна и страшна .Чрез рисунката можем да помогнем на детето да надвие страховете си.Предложете му да нарисувате заедно страха.А когато рисунката е готова ,заедно се опитайте да „разкрасите” страха като се опитате да го направите колкото се може по-смешен.Нарисувайте му огромни заешки уши,сложете му голяма розова панделка,затворете го в клетка дори.Може да използвате и други подобни забавни хитринки – снабдете се в „вълшебно” шише с пулверизатор,напълнете го с вода - бихте могли дори да я оцветите с безвредна боя.Вечер,когато стане време за сън, заедно с малчугана напръскайте детската стая с „вълшебния” еликсир,като му обясните,че той предпазва съня му от неканени приказни герои.Повтаряйте всяка вечер вълшебният ритуал,като не пропускате вие самите да вярвате в него.Децата обичат вълшебствата и вярват в тях с лекота.Лесно бихте могли да накарате този техен интерес да заработи в тяхна полза и интерес.
Още няколко конкретни съвета :
- Не чакайте у детето да се появи страх,за да снабдите детската стая с удобна нощна лампа,която то при нужда винаги да може да включи.
- Не гасете светлината в коридора : децата често ходят нощем до тоалетна и лесно се плашат ако в коридора е тъмно.
- Детската стая не бива да се намира далеч от тази на родителите.Децата,които се страхуват от тъмнината често прихождат в стаята на мама и татко с настойчиви молби да останат там.Не отпращайте уплашеното дете обратно в стаята му – това може само да усили страха му.
- Ако някои предмети в детската стая плашат детето в тъмното със своите очертания – махнете ги от там.Уговорките,че това е просто един шкаф/закачалка обикновено не дават резултат.
- Денем се старайте да измисляте игри,в които детето да побеждава заедно с вас предметите и нещата,които предизвикват страх у него.
- Замисляйте игри в притулените ъгли на дома и стаята ,под стола,в малка къщичка построена от табуретки покрити с одеала, в стая със спуснати щори и пр. Приучвайте детето към тъмнината постепенно.
- По празници,когато цялото семейство се събира на масата,изключвайте електрическите лампи и палете свещи.Това изглежда тържествено и ще помогне на детето ви да привикне към полумрака.

Автор : Център по приложна психология „Алтернатива” ,гр.Варна


Коментари
Написано от enta на 2009-08-25 23:15:10
За всеки родител е най-важно детето му да се чувства добре и би направил всичко за това. 
Мисля,че от тази статия могат да се вземат доста полезни съвети,моята оценка е положителна. 
желая успех на авторите! ;)

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Децата и неврозите
Децата и неврозите Зачестяват неврозите в детска възраст В наши дни детските неврози и н...
Още  ]
Зигмунд Фройд - Психология на човека
Зигмунд Фройд - Психология на човека Наричат го „бащата на психоанализата”. Ня...
Още  ]
Първи кърмения - някои възможни затрудне...
Първи кърмения - някои възможни затруднения Зърната на гърдите са малки и плоски. Детето т...
Още  ]
Бременност в пълна хармония с хормоните?...
Бременност в пълна хармония с хормоните Раждане и контракции Как протича раждането? ...
Още  ]
Сдружение "Майки срещу дрогата": Отърсет...
Сдружение "Майки срещу дрогата": Отърсете се от ненужния срам и не носете сами болката с...
Още  ]
  Моето Дете