Самоволното започване на лечение с антибиотици е абсолютно нежелателно!
Интервю с Д-р Димитър Димов, специалист- детски болести.
 Д-р Димитър Димов е завършил Ленинградския Педиатрически Медицински Институт, Русия. Специализирал е в клиниката по Детски болести към Пловдивския Медицински Университет. Работи като лекар -педиатър в Детско отделение на МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали и Медицински Център "Авицена". Консултант в НФ "Моето дете".
Д-р Димов, кои са основните насоки в съвременната педиатрия? Какви са съветите на педиатрите относно кърмене, захранване, проходилки, биберони, ползване на памперси? Все въпроси, които касаят и живо интересуват младите майки: Кое, как, от кога и до кога?
-Съвременното виждане определя педиатрията като наука и изкуство за изучаване на цялостните проблеми на детето – в състояние на болест и здраве, неразривно свързани с околната му среда. Педиатрията, както медицината в цяло не е точна наука. Тя търпи постоянно развитие, тясно е обвързана с техническия прогрес и другите сфери на човешкото познание.
Рационалното хранене на кърмачето и малкото дете осигурява не само оптимален растеж и развитие, но и профилактика на редица заболявания в детска и зряла възраст.
През 1989 г. в Женева е публикуван бюлетин, разработен съвместно от сътрудници на СЗО и UNICEF посветен на въпросите по храненето на малкото дете. В този бюлетин се препоръчва кърмачето да се храни изцяло и единствено естествено през първите шест месеца от живота си, за постигане на оптимален растеж, развитие и здравен статус. След което, за да задоволи растящите си нужди, кърмачето трябва да бъде захранено, докато кърменето продължи до две години.
Препоръките за естествено хранене в повечето европейски страни следват тази на СЗО, като съветват изцяло естествено хранене през първите четири до шест месеца! Това означава, че кърмачето получава само майчина или дарителска кърма, без никакви течности или храни, с изключение на капки или сиропи, които съдържат витамини, минерали или медикаменти.
Американската академия по педиатрия също препоръчва изцяло естествено хранене за шест месеца и продължаване на кърменето поне до края на първата година от живота.
Майчината кърма задоволява дневните енергийни и пластични потребности на детето особено през първите четири - шест месеца от живота. След този период възниква необходимостта от захранване с по-концентрирани храни, с по-висока енергийна стойност, богати на витамини и минерали. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква съответен научен подход.
В България е приета следната схема на въвеждане на различни храни, одобрена от МЗ: 2-3-ти месец – плодов сок ( избягват се ягоди, грозде, сливи, цитрусови плодове ). Дава се в количество 30 мл, 2 пъти между храненията. 4-ти месец – пюре от зеленчуци с мляко. 5-ти месец – млечно –плодов кисел или инстантни детски каши, през ден по 1/4 сварен жълтък. 6-ти месец – месно-зеленчуково пюре. 7-ми месец – попара със сирене, настърган плод. 8-ми месец – 30 мл супа или бульон на обяд, преди зеленчуковото пюре. 10 – 12 месец – преминаване на ”преходна храна ”
Ако бебето е от семейство, обременено с алергични заболявания, захранването може да започне и по-късно, защото колкото е по-голямо бебето при получаване на новата храна, толкова е по-малка неговата склонност към развитие на алергия към нея.
В края на първата година детето има вече 6 зъбчета и бързо свиква да дъвче. Храната е вече смляна, а не пасирана както в кърмаческия период и се нарича преходна.
Главните изисквания към храната през втората година са тя да съдържа достатъчно количество основните хранителни вещества, да бъде богата на витамини и да съдържа необходимото количество соли и микроелементи. Основните хранителни вещества трябва да бъдат не само в достатъчно количество, но и в правилно съотношение помежду си.
Ползването на биберони, памперси и проходилки няма пряко отношение към правилното развитие на детето. Те са измислени с цел да облекчат грижите на възрастните и при прекомерната им употреба имат негативен ефект.
Препоръките за ползването им от медицинска гледна точка е несериозно.
Безспорно майчината кърма е идеалната храна за всяко бебе. Кога и как да се захрани едно дете зависи от ред субективни причини, беше полезно че разяснихте вижданията на различните школи по този въпрос.
За или против ваксините?
-Никой не може да отрече ролята на имунизациите и намаляването на заболеваемостта от някои инфекциозни заболявания, които в миналото са отнасяли стотици хиляди човешки животи - едра шарка, полиомиелит, дифтерия, коклюш, морбили и др. Този метод на защита е доказал своето значение и СЗО е изработила календар за задължителните имунизации към който се придържат всички страни по света. В редки случаи се наблюдават странични ефекти при имунизациите. Те се дължат главно на неправилно прилагане на ваксината, неправилно избран момент за провеждане на имунизацията и недобро качество на самата ваксина. За да се избегнат нежелани реакции, родителите следва да се запознаят кога, как и при какви условия се провежда имунизацията, да получат сведения относно характера на самата ваксина и сведения за налични алтернативни продукти в аптечната мрежа.
Кога при симптоми като нпр. повишена температура и кашлица трябва да се потърси лекарска помощ? До колко и до кога майката може да се справи сама и доколко не?
-Наличието на симптоми като повишена температура и кашлица най-често е израз на инфекция на дихателните пътища. Желателно е детето да бъде консултирано с лекар за да се постави по възможност точна диагноза и да се назначи адекватно лечение.
Ако общото състояние на детето се запазва добро въпреки наличните симптоми родителите биха могли да опитат лечение със симптоматични средства: при хрема – капки за нос, при температура – антипиретици, при кашлица – сироп за кашлица. Информация за правилния подбор на симптоматичните лекарствени средства родителите могат да получат от личния лекар в телефонен разговор.
Самоволното започване на лечение с антибиотици е абсолютно нежелателно! Недопустимо е препоръчването и назначаването на лечение от фармацевти!
Ако родителите не ги удовлетворява отношението и качеството на работа на личния лекар, те имат право два пъти в годината да променят своя избор на лекар. При задържане на симптоматиката или влошаване в състоянието на детето 2-3 дни след началото на заболяването, консултацията с лекар е задължителна. Тя следва да се осъществи в часовете до обеда. Така има време за провеждане на изследвания и консултации с други специалисти при нужда. Най-малко удачни са консултациите вечерно и нощно време.
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
-Здравната реформа в България определено оказа негативно влияние върху детското здравеопазване и здраве. Недофинансирането, некомпетентността и бюрократичния подход при решаването на проблемите доведоха до ръст на заболеваемостта сред детското население. Изцяло в ръцете на политиците, а не на педиатрите е да се променят нещата.
Какво бихте посъветвали всяка една майка?
-На родителите бих препоръчал да подберат добър лекар за своето дете, лекар на когото имат доверие.
Благодаря!
Интервю за НФМД
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
