зикални дейности в детската градина

Музикалното изкуство е заемало и заема голямо място в духовния живот на българския народ, във формирането на идейно-нравствено и естетическо отношение към живота, към действителността. Обаянието и притегателната сила на песента се обуславят от удоволствието, радостта, които тя доставя на човека, от естетическата наслада, която той изпитва при непосредственото общуване с музикалното изкуство, от удовлетворяването на неговите естетически, познавателни и морални интереси и потребности.
Музикално-възпитателната работа в детската градина има за цел да съдейства за изграждането на многостранно и хармонично развита личност. От една страна се цели да се спомогне за естетическото, нравственото, умственото и физическото възпитание на децата, а от друга, да им се дадат необходимите, съобразени с възрастта, музикални знания и умения при слушане и възприемане на музика, при пеене на песни и при движение с музика, като същевременно се насочат към опити за музикално творчество.
Видове музикални дейности
Задачите на музикалното възпитание се осъществяват чрез практическа дейност, по пътя на активно занимание с музика.
Формирането и развитието на музикалните способности на децата се извършва чрез и в основните видове музикални дейности - възприемане (слушане на музика), възпроизвеждане (изпълнение на музика) и творчество.
1. Възприемането (слушането) на музика е процес, свързан с дълбоки вътрешни преживявания. С него започва музикално-художественото възпитание на децата и от него зависят съдържанието, качеството и резултатността при останалите видове музикални дейности.Възприемането (слушането) на музика е един от основните видове музикални дейности в детската градина. Тя се изразява преди всичко в умението активно да се чувства и емоционална преживява музиката.Наред с това децата опознават и се учат да разграничават някои елементи и средства на музикалната изразност (мелодия, метроритъм, темпо, динамика, тембър и т.н.).
Репертоар за слушане на музика: В детската градина децата се запознават с достъпни за тях художествени образци от съвременна, класическа и народна музика. Те слушат предимно вокални произведения, чийто словесен текст улеснява възприемането на музиката. Това са песните, които предстои да се разучават и изпълняват от децата. Предвиждат се и песни само за слушане, които не се изпълняват от децата, тъй като надвишават певческите им възможности, но откриват пред тях още един път за обогатяване на музикалния им опит.Децата в детската градина се приучават да слушат и инструментални произведения. Като своеобразен преход към изграждане на умения за възприемане на инструментална музика служат познатите песни, слушани или изпълнявани вече от децата, които те трябва да разпознават само по инструменталното им звучене, без помощта на текста.Широко са застъпени музикални пиеси с програмно съдържание. При тях се използват елементите на изобразителност в музиката, които предизвикват у децата конкретни представи, свързани със звуци, възприемани от тях в природата.Значително място заемат музикалните произведения с определен жанров, най-вече танцувален характер (марш, валс, хоро, ръченица и др.), при които свързването на музиката с двигателни усещания или действия я доближава до възможностите за възприемане от децата.Ценен източник за първи музикални впечатления е родният фолклор. В репертоара за слушане на музика влизат много народни песни, припявания, хора и хороводи, ръченици и пр., в чиито прости и изразителни мелодии, са предадени близки за децата образи, събития, настроения и предизвикват у тях положителни емоции още от най-ранна възраст. Възприемането (слушането) на музика в детската градина обхваща три степени („равнища”) на музикално-слухово развитие:
- началното „равнище” на музикалното възприемане се състои в умението да се разпознава слушаната музика. То се изразява в запознаване с музикалното произведение, запомняне и назоваване при слушане.
- Разпознаването постепенно се усъвършенства върху основата на повишена музикално-слухова впечатлителност, свързана с емоционални преживявания до следващото „равнище” – различаване. То се основава предимно на сравняването на две, най-много три музикални произведения, повече или по-малко контрастни по жанр и изразни средства.
- Чрез разпознаване и различаване при възприемането на музика се осъществява постепенен преход към „смисловото възприятие” на музиката, към осъзнаване на изразителната й сила.
Възприемането (слушането) на музика създава благоприятни условия за обогатяване словесния фонд на децата, за характеризиране на музикалните произведения и за изказване на собствени преживявания и впечатления, възникнали въз основа на тях, както и за допир с другите изкуства, които са чудесна школа за цялостното естетическо възпитание.
2.Възпроизвеждането (изпълнението на музика) е много разнообразна музикална дейност. Тя се изразява в пеене на песни, в свирене на инструменти, в съпровождане на слушаната или изпълнявана музика с движения или действия и т. н. Тези действени, активни форми на общуване с музиката създаватвъзможности за по-пряк контакт, водят до по-задълбочено съпреживяване на музикалните произведения, до по-висока степен на участие на децата в музикалните занимания.
Пеенето е най-популярната музикално-изпълнителска дейност и най-достъпната форма за музикална изява в детската градина, която заема централно място при музикално-възпитателната работа. Пеенето в най-общ смисъл на думата е дейност, при която се възпроизвежда определена мелодия с глас.Певческата дейност може да се определи като активност на човека, насочена към постигане на определена цел, свързана с удовлетворяване на неговите естетически потребности и интереси към песента, музиката. В процеса на певческата дейност активността на детето не само се проявява, но и се формира, развива, получава определена насоченост в зависимост от условията, съдържанието на тази дейност и степента на участие в нея. За това певческата дейност е рещаващ фактор за формиране и развитие на певческата активност на детето.Песента е едно от най-старите и могъщи средства за музикалноестетическо развитие и възпитание на детето.Чрез песента децата съвсем непосредствено изразяват своите настроения, мисли, чувства и преживявания. В ярка и образна форма песента задълбочава представите им за заобикалящата ги действителност.Съдейства за изграждане на положително отношение към всичко прекрасно. Големият интерес, стремежът и радостните преживявания при общуването с песента правят детското внимание съсредоточено, активно, допринасят за развитието на паметта и въображението, будят любознателност, наблюдателност, активизират говора и дават богат материал на мисленето.
При системно и целенасочено провеждане на методическата работа по пеене се дава възможност за гласово, слухово, емоционално и общо музикално развитие на децата.За да се постигне правилно и изразително изпълнение на песните, не е достатъчно само наличието на музикален слух, но и добре овладени изпълнителски умения и навици. Според вокалната педагогика тези навици могат да се групират в два дяла: а) вокални: певческо положение (певческа стойка), дишане, звукообразуване и дикция; б) хорови: строй и ансамбъл. Пеенето завършва с една или две добре заучени песни, които са в етап на художествено дооформяне и които представляват приятен, емоционален завършек на тази музикална дейност. Те оставят хубаво впечатление у децата от техните усилия и стимулират самочувствието им на певци. Движенията с музика заемат значително място при музикално възпитателната работа в детската градина. Те оказват силно емоционално въздействие върху децата и съдействат за задълбочаване представите и познанията им за музиката. Музикалните способности се развиват в процеса на изграждане на умения да съобразяват и да съгласуват своите движения с музиката.
Видове движения с музика:
1. Музикални игри – насочени са предимно към изразяване чрез движения на смислово-емоционалното съдържание, структурата на музиката и изразните й средства. Те биват сюжетни, несюжетни и народни.При сюжетните музикални игри действията на децата предават емоционално-образното съдържание на музиката. Те изпълняват определени роли, вживяват се в тях, пресъздават образи чрез движения.
При несюжетните музикални игри има интересно игрово действие, нерядко със състезателен елемент. Правилата на играта са свързани с музиката и се определят от характера и съдържанието й, от началото или края на музиката, от промените в мелодията или метроритъма, от промените в темпото, динамиката, размера и пр. на произведението и т. н.
Народните детски музикални игри („игри на песен”) сближават децата по естествен и привлекателен начин с красотата на нашето народно творчество, като същевременно неусетно ги привикват към народните интонации и ритми.
2.Танци и хора – обогатяват музикалните впечатления и двигателните умения на децата, съдействат за усъвършенстване на движенията под прякото и силно въздействие на музиката. При тях децата изпитват естетическа наслада и удовлетворение от своите усилия, защото достигат до художествена изява.Танците могат да бъдат с определени стъпки и фигури, които са задължителни за всички деца, или свободни танци, които имат творчески характер. При тях децата използват познати стъпки и движения, които комбинират по новому, т. е. съчиняват „свой” танц.Народните хора и танци в детската градина са изградени върху характерни и достъпни за децата елементи и стъпки или се изпълняват в техния оригинален вид.
3.Музикално-двигателни упражнения – те подпомагат овладяването на определени движения в съответствие с темпото и динамиката, метроритъма, размера и частите на музиката. Те не са основно, а допълнително средство за осъществяване задачите на музикалното възпитание.
4.Празнични маршировки – включват различни престроявания, овладе по физическо възпитание, при които под звуците на подходяща музика децата ходят и се подреждат при тържества и празници в детската градина. Прилагат се предимно в трета и четвърта възрастова група.Свирене на детски музикални инструменти. Силно емоционален и общомузикален ефект при работата по музикално възпитание в детската градина имат музикалната играчка и детските музикални инструменти. Те обогатяват художествено-естетическите представи на децата, задълбочават възприятията им и представите за музикално-изразните средства (мелодия, темпо и др.), активизират творческите проявления, съдействат за развитие на метроритмичното чувство.Названието „музикална играчка” и „детски музикален инструмент” е условно, тъй като те само по външен вид наподобяват музикални инструменти, които са твърде опростени и не възпроизвеждат тяхното естествено звучене.Съвременната музикална играчка е активно средство за музикално-педагогическо въздействие, за всестранно музикално развитие на децата, за приобщаването им към музикалното изкуство. С помощта на музикалната играчка детето опознава свойствата на музикалните тонове, възприема по-пълно и осъзнава музикалната изразност, преживява по-дълбоко музикалното съдържание.
Видове музикални играчки и детски музикални инструменти.
В музикалната педагогика се определят два типа музикални играчки:
1.Неозвучени – играчки, изобразяващи музикални инструменти, предназначени да запознаят децата с техния външен вид и способ на звукоизвличане.
2.Озвучени – в зависимост от тяхното звучене се разделят на четири групи:
Играчки инструменти с нефиксирана височина на тона – дрънкалки, кастанети, барабан, дайре, звънчета, маракаси, дървени пръчици, дървено конче и др.
Играчки-инструменти, настроени на един или няколко тона- най-използвани и най-достъпни за всички възрастови периоди на детството. Това са изработените обикновено от глина в разнообразни форми (петле, пиле, зайче, мече и т.н.) свирки, пищялки, окарини и др.
Играчки с фиксирани мелодии – латерни, музикални кутийки, сандъчета, музикална люлка, влакче и др. Музикални инструменти с определена височина на тоновете- ксилофони, рояли, цитри, китари, звънчета, устна хармоника и др. Музикалните играчки и инструменти се класифицират още в групи съобразно начина на звукообразуването – струнни (китара, балалайка, гъдулка, цитри), духови (флейта, триола, устна хармоника), ударно-клавишни (пиано, роял) и ударни (барабан, триъгълник и пр.).
Всеки от видовете музикални дейности притежава свои особени качества и оказва незаменимо въздействие върху музикалното развитие на децата, което се основава на взаимодействието между тези видове дейности и е резултат на комплексното изграждане на музикалните способности. Това произтича от специфичната особеност на музиката, от това, че всяка музикална творба представлява комплекс от взаимодействащи елементи и средства на музикалния „език”.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.