Това състояние специалистите определят като нормално и е израз на един сериозен преход във вашия живот. Причините за него са много и различни. На първо място е огромната физическа промяна и всичките хормонални изменения, настъпили в организма по време на бременността и на раждането. Грубо казано, това е свръхчувствителност към всичко, което се случва с вас и около вас. Внезапно се леят сълзи без видима причина, а ако такива има, направо се стига до истерии. Тази депресия обикновено се проявява месец след раждането, когато чувството на радост вече се е притъпило и умората взема връх. Ако си помогнете, тя ще мине бързо. Но ако оставите “на течението” може да се проточи и да нанесе сериозни травми. Стресирани, раздразнени и обезверени - така можете да се чувствате в продължение на 2-3 дена до 3 седмици. Всичко зависи от физическото и емоционалното състояние на жената, от помощта и подкрепата, която близките й оказват. При всяко положение обаче не се изолирайте, споделяйте какво ви мъчи, не се притеснявайте дори да си поплаквате и преди всичко - щадете се! Занижете нивото на изисквания към себе си. Ако сте свикнали къщата ви винаги да блести от чистота, временно приемете мисълта, че абсолютната чистота е непостижима и че сега най-важна е почивката.
Пълноценният сън в този период е задължителен. Не сте се наспали през нощта? Не се замисляйте изобщо, легнете през деня, докато сте помолили някой да разходи детето, и не забравяйте да изключите телефона. Настроението ви се разваля, като се погледнете в огледалото? Тогава по-често гледайте снимките, на които най се харесвате -така ще имате идеал, към който да се стремите. Пийте витамини, правете си маски на лицето и косата - бременността ги изтощава. Създайте си правило да отделяте 15-20 минути на ден за гимнастика. Не натоварвайте отслабения си организъм с щанги, диети и маратонско тичане. Достатъчни са коремни преси и прости упражнения за мускулите на гърдите и бедрата. Най-лошото, което можете да направите, е да си кажете, че ще се заемете с това „по-нататък". Защото бързо ще свикнете със запуснатия си вид, но той подсъзнателно ще потиска и вас, и вашите близки. Близки и роднини: С раждането на детето се е променил не само вашият социален статус, но и този на вашите близки. Те също се вълнуват, особено ако живеете заедно, така че напълно възможно е да кажат нещо, според вас „не каквото трябва" или с неподходящ тон. Те дори не се и сещат, че то може да ви обиди. Затова, колкото и да е разклатена нервната ви система, постарайте се да намерите общ език с близките си, обяснете им състоянието си, като акцентирате върху разминаванията. Това е шанс да ви разберат и да не се обиждат от някои ваши неблаговидни постъпки и маниер на държане. Ако безумно ви дразни ревящото цяла нощ бебе и се плашите от агресивните си помисли, не се самоизтезавайте и не преживявайте собствената си вина.
Договорете се с мъжа си или с родителите ви за посменно нощно дежурство. Не се притеснявайте да търсите помощ от тях и по други поводи.На възрастните им харесва да са необходими. Как да намалите напрежението? Детето не ви е виновно - то изобщо не ви е молило да го раждате. Затова не го обвинявайте, че задълго ви е изхвърлило от живота. Планирайте реални радости: двучасов шопинг по магазините, среща на кафе (но не вкъщи!), кино. Когато плачът на бебето аха да ви накара да скочите през прозореца или да го нашляпате, не се плашете от състоянието си. То също е признак за депресия. Не сте длъжна да бъдете идеална майка. Оставяйте го от време на време на някой друг, а вие влезте под душа и се накрещете под шума на водата. Дишайте дълбоко на отворения прозорец, боксирайте възглавница - имате нужда от разтоварване и от сваляне на напрежението. На детето ви му трябва здрава и спокойна майка.
Синдромът на майчинството като бягство от сексуалните контакти
Винаги майчинството е било определяно като най-висшата и благородна кауза на жената, асоцииращо се само с положителни фактори, което е безусловно така, а също и правилно като отношение. В сексологичен аспект, това е важен период от живота на жената, а също и на дадена двойка, която отглежда дадено дете. Именно тук, когато се касае за сексуалните взаимоотношения между партньорите, отглеждащи детето, сексологията се сблъсква със синдрома, в който жената-майка, използва майчинството като оправдание или извинение на молбите на мъжа за сексуален акт. Т.е. формира се отказ, под предлог за изпълнение на майчините задължения. Проблемът е изключително сложен и деликатен, като в никакъв случай не следва да се разглежда еднозначно. Потребността от майчинство и сексуалното равнодушие към съпруга или мъжа-спътник, е достатъчно широко разпространено явление, когато се отглежда малкото дете. Безразличието може да се обясни с много фактори като: нужда за възстановяване на жената след раждането, преодоляване на измененията в организма на жената след раждането, допълнително обременяване с многобройни задължения, което произхождат от наличието на нов човек в живота на двама души, хронична умора, стрес от първородното дете. При такива причини, мъжете нямат основание да се притесняват, а напротив, редно е да станат съпричастни към жената и да подкрепят нейната борба за влизане в рамките на нормалния жизнен цикъл.
Тогава, когато самото майчинство и наличието на всепоглъщаща грижа за детето се превърнат във фикс-идея, или засилващо се във времето явление, то налице идва притеснението в чисто сексологичен аспект, а именно факта за присъствието на стремежа жената да се освободи от сексуална и дори духовна връзка с дадения партньор. В случая, раждането на детето е изиграло благородната помощна роля за жената, която не е намерила сили да прекъсне една неудачна връзка, или товареща я връзка. И именно в това състояние, жената успява да се избави от едно неприятно за нея задължение. Възможно е, жената да постъпва в началото и подсъзнателно, без да си дава сметка, че търсейки бягство от бащата на нейното дете, тя допълнително задълбочава кризата във връзката. Разбира се, съществува и съвсем съзнателен вариант, в който жената смята, че това ще я избави от неприятното съпружеско задължение за сексуално общуване със своя спътник.
По такъв начин, разбирането на причините за прекратяване на сексуалната близост в една двойка, може да се окаже доста трудна задача пред сексолозите, а нерядко и да се прибегне до специални диагностични методики, които изследват дълбоките съзнателни и подсъзнателни нива на мотивация. При мъжете, такова замаскиране на формата на бягство от връзката с партньора за секс е нереално. Обикновено сексуалната сила, както и сексуалната немощ на даден мъж се изписва на лицето му и е лесно да бъде прочетен и разбран. Ако той се оплаква, че е претрупан от работа, или чувства умора е достатъчно да му се дадат два дни почивка, или празник, или отпуск на друго място, за да се разбере съществува ли отказ или не. При спокойна обстановка, мъжете обикновено намиращи се насаме със своите половинки винаги ще потърсят начин за сексуално сближаване. Дори една обикновена прегръдка или целувка, са достатъчни да предизвикат в него ерекция, по която да се разбере иска или не той секс. Когато обаче, той бяга настрани, чете уж задълбочено вестник, търси разходки сред природата, и изобщо избягва оставането на саме, то почти винаги е налице проблем от сексологично естество. В случая с жената, оправдаваща се с майчинството е трудно да се достигне до заключение и изобщо да се диагностицира отказа само по тези чисто малки практически хитрини. Съществуват варианти, в които жените забременяват няколко пъти, за да могат да ползват бременността и майчинството като оправдание за отказ от секс. Повторното раждане, особено след скорошно друго, изключително завишава грижите към новороденото и първото дете, като дори позволява да се избегне и съжителството със съпруга или партньора в едно помещение. В такава ситуация, мъжете по-скоро стават беззащитни, водени от общественото мнение, социалните нагласи към майчинството, роднинските критики и таят в себе си разочарованието. Мъжете се страхуват, че ще бъдат обвинени в неуважение, егоизъм, неразбиране на трудностите. Едни намират отдушник в платени сексуални контакти, други в изневярата, трети прибягват към мастурбационните техники, четвърти търпеливо изпадат в периоди на платоническо съществуване и т.н. В най-неблагоприятните варианти се достига до развод, или прекратяване на взаимоотношенията. Обикновено, за жената, която е считала сексуалното общуване за товар, това е добър изход от ситуацията, дори и да бъде принудена да поеме всички грижи за детето върху себе си.
Следродилната депресия представлява комплекс от различни; емоционални реакции, които настъпват няколко дни след раждането. Могат да продължат от дни до седмици и месеци наред, ако човек не промени преживяванията си още в първите дни, щом забележи, че нещо не е наред. Това не е състояние, непосредствено причинявано от раждането, а се поражда от биологични, семейни и лични фактори.
Бременността, раждането и възстановяването не са болест, а нормално физиологично състояние, с което женският организъм може да се справи. Но това се преживява като изпитание, като труден период, който не само че не свършва с раждането, а започват нови проблеми, свързани с отглеждането и грижите по кърмачето. Изтощена от събитията в родилния дом, притеснена от болки, от ред въпроси добре ли е детето, как се храни, как да го кърми, младата майка може да се уплаши от всичко, което предстои. Започват въпроси - дали ще се справи, ще може ли да прави нещата по същия перфектен начин, както преди. Оказва се, че това невинаги е възможно, че не всичко става ;така, както си го искал. Детето не се храни по часовник, не спи :в часовете, в които е написано i по книгите. Не може да се успокои, не може да се разбере защо плаче и какво да направиш, за да спре.
В такъв момент човек започва да се чувства безпомощен, появява се безутешен плач, безсъние, преумора, изтощение, които не можеш са спреш по желание, започваш да се чувстваш непълноценен, съмняваш се в самата си същност, дали си здрав психически. Жените, които успеят да си отговорят на тези въпроси самостоятелно, се справят по-бързо със ситуацията. Вместо да потъват в обяснения и съжаления, те бързо се окопитват, преценяват реалистично възможностите си и организират времето си, искат конкретна помощ от близките, без да се притесняват, че не се справят. Много полезни могат да бъдат курсовете за бременни, помощната литература за този период, които«могат да дадат ценни практически съвети, за които човек няма как да се досети сам, макар да изглеждат съвсем прости.
Много жени се оплакват колко трудно се издържа силният плач на тревожното бебе и нямат никаква идея как да издържат, как да намалят главоболието в такъв момент. Изглежда елементарно, но затова може да помогне преценката как се развива плачът, на затихване ли върви или тъкмо си се успокоил, и ревът започва с нова сила. Затова трябва да; проучим видовете плач, колко време обикновено продължава, удължават ли се паузите между плача или се скъсяват. Така майката отново ще придобие чувството за контрол. Разбира се, бебето едва ли ще се съобрази с преценката на родителя и вместо да му се сърдим, може да си кажем, че ние не сме разбрали не-1 Kb както трябва. Тогава няма да развиваме натрапливости, че сме помислили нещо недопустимо за съществото, което обичаме.
Много жени забравят, че освен за детето, трябва да се погрижат и за себе си. Съвсем не е лесно да се нагодиш към детския ритъм на сън и будност. Майката като че ли е постоянно дежурна и не може да си отдъхне в малкото време, в което остава без някаква неотложна задача. Много хора просто не могат да релаксират и да се отпуснат за| кратко време, но просто трябва да свикнат да го правят.
Социалната изолация, отказът от задоволяването на лични интереси, липсата на всякакво свободно време за себе си усилват емоционалната потиснатост. И затова едно от първите средства за профилактика на подобни състояния е излизането от къщи, макар и за кратко време, със или без детето, в зависимост от това има ли деликатен помощник до майката, а не такъв, който натрапва помощта си и иска всичко да става по негоВия начин. Първото усещане, което се подобрява при депресия, е двИгателната активност. Затова една половинчасова разходка в близкия парк може да се почувства като благодатна глътка въздух, свободна от грижи и притеснения. Още повече че спането на открито препоръчват всички хигиенни планове. Не чакайте от мъжа да се досети сам да свърши някоя домакинска работа, особено ако няма такъв навик от детството, а молете уверено за конкретна помощ.
Тогава ще се изненадате от желанието на таткото да помогне. Не го критикувайте, ако не е свършил нещо точно, както вие го правите, а изчакайте да се научи. Не прибягвайте до излишни лекарствени средства, освен ако не са изрично назначени от лекар, защото много от тях преминават в кърмата. Не бързайте да решавате, че в имате или сте болна от следродилна депресия, защото това класическо понятие не отразява точно реалностите. Според мен по подходящо е да мислим, че следродилната депресия е проблем на цялото семейство, а не единствено на родилката. Депресия след раждането могат да развият и татковците. Затова се опитайте да решавате проблемите заедно.
Всяка майка иска да каже “Не” на следродилната депресия. Всяка иска да изглежда като героиня, защото е била тясно свързана с чудото на раждането. Желае като се погледне в огледалото да се види значима, красива и обичана.
А ако това не се случи? Или ако тя смята, че вниманието и грижите от страна на съпруга и близките й са незначителни, а тя заслужава много повече? Или пък ако погледнейки се отстрани се вижда като една подпухнала развалина, една сторбена възглавница, която е захвърлена от всички, след като е била брутално използвана, за да даде живот. Нямате си представа какво може да мине в главата на една току що родила майка. Колко много зловещи мисли могат да се извъртят само за няколко дни в главата й. Всеки сценарист на филми на ужасите би завидял на творческия замах и невероятна продуктивност. Но в повечето случаи тези мисли не виждат бял свят, защото някои от майките ги оставят само за себе си. А това води до още по-голямо отчаяние, озлобление и безпомощност. В специализираната литература много точно и подробно са описани симптомите на следродилната депресия.
И дори е обидно да ги споменаваме в женско списание, защото всяка себеуважаваща се бъдеща майка вече грижовно е изчела всевъзможна литература относно бременността, раждането, следродилния период и отглеждането на бебето. Ако всички ученици и студенти се приготвяха толкова педантично за изпитите, то образованието ни сигурно щеше да е на съвсем друго ниво.Но всеки знае, че едно е да знаеш нещо на теория, а съвсем друго да го преживееш на практика. Да не кажем, че е много трудно да приложиш научената теория правилно. Всяка информирана жена преди да влезе в родилното знае какво са контракции, и какво да прави, но колко запазват самообладание? Няма да забравя в болницата всичко те боли, иде ти да пищиш и се появява една акушерка и пита най-спокойно: Хубаво, започнали са контракциите, сега ми изброй етапите на раждането и ми определи ти в кой от тях се намираш в момента. И без това болките ме бяха оставили без ума и дума, а сега ме и изпитваха!Но след като минат всички етапи на контракциите, след като прескочим трапа и се озовем с бебе в ръце, на нас ни се струва, че сме прескочили в съвсем друг живот, друго измерение с други отговорности и с други чувства. И изведнъж всичко стана ново. Ето това е подходяща реплика за следродилния период. Това е все едно да си чел и изучавал навиците на марсианците, но в един прекрасен ден да станеш един от тях.И е шокиращо, и е трудно, и тук е мястото на любящия мъж.
Той трябва да даде всичката грижа, на която е способен, всичката любов и насърчение, за да може майката да се адаптира по-лесно, по-безболезнено и без да развива кошмарните симптоми на следродилната депресия, за които пише в медицинската литература.Не случайно се препоръчва родилката да е обгрижвана от роднините, които освен всичко друго, да следят и за душевното й равновесие, защото ако тя стане прекалено психически нестабилна може да е опасна за бебето.В този ред на мисли не би трябвало да карат самотните майки още в родилното да подписват декларации, че се отказват от бебетата си, защото те все още не са се свестили от шока на раждането и е много вероятно да вземат необмислени решения под влияние на следродилната депресия. Затова би трябвало да има специални отделения, където бъдещите самотни майки, (които никой никъде не очаква) да престояват първите четиридесет дни. Там да са наблюдавани и съветвани от психолози, преди да вземат тежкото решение да оставят детето си в дом.
Защото едни мисли са в главата на родилката в първите седмици след раждането, други след като мине време и се е успокоила. Тогава вижда, че животът продължава и тя може да продължи с едно съкровище повече, вместо да го захвърли и цял живот да се чуди къде е нейното сладко детенце и да изпитва угризения. Да не говорим, че при някои жени следродилната депресия достига грандиозни размери и те стават прекалено агресивни, имат мисли за убийство и самоубийство или действат в тази посока импулсивно.За щастие статистиката показва, че само 15 процента от родилките стигат до тежки форми на следродилна депресия, но почти всяка жена минава през етапа на емоционална лабилност и объркване. Лекарите го отдават на хормоналния дисбаланс в организма. Симптомите на леката депресия са доста познати на раждалите жени, но ако трябва да се прави обобщение може да се перифразира великата фраза, че всички щастливи родилки си приличат, а всяка преживява следродилната депресия по своему. Характерните симптоми са: бързо преминаване от едно емоционално състояние в друго в широк диапазон – от плач до еуфория. Раздразнителност – в един момент майките решават, че нищо не е наред, всичко им е криво и най-лошото е, че се чувстват безпомощни да променят каквото и да е.
Не могат да се концентрират, забравят, някои от тях дори губят ориентация в познати местности. Затова е добре съпругът да бъде не само търпелив, но и информиран за следродилната депресия, защото статистиката показва, че голяма част от двойките не успяват да се справят като семейство именно в този следродилен период. Взаимоотношенията им приличат на потъващ кораб и мъжът, който би трябвало да е капитан на семейния кораб, в много случаи е този, който бяга пръв пред потопа на трудностите. Но с една по-голяма информираност и с повече любов този период може да отшуми много бързо и вместо да раздалечи двойката, да я сближи още повече.
Според мен важно е да се следи и за физическото здравословно състояние на родилката, защото отпадналост, тежест, тъга, безразличие и отпуснатост могат да се дължат и на анемия, ако е загубила много кръв по време на раждането. Тя трябва да се открие на време и да се лекува.
За справяне със следродилната депресия се препоръчва балансирано хранене, повече разходки на чист въздух и най-вече много любов и внимание. А ако такава липсва, ако се чувстваме най-изолираните емоционално и най-отхвърлените същества на света, тогава бихме могли да кликнем тук и там из всеобятния свят на Интернет. Да се оплачем в първия ни се изпречил женски форум и да излеем болката си. Тогава за съвсем кратко време ще получим много окуражаващи отговори, ще прочетем много драматични истории, защото анонимността сближава и отпуска човека. Хората в интернет са по-склонни да споделят за най-големите си кошмари и най-тежките си грехове и да получат утеха, да видят, че не само те са изпадали в това положение.
И най-важното – от следродилна депресия не се умира. При едни трае по-дълго, при други по-кратко, но най-успокоителното е, че отшумява.
Разбира се добре е, след като сме подготвени за нея да се стегнем емоционално и да наложим волята си, за да надвием негативните емоции.
Защото имаме много по-важна работа от това да се самосъжаляваме – имаме щастието и привилегията да се грижим за един нов живот, който се нуждае от нашата ведра усмивка, нашата топлина и любов.
Това състояние специалистите определят като нормално и е израз на един сериозен преход във вашия живот. Причините за него са много и различни. На първо място е огромната физическа промяна и всичките хормонални изменения, настъпили в организма по време на бременността и на раждането. Грубо казано, това е свръхчувствителност към всичко, което се случва с вас и около вас. Внезапно се леят сълзи без видима причина, а ако такива има, направо се стига до истерии. Тази депресия обикновено се проявява месец след раждането, когато чувството на радост вече се е притъпило и умората взема връх. Ако си помогнете, тя ще мине бързо. Но ако оставите “на течението” може да се проточи и да нанесе сериозни травми. Стресирани, раздразнени и обезверени - така можете да се чувствате в продължение на 2-3 дена до 3 седмици. Всичко зависи от физическото и емоционалното състояние на жената, от помощта и подкрепата,
която близките й оказват. При всяко положение обаче не се изолирайте, споделяйте какво ви мъчи, не се притеснявайте дори да си поплаквате и преди всичко - щадете се! Занижете нивото на изисквания към себе си. Ако сте свикнали къщата ви винаги да блести от чистота, временно приемете мисълта, че абсолютната чистота е непостижима и че сега най-важна е почивката. 
Винаги майчинството е било определяно като най-висшата и благородна кауза на жената, асоцииращо се само с положителни фактори, което е безусловно така, а също и правилно като отношение. В сексологичен аспект, това е важен период от живота на жената, а също и на дадена двойка, която отглежда дадено дете. Именно тук, когато се касае за сексуалните взаимоотношения между партньорите, отглеждащи детето, сексологията се сблъсква със синдрома, в който жената-майка, използва майчинството като оправдание или извинение на молбите на мъжа за сексуален акт. Т.е. формира се отказ, под предлог за изпълнение на майчините задължения. Проблемът е изключително сложен и деликатен, като в никакъв случай не следва да се разглежда еднозначно. Потребността от майчинство и сексуалното равнодушие към съпруга или мъжа-спътник, е достатъчно широко разпространено явление, когато се отглежда малкото дете. Безразличието може да се обясни с много фактори като: нужда за възстановяване на жената след раждането, преодоляване на измененията в организма на жената след раждането, допълнително обременяване с многобройни задължения, което произхождат от наличието на нов човек в живота на двама души, хронична умора, стрес от първородното дете. При такива причини, мъжете нямат основание да се притесняват, а напротив, редно е да станат съпричастни към жената и да подкрепят нейната борба за влизане в рамките на нормалния жизнен цикъл. 
Всяка майка иска да каже “Не” на следродилната депресия. Всяка иска да изглежда като героиня, защото е била тясно свързана с чудото на раждането. Желае като се погледне в огледалото да се види значима, красива и обичана.
