|
Паразитите и децата
Глистите биват кръгли и панделковидни. Към кръглите глисти спадат остриците и аскаридите, а към панделковидните тениите /кучешка, свинска и говежда/.
Аскарис лумбрикоидеус /детски глисти/
 Детският глист, широко разпространен паразит у човека, живее в тънките черва. Паразитозата засяга всички възрасти, но особено масово се среща у децата. Глистът има значителни размери, вретеновидна и удължена форма със заострени краища. Живите аскариси имат розово-бял цвят, а мъртвите са жълто-белезникави. Женските аскариси са по-голями - достигат на дължина 6 мм, а мъжките - 16-20 см на дължи на и 3 мм на ширина. Аскарисите са много плодовити - за едно денонощие женските снасят 200000 яйца, които се отделят навън с изпражненията. Развитието на ларвата се осъществява в почвата при оптимални температурни условия, влага и достатъчен атмосферен кислород. Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36 градуса по С. В за висимост от температурата е различен и срокът, за който яйцата стават инвазиоспособни. При температура 24 градуса по С развитието се ускорява и трае 10-15 дни, а при 12-15 градуса по С се удължава до 40-45 дни. Яйцата загиват при температура 50 градуса по С и се повлияват неблагоприятно от пряката слънчева светлина.
Заразяването на човека става с поглъщане на яйца при лоша лична хигиена.
В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки, които пробиват лигавицата на червата, навлизат в лимфния ток и оттам попадат в кръвообръщението. Докато възрасните аскариси живеят при анаеробни условия /без кислород/ в тънките черва, личинките са типични аеробни форми и развитието им се извършва в белите дробове. По венозен път те достигат до черния дроб, където могат да предизвикат увреждане, навлизат в долната празна вена, дясната сърдечна половина и белодроб на артерия и така достигат до белите дробове. Те проникват в алвеолите и бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтрати.
В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и нарастват на големина. След това те се придвижват през бронхите, трахеята и гръкляна в гъл тача и достигат до тънкото черво, където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца. Целият биологичен цикъл в развитието на зрелия аскарис - трае от 9 до 15 седмици. В червата на човека се срещат от единични до стотици аскариси, които могат да предизвикат дори запушване на червата. Тук те се хранят с чревно съдържимо и слуз, като могат да поглъщат и кръв.
Продължителността на живота на отделния паразитен индивид е 10-15 месеца.
Аскарисите предизвикват заболяването АСКАРИДОЗА. Степента на болестната изявеност е в зависимост от масивността на инвазията. Болестните признаци са резултат както на механичните увреждания, така и на токсичното действие на паразита.
При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадъци, силно главоболие, загуба на гласа. Аскарисите могат да стран ствуват и да предизвикват запушване на жлъчните пътища, на панкреасния канал.Те могат да проникнат в средното ухо, синусите, пикочните пътища, влагалището и пе ритонеалната кухина.
Болните се оплакват от лош апетит, гадене, повръщане, коремни болки около пъпа. Понякога те са неспокойни и раздразнителни.
Лечението се провежда от лекар-хелминтолог, като се прилагат противопаразитни препарати по схема. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравите хелминтоносители.
Остриците
Остриците са най-честите глисти, които се срещат в ранната възраст. Те са разделнополови, с дължина на мъжкия глист 3 - 5 мм, а на женския - 8 - 12 мм. Женският глист снася яйцата си в областта на ануса, като излизането му в тази област е съпроводено от силен сърбеж, който кара детето да се чеше. Детето се самозаразява от попаднали под ноктите или по ръчичките му яйца, които се намират и по бельото и чаршафите. Често се заразяват всички членове на семейството. Ако не ставаше ново самозаразяване, детето би се самоизлекувало за месец /такава е продължителността на живота на остриците/.Понякога заболяването не дава никакви оплаквания и майката го открива, когато забележи глисти в изнражненията. В други случаи децата се оплакват от сърбеж в областта на ануса, като при разчесване могат да се добавят вторични инфекции. Понякога глистите навлизат във външните полови органи на момиченцата, те се чешат, тъй че в тази област може да се развие възпалителен процес, който понякога води до онанизъм. Не всички лекари са съгласни, че остриците могат да дадат коликообразии болки в корема. Рядко има общи прояви като безапетитие, умора, безсъние. За предпазване от острици съществено значение имат хигиенните навици: редовно изрязване на ноктите, миене на ръцете преди всяко хранене, след игра и след замърсяване. Важно е също така родителите да не допускат детето да си създаде навик да поставя пръстите си в устата. То не бива да се оставя да играе с нечисти предмети и играчки, от които може да се зарази. Лечението се провежда по наставление на лекар.
Кучешка тения /ехинококоза/
Децата могат да заболеят в някои случаи и от кучешка тения. Кучешката тения паразитира в червата на кучето и е дълга около 1/2 см. Тя отделя яйца, които попадат както в околната среда, така и по козината и муцуната на кучето. Децата, които играят със заразени кучета, могат да заболеят, ако не си мият редовно преди всяко хранене ръцете и ако поставят пръстите или предмети от околната среда в устата. От яйцата в червата на детето се излюпват зародиши. Те пробиват активно чревната стена и чрез лимфата и кръвта попадат най-напред в черния дроб, а след това и в белия дроб. В тези органи паразитът се развива в единични, а понякога и в множествени мехури - ехинококови кисти, изпълнени с бистра течност, имаща кехлибарен цвят. В ранната детска възраст, когато кистата расте, заболяването протича обикновено без никакви прояви. В някои случаи се открива случайно при рентгенов преглед на белия дроб. В по-късната възраст обаче кистата може да стане голяма /до мъжки юмрук, дори и по-голяма/ и да дава симптоми от притискане на съседните органи. Профилактиката се свежда до недопускане на децата да играят с кучета, особено с такива, които не са подложени на ветеринарен контрол. Лечението на заболяването е само хирургично.
Педикулоза /Въшливост/
 Въшливостта е заболяване, разпространено всред малцинствено население и групи лица с ниска лична хигиена. Особено широко разпространение въшливостта придобива по време на война и природни бедствия, които са съпроводени от рязко вло шаване на личната и битовата хигиена. Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки:
1. Главова въшка. Тя причинява въшливостта на главата. Дължината й е 1,5 - 2 милиметра, а ширината - 0,7 мм. Тялото й се състои от глава, коремче и 6 крачета. Цветът на въшката варира от жълтеникав до мръсно сив, в зависимост от цвета на косата. Женската въшка е по-голяма от мъжката. Тя снася яйцата си /гниди/ в основата на косъма. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за косъма. До шестия ден се излюпват младите въшки, които на 11-тия ден са вече полово зрели. Една женска въшка за един месец оставя поколение от 2000 - 2500 паразита. Въшката се храни с кръв единдва пъти в денонощието. Тя пробожда кожата с хоботчето си. В момента на обождането се усеща силен сърбеж, който води до моментално разчесване. При пробождането на кожата слюнчената течност на въшката предизвиква възпаление с поява на малки червеникави възелчета и мехурчета. При разчесването се съсзават условия за възникване на вторич на инфекция. Кожните промени се локализират по тила и зад ушите, като се подуват регионалните лимфни възли. Косата слепва на снопчета, пълни с въшки,гниди, гноевиден секрет и корички.
Лечението се провежда със старо изпитано средство смес от газ, оцет и олио. Окосмената част на главата се намазва с тази смес и се покрива с кърпа. След няколко часа главата се измива и косата се разресва с гребен, напоен в топъл оцет.
Използват се и препаратите купрекс и купрол, като два-три часа след намазването се извършва сресване на косата с гребен, напен в топъл оцет.
2. Дрешна въшка. Тя е със същото устройство както главовата въшка,но размерите й са по-големи - на дължина достига до 3-4 мм. Цветът й е мръсно-бял. Дрешната въжка живее в гънките и шевовете на долните дрехи, където женската снася яйцата си /200-300 на брой/. За да се храни въжката се прехвърля върху кожата, където смуче кръв. При обождане на кожата настъпва силен сърбеж, водещ до разчесване. Появява се обрив с малки възелчета или уртики. Поради силния сърбеж и разчесването се наблюдават линейни одрасквания /екскориации/, които създават възможност за вторична инфекция с подуване на околните лимфни възли. При хронично протичане кожата загубва и се пигментира /т.н. болестно състояние на скитниците/. Промените се локализират обикновено по кожата между плещките, по корема и ханшовете, по-рядко по бедрата.
Лечението се провежда с изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Белъото и дрехите се дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.
3. Полова въшка. Тя причинява половата въшливост. Половата /срамната/ въшка има кръгло-сплесната форма с размер 1-2 милиметра. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. Освен по окосмените части на половите органи тя може да се разположи в мишничните ямки, по веждите и клепачите /миглите/. Предаването на заразата става по полов път и при спане в общо легло. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта.
Въшката забива хоботчето си в космения фоликул, откъдето смучи кръв. Появяват се червеникави възелчета /папули/, усилен сърбеж, а от разчесването се създават условия за вторична гнойна инфекция. Характерна е и появата на синкави петна по кожата на корема и бедрата.
За лечение се използват локално /намазване, втриване/ разтвори от ксилол, спирт и етер, 3%-ов разтвор ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20%-ов нафталинов унгвент.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
