|
Не слагайте в устата на децата- биберон и в ръцете им- телефон!
Интервю с Мариана Чомпалова- Йорданова- педагог за в. "Утро"
 Мариана Чомпалова- Йорданова е завършила магистратура по Педагогика на деца със СОП във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“- В.Търново. Преди това е завършила ПУ "П.Хилендарски"- Пловдив със специалност- Предучилищна педагогика и специализация по Социална педагогика, както и втора специализация по Психолого-педагогическо взаимодействие в приобщаваща и мултикултурна образователна среда в Тракийски университет- Ст.Загора. Възпитаник е на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства- Пловдив със специалност- Организация за театър, кино и телевизия. Преминала е обучения по Монтесори метод за деца от 0 до 12 г. и за деца със СОП и по Валдорфска педагогика за детската градина, както и други обучения в областта на специалната педагогиката, детската психология и правата на децата. Професионалната й реализация е в сферата на културата, журналистиката, екологичното образование, социалната и специалната педагогика. Работила е като педагог в ОУ, ДГИ, ДДЛРГ, ДМСГД и ЦКОДУХЗ, с деца лишени от родителски грижи, деца с увреждания, с интелектуални задръжки и с емоционални проблеми. Автор е на две книги и на много публикации в печатни и електронни издания. Създател на платформата НФ "Моето дете" и администратор на сайта www.moetodete.com, благодарение на които са реализирани десетки благотворителни кампании в помощ на родители и деца в беда. Майка е на две големи деца.
Г-жо Йорданова, за Вас 2025 година в творчески план бе изключително плодотворна. За кратко време издадохте две книги „Моето дете“ и „специалното дете“. Какво да очаква читателя от тях?
Да, в творчески план годината беше много ползотворна за мен. Първата ми книга "Моето дете. com" съдържа мои статии, свързани с възпитанието и развитието на детето, и засяга теми, като: от кога бебето разпознава образа на своята майка и му предава специален статут, как възниква речта, ролята на играта, какво преживява детето в състояние на психическа депривация, за и против детските ясли, влиянието на екраните върху детския мозък и други. В нея споделям своя личен опит, като родител и като педагог. Освен това засягам и теми за любовта след брака, за семейните ценности, за тънката граница между любовта и насилието, раздялата и развода. Основното послание в книгата е: "Общувайте с детето си! Не слагайте в устата му биберон, а в ръцете му телефон!" Книга, която със сигурност ще събуди умовете и ще накара читателя да се замисли, дали дава най-доброто на своето дете по пътя на неговото развитие и възпитание. Идеята ми беше да събера на едно място всички мои статии на едно място.
Във втората ми книга "Специалното дете" споделям своите знания и педагогически опит в работата с деца със СОП, изпитани алтернативни и иновативни методи на обучение, и насоки за максимално разгръщане на потенциала на всяко дете. Представените методи са познати отдавна на педагогиката, изключително полезни и лесно приложими, но някак не активно използвани в общообразователното училище. Надявам се обобщената информация за някои познати и непознати алтернативни методи и помагала, съчетана с личния ми педагогически опит и знания, да бъде полезна на много родители и специалисти. Книгата съдържа много цветни илюстрации на най-използваните от мен помагала и начините за работа с тях.
Книгите вече могат да бъдат заети от няколко библиотеки в България.
Създател сте и администратор на платформата „Национален форум моето дете“. Как се роди идеята за нея и как се разви тя през годините?
Идеята се роди преди 20 години, когато все още липсваше достатъчно информация по много въпроси, касаещи родителството и свързани с развитието и възпитанието на дете. Сайтът www.moetodete.com се появи на бял свят на 25 април 2006 година, от тогава до сега в него се публикува актуална информация и статии от различни специалисти, работещи с деца. Към сайта имаше и форум, който даваше възможност на родители и специалисти да разговарят и взаимно да търсят отговори на различни въпроси свързани със семейството и отглеждането на децата. Сега форумът е архивиран и заменен с Фейсбук страница към сайта и няколко тематични групи, като „Майки помагат на майка“ за благотворителност и взаимопомощ, „Приятел на природата“ за екологично образование, „Дамски клуб НФМД“ за обмен на информация между членовете на женската ни доброволческа група, "Измъкнете се от ада и кажете НЕ на психическия и физическия тормоз" в помощ на жени, обект на домашно насили и „Различната педагогика“ за алтернативни и иновативни методи при работа с деца със СОП. Всеки ден отделям определено време за работа по тях и отговаряне на въпроси, постъпващи от родители и колеги.
През настоящата година, платформата навършва 20 години, как ще ги отбележите?
Все още не съм решила, чувствам се изморена и разочарована от ставащото в България и нейните хора... Ако хората с които и в помощ на които съм работила през тези години имат идея, желание и потребност да отбележим и този рожден ден на каузата „Моето дете“, ще го направим, надявам се отново по полезен и вдъхновяващ начин.
Не са малко благотворителните кампании, които реализирахте през годините? Разкажете малко повече за тях?
 През годините платформата се разви и превърна и в доброволческа организация в помощ на самотни майки и техните деца. Бяха организирани няколко големи кампании в подкрепа на семейства в беда от хасковски регион, в които се включиха стотици хора от цяла България и от чужбина. В резултат на тях съдбите на тези хора и на техните деца бяха променени в добра посока и днес се радват на щастлив и независим живот. Но най-хубавото беше, че показахме как граждани и институции могат да работят заедно и в една посока. През годините бяха организирани петиция за промени в детското здравеопазване, десетки срещи, семинари и обучения, отново насочени към работата с деца.
Една от емблематичните ни кампании беше в помощ на самотна майка и нейното 2-годишно дете, които живееха в покрайнините на града в барака без прозорци и вода. Жената беше сирак, плащанията й по майчинство бяха приключили, здравните й осигуровки прекъснати, нямаше нищо. Обединихме се граждани, институции и медии в резултат на което на семейството беше предоставено общинско жилище, което беше напълно обзаведено от местни фирми и съграждани, а нашите доброволци свършиха цялата хамалска работа. Хора от цяла България изпратиха над 100 пакета със спално бельо, домашни потреби, посуда, дрехи, памперси, трайни храни и др. Жената беше приета на работа, а детето в детска градина. Дарители помогнаха на майката, да възстанови здравно-осигурителните си права, да проведе цялостно дентално и офталмологично лечение и да бъде открита спестовна сметка на детето. Жената се научи как да борави с битова техника, каквато не беше пипвала, а детето за първи път отпразнува рожден ден с торта и получи подаръци от Дядо Коледа. С времето майката доказа своята отговорност, а детето вече е отлична ученичка в гимназия.
 Преди това по сходен начин беше помогнато и на самотен баща със сериозно двигателно заболяване, който сам се грижеше за своята дъщеричка в стара селска къща, която падаше над главите им.Днес момичето е студентка по медицина. Всичко това се случваше само с хъс, доброволчески труд и дарения, нашата платформа не борави с пари, дори няма банкова сметка. Винаги започваме от нула, обединяваме сили и нещата се случват. До сега не съм била разочарована от хората на когото сме помогнали, те просто се нуждаеха от подадена ръка или както обичам да казвам от аз от потенциална енергия. Само веднъж съм разочарована, защото когато човек сам не иска да си помогне, никой не може да го направи...
Участвали сме и в кампании за скъпи животоспасяващи операции на деца в чужбина. Както и в помощ за домове за деца, особено за ДМСГД в Хасково преди години. Всичко за инициативите вижте тук.
Г-жо Йорданова, имате богат опит и работа с деца със СОП. Случи ли се приобщаващото образование в България?
Приобщаващото образование в България е пародия. В значителната си част децата със СОП не са приобщени. Те посещават по няколко часа училище и получават 2-3 пъти седмично ресурсно подпомагане. Родителите им влизат в час с тях или изчакват пред класните стаи и при проблем прибират у дома децата си. Често тези деца започват все по-рядко да посещават у-ще, а в по-малките населени места дори напълно макар и неофициално отпадат от образователната система. Все още сградите на много от училищата не са достъпни за децата с двигателни увреждания и те не могат свободно да се придвижат до отделните части в образователната институция. Липсват специални кътове и стаи за почивка, релакс, успокоение и уединение при необходимост, а би следвало всяко общообразователно, претендиращо за приобщаващо училище да разполага с екип от специалисти и база за работа с тези деца. Не се прилагат алтернативни и иновативни методи на обучение, които са нагледни и особено достъпни за децата със СОП, а по-скоро се набляга на адаптирането на учебния материал според стандартната образователна програма, който в повечето случаи отново остава неразбран. В нашия център съм работила с деца със СОП в 7 или 8 клас, посещаващи общообразователно училище с ресурсно подпомагане, които благодарение на именно на тези методи се научиха да смятат. Изключително работя чрез метода Монтесори, който широко трябва да навлезе в предучилищното и начално образование, както и в работата с деца със СОП, защото е нагледно, цветно, интересно, мотивиращо и чрез сетивата децата достигат до много знания.
Другият проблем идва от това, че практически е невъзможно един учител да управлява клас от над 20 деца и да се грижи нпр. за още 2 деца с аутизъм, Синдром на Даун или др., които се нуждаят от индивидуално внимание, адаптиране на учебния материал, а често и чисто хигиенни грижи. Как би се чувствало нпр. едно дете с по-тежка форма на аутизъм и/или умствено изоставане, с обострени сетива сред толкова много шумни, бягащи и блъскащи се деца?! До колко общообразователното училище ще даде адекватни знания на тези деца и ще ги научи ли на чисто практически умения, които ще има бъдат полезни за живота? И докога голяма част от тези деца ще си бъдат отново затворени у дома, защото не са приети и разбрани в училище, и формално ще се водят на училище, за да се усвояват едни пари покрай порочните делегирани бюджети?! Предвид реалната картинка в страната, подкрепям идеята за изграждане на модерни специални училища, където тези деца ще бъдат адекватно обучавани индивидуално и в малки групи в спокойна и защитена среда, където ще провеждат занимания с логопеди, рехабилитатори и други специалисти, ще се учат на битови умения, а някои ще момат да усвояват и отделни професии и занаяти. Чрез съвместни инициативи ще могат да бъдат интегрирани сред връстниците си и в обществото. А по отношение на т.нар. ЦСОП, които вършат много добра работа, има още какво да се желае.
Какво не спирате да препоръчате на съвременните родители, които отглеждат дете със специални образователни и възпитателни потребности?
Колкото и да е трудно, да приемат диагнозата/състоянието и да обичат детето си такова, каквото е. Наред с академичните знания според възможностите и капацитета на детето, да го учат преди всичко на умения от ежедневието и самостоятелност. Много родители изцяло поемат обслужването на децата си, дори те да са способни да го правят сами, което е голяма грешка.
Според Вас, кои са най-често допусканите грешки, при отглеждането на децата?
Най-голямата грешка на съвременния родител е даването на електронни устройства в ръцете на децата от най-ранна възраст, вместо дрънкалка или играчка или запушването устата на детето с биберон, вместо да се активира звукоподражанието. Не съм против технологиите, моят син също от малък работи с компютър и това му даде много, но всичко трябва да бъде с мярка. Виждам 6-месечни бебета с телефони в ръцете и вместо през най-активния период от развитието си до 3 годишна възраст, да усвояват нови думи, знания и умения, времето им минава в заспиване на познавателните дейности. Това често води до подобни на аутизма прояви- липса на очен контакт, недоразвита реч, проблеми с общуването, липса на игрова дейност, и не само. Липсата на общуване в семейството и в частност с детето е другата голяма грешка, често родителите дори не познават децата си. И не на последно място отчитам като грешка стремежът на много родители буквално да „изритат“ детето си от България, за да учи, живее и работи в чужбина, вместо да посеят чувство на родолюбие и желание да бъде част от развитието и просперитета на родината.
От какво най-много има нужда едно дете?
От пълноценно общуване с родителя, и след това с всички останали.
Какво още не се случва в родното образование, а има остра нужда от това?
Образователната ни програма е много натоварена с излишна и неразбираема материя. Тя трябва да бъде поднесена по интересен и достъпен начин. В момента още в първи клас децата са преуморени и отегчени, където учебният материал до голяма степен трябва да бъде под игрова форма, да има повече движение за децата, повече да творят. Също така освен основната си образователна функция, училището трябва да върне и своята възпитателна функция. Съвременното училище не учи на най-основни неща, като общуване, отношение към по-слабия или към по-възрастния, нравственост, самокритичност. Ролята на семейството за възпитанието и формирането на ценностната система у подрастващите също е основополагащ фактор. За да израсне едно здраво и стойностно поколение обаче е нужда екипна работа между училището и семейството, не прехвърляне на топката.
Кои ценности във Вашето семейство остават непроменени? За пълноценни отношения говорим, когато…
За мен освен здравето, основното нещо е семейството. Държа на сплотените отношения, споделянето, искрените разговори на масата, спазването на българските традиции, възпитание в любов към българщината и родината. За пълноценни отношения говорим, когато… сме сплотени и се подкрепяме.
Г-жо Йорданова, как да завършим този разговор?
С пожелания най-после България да заеме своето достойно място на картата на света и да си върнем самочувствието, защото от славен народ се превърнахме в страхлив и мижитурски народ. България е невероятна страна с прекрасна природа, ресурси, климат и способни хора и нищо не й пречи да бъде една втора Швейцария например, но за съжаление не случихме на управници през последните 37 години. Да си върнем добротата в сърцата!
И разбира се, да продължи и занапред нашето сътрудничество и партньорство.
08.04.2026г.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
