|
Екранни деца
 „Екранни деца“ е проект на Център за приложни невронауки ВЕЗЕНКОВ. Това е първата и единствена научна организация у нас, която адресира проблема на екранната зависимост при децата, провеждайки апаратурни изследвания на мозъка и нервната система, и на тази база - програми за превенция и терапия. От 2022г. в София и страната функционират самостоятелно действащи кабинети. Програма 2023г. е отворена за кандидатстване.
Детайлни изследвания сочат, че екранната зависимост води до неблагоприятни изменения в автономната нервна система, бялото и сивото мозъчно вещество на централната нервна система, когнитивни дефицити (включително ХАДВ), неврологични нарушения, психотични епизоди и като цяло забавяне на развитието или пълен отказ на системите от развитие. От 2018г. насам екип от специалисти под ръководството на д-р Стоян Везенков провежда изследвания, функционални оценки на нервната система, тренинги и терапии за синдрома.В обобщение можем да изведем следните преки наблюдения (а други все още са в процес на проучване):
- Мозъкът на екранно зависимото дете е "спящ" или "полуспящ" в будно състояние
- Едновременно със "заспалия" мозък, в автономната нервна система се поддържат много високи нива на нервно напрежение
- Екранно зависимите деца не са спосбни да разтоварват напрежението бързо и ефективно, напротив - часове след спиране на екранната дейност, напрежението в тялото им е много високо, а мозъкът - все още "заспал"
- Мозъкът на екранно зависимото дете изостава в развитието си с няколко години
- Наблюдава се поведение на зависимост- при спиране /отнемане/ на екранната дейност, детето проявява неадекватна реакция - емоционално, вербално или физически агресира или се самоизолира (вкл.самонаранява)
- Наблюдават се съпътстващи симптоми (в комплекс), които са резултат от компроментираната нервна система и развитие на детето. Това са редица симптоми, свързани с нарушения на функционален/физически план, поведенчески, психосоматичен, когнитивен и др. Нужно е родители и специалисти да се обърнат към терапевт на ЕКРАННИ ДЕЦА когато забележат чести прояви на няколко от следните симптоми/поведение:
• Свързани със съня:
-Трудно заспиване;
-Нощно събуждане с плач/раздразнение;
-Нощно събуждане с желание за храна;
-Кошмари и говорене насън; Скърцане и тракане със зъби;
-Сомнамбулизъм;
-Нощно напикаване;
-Желание за спане при родител/ите или взимане през нощта;
-Спане с отворена уста / хъркане
• Свързани с храненето:
-Неразнообразно хранене;
-Силно предпочитание към една или няколко храни;
-Избягване на течни храни /или плодове и зеленчуц;
-Липса на хранителен режим;
-Зависимост към сладки храни
• Перисталтика:
-Коремна болка; Запек;
-Разстройство;
-Гадене/повръщане/киселини;
-Подуване на корема
• Сензомоторика:
-Главоболие;
-Болки в очите;
-Болки в гърба/врата/кръста;
-Бледост /студени крайници;
-Изпотяване на ръцете и краката;
-Тикове с очите /мигане, "кокорене" и др./;
-Лицеви тикове; Неволеви движения на тялото
•Поведенчески:
-Импулсивност;
-Хиперактивност;
-Раздразнителност;
-Агресивност;
-Автоагресия/самонараняване;
-Агресивност/раздразнителност при отнемане/спиране на екрана;
-Истерични епизоди /крясъци и пр./;
-Промяна на настроенията;
-Видимо успокоение и добро настроение пред екрана;
-Лесна уморяемост;
-Нежелание за учене;
-Казва "скучно ми е";
-Прекарва свободното си време пред екрани;
Слаб интерес към дейности като игра, живо общуване с връстници
• Дефицити на развитието:
-Скованост на движенията;
-Недобро равновесие;
-Халтава походка; Непохватност;
-Избягване игри с топка;
-Късно проговаряне;
-Дефицит на внимание;
-Влошена концентрация;
-Стереотипно поведение/ритуали;
-Липса на комуникативност;
-Вживяване във виртуалния свят (постижения в определена игра);
-Наличие на виртуални приятели, "успех" в социалните мрежи;
-Затвореност/притеснителност;
-Самоизолация /тип "аутсайдер";
-Ниско самочувствие в реална среда;
-Ниска самооценка/цели;
-Отчужденост към /страх от природа/животни;
-Неосъзнаване на правила за поведение;
-Свръхпривързаност към някаква вещ; Неадекватно емоционално/езиково поведение.
Екранната зависимост при децата е фактор, който компрометира тяхното развитие от най-ранна възраст. Растежът и развитието предполагат усвояване на нови умения, способности и знания, чрез опознаване на света – вътрешния и външния, все по-комплексно и все по-детайлно с напредване на възрастта. Когато е налице заместване на естествените потребности на опознаване и търсене, тогава настъпват дефицити. За съжаление електронната среда е един мощен, завладяващ и безконкурентен заместител, който удовлетворява търсенията на децата, без те да полагат усилия.
Дефицитите се появяват на всяка една възраст, като засягат потребността от развитие. Заместителят в лицето на екранното преживяване създава наркотична зависимост, защото детето свиква да получава бързо удовлетворение на потребността си, а организмът му става все по-неспособен сам да произведе реално адекватно поведение. Ученето, любопитството и желанието да се впуснеш в нещо ново, върху които стъпва развитието, са заместени от виртуалните опции на тези преживявания.
Дефицитите започват да се наблюдават на фазата на развитие, на която детето е било уловено в капана на зависимостта от екрана. Ако това се е случило преди да проговори, то не проговаря, защото екранната симулация му доставя общуване без усилия. Ако детето е хванато от екрана преди да проходи – то не прохожда, защото неговият все още неоформен аз-образ се е идентифицирал с екранните герои, които ходят, летят, телепортират се и то самото не изпитва дефицит от това, че не ходи и не е пълноценно физически. Следват проблеми в развитието на нервната система, моториката, обучителни затруднения, когнитивни дефицити, емоционална дисрегулация (избухвания, изблици, агресия), болки от различен произход, деперсонализация, социални и комуникационни затруднения и изключване.
За първи път в историята на човечеството се срещаме с наркотично зависими деца на всяка възраст. Дигиталният наркотик е легален и леснодостъпен.
Наблюдава се подценяване на проблема от страна на родители и институции. Много хора все още не знаят, че екранната дейност в детска възраст е способна да причини увреда на нервната система и мозъка и да компрометира детското развитие.
Екранната зависимост прави невъзможна терапията на деца с увреждания!
От доста време наблюдаваме едно явление, което никой не описва и не изследва. Ще повдигнем въпроса отново ние. Деца от 1 до 6 годишна възраст, при които има изразени неврологични (епилепсия, мозъчни малформации и др.) или психични нарушения (ХАДВ, аутизъм и др.), както и такива с генетични синдроми (Рет, Уест, Чуплива Х и мн. др.), много често стават жертва на екранна дейност и развиват скоропостижно екранна зависимост. Много сме говорили как екранната зависимост забавя и нарушава детското развитие, но още повече това важи за децата с увреждания. Няма дете с аутизъм или с ХАДВ, което да не е и екранно зависимо. Родителите, както и терапевтите, използват като успокоително екранната дейност, за да свалят напрежението при децата, да ги укротят, както и да преодолеят конфликтни ситуации или да избегнат социално неадекватното поведение на децата. Така си спечелват време за себе си, за да съберат мислите си, да неутрализират собственото си напрежение, а често и безпомощност. И така постепенно виртуалния свят се превръща в единствената среда за „ограмотяване“, придобиване на „знания“, „умения“ за децата с увреждания – лесно, достъпно, безопасно и „спокойно“.
Естествено забелязват бързо, че децата не искат реални стимули от средата, а само виртуални. Това важи за всички деца, но много повече за децата в риск, за децата с нарушения. Минават година, две, три напредъкът е нищожен, като децата биват подлагани на дресировка по всякакви начини от всички видове специалисти по ранно детско развитие. Порочният кръг хлопва, защото те не проговарят, не развиват езикова система, не развиват самостоятелност и не стигат до каквато и да е емоционална или психична саморегулация. И никой не адресира проблемът с екранната зависимост, която е могъща пречка за детското развитие въобще. Нещо повече, ще чуете, че децата с аутизъм могат да постигат развитие само в дигитална среда, че те като че са настроени за живот в дигитална среда и не приемат друга. А нашата задача е да им осигурим адекватна виртуална среда, за да ги включим в обществения живот и да постигнем заветната социална интеграция през екраните. Многократно сме акцентирали за влиянието на екранната дейност върху функционирането на мозъка и нервната система.
Как да развие детето езикова система и да тръгне в път на интелектуално развитие, като фронталните зони, както и цялата лява хемисфера спи или сънува? Как да учиш и да развиваш спящ мозък? Невъзможно е! Остава само една посока– да дресираме. Както дресираме папагала, кучето и маймунката. А с това се отказваме окончателно да се борим за човешкото в детето ни, макар и с увреждания. Жестоко е и ни боли, когато наблюдаваме това явление. Всякакви терапии внесени и прилагани частично се прилагат спрямо тях, за да се постигнат „индикаторите“ за развитие в съответната възраст. Родителите, безпомощни и отдавна развили генерализирана тревожност, са обсебени от постигането на това или онова, което детето трябва да изпълнява на съответната възраст, описани в учебниците или казано от поредния специалист, и се превръщат самите те в съ-дресьори или вдигат ръце безнадеждно и оставят тази задача на терапевти- дресьори.
Първо трябва да събудим детето. Първо трябва да премахнем екранната зависимост, тогава ще можем да го върнем в човешкия свят и живот.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
