|
Шенал Исмаил: Отсъствието на детската градина води до социално изключване!
Шенал Исмаил- ст. възпитател в ГЦОУД в СОУ "Хр.Ботев"- гр.Кубрат
.jpeg) Шенал Исмаил има 32 години опит в сферата на образованието. За кратко е била детска учителка. През 2019 г. постъпва на работа в СУ “Христо Ботев“ гр. Кубрат и към днешна дата работи, като старши възпитател ГЦОУД( група за целодневна организация на учебния ден) в същото училище. Има завършено висше образование. Магистър е по специалността „Проблеми на учебно-възпитателната работа в детска градина и начално училище“ , придобита в РУ „Ангел Кънчев“. Има IV ПКС. В портфолиото на педагожката място заемат грамоти за значими професионални постижения и сертификати от участия в обучения и курсове. По значими сред тях са - формиране на умения за ефективно общуване в образователната среда, работа със специални образователни платформи и образователни ресурси, интерактивни технологии и техники в обучението по БДП и др. Интересува се от новостите в педагогическата литература и практика, психология на взаимоотношенията между хората. Обича да чете специализирана литература за здравословен начин на живот. В свободното си време слуша музика, намира време за разходки сред природата, да експериментира нови неща, а компютрите и съвременните технологии са й слабост. В житейския си път се води от девиза:“ Не прави това, което не искаш да бъде направено на теб“. В себе си цени упоритостта, с която преследва целите си. Гордост й дават семейството и постиженията на учениците й. В навечерието на 15 септември(началото на учебната 2022/2023, разговарях с г-жа Исмаил как се чувства в света на детето, чувстват ли се пренебрегнати възпитателите от факта, че за тях се говори по-малко, за ценните уроци научени от практиката и др.
Г-жо Исмаил, защо избрахте да станете учител?
Защото тази професия, въпреки цялата бюрокрация, въпреки закостенялата инерция на статуквото и неконкурентното заплащане, притежава в най-голяма степен влиянието и възможността истински да промени света– през децата, които ще го създават утре. В същото време това е професия, която още от първия работен ден в училище дава лидерската роля да поемеш отговорност за промените, които искаш да видиш в околните и средата си. А по пътя да развиваш в себе си полезни професионални и личностни умения, които са ценни за успеха в училище, но и във всяко следващо кариерно поприще.
 Помните ли първия работен ден и чувствата, които предизвика той във Вас?
Никой не може да забрави първите си стъпки, било в училище, или в професията. Не се забравят лесно първите успехи или провали, първите похвали и постижения, ден на надежди и очаквания, на тревоги и страхове. Цветен, тържествен, вълнуващ това са спомените ми от първия ден в училище.
Детската градина е от голямо значение, особено за децата от малцинствата. Отсъствието на детската градина, до какво води и какви пропуски забелязвате с постъпването им в училище?
Води до пропуските в овладяването на книжовните форми на българския език, на уменията и компетенциите за успешното участие в речево общуване, реализирано, чрез различни комуникативни форми. Отсъствието на детската градина, до води до нарастване на рисковете от социално изключване и е предпоставка за влошаване на качеството на живот на сегашното и на следващите поколения. Детската градина създава положителна атмосфера за общуване и сътрудничество с децата – билингви.
В света на детето, какво най-много Ви докосва?
Емоционалното и психическото му благополучие на здраво и щастливо дете, екология на детството му, познавателно му развитие, социалните и комуникативни умения, детската креативност.
Работата на учителя в ЦДО/възпитателя/ някак си остава на заден план, но тя не е маловажна. Чувства ли се пренебрегнат възпитателят по някакъв начин?
Учителят в ЦДО обучава учениците , той е опитен учител, който фокусира върху развитието и напредъка. Те са учители разбира се с педагогическа правоспособност. Длъжността учител ЦДО/възпитател/остава на заден план, защото имат по-различни задължения от тези на учителите в учебните часове според тях. Нищо че, в никоя диплома не пише възпитател. Не бих казала, че на учителите ЦДО /възпитателите/ им е кой знае колко по-лесно от на учителите, както и че тяхната роля е само да пишат домашни, тяхната роля е по-скоро да съумеят да помогнат на детето да напише домашните не само , а това са двайсетина деца, всяко на различно ниво и с различен капацитет, и обясненията не могат да са общи, а индивидуални и по няколко различни предмета. Другото, което е видимо е нашето работно време, което започва в 11:00 ч., децата пристигат следобеда при нас, когато вече са изкарали сутрешните часове и са доста разсеяни и с желание за игра, трудно е да ги накараш да стоят мирно и тихо в стаята и да не вдигат шум, още по-малко да се концентрират върху нещо. С това не искам да кажа, че работата на учителите е по-лесна, просто двете професии са различни и срещат различен вид трудности, не може да се омаловажава труда на никой от тях.
Как привличате родителя като партньор?
Изграждането на отношения на сътрудничество между учители и родители, преобладаващо са насочени към описание на факторите, от които зависи успешното общуване, на преден план се изтъкват бариерите, които пречат за установяване на ефективни връзки с родителите. Привличането на родителите като партньори, независимо от специфичните различия в родителската общност или ограничения родителски капацитет е стратегия. Намирането на подходящи форми за работа с родителите, които да позволят всеки родител да открие себе си и да се включи според възможностите си. Това означава, че търсим в какво родителят е добър, кои са ситуациите, в които той може да се включи с опит и желание, а не какво не достига за да се случи идеалното партньорство според представите на учителя. Това става възможно ако и двете страни в партньорското взаимодействие се възприемат в ролята на експерти. Експертността на родителя в неговите възпитателни и междуличностни отношения с детето му е в основата на изграждането на доверие, което пък е изключително необходимо за партньорството в училище. Постигането на този тип комуникация изисква както промяна на нагласите към родителя и съответно към учителя, така и овладяването на конкретни техники и инструменти, които подпомагат ежедневните контакти в училище. Разбирането на родителя, а не осъждането или оценяването на неговото поведение, създава предпоставките за доверително общуване, което е в полза на постигането на педагогическите цели в училище.
Какво научихте от децата?
Безспорно, децата са едни от най-добрите учители. Те са малки вселени, извор на мъдрост, чистота, въображение, искрени и чистосърдечни. Ето и уроците, които научих за живота от общуването си с децата. Децата са най-ясното ни огледало.
• Един ден с децата играхме игра. Всеки трябваше да имитира някого от присъстващите. Беше забавно да се видя през очите на децата – освен че успях да осъзная много от своите положителни качества, изпъкнаха и моите недостатъци.
• Истинското приятелство е да приемаш другия с всичките му недостатъци.
• "Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те харесва!" В тях виждаш само най-доброто и те провокират у теб да проявяваш своите положителни качества.
• Децата са спонтанни и непринудени, защото не са обременени от миналото и нямат очаквания към бъдещето. Изживяват мига тук и сега, с пълната сила на своите чувства – както радостта, така и тъгата. С едно дете си събираме целувки и усмивки в буркан (или в джобовете, когато бурканът се препълни). Използваме ги, когато ни е тъжно.
• Децата имат безброй мечти, които забравят, когато пораснат. Залисани в ежедневието и битовизмите забравяме, кои сме искали да бъдем и какво сме искали да постигнем. Понякога думите са излишни, само визуалната картина на нашето желание е достатъчна. Една усмивка, понякога са необходими две, за да те допуснат до своя свят и да предадат своята мъдрост, често подценявана от нас, възрастните.
Съвременното образование трябва да следва…как бихте продължили?
... образовани, културни, креативни, нестандартно мислещи хора, които могат да предвидят дейността си, да я планират в бъдещето, хора, стремящи се към саморазвитие и самоусъвършенстване. И за да се постигне това, е необходимо да се започне от първата стъпка – това според мен е комуникацията, като средство за установяване на контакт между хора, дете и възрастен. Детето се развива, когато общува.
Какво ще пожелаете на децата по случай първия учебен ден и по специално на тези, които ще прекрачат прага на училището за първи път?
Мили деца, нека слънцето е на вашата улица, нека усмивката е на вашето лице, нека радостта и щастието си остане във вас. Честит първи учебен ден, с пожелание да запазите детската невинност, игривост, радост и свобода. Обичам Ви!
И накрая на нашия разговор, вашето послание към родителите?
„Драги родители, аз знам, че всяка година вие ужасно се стараете да направите така, че децата да имат един вълшебен и незабравим празник. Знам, че вие избирате за тях най-хубавите подаръци и храни. Но най-главното в този празничен ден е възможността да бъдат по-дълго с вас, скъпи родители. Вие и времето, прекарано с вас, е най- скъпоценния дар за тях. Родителят е първият най-важен учител в живота на детето. Безпомощното малко създание има нужда от подкрепа и окуражаване. За изграждането му като личност силно влияе личният пример – Вашето поведение, навици, отношение. За да бъде детето спокойно и с позитивни емоции, дайте му право на избор. Нека изгради собствени предпочитания! Дайте му възможност за повече самостоятелни дейности, ценете неговото мнение, подкрепяйте и насочвайте в правилна посока. Развивайте любопитството му, като го мотивирате да опита нови и различни неща. Така се развива мисленето и се изгражда характер“.
Нади Карагьозова
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
