Сигурно всички сте чували съвети от рода на „Не го носи на ръце, ще свикне!“ или „Не го кърми вечер да почива стомахчето!“, или „Храни го на 3 часа! Кво е тва ядене, когато му скимне.“, и любимото ми „Ми то те ползва за биберон! Ти що не му даваш биберон?! Като ти е толкоз акъла…“. Списъкът е дълъг. Тук ще ви разкажа защо аз нося на ръце, кърмя на поискване и на детето ми не му е нужен биберон.

Още като забременях, всички по – възрастни от мен умираха от удоволствие да ми разказват какво е да имаш деца. Аз съм от онзи странен тип хора, дето искат всичко да си преживеят сами и не им се слушат непотърсени съвети. Та никак не ми беше приятно някой да ми разкрива всички тънкости на майчинството. Нали тепърва ми предстоеше?! Валяха купища от препоръки на всякакви теми, от кърмене до значението на цветовете на бебешкото ако. Щеш – не щеш, масата от стереотипи ти се набива в главата и ти сякаш знаеш как би реагирал, когато се появи малкото човече. Или поне до един момент.

И ето, че малчо се появи и живота ми с него започна. Изпълнявайки повечето препоръки, дадени ми от старшите в семейството, ден след ден гледах едно ревливо и вечно сърдито бебе. Забранила бях на всички роднини да идват у дома. Достатъчни ми бяха Фейсбук и Вайбър съобщенията и звъненето по телефона. Та не успяха да ми промият главата напълно.

След месеци опити и мъка, започнах да кърмя малкия на поискване. Когато започнеше да мрънка, аз му бутах гърдите си в устата. И всичко беше наред! Той заспиваше на гърдите ми и нито плачеше, нито се сърдеше, напротив! Будеше се усмихнат и готов за игра! Реших да подложа на съмнение всички „съвети“, които бях получила по време на бременността си. И познайте! Детето ми от ревливо стана усмихнато и доволно човече, което никога не бях виждала толкова жизнерадостно.

Започна голямото разнасяне на ръце! Носих си го постоянно и ако трябва да съм честна, беше ми страшно хубаво! Гушках го постоянно, целувах го, а той се смееше и се радваше. Така се роди страстта ми към бебеносенето. Понеже всеки знае, че след 10 минути разнасяне, оставаш без ръце, се наложи да измисля вариант да нося малчо по друг начин. Не бях чувала за бебеносенето до тогава. И как изобщо да си чувал за нещо, което не си виждал никой не практикува и да не си имал деца, та да ти е потрябвало. Започнах усилено да ровя из нета, търсейки кенгуру за малкия. И все ми се виждаха някак неудобни… не исках да го слагам в такова нещо. След известно време търсене попаднах на един сайт, в който продаваха слингове. След като прочетох достатъчно по темата се престраших и си поръчах еластичен слинг. В началото на малкия никак не му хареса. Дърпаше се и ме буташе с ръчички, сякаш му се струваше някак тясно. Но след като на 3 месеца отказа да го слагам в количката окончателно, бях принудена да осъвършенствам носенето в слинг. И така до сега. Раници, слингове, мей тай, онбухимо… мания! С времето се научих да го връзвам доста бързо и не ми представляваше никаква трудност, дори напротив – забавлявах се! Добавих още една зарибявка към многократните пелени.

Биберона мисля изобщо да не го коментирам. Само ще спомена, че аз нямам нищо против детето ми да ме използва за биберон. Моят син така или иначе го отказа още на 2 месеца. Ако не беше, може би и аз щях да съм сред ползващите биберон. Така или иначе не намирам нищо нередно детето ми да заспива на гърдите ми, в прегръдките ми. Според мен там му е мястото.

След като спрях да слушам хората и започнах повече да се вслушвам в себе си, изпитах удоволствието от това да си родител. Родителството няма правила. То се осланя на шестото чувство и усещанията на майката. Отглеждането на едно дете трябва да бъде водено от самото дете, не от родителя. Когато спрях да налагам правила, започнах да разбирам всички сигнали на сина ми и грижите за него вече не бяха бреме, не бяха грижи.. беше ми хубаво! И така до сега!

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.