|
Приемното семейство и привързаността
 Какво е това Приемно семейство? Приемното семейство се грижи за дете, което не може да бъде с родителите си, въпреки, че има такива. Приемането се използва да помага на деца за кратък период, когато има криза в дома или за по-дълъг период от време, то е алтернатива на осиновяването. То е оптимален вариант за отглеждане на деца, които за определен период от време не могат да живеят с рождените си родители.Набирането и подготвянето на приемни семейства, както и осигуряването на системна професионална помощ в процеса на осъществяване на приемните грижи се извършва от Социални работници, работещи в Неправителствения сектор или социални служби и заведения (Отдел за закрила на детето).Процеса на приемане е свързан с някои основни процедури преди, по време и след пиемането. Преди приемната грижа се набират, подбират и подготвят приемните семейства и децата, подпомага се физическото и емоционално свързване, което да осигури реалистични очаквания от взаимоотношенията и на двете страни;по време на приемната грижа е възможна финансова подкрепа; консултиране на заявени нужди, когато такива възникнат; мониторинг на процеса; след приемната грижа се работи предимно за справяне с раздялата; приключване на взаимоотношението; подкрепа на детето да интегрира процеса на прехода; корекция на плана за детската грижа;
Каква е неговата роля за дете, растящо без грижите на своите биологични родители:
Създаването на традиция на "приемните" семейства е алтернатива на грижата за деца без родители. Това е приоритет от първостепенна важност. Научните сведения показват, че няма алтернатива за благополучното развитие на децата, различна от семейната. Трудностите да се намерят и обучат приемни семейства в България са много, но това не значи, че не трябва да се търсят възможности за установяване модела на приемните семейства като по-добре функционираща, съвременна социална практика в България.
Теорията на привързването на английският психоаналитик John Bowlby може да даде ясна представа колко е важно детето да изгради постоянен контакт в семейна среда, за да функционира адекватно по-късно в живота си.
Определение за привързване:
Привързването е емоционален тонус възникващ и съществуващ между детето и този, който се грижи за него. Изразява се в това, че детето търси и иска да бъде близо до тази личност. Подходящите привързаности в детството играят важна роля за личностовите способности за осъществяване на контакти по-късно в живота.Теса необходими за здравословното развитие.Привързване се появява, когато е налице топло, интимно и продължително общуване на детето с майката, при което и детето и майката изпитват удоволствие.Ако родителят е бил неспособен да даде основата - то приемните родители и по-късно осиновителите, могат създавайки сигурност и вяра да бъдат коригиращ фактор в самочувствието и контактността на личността ...Какво представлява привързването?
Привързването е феномен, който се развива с времето постепенно. Той резултира в желанието на дадена личност да бъде с предпочитания обект на привързанността си, който е по-силен, мъдър и способен да намали дистреса. Привързването се основава на чувството за сигурност. Важно е не прекараното заедно време, а качеството (интензивността) на контакта.
Как влияе липсата на добре изградена привързаност върху детето:
Доказано е, че тревожността на много личности е резултат от оскъдните възможности за контакт с майката поради нейната психическа и физическа невъзможност да предложи сигурност и възможност за привързване на детето.
Доказано е, че утешаването на бебетата, когато изпитват дистрес от някакъв фактор и плачат - предизвиква у тях способност да разчитат на себе си като пораснат, а не желание да бъдат утешавани. У утешеното бебе се наблюдава ефектът на персистиращата сигурност - детето е по-спокойно да изследва заобикалящата среда, отколкото дистресираното и неполучаващо грижи дете.Доказана е емоционалната незрялост на неутешаващите майки и по-ниският им IQ.
Привързването в първата година остава през целия живот като фактор за самочувствието на човека - студенти, които като малки са имали сигурност и качествено привързване - по-лесно осъществяват контакти и запознанства, по-добре се ориентират в новата обстановка.Страх от раздяла, дефицит на личността, депресивни синдроми, гранична IQ - могат да бъдат причинени от непълноценно привързване в детството.
Така, че, отглеждайки детето в приемно семейство вие му давате възможността да се формира като пълноценна личност, която на по-късен етап може добре да се вгради в обществото.Разбира се, привързването не се осъществява само чрез приемните семейства, осиновителите също трябва да вземат под внимание тези фактори, когато възпитават своето дете, но при все това е важно да се знае - за всяко дете е по-добре да изпита сигурността и уюта, които му дава семейната среда, дори и в по-късен етап да бъде заменена с друга. При евентуална раздяла с приемното семейство, дори и да страда, детето няма да бъде същото, защото ще има опита в живота си да бъде отглеждано със семейство и ще има изградена самоувереност и сила да се бори с препятствията.
Аз ежедневно общувам с деца, чиито живот е минал единствено и само в институции. Вече пълнолетни младежи, те се опитват да живеят като всички останали - работят, имат си приятели, интимни партньори... но сянката на домовете, в които са израснали ги преследва навсякъде в техния живот и в техните взаимоотношения.Не бива децата да се лишават и от възможността не само да получават, но и да изразяват своята любов, а в един дом за деца към кой могат да насочат тези свои чувства? И какво им остава - единствено и само да ги претъпят и подтиснат дълбоко в себе си.
|
Деца лишени от родителски грижи!
Написано от
\n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
'>М.Тодорова на 2007-04-22 10:21:41
По статистика и информация изнесена в националните медии, в детските социални домове в България са настанени около 30 хил. деца,като по-малко от 10% от тях са сираци или полусираци. Домовете са препълнени с деца, големи са и опашките за чакащи да си осиновят дете?Къде е проблемът? Около 90% от настанените в ДМСГД, ДДЛРГ и ДДЮ са деца оставени за отглеждане, без отказ от родителите им и съответно без право да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход,социално слаби, многодетни, с психически заболявания или по ред причини хора които не са в състояние да си гледат децата. Една част са и деца върху които е нанасян физически тормоз. Не малка част са с различна степен увреждания. Има и деца просто изоставени, непонятно защо.Проблемът е, че много от родителите с години не посещават децата си,много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация за отказ и децата са принудени да израстват по Домове без шанс да попаднат в семейство, като бъдат осиновени. Време е законът да задейства и дете не потърсено повече от 6 месеца от родителите си, те да бъдат лишени от родителски права, а детето предлагано за осиновяване. Съответно социално слабите семейства да бъдат подпомагани, вместо децата им да са извеждани от семействата и настанявани в Домове, за които трябва да се грижи държавата. Крайно време е да се поведе политика срещу безразборните раждания и захвърляния на деца предимно от ромски семейства, да се приложи мащабна програма включваща повишаване на половата им култура и изграждане на навици за грижи за децата им.Разбира се не поставям под общ знаменател всички ромски семейства.Парадокс е още, че нпр. дете настанено в Дом, ако му се наложи операция, това може да стане ако се издирят биологичните му родители,независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване.Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна,предлагат се предимно деца за които има три отказа от кандидати за осиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с леки увреждания. В нормалните страни подобни домове се броят на пръсти,хората имат съвест, не създават безразборно деца и не ги захвърлят, а и активно работи програмата за приемни семейства. Програмата за приемни семейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца,чиито шанс е живот в социално заведение, т.е. известно време да бъдат отглеждани в семейна среда, нещо което от много години се практикува в чужбина.Но процедурата отново е тромава, а малко семейства могат да отговорят на изискванията. В първата половина на миналия век в сиропиталищата са се отглеждали сирачета. После нещата се променят, асега стоят по коренно различен начин. Днес проблемите са много и са много по-различни от преди 20г.например, когато в ДМД раждаха предимно млади жени, които искаха да се скрият от обществото, тъй тогава моралът имаше други измерения. Сега младите хора са достатъчно просветени, има предпазни мерки, разрешени са абортите, всеки има право сам да планира кога да роди и кога не. Освен това много майки предпочитат сами да си отгледат децата и на това никой не гледа с лошо око. И още нещо,колкото и да са добри условията в един Дом, детето е лишено от индивидуално внимание и любов, наблюдават се изоставяния във физическото и психическото развитие под вродените възможности на децата. Поразени са от синдрома на психическата депривация. Често тези деца се поклащат, не говорят, блъскат си главичките, гледката е позната на всеки който е влизал на подобни места. Много невероятни деца заслужават семейства,а не участта да израстват в Дом. Тогава кой ражда безотговорно по десетина деца и ги оставя на грижите на държавата без да се интересува? Защо много хора чакат с години за да си осиновят дете? Къде се губи нишката? Как мислите? И още нещо,бихте ли станали приемен родител? Това са моите заключения, това е положението.
| Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2007-05-28 16:13:21
super e vsicko i mnogo tocno
| Приемни семейства
Написано от Мариана Тодорова на 2008-01-04 22:14:45
Добре би било повече хора да станат приемни родители, въпреки че повечето се притесняват от привързаност към даденото дете и да не би да му нанесат емоционална травма след раздялата. По-добре е поне за определен период от време детето да види положителната страна на живота, да разбере що е приятна семейна обстановка и уютен дом, да бъде обичано и уважавано и да носи спомена за своето приемно семейство, отколкото никога да не се докосне до тези добродетели? | s lyubov kam decata
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-04-14 11:12:44
Mnogo iskam da stana priemen roditel tova mi e bilo mechta otdavna vapreki che sega si imam malko slanchice v kashti nyamam nishto protiv da priema oshte edno detence v doma si zashtoto obicham decata i mislya che te sashto imat pravo da badat obichani, da badat pregrashtani, da badat celuvani, da badat s roditeli... makar i za kratko. | Написано от Мариана Тодорова на 2009-08-12 21:41:09
Потърсете информация тук:
http://detstvo.detebg.org | Националната годишна среща
Написано от Мариана Тодорова на 2009-10-30 21:33:00
Националната годишна среща по приемна грижа 2009
Грижата за изоставени деца обсъждат на специален форум родители, деца и професионалисти
Фондация „За Нашите Деца” организира Националната годишна среща по приемна грижа 2009. На нея приемни родители, професионалисти и специалисти от цялата страна обсъждат трудностите и проблемите пред грижата за изоставени деца извън домовете за сираци. Националната годишна среща 2009 започна с приветствие на директора на фондация „За Нашите Деца” Иванка Шалапатова, която призова за повишаване на професионализма на всички участници в процеса – от родителите до социалните работници и хората, които помагат. Иванка Шалапатова допълни, че приемните родители трябва да търсят информация и подкрепа в името на най-важния интерес на детето – да е обичано и да живее в семейство. „Да работим в координация, за да гарантираме бъдещето на децата в риск”, поиска председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани. Президентът на Международната организация по приемна грижа Крис Гардинър поздрави родителите като заяви, че от няколко години България е част от световното семейство на приемните родители. В силна и емоционална презентация приемната майка от Добрич разказа своите притеснения и страхове по отношение на бъдещето на нейното приемно дете. Тя подчерта някои от основните страхове, с които се срещат приемните родители, когато поемат грижата за изоставени деца – проблемите на самото дете в адаптацията му към семейството , трудните последици от живота в дом, непоправимите щети от липсата на връзка между детето и някой значим за него и др. Други приемни родители не пропусанаха да отбележат и част от трудностите, които имат в административно отношение. Така например сериозен проблем се появява при реалното представяне на детето пред институцииите – ако на детето се налага операция, например, тя не може да бъде извършена само с разрешение на биологичния родител. Същото важи и за избора на училището за малчуганите, както и адаптацията в живота след навършване на пълнолетие. Настаняването в приемно семейство е една от мерките, които се прилагат за осигуряване правото на детето да живее в семейна среда, когато собствените му родители не са в състояние да полагат грижи. Броят на настанените в приемни семейства деца през първите шест месеца на 2009 г.е 84: в професионални приемни семейства са настанени 66 деца, в доброволни приемни семейства през годината са настанени 18 деца. Към 30.06.2009 г., по данни на ДАЗД, в приемни семейства, се отглеждат 218 деца. Към края на юни 2009 година в 138 домове у нас живеят 7 109 деца.
Приемни родители от цялата страна поискаха специално министерство на детето и семейството!
Да получават авансово средствата, с които отглеждат децата под приемна грижа; възнагражденията за нея да се увеличат, за да се стимулират хората, които искат тя да стане част от собстения им живот; да няма разграничаване между доброволни и професионални приемни родители в сферата на финансовото им подпомагане и да се осигури възможност за периодично обучение на приемните семейства – това са само част от предложенията, които приемни семейства от цялата страна събраха в писмо до премиера Бойко Борисов след Националната годишна среща по приемна грижа в Пловдив, организирана от Фондация "За Нашите Деца". Приемните родители се обявяват още за възможност да сключват и друг трудов договор, освен този за приемна грижа с държавата, за гаранции в случай на прекратяване на ангажимента им по приемничеството на едно дете, за създаване на специализиран орган за децата и семействата, както и за заместваща грижа. Ако това се случи, интересът на много хора у нас да станат приемни родители ще се събуди, убедена е Силвия Солидова от Сопот. Тя е приемен родител малко повече от година и според нея държавата може да помогне за преодоляване на трудностите, с които сега се сблъскват хора като нея. Аз успях да се справя благодарение на изключителното си търпение и на далновидността, която проявих като заделих малко средства преди да взема приемния си син. Но много нямат тази финансова възможност, нито психологически опит, за да се справят с проблемите. Силвия се оказа един от 100-те приемни родители, които от петък до неделя дискутираха приемната грижа с още толкова социални работници, психолози и съмишленици от цялата страна и от Великобритания. Ще се обединим в Асоциация, тъй като има нужда да ни чуят не само държавните и общинските институции, но и цялото общество, заявиха приемните родители в края на пленарните сесии и уъркшоповете. Като подарък за приемните семейства, адвокатска кантора “Кършев, Драгиев и Ко“ ще регистрира Асоциацията безплатно. А Международната Асоциация по приемна грижа ще осигури безвъзмездното й членство за една година. Нейният президент Крис Гардинър призова - Моето послание към правителството на България е – моля ви, затворете институциите за бебета! Инвестирайте в приемна грижа за тях! Нито едно бебе не трябва да израсне в институция! И ако Словения и Румъния са успели да елиминират тези институции, защо България да не може? Настаняването в приемно семейство е една от мерките, които се прилагат за осигуряване правото на детето да живее в семейна среда, когато собствените му родители не са в състояние да полагат грижи. Броят на настанените в приемни семейства деца през първите шест месеца на 2009 г.е 84: в професионални приемни семейства са настанени 66 деца, в доброволни приемни семейства през годината са настанени 18 деца. Към 30.06.2009 г., по данни на ДАЗД, в приемни семейства, се отглеждат 218 деца. Към края на юни 2009 година в 138 домове у нас живеят 7 109 деца.
detebg.org
|
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
