Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта От какво зависи бъдещето на моето дете? 12 12 2019      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 

От какво зависи бъдещето на моето дете?


Това е въпрос, който много често не си задаваме. Приоритет даваме на въпроса "Какво ще е бъдещето на детето ми". Между двата въпроса има съществена разлика:
"Какво ще е бъдещето на детето ми?" отпраща към съдбата, над която нямаме власт и приемаме всичко, което ни се случва, с примирение, смятайки че стеклите се обстоятелства /интелектуалния дефицит на детето/ предопределят бъдещето.
"От какво зависи бъдещето на моето дете?" е въпрос, който в себе си съдържа активно действие за откриване на това,което е необходимо, за да създадем възможност на детето да се развива и да изяви най-доброто от себе си.
И така - от какво зависи!?

* Самостоятелност
Едно от най-големите изкушения на родителите е да направят детето си зависимо. Навикът от ранното детство и силната обвързаност на малкото дете стимулират подобно поведение и когато то порасне.
Родител, който облича и обува голямото си дете, когато то отдавна е в състояние само да направи това; родител, който не дава възможност на детето си да помогне вкъщи, да отиде до магазина, да изхвърли кофата с боклук; който не дава възможност на детето да избира как да прекара свободното си време ... и много други примери очертават образа на човек, който не си е задал все още въпроса "От какво зависи бъдещето на моето дете?"
Детето с интелектуално затруднение никога не може да бъде напълно самостоятелно, тъй като се нуждае от засилен контрол над поведението си. Това не означава автоматично, че не трябва да се възпитават в него следните качества:
- да избира неща, свързани с ежедневието му - какво да яде, с какво да се занимава, как да го направи; с кого общува и др.
- да се учи как да общува, попадайки в различни ситуации - в магазина, със съседите, с децата от класа, с роднините...
- да овладее начинът да се самообслужва, да извършва различни действия в бита - чистене, миене, къпане, преобличане, гладене, готвене и др. в зависимост от възможностите му;
- да носи отговорност след като са му гласували доверие

* Мислене
Дори когато детето ви се затруднява да направи нещо, не решавайте въпроса набързо като направите всичко вместо него. То трябва да развива и самостоятелността, и мисленето си; да решава житейски въпроси, колкото и прости да изглеждат. Никога не подценявайте детето и помнете, че несправянето зависи и от степента, в която сте възпитали у него навика да мисли и да търси решение.
Добре е самият вие да създавате проблемни ситуации, в което детето трябва да упражни своето мислене като намери изход. Това може да започне с най-обикновени игри за развиване на мисленето и постепенно да се пренесе към ежедневните дейности, например: как ще достигне предмет, качен високо; как ще подреди дрехите,така че да му стигне място; как да зарадва очакваните гости и мн.др.

* Комуникативни умения
Много често неправилно се смята,че нивото на познавателните умения определя комуникативните. В повечето случаи между тях няма подобно отношение и деца с изявени интелектуални затруднения понякога общуват по-свободно отколкото други с високо интелектуално ниво.
Въпреки възможностите на детето ви да общува, все пак трябва да обърнете внимание на няколко неща:
- да откроите разликата в каква ситуация как трябва да се държи;
- как може и трябва да се държи с познати и непознати;
- какво е допустимо и какво не в общуването...
Това е изключително важно като знание , до което човек с интелектуално затруднение трудно би могъл да стигне сам. Затова трябва да бъдат дадени критерии, по които да се ориентира в ситуацията и да реагира адекватно в общуването.
Ако детето има проблем с общуването - стеснително е, пред чужди хора почти не говори, тогава трябва да положите тройно повече усилия, за да се почувства то ценно и способно да общува като останалите.

* Самооценката
Въпреки че при интелектуалното затруднение самооценката е крайно затруднена, липсва нужната критичност към собствените постъпки и тези на другите, е важно все пак детето да има изградена такава. То трябва да знае, че има положителни качества, чиято проява ви радва, както и такива,върху които трябва да се работи. Важна роля за това играят поощренията и наградите. Трябва да бъдете последователни в това какво искате от него и как трябва да се държи. Когато го порицавате или наказвате, трябва да му обясните на разбираем за него език защо се е стигнало до това, за да може да коригира поведението си. Така самооценката му ще е на нужното ниво, за да балансира самочувствие и сдържаност.
Ако всичко това бъде изпълнено последователно, в течение на години, детето ще прояви своя потенциал и ще бъде относително самостоятелно /до степента, до която потенциалът му дава тази възможност/. Бъдещето му ще е пряко свързано с това, защото то ще има възможност активно да участва в него като личност, която има право на избор.

Източник: Портал "Интеграция"
http://ivanrilski.org



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Кръщението
Кръщението Какво име да дадем на детето си? Православната Църква е установила СЕДЕМ тайнст...
Още  ]
Полово възпитание
Полово възпитание и сексуално развитие на децата Сексуално обучение Половото възпитание за...
Още  ]
И земята, и животните, и хората го обича...
И земята, и животните, и хората го обичат Впечатления от ежедневието, които докосват, прово...
Още  ]
Даниела Куртева: "Прекрасен екип от проф...
Даниела Куртева: "Прекрасен екип от професионалисти е отличителният знак на Центъра за рабо...
Още  ]
Топлината на майчините обятия
Топлината на майчините обятия или за ползата от прегръдката Майчината милувка Помня и...
Още  ]
  Моето Дете